Глава 7
– Той няма право да ме държи тук – промълви Ашуини, докато седеше и разресваше изсъхващата си коса, докато Джанвиер разглеждаше лицето си в огледалото.
След като се изкъпа и почисти, той изглеждаше още по-измършавял, отколкото в колата, а скулите му се бяха впили в кожата му.
– Колко кръв ти трябва?
– Достатъчно, за да се наложи този път да бъде директно от вената. По-силна, по-богата, по-подхранваща.
Ръката ѝ се стегна върху дръжката на четката.
– Одрина.
– Ако тя предложи. – Плавно сви рамене. – Би ли ми предложила някога, шер.
– Ако умираш пред мен, да.
Малка усмивка, устните му изтънели от напрежение.
– Отново ме изненадваш. Но не, не искам никаква кръв от теб – не и докато и двамата не сме потни и голи, а ти не крещиш името ми.
Умът ѝ твърде лесно формира образа, горещо, заплетено нещо, което накара вътрешните мускули да се стегнат във влажна готовност.
– Уверен си в себе си, нали?
– Аз просто знам какво искам.
Тези родени в Байоу очи я огледаха от главата до петите, с няколко продължителни спирания между тях.
– И както казах, удоволствието се крие в една хапка.
Тя се зачуди дали може да желае докосването му повече от сега.
– Това е временно удоволствие. – Временна лудост.
– Не и при оргазъм – промърмори той. – След това удоволствието се умножава и расте, докато не завладее цялата ви същност.
Тялото започна да се бунтува срещу контрола ѝ и тя насочи четката към него.
– Иди, нахрани се. Трябва да си здрав, ако искаме да оцелеем на този банкет.
– Доверяваш ми се, че ще ти се притека на помощ.
– Не. Просто искам да мога да те използвам като щит – в момента едва ли си достатъчно широк, за да скриеш половината от мен.
И все пак, въпреки всичко, той беше страшно красив. Сякаш беше съблечен до най-същественото.
– Права си. – Изправяйки се, той се насочи към вратата. – Когато се върна, ще поговорим. Банкетите на Назарах имат свойството да се превръщат в смъртоносни без предупреждение.
Думите на Джанвиер се въртяха в главата ѝ, докато Ашуини минаваше през вратите на банкетната зала, дългата маса, отрупана с хранителни продукти и бутилки, които блестяха в тъмночервено. Храна и кръв. И плът.
Моник коленичила скромно до Назарах, докато ангелът седеше на стола в началото на масата и разговаряше с Антоан. Бившата заложничка, чиято коса беше като лист от чисто злато, беше облечена в елегантна рокля, която крещеше кутюр.
Яркият пурпурен плат успяваше да покрие торса ѝ и да остави останалата част от тялото ѝ гола, като в същото време не изглеждаше разкошно.
Моник не беше единствената, която се показваше на показ. Симона седеше отляво на Антоан и също беше облечена като за поканата. Всъщност всички жени-вампири около масата бяха облечени в подобен стил от висока класа, много секс, с изключение на облечената в тениска Перида, която седеше до Калан.
Погледът на изпълнителката беше чиста разтопена ярост, когато зърна Ашуини. Но Ашуини беше по-загрижена от факта, че Назарах беше поканил и двете фракции – или беше решил да сложи край на противопоставянето, или планираше да изиграе най-смъртоносната игра. В този момент ангелът вдигна очи, кехлибарените му очи бяха пълни с такива писъци, че тя се чудеше как може да спи.
– Ловецо на гилдията. – Той ѝ махна с ръка към едно място в средата на масата.
Джанвиер вече седеше на отсрещната страна, тъй като беше призован по-рано. Стягането в гърдите ѝ се отпусна, като го видя невредим.
Докато заемаше мястото си, тя осъзна, че Назарах е поставил нея и Джанвиер точно по средата, за да чуе и разпространи по-добре думите за неговите решения, за неговите жестокости. Наложи се да признае, че това беше ефикасен метод за предаване на посланието. Нямаше нужда да убива стотици. Направи едно достатъчно жестоко и никой няма да посмее да се опълчи срещу теб отново.
Мъжът до Ашуини изчака вниманието на Назарах да се насочи другаде, преди да заговори.
– Да върнеш сестра ми беше най-лошият ход, който си правила някога.
Вглеждайки се в този електрически син поглед, в тази съвършена кожа, тя повдигна вежди.
– Това заплаха ли е?
– Разбира се, че не. – Очите на Фредерик Бомон бяха ледени, когато срещнаха нейните. – Никога не бих заплашвал ловец, който Назарах държи на благоразположението си.
– Умен човек. – И щеше да ѝ прегризе гърлото в мига, в който си помислеше, че може да му се размине. Това не означаваше, че тя не може да го използва. – Чух, че се занимаваш с оръжия.
За негова чест Фредерик с лекота проследи рязката смяна на темата.
– Да.
– Знаеш ли откъде мога да си набавя ръчни гранатомети.
Лека пауза.
– Мога ли да попитам защо ти трябват.
– Просто си мисля, че някой ден може да ми бъдат полезни.
Сънищата бяха странни, откъслечни. Единственото, което си спомняше, беше, че гранатометите със сигурност щяха да ѝ бъдат полезни. И като се имат предвид сънищата ѝ.
– Обичам да съм подготвена.
– Може би ще ти кажа името на един доставчик. – Фредерик продължи да я гледа. – Леко си в крак със света, нали, ловецо.
– Или пък светът е в крак с мен – каза тя, когато Джанвиер привлече вниманието ѝ.
В зелените дълбини, които беше свикнала да вижда изпълнени със смях, пламна предупреждение и силата му я смрази до дъното на душата. Каквото и да беше планирал Назарах, Ашуини наистина не искаше да присъства на това.
За кратко се замисли дали да не извика изтеглянето на гилдията, но защо да излага Кенджи и Баден на опасност, ако Назарах искаше само нея и Джанвиер за своя публика. Внезапно настъпи чиста тишина. Ашуини разбра, че нещата са започнали, още преди да се обърне и да види как Назарах вдига чаша с вино.
– За интелигентен разговор и ново начало.
Отне ѝ няколко секунди, за да разбере защо тези думи обляха стаята в страх. Антоан и Калан седяха един срещу друг – старата и новата гвардия. Само на единия, помисли си тя, му беше писано да излезе жив от това.
– Оцеляват най-силните – промълви тя на себе си. Но Фредерик отговори.
– Не винаги. – Той се наведе близо и докосна рамото ѝ със своето. – Понякога оцеляват тези, които могат да играят играта най-добре.
Тя се обърна към него.
– Сестра ти ще се самоубие, ако не се научи.
Пълните му устни се изкривиха.
– Моник е много добра в това да кара мъжете да правят това, което тя иска.
– Да, но Назарах не е мъж. И мисля, че един ден тя може да забрави това.
Две бавни мигания.
– Тя няма да умре. Не и тази вечер. Назарах ще я унижи до подчинение и това ще е достатъчно.
Ашуини чуваше в гласа му подтекст на гняв и това беше разбираемо, но имаше и нещо друго, нещо, което накара скритите ѝ сетива да се отдръпнат. Проследи чувствения му поглед, който се плъзна по голата извивка на рамото на Моник, и поклати глава.
– Моля те, кажи ми, че това, което си мисля, е погрешно.
– Всички останали ще умрат – прошепна Фредерик, а изтънченият му глас беше шкурка върху кожата ѝ. – По-добре е да избираш спътници от тези, които ще останат за вечността.
Поставяйки чашата си с вода, тя преглътна угризенията си.
– Това е уникален начин на мислене.
– Далеч по-добър от този на Джанвиер. – Фредерик погледна от другата страна на масата и двамата мъже се спогледаха. – Той те преследва, но ти ще се превърнеш в прах само след десетилетия, ако не и по-рано. Такава връзка е безсмислена.
Проследявайки профила на Джанвиер – отново здрав и неопетнен – тя поклати глава.
– В танца има удоволствие, което никога няма да разбереш.
Защото и без да иска, тя разбра, че Моник и Фредерик са били в тази нездрава връзка много преди да бъдат направени. Фредерик продължи да държи погледа си върху Джанвиер.
– Каквото и удоволствие да има, болката ще го мъчи много по-дълго.
– И ако Назарах реши, че Моник е излишна. – Прошепна тя. Главата му се насочи към нея, а в някогашните му очи се появи лудост, която я накара да се страхува за вампира, в който се е превърнал с възрастта.
– Ще унищожа всеки, който се опита да ми я отнеме.
Ашуини не отговори, но ѝ хрумна, че Фредерик Бомон също нямаше да има много дълъг живот. Всъщност тя, със своята жалка човешка продължителност на живота, можеше да надживее този почти безсмъртен.
Защото никой не можеше да се изправи срещу силата на ангел като Назарах, освен някой от Кадъра на десетте – и ако Фредерик не разбираше това…
Ледените пръсти на страха пропълзяха по гръбнака ѝ, когато Назарах се изправи и разпери крилата си, докато те не завладяха стаята, целият блестящ кехлибар и ужасна красота. Този страх беше здравословен. Тя го притисна към себе си, като щит срещу удара на силата, която идваше от него.
За първи път тя наистина го видя, наистина разбра колко много нечовешки е той, колко напълно се е отдалечил от живота на смъртните. Това същество виждаше всички тях – и вампири, и хора – само като интересни, забавни или дразнещи играчки, в зависимост от настроението си.
– Нямам нищо против – започна ангелът, гласът му беше тих и режещ като разтворено острие – моите вампири да решават проблемите си помежду си. Когато обаче стигнеш до това ниво, поставяш под въпрос моя контрол върху теб. – Погледът му се насочи към Антоан, после към Симона. Те останаха върху ужасената жена няколко дълги секунди. – Разбира се – каза той тихо – някои от вас очевидно вярват, че могат да свършат по-добра работа от ангел, който е живял седемстотин години. Не е ли така, Симона?
Пръстите на Симона трепереха толкова силно, че червената течност във винената ѝ чаша се разля по ръба, когато тя я постави на масата.
– Господарю, аз никога не бих…
– Лъжата – прекъсна я Назарах – е нещо, което презирам.
– Господарю – каза Антоан, поставяйки защитна ръка върху ръката на своята половинка – аз ще поема отговорността за всички грешни стъпки. Аз съм по-възрастният.
Кехлибарените очи на Назарах заблестяха, докато гледаше вампира.
– Благородно, както винаги, Антоан. Тя би те продала на най-високата цена, ако се стигне дотам.
Антоан се усмихна слабо.
– Всички имаме своите слабости. – Назарах се засмя и в него може би имаше проблясък на забавление – но това беше забавлението на един безсмъртен, нож, който караше другите да кървят. – Радвам се, че Калан не е успял да те убие, Бомон. – Обръщайки се, той погледна към човека, когото току-що бе споменал. – Младият лъв – един не много добър в опазването на това, което целиш да запазиш.
Ръката му отново погали косата на Моник, тиха, безмилостна подигравка. Очите на Калан се насочиха към Джанвиер.
– Доверих се твърде лесно. Няма да направя тази грешка отново.
– Тази грешка – поправи го Джанвиер с повдигане на рамене – спаси живота ти.
Изражението на Назарах не се промени, но гласът му, той задържа слой бяла слана.
– Кейджън е прав. Ти взе това, което беше мое. Защо да не мога да изтръгна костите ти от кожата, докато стоиш и крещиш.
Калан се изправи, после падна на едно коляно.
– Най-дълбоко се извинявам, сир. Бях… прекалено ревностен в опита си да ви докажа, че мога да ви окажа по-добра услуга от онези, които приемат положението си за даденост.
За миг не се чу никакъв звук и Ашуини разбра, че това е мигът на съда. Когато крилата на Назарах се отдръпнаха, за да легнат гладко върху гръбнака му, никой не посмя да си поеме дъх.
– Симона – каза той с онзи мек, опасен глас. – Ела тук.
Стройната жена се изправи, като трепереше толкова силно, че едва ходеше. Антоан се изправи заедно с нея.
– Господарю – започна той. Назарах рязко поклати глава с отрицателен отговор.
– Само Симона. – Когато изглеждаше, че Антоан ще отвори уста, ангелът каза. – Не съм толкова снизходителен, Антоан, дори за теб.
Явно неохотно, Антоан отново зае мястото си. И това, помисли си Ашуини, беше цената на безсмъртието. Да се откажеш от част от душата си. Тя наблюдаваше как Симона стигна до ангела, но преди да успее да падне на колене, Назарах я хвана за горната част на ръцете и наведе глава ѝ с ухото на устните си. Каквото и да ѝ казваше, никой никога нямаше да разбере. Но когато се обърна обратно към стаята, лицето ѝ беше шокиращо бяло, костите ѝ се режеха по кожата. Дясната ръка на Назарах остана на рамото ѝ, докато срещаше очите на Антоан.
– Изглежда, че Симона ще бъде мой гост през следващото десетилетие. Тя е съгласна, че трябва да научи някои уроци за работата с ангели. – Лицето на Антоан се стегна, но той не го прекъсна. – Ще ми останеш верен, Антоан. – Тиха заповед, брутално предупреждение, пръстите му играеха по бледата буза на Симона. – Напълно лоялен.
– Господарю. – Антоан наведе глава, отвърна поглед от жената, която наричаше своя. Но Назарах не беше свършил.
– За това, което си направил, ще пощадя твоя живот, но не и този на децата ти. Няма да има повече вампири от Бомонт, не и през следващите двеста и петдесет години.
Фредерик си пое дъх и на Ашуини не ѝ се наложи да пита, за да разбере защо. На вампира току-що му бяха казали, че не може да има деца, освен ако не желае да ги гледа как умират. И тъй като вампирите не бяха плодовити дълго време след трансформацията, това означаваше, че той никога няма да има дете. През цялото това време Калан бе останал неподвижен, но вдигна глава, когато Назарах извика името му.
– Ако желаеш целувката ти да остане в Атланта, ще подпишеш друг договор. Един век служба.
На пръв поглед това изглеждаше почти лесно наказание – в края на краищата Калан така или иначе се стремеше да служи на Назарах. Но виждайки как ръката на Назарах се движи по главата на Моник, Ашуини знаеше много добре, че ангелът разбира, че има нещо между красивата вампирка и водача на целувката на Лисицата.
И той щеше да използва това знание, за да измъчва Калан, когато и както му се прииска. Тази нощ нямаше кръв. Не и такава, която можеше да се види. Но докато Ашуини гледаше как Симона се свлича на колене от другата страна на Назарах, тя разбра, че от някои рани текат реки от болка, които оцветяват и хора, и места. Тихите крясъци на Симона вече се вплитаха в грациозните арки на дома на Назарах.
Назад към част 6 Напред към част 8
