Глава 4
– Очаквах Дийкън – каза той с копринено мек тон.
– Шах Майур, предполагам.
– Сара Хазиз. – Малка изненада. – От кога си Убийца?
– Наречи го допълнително умение. – Тя забеляза пистолета в скута му. – Ти си подготвен.
– Не исках да ми отрежат главата, преди да имам възможност да обясня, че не съм убиец. -Този път тонът беше ироничен.
Тя го харесваше. Това не значи, че не е убиец.
– Ами ако си тръгна?
– Няма да те застрелям. Кажи на Дийкън, че ще ви чакам отвън. – Пауза. – Сара, не е добра обноска бъдещият директор на Гилдията да влиза с взлом.
– Защо всички се държат така, сякаш това е сключена сделка? – Промърмори тя и се отдръпна, като държеше под око ръцете му през цялото време. Ако е необходимо, тя може да скочи – това ще счупи няколко кости, но няма да я убие. Не като куршум.
Дали Шах е отговорил, тя не е чула. Беше много по-лесно да се спуснеш по тръбата, отколкото да се качиш.
– Той слиза, за да говори.
Лицето на Дийкън стана много твърдо. Опасно.
– Той не би трябвало да е тук.
– Но знаеше, че ще дойдеш. И знае името ти.
Това го накара да се отдръпне още повече. Сара беше очарована. Дийкън някога отпускал ли се е? Или това не се е случвало дори и в най-интимните ситуации? Беше изкушаващо да го целуне и да разбере, но по начина, по който я гледаше, тя знаеше, че няма да се спре на целувка.
Шепотът по стълбата от Шах, плъзгаща се към земята, беше добре дошло разсейване. Тя чакаше, докато другият ловец слизаше, а пистолетът му не се виждаше никъде. Разбира се, това просто означаваше, че той е добър в прикриването на оръжията си. Елена щеше да се съгласи, помисли си Сара. Най-добрата ѝ приятелка обикновено имаше шипове, скрити в косата ѝ, и ножове, прикрепени към бедрата ѝ. Това беше само за начало.
– Здравей, Дийкън. – Шах се оказа висок, тъмен и много красив, с блестяща черна коса, която се стелеше по раменете му. – Впечатлен съм. – Дийкън едва доловимо се наклони, за да защити Сара.
Тя спря да върти очи и използва възможността да извади собствения си пистолет от гърба си. После излезе от сянката на Дийкън, за да може да вижда ясно.
– Шпионирането е моето нещо. Работя за Гилдията.
Гилдията е имала разузнавателен отдел? Сара се чудеше колко още тайни ще научи като директор на Гилдията. Това беше истинско изкушение за толкова любопитна жена като нея. Но беше ли готова да се откаже от всичко, което беше, да се откаже от възможността за семейство, деца? Да, имаше мъже, които биха били повече от щастливи да спят с директора на Гилдията, но те бяха от типа мъже, които тя не би докоснала и с двуметров прът.
Не, Дийкън беше неин Тип. Хладнокръвен, контролиран, силен. И е почти толкова вероятно да спи с жената, която на практика ще му бъде шеф – ако тя приеме директорския пост – колкото и да започне да се шегува. Обуздавайки блуждаещите си мисли, тя срещна погледа на Шах.
– И ние просто трябва да ти вярваме?
Шах сви рамене, давайки ѝ потайна усмивка.
– Или мога да ти разкажа за времето, когато ти и Елена решихте да пробвате пилона за стриптийз в Макси.
Как, по дяволите, е научил за това? Тя се намръщи.
– Ако работиш в разузнаването, защо Саймън не те оневини?
– Дийкън ръководи операциите си самостоятелно. – Сви рамене той. – Можех да играя трудно, но смятам, че вие двамата сте добър залог, когато става въпрос за пазене на тайни. Бъдещият ръководител и убиеца. На кого ще кажеш?
Дийкън изведнъж сложи ръка на врата на Шах, с нож в корема.
– Свали си ризата. – Шах примигна, криейки изненадата си зад чар. – Не знаех, че се въртиш така.
Дийкън натисна леко ножа.
– Добре. – Разкопчавайки ризата с бързи пръсти, Шах я вдигна.
– Сара, провери тялото му за следи от борба. Един от вампирите се е борил жестоко. – Сара направи внимателен оглед, но всичко, което видя, беше гладка, неопетнена кожа.
– Той е чист. – Шах си потърка гърлото, докато Дийкън го пускаше. – Можеше да попиташ мило.
– И можеше да го намушкаш в сърцето. – Изсумтя Сара. – Зарежи преструвките. Безпомощен си като пираня.
– Не мога да виня момчето, че опита. – Той се усмихна, разкривайки трапчинки, които без съмнение използва като инструмент. – Ако искате моя дял, бих заложил на Тим. Виждал ли си кучето му? Вероятно е сключил сделка с дявола и я е получил като застраховка. Сега нещото го е обладало.
Сара поклати глава, отбелязвайки блясъка на забавлението в очите му.
– Не мисля, че трябва да хвърляш камъни – видях плюшеното мече на дивана ти.
Интересно. Един вежлив, изтънчен шпионин може да стане яркочервен под канелена кожа.
– На племенника ми е и ако не се налага да ме малтретирате повече, бих искал да спя. – С това той се обърна и си тръгна.
– Той не те е свалял. – Това беше тихо изявление.
Тя стисна устни.
– И почувства необходимостта да посочиш това, защо?
– Шах няма близки приятели ловци, но е популярен сред дамите. Той удря всичко с гърди, но дребничките тъмнокоси жени са особено негов тип.
– Благодаря ти, че разби самочувствието ми под ботуша си. – Сдържайки желанието си да го ритне, тя грабна каската си и я сложи.
Дийкън зае мястото си, слагайки каската си, преди да запали двигателя. Бяха на десет минути от дома на Шах и минаваха през безлюден паркинг, когато Дийкън спря.
– Да се бием или да бягаме?
Беше видяла вампирите в сенките. Колко са? Пет, не, седем. Седем срещу двама.
– Бягай. – Глупостта не беше това, което я държеше жива толкова дълго.
Едва когато Дийкън се измъкваше от всичко, тя осъзна, че е оставил избора на нея. Беше … неочаквано.
Третата им спирка за вечерта беше гей бар. Сара се втренчи в името на бара.
– „АД.“ – Тя се обърна към мълчаливия мъж до себе си – … така ли ми се струва или виждам тенденция тук?
Прищявка на устните му. Беше по-секси от всяка усмивка на който и да е друг мъж.
– Аз те вкарвам в грях. – Тя не можа да се сдържи. Засмя се.
– Очевидно третият заподозрян е гей. Нали?
– Марко Джиардес. – Кимна той. – Живее над бара.
– А?
– Притежава мястото. Купил го с наследство. – Сара въздъхна. – Не ме притеснява. Да те притеснявам?
Малко червено оцвети бузите му. Устата ѝ се отвори.
– Какво? – Въздъхна тя.
– Ще видиш.
– Влизаме ли?
– Да. Той не знае за мен, освен ако не е друг шпионин. Ние сме просто двама ловци, които са чули за дома му и са решили да се отбият.
Тъй като ловците са известни с това, че правят неща като това, за да се подкрепят един друг, това е напълно правдоподобно прикритие. И въпреки факта, че беше близо до четири сутринта, барът подскачаше.
– Оръжия?
– За ловците няма проблем.
– Тогава да вървим.
Те показаха своите гилдии и бяха поканени от силно мускулестия бодигард… който е показал на Дийкън обстойна проверка на Сара, която е захапала вътрешността на бузата си, когато големият, силен Убиец се е преместил малко зад нея.
В момента, в който влязоха в главния етаж, разговорът спря, а след това започна в огромен прилив. Тя беше посрещната с усмивки – имаше още няколко жени в тълпата, но вниманието определено беше насочено към Дийкън. Така че, когато той сложи ръка на хълбока ѝ и я издърпа срещу себе си, тя не протестира.
– Горкото дете – промърмори тя. – Те наистина те харесват.
– Не е смешно. – Тя никога не беше виждала толкова зачервен мъж преди.
Красив мъж със слабо тяло на модел се спря на подиума пред тях.
– Какъв срам – промърмори той, отбелязвайки езика на тялото им. – Надявам се, че се грижиш добре за него.
Сара потупа ръката на Дийкън, където тя се изви над бедрото ѝ.
– Много добре.
– Ще му позволиш ли да танцува с мен?
Сара усещаше ужаса на Дийкън в абсолютно замръзналите линии на тялото му. Беше изкушаващо да го дразня, но …
– Той не е много добър танцьор.
Още една тъжна въздишка, блондина си тръгна. Неспособна да го задържи повече, Сара се обърна и зарови лице в гърдите на Дийкън, докато тялото ѝ трепереше от смях. Ръцете му я обгърнаха, устните му прошепнаха до ухото ѝ.
– Ще ходим в нормален бар на следващата ни среща.
Това я караше да се смее още по-силно. Сълзи потекоха от очите ѝ. Докато излезе от ступора си, миризмата на Дийкън беше в дробовете ѝ. Човекът миришеше много добре. Малко топлина, малко пот, много опасно. Перфектно.
Ръце, положени върху великолепния му гръден кош, тя вдигна поглед.
– Предполагам, че те познават мъжествения мъж, когато го видят. – Миглите му, дълги и красиви, засенчваха очите му, но тя виждаше блясъка в тях.
– Ами ти?
Отговорът ѝ бе прекъснат от дискретна кашлица. Тя се обърна, за да намери човек, който можеше да бъде само друг ловец. Позицията му беше лесна като на някой, който знаеше как да се движи в битка, а очите му бяха бдителни … и в момента се забавлява.
– Добре дошли. Не мисля, че сме се срещали преди.
– Сара. – Тя протегна ръка. – Това е Дийкън.
– Сара Хазиз? – Усмивката на ловеца стана ослепителна. – Толкова се радвам да се запознаем. Чувал съм за теб, разбира се. Моля, влезте. – Той погледна през рамо. – Пиер, приготви масата. – Връщайки вниманието си към тях, той кимна кратко. – Аз съм Марко в Гилдията, но не за дълго.
– О?
Той се усмихна отново, показвайки редица блестящи бели зъби.
– Реших, че този бар е моята истинска любов в края на краищата. – Няма много отказали се в гилдиите. Но не беше напълно нечувано.
– Няма ли да ти липсва тръпката от лова?
– Това е игра за млад мъж. Сега съм в края на тридесетте си години, но не казвай.
Дийкън най-накрая наруши мълчанието си.
– Твоят бар се справя добре-чухме за това от ловния лозунг.
– Някои от най-добрите ми клиенти са ловци – каза Марко с искрено удоволствие в гласа си. – Те водят приятелките си, приятелите не мигат с око. Много се радвам, че съм част от това братство. Моля те, ела. Питиетата са от мен. – С това той се обърна и ги поведе към една маса на ръба на дансинга.
Всички сядат и си поръчват питиета. Сара забеляза, че Дийкън едва си е докоснал уискито, разбира се, нито пък Марко. Тя отпи глътка от коктейла си и издаде истински звук на удоволствие.
– Това е греховно Добро.
– Да, барът става доста известен със своите коктейли.
Тя се усмихна и разговаряха в продължение на няколко минути.
– Това място има ли дамска тоалетна? – Марко се засмя. – Разбира се. Мога да ти покажа.
– Не, просто ме насочи в правилната посока. – Тя се наведе и прошепна: – трябва да останеш тук и да защитаваш Дийкън.
Очите на Марко заблестяха.
– Големите искат да се изправят срещу него, а красивите искат да го заведат вкъщи и да му дадат камшик.
Лицето на Дийкън остана безизразно, но зелените му очи съдържаха ясно предупреждение. Смеейки се, тя влезе в действие и погали бузата му, докато си тръгваше. Наболата му брада накара пръстите ѝ да искат да изследват, но вместо това тя отиде до банята, получавайки няколко одобрителни погледа от тълпата.
Не беше нейна вината, че се разсея от разговор с друг ловец и се озова на врата, която не водеше към тоалетните. За съжаление, беше заключено здраво и кодирано с тъчпад. Скривайки разочарованието си, тя отново поиска указания за банята и отиде да използва съоръженията, преди да се върне на масата.
– Ти се изгуби? – Попита Дийкън преди Марко да може да го направи.
– Да. – Тя се засмя. – Някой ме издърпа, за да ме попита дали наистина си толкова твърд, колкото изглеждаш. – Дийкън се изчерви.
– Продължавай.
Знаеше, че това е още едно предупреждение. Но сценарият обезоръжи подозренията на Марко. Той се засмя и каза още няколко думи, преди да стане, за да се смеси с тълпата.
Дийкън не изглеждаше особено щастлив, но изчака да поговорят, докато се качат на мотора и се отправят към хотела.
– Не си го направила в апартамента му.
– Няма нужда. – Засмя се тя. – Той кръстосва крака си, както правят момчетата. – Тишина.
Тя го съжали.
– Нали знаеш, един глезен над коляното, нахлувайки в пространството на другите хора.
– Имаш предавател на обувката му.
– Когато поисках да отида до тоалетната. – Тя се чувстваше изключително доволна от това. – И това дори не е най-добрата част – той носеше солидни ловджийски ботуши. – Увеличавайки шансовете да използва същите обувки, ако реши да убива.
– Предполагам, че убиецът няма да помръдне тази вечер. Не и след Родни.
– Няма ли да бъде разочарован от факта, че се е провалил?
– Възможно е, но този човек не е глупав. Той си пише домашното, удря само когато знае, че плячката му ще бъде уязвима.
– Ако имаше повече хора, можеше да сложиш часовници и на Тим, и на Марко, и ако е необходимо, на Шах.
– Някога опитвал ли си да следваш ловец, който не иска да бъде следван?
– Точка.
Тя се сети за тримата, които бяха посетили.
– Помоли ли Саймън да направи проверка на миналото им?
– Може вече да са ги пратилили.
Той беше прав. Веднага щом се върнаха в хотела, включи компютър, който изглеждаше толкова корав, колкото и той, в имейла му чакаха три доклада.
– Доста стандартни неща – каза Сара, докато лежеше по гръб на леглото с джобния компютър в ръце. – Тимъти имал лош лов, оттогава не е виждан на публично място, но знаем, че е жив. Шах наистина е шпионин. Това не значи, че не е убиец.
– Инстинкт?
– Че ако Шах ще убива, ще го направи по начин, по който никой няма да го проследи. – Тя погледна последната страница – Марко е солиден ловец със стабилен личен живот – играе си на щастливо семейство с вампир, така че очевидно ги харесва.
– Била ли си някога изкушавана? – Леглото се потопи, докато Дийкън подпря коляното си на долния ръб и погледна надолу към нея.
Назад към част 4 Напред към част 6
