Глава 22
Поглеждайки нагоре, тя видя премрежените му очи, устни, извити точно толкова, колкото да ѝ кажат, че той се наслаждава… и чувственост, също толкова смъртоносна, колкото и оръжията на масата зад нея. Не беше мъж, който би бил любезен с жена в леглото.
– Свали тениската.
Той го направи с няколко икономични движения – за да разкрие мускулестите рамене, коремната преса, която тя искаше да оближе, и тънката линия от косъмчета, водеща надолу към дънките му.
– Поръчки вече? – Промърмори той и пусна тениската на килима. – Мисля, че може би ще искаш да владееш камшик.
– Може би.
Злобна усмивка.
Отстъпвайки назад, тя побутна краката му един към друг и се придвижи нагоре, за да го обкрачи. Той я остави да прави каквото си иска и тя знаеше защо. Ако Дмитрий искаше да я просне на пода по гръб, тя щеше да е там, преди да го види да помръдне. Но тук не ставаше дума за сила или болка. Ставаше дума за нещо съвсем друго. Какво, тя не знаеше съвсем точно, но знаеше, че е важно.
Той се чувстваше квинтесенциално мъжки под нея, мускулите на бедрата му се поклащаха, топлината на тялото му я галеше с вяла интимност, толкова бавна и невзискателна, че тя не се бореше с нея – макар да знаеше, че с Дмитрий нищо не е толкова просто. Той беше мъж, който щеше да се възползва от всяка уязвимост.
Докосвайки го с най-леките си пръсти, тя започна да изследва това мрачно сексуално същество, което би трябвало да всява страх в сърцето ѝ – и което все още я плашеше понякога с бруталната си безчовечност – и което все пак я караше да се чувства в безопасност по начин, който не можеше да обясни. Колкото и да беше ирационално, тя се довери на Дмитрий.
Когато прокара показалеца си по горната част на коремните му мускули, той трепна. Само за малко, но тя го улови. Затова го направи отново – и видя най-слабия намек за усмивка, колкото опасна, толкова и чувствена.
– Такова търпение – каза тя, като се наведе напред и опря предмишници в гърдите му. – Предполагам, че безсмъртието дава на човека време да научи много неща.
Погледът му се спря на устата ѝ.
– Целуни ме.
Тя очерта устните му с върха на пръста си, като се спря на леката пълнота на долната. Беше виждала тази уста хладна от гняв, извита от забавление и подигравка. През всичко това тя искаше да я опита. Имаше само едно нещо.
– Те се хранеха от устата ми.
Тези тъмношоколадови очи станаха внезапно смъртоносно черни, но той каза само:
– Неефективно.
– Да. – По-скоро я бяха прорязали със зъбите си, за да я заболи.
Дмитрий се премести леко, мускулите му се развълнуваха, за да напомнят за силата му, но отново остави следващото движение на нея. Тя не направи грешката да смята, че това е акт на нежност от негова страна. Не, Дмитрий беше хищник – и тя беше преследвана. Бавно, лесно и решително.
– Не мърдай – каза тя и се наведе, докато дъхът им се смеси. Лицето му не издаваше нищо, дотолкова, че тя би могла да го сметне за незасегнат, ако не усещаше напрежението в това тяло, създадено за проклятие на жена.
Първото докосване на устните ѝ до твърдата топлина на неговите беше просто шепот. Сърцето ѝ се разтуптя и това не беше паника. Затова тя засмука леко горната му устна, преди да я отпусне, за да прокара език по долната, отдавайки се на този мъж, който беше нейният личен афродизиак.
Гърдите му се издигаха и спускаха под ръцете ѝ, дишането му вече не беше равномерно. Женското ѝ сърце се развълнува от удовлетворение. Не беше нужно да може да вижда в миналото, за да знае, че Дмитрий беше опитал всяко съществуващо чувствено действие, наслаждаваше се на всеки упадъчен грях… и въпреки това той реагираше на нея. Тя знаеше, че отговорът е истински – Дмитрий не беше от мъжете, които си правят труда да се преструват.
Пулсираща във всеки сантиметър от кожата ѝ, тя отвори устата си над неговата, поемайки вкуса му дълбоко в себе си, докато плъзгаше ръцете си нагоре, за да обгърне лицето му.
Винаги го е правила, помисли си Дмитрий, спомняйки си начина, по който беше галила тези дълги, способни пръсти по бузата му, по челюстта му, по време на прекъснатата целувка в гората – и по-рано, край потока. Само на една друга жена беше позволявал тази нежна близост.
– „Защо ме целуваш така, Ингрид? Сякаш ще се счупя?“
Смях, хрипкав и познат.
– „Не те целувам, съпруже. Аз те обичам.“
Ръцете на Онър се притиснаха по-силно, докато тя облизваше с език ръба на устните му и влизаше в устата му. Дмитрий усети как мускулите му се напрягат до болезнено напрежение – да бъдеш пасивен в сексуална ситуация не беше лесна задача за човек, който винаги е бил агресор. Но ако се опиташе да го направи с Онър, щеше да я загуби… затова остана неподвижен, търпелив като ловуващ вълк. Тя щеше да бъде негова съвсем скоро и тогава той щеше да играе.
Точно тогава езикът ѝ попадна върху един от зъбите му.
Пенисът му, който и без това беше твърд, стана почти болезнено твърд… и Онър замръзна.
– Искам – промърмори той с тон, изчислен така, че да я въвлече във фантазии, толкова мрачни, колкото и ароматите, които галеше по тялото ѝ – да правя такива неща с устата ти, неща, които биха те накарали да се изчервиш.
– Аз не се изчервявам. – Тих шепот, мускулите се отпуснаха.
– А? – Той изложи един от плановете си в изискани еротични подробности, като се отдаде на себе си толкова, колкото и на нея.
Топлина по кожата ѝ, но това не беше изчервяване.
– Искам да направя това. – Потръпвайки, тя съвсем съзнателно облиза другия му зъб. Тялото ѝ отново се напрегна, но мускулите ѝ не бяха толкова сковани, а когато прекъсна целувката, за да си поеме дъх, емоцията, която блесна в очите ѝ, нямаше връзка със страха. – Ти – каза тя с онзи тих, интимен тон между любовници – имаш пристрастяващ вкус.
Той изви едната си ръка над бедрото ѝ.
– Това може да компенсира факта, че не си толкова податлива на примамката на аромата, колкото би трябвало да бъдеш.
Хриплив смях, който се заплете в един от най-старите му спомени.
– Това едва ли ще бъде честна битка. – Издавайки нисък, дълбок звук на удоволствие от ласката на козината, която той галеше по кожата ѝ, тя го изненада с втора целувка, тази не толкова колеблива. Гърдите ѝ се притискаха към гърдите му, а зърната ѝ бяха твърди и той искаше да ги стисне между зъбите си, докато галеше меката ѝ плът.
Когато прекъсна целувката със засмукване на долната му устна, дъхът ѝ беше учестен. Неговият също не беше особено равномерен – но това той очакваше, като се има предвид жестокото желание, което изпитваше към нея от момента, в който влезе в офиса му. Ако се контролираше по-малко и ако тя беше по-малко уплашена, щеше да скъса дънките ѝ и да я притисне към вратата на кабинета си, още преди да е научил името ѝ. Членът му щеше да е заровен в нея, а зъбите му да се впиват във врата ѝ.
Скоро.
Той отпусна глава назад към дивана, когато тя наведе глава, за да целуне гърлото му, наслаждавайки се на сочната тежест на бедрата ѝ, на влажната мекота на устата ѝ върху част от тялото му, която беше изключително чувствителна и все пак никога не позволяваше на любовниците си да я галят. Не се доверяваше на ничии зъби толкова близо до сънната си артерия. После тя прокара език по малката вдлъбнатина в основата на шията му.
Ръката му се свлече върху бедрото ѝ.
Едно рязко движение по-късно и тя се озова в другия край на стаята, като при това успя да вземе един от ножовете на масичката за кафе.
Вбеси го, че вижда такъв страх в нея, тази силна, чувствена жена, която го докосваше със знание, което опровергаваше факта, че са нови любовници, но запази тона си умерен, пронизан от ленива сексуалност.
– Очевидно следващия път трябва да поставим оръжията по-далеч.
На блясъка на кошмара му бяха нужни няколко дълги секунди, за да се оттегли от натрапчиво зелените очи на Онър. Взирайки се в острието в ръката си, тя нададе лек вик и го хвърли, за да се забие в стената над главата му.
– Отказваш се толкова скоро? – Той изкриви пръст още веднъж.
Поглед, в който се криеха хиляди неназовани ужаси, но тя се върна назад, за да заеме отново предишната си позиция върху него, тежестта ѝ бе сочно женска, тялото ѝ бе създадено за мъжко… за удоволствието на Дмитрий. Когато тя се опита да го целуне, той поклати глава. Вдигна пръст и проследи стегнатата линия на челюстта ѝ, твърдите сухожилия на шията ѝ.
– Жените – промърмори той – може и да искат да ме наранят понякога, но никой никога не е казвал, че целувката ми е наказание. – Въпреки че можеше да го направи – безсмъртието му беше дало много време да усъвършенства умението да бъде гадняр.
– Проклети да са. – Онър се сгромоляса върху гърдите му с това тихо изказване, което съдържаше трепереща ярост. – Вбесява ме, че Валерия и останалите ме превърнаха в това слабо, жалко същество. – Дъхът ѝ се разнесе по шията му, докато ръката ѝ стискаше рамото му, а ноктите се впиваха в кожата му.
Усещането за пълните ѝ гърди, които се притискаха към него, възбуди най-тъмните му сексуални инстинкти, но безсмъртието му беше дало и способността да отлага удовлетворението, да намира удоволствие във всяка стъпка от най-интимния танц между мъж и жена. А доверието на Онър, това беше нещо изискано, което трябва да се опита.
Прокара ръка по косата ѝ и усука меките кичури около пръста си.
– И все пак – каза той, търкайки кичурите между върховете на пръстите си – ти си в скута на вампир, който е техният кошмар.
Цялото ѝ тяло странно се обездвижи.
– Част от мен си мисли, че трябва да си ми повлиял по някакъв начин – каза тя – защото няма никакъв логичен смисъл да ти се доверявам толкова, колкото ти се доверявам.
Дмитрий разплете една къдрица и отново я усука около пръста си.
– Когато за пръв път разработих примамката за миризми – каза той – ми се стори забавно да съблазнявам родените като ловци. – Цинизмът му се бе разраснал върху назъбените ръбове на гнева му. – Започвах с миризмата, после я избледнявах, докато вече я нямаше. До момента, в който наистина ги отвеждах в леглото, те просто си мислеха, че това е… дава им разрешение да се отдадат на секс с вампир, да се преструват, че аз съм ги накарал да го направят.
На Онър ѝ трябваха няколко секунди, за да отговори.
– Това е, от което се страхуват родените ловци, че ще се поддадат на примамката на аромата.
– Никой никога не се е оплаквал.
Онър чуваше хладнокръвна арогантност в тези думи и все пак фактът, че бе споделил истината с нея, говореше, че е разбрал, че независимо дали има нюанси на сивото или не, той е лишил тези родени ловци от избор, поне в началото.
– Защо спря?
Той продължаваше да си играе с косата ѝ по онзи ленив начин, който я караше да иска да се сгуши до него и да затвори очи.
– Беше твърде лесно. – Повдигна рамене. – Открих, че завоеванието не означава нищо – особено когато някои родени ловци започнаха да ме търсят.
– Като наркотик. – Тя усещаше тъмната му еротика на езика си, тялото ѝ беше подготвено за сатена, шампанското и усещането на ласките му, разбираше добре принудата, която караше тези ловци да се връщат при него отново и отново.
– Примамката – каза той – не е пристрастяваща.
Не, помисли си тя, това беше Дмитрий.
Тази нощ Дмитрий сънуваше една жена със слънце в усмивката и любов във всеки неин дъх.
– „Дмитрий.“ – Срамежлива дума, ръцете ѝ изглаждат полите ѝ. – „Не трябва да си тук.“
Искаше му се да я докосне, да я целуне, да я обикне. Но тя не беше негова. Все още не беше негов.
– „Донесох ти това.“
Очите ѝ, тези кафяви очи, наклонени в ъглите, се изпълниха с нескрита радост при вида на дивите цветя, за които той се беше изкатерил по целия планински склон, за да събере, чувствайки се като една от козите, които обикаляха същата планинска верига. И все пак, ако тя го помолеше да излезе и да събере още от дивите цветя, той щеше да го направи без въпроси. Защото тази усмивка, тя беше причината за сърцебиенето му.
Вземайки букета, тя наполовина се разсмя от удоволствие.
– „Благодаря ти.“ – Задъхан дъх, поглед, изпълнен с абсолютна решителност.
Тръгна напред, целуна го по устните, стигна до него само защото той вече се беше навел към нея.
Зашеметен, той нямаше време да вдигне ръце, да я задържи при себе си.
Тя изчезна в следващия миг, полите ѝ се развяваха покрай краката му в изблик на цвят, а ароматът ѝ беше смесица от слънчева светлина и онези диви цветя, които тя обожаваше. Всяка нощ мечтаеше да има правото да притисне носа си към нежната кожа на извивката на шията ѝ, да вдишва този аромат, докато потъваше в дивия, женствен вкус на нейното тяло.
Както ставаше с мечтите, цветовете се сменяха без предупреждение, докато той вече не стоеше в грубата плевня, а в стените на малката колиба, която беше построил със собствените си ръце, а пред него стоеше прекрасна тъмнокоса жена, срамежлива и неуверена, с гръб към него. Беше я докосвал между бедрата ѝ, докато не стана хлъзгава и розова от посрещането, беше я целувал там въпреки шокираните ѝ викове, беше облизвал изящния мускус на удоволствието ѝ… но никога не я беше поискал, както жадуваше да направи. Това щеше да я обезчести.
– „Ингрид.“ – Сложи ръце на горната част на ръцете ѝ и я придърпа към гърдите си. – „Страхуваш ли се?“
Отговорът ѝ беше шепот, тялото ѝ трепереше, докато той искаше само да я гали, бавно и леко.
– „Да.“
Целувайки меката извивка на шията ѝ точно на мястото, за което знаеше, че я кара да отслабва в коленете, той се озова в състояние да притисне възбуденото си тяло към нея, а контролът му беше накъсан. Изтръгвайки го обратно, макар че в най-добрия случай това беше несигурна хватка, той разтри устни по кожата ѝ.
– „Никога не бих те наранил.“ – Щеше да изтръгне собственото си сърце, преди да ѝ направи синина.
Издавайки онова малко стенание в гърлото си, което той обичаше, тя наклони глава, за да му осигури по-лесен достъп.
– „Ти знаеш толкова много неща.“ – Силни думи. – „Знам само това, на което си ме научил.“
Той потръпна, когато тя се притисна към него. Загубил контрол, той захапа пулса ѝ, докато протягаше ръка към гърдите ѝ с дързост, каквато никога преди не беше дръзвал, страхувайки се, че тя ще се стресне. Но сега… сега тя беше негова съпруга и въпреки че кожата ѝ изгаряше от цвят, тя не се отдръпна.
– „Ти си толкова красива.“ – Той я оформяше през тъканта на дрехите ѝ, отдавайки се на удоволствие по начин, за който бе мечтал от години, често събуждайки се с твърд член между краката си.
– „И аз знам“ – каза той, облизвайки кожата ѝ, защото вкусът ѝ беше изгарящо удоволствие – „само това, което научихме заедно“. – Да докосва друга жена – никога не беше си го помислял, независимо от поканите, които беше получавал. – „Всичко останало е просто въображение от моя страна.“
Ингрид се засмя изненадано, гърдите ѝ бяха топли и тежки под интимните му ласки.
– „Въображението ти е опасно за една жена.“
– „За теб“ – поправи го той. – „Искам да те видя, съпруго.“ – Освобождавайки гърдите ѝ само защото възнамеряваше да се насити на тях, когато я оголи до кожа, той започна да разкопчава роклята ѝ, осъзнавайки, че дъхът ѝ става все по-бърз, а пулсът ѝ – учестен.
Но тя не вдигна ръка, за да го спре, тази дребна жена със зрели извивки, която беше негова фантазия от деня, в който бе вдигнал поглед, за да не помага на баща си на полето, и осъзна, че вече не е дете, както и тя. Когато той свали роклята от раменете ѝ, тя я дръпна докрай със срамежливо докосване, а материята се разпиля по бедрата ѝ.
Назад към част 23 Напред към част 25
