Обучение с оръжия
Кратка история за ловците от гилдията
От Налини Сингх
За тези от вас, които не са запознати с поредицата „Ловците на гилдията“, в тази история участват Гален, майстор на оръжията на архангел Рафаел, и Джесами, историк на ангелската раса и учител на техните младежи. За феновете на „Ловец на гилдията“ тази история се развива по време на „Архангелска целувка“, след като Гален току-що е приключил тренировката с Елена.
* * *
Джесами последва Гален в салона за оръжия, след като той освободи Елена за деня. Ловецът си беше тръгнал от тренировъчния ринг с повече от няколко синини, върховете на крилата ѝ се влачеха по земята като на някой от младите подопечни на Джесами – но не и преди да пролее малко от кръвта на Гален.
– Нека да погледна раната – каза Джесами, затваряйки вратата на оръжейния салон зад себе си, а простата ѝ рокля беше шепот на нежно синьо около глезените ѝ.
Когато се обърна обратно към огромното пространство, използвано за тренировки на закрито, видя Гален да поставя тренировъчните мечове на една дървена маса с белези, с почистваща кърпа в ръка и намръщено лице.
– Нищо, само една драскотина.
– Аз ще бъда съдията за това.
Мръщенето не изчезна, но големият ѝ, силно мускулест любовник стоеше на място, с крила, прилежно сгънати на гърба му, докато тя избърсваше кръвта с чиста носна кърпичка и виждаше, че е прав. Раната вече беше почти заздравяла, безмълвен символ на силата на Гален.
– Ти беше много строг с Елена.
Като новоизлюпен ангел, съпругата на Рафаел щеше да носи синините си далеч по-дълго. Гален се върна към мечовете и към процеса на почистване, който винаги завършваше, независимо колко уморен беше след сеанса. Знаеше, че днешният ден изобщо не го е натоварил, Елена новак с дълги остриета – да не говорим за липсата на опит в битките с крилатото тяло, което сега беше нейно собствено.
– Тя може да убие Рафаел – каза Гален, като прокара кърпата по първото острие.
Това беше неопровержима истина. Сега Елена беше най-голямата слабост на Рафаел, жива, дишаща част от сърцето му, но без бруталната сила, с която разполагаше архангелът. Това обаче не беше единствената истина.
– Тя е добра за него.
Джесъми приветстваше едва доловимите промени в Рафаел. Преди Елена беше наблюдавала как той става по-твърд, по-студен, по-отдалечен с течение на вековете – до момента, в който едва виждаше младия архангел, който някога ѝ беше казал, че в кулата му винаги ще има място за нея.
– Тя го прави щастлив.
Гален изхърка, без да каже нищо, но тя беше с варварския си любовник повече от четиристотин години, не се отчайваше толкова лесно. Провирайки се под мишницата му, за да го принуди да спре процеса на почистване, тя каза:
– Точно както аз те правя щастлив. – Голата горна част на тялото му се стопли до нея. – А аз не съм точно най-силният човек в Убежището.
– Няма сравнение – беше ръмжащият отговор на Гален, чиито вежди се сключиха над очите със зашеметяващо бледозелено, които тя намираше за все по-красиви с годините. – Ти си учителка и историк, неразделна и незаменима част от нашия народ. Тя е смъртна с крила – с какво допринася?
Джесами го побутна в твърдите хребети на корема му. Като го чуеше да говори, можеше да си помисли, че няма сърце, докато тя знаеше, че нейният Гален има най-голямото сърце на света – и най-лоялното.
– Ти – каза тя, когато той се размърда – някога си бил бебе, което се клатушкало, когато летяло…
– Не – прекъсна я той със замислена гримаса – не мисля така. Според майстора на оръжия, при когото съм се обучавал, съм излязъл от утробата с нож в едната ръка и арбалет в другата.
Устните ѝ потрепнаха, Джесъми прокара пръсти по копринената вътрешна повърхност на дясното му крило, ласка, която знаеше, че той не би допуснал от друга.
– Трябва да ѝ дадеш шанс да израсне, да стане това, което трябва да бъде. Знаеш, че Рафаел не би приел слаба жена за своя съпруга.
– Това, че е била опитен ловец, не я прави готова за живот на страната на архангел.
Гален не използваше с лека ръка думата „опитен“. Осъзнаването, което се появи във вените ѝ, Джесами се облегна на ръката му, за да може да погледне в лицето му.
– Смяташ, че тя има истински потенциал. Затова си толкова строг към нея. – Когато той не отговори, тя каза: – Всъщност си мисля, че може би дори малко я харесваш.
Друга намръщена физиономия, силни ръце на кръста ѝ, когато той я остави телесно настрана, за да вземе меча, който не беше довършил да почисти.
– Тя застреля Рафаел.
– Веднъж хвърлих мастилница по главата ти.
Мечът беше почистен, той го прибра в скобата му на стената, после направи същото и с другите оръжия на масата.
– Пропусна.
– Значи, ако те бях улучила, все още щеше да носиш обида. – Попита тя, наблюдавайки как тялото му се огъва и движи, докато поставя оръжията на мястото им.
– Вярваш ли, че не съм обиден? – Смеейки се, тя притисна лицето му, за да го привлече в сладка целувка, която бързо се превърна в дива и гореща, когато Гален пое контрола, големите му ръце я притиснаха към възбуденото му тяло, а устата му изискваше тя да отвори своята.
– Ако по този начин носиш обида към мен – каза тя и гърдите ѝ се повдигнаха, когато той най-сетне я освободи, – ще трябва по-често да ти напомням за инцидента с мастилницата. – Усмивката му беше тиха, а блясъкът в очите му – много Гален.
– Хайде да танцуваме. – Тя знаеше точно за какво говори той и то нямаше нищо общо с вида танци, които се танцуват на земята.
– Имам по-малко от час – промълви тя и се издигна на пръсти, за да целуне твърдата линия на челюстта му.
– Мога да бъда бърз. – Той я измъкна от оръжейната зала за ръка. – Ще се погрижа за теб тази вечер. Наистина, наистина бавно.
Тя обви ръце около врата му, докато той, с една мускулеста ръка, стегната около кръста ѝ, се издигна във въздуха с един удар на мощните си криле.
– Ти си ужасен човек – каза тя и целуна изкушението на гърлото му, щом се издигнаха достатъчно високо, за да бъдат насаме.
– Знаеш какво ми причиняваш, когато говориш такива неща.
Земен и суров, той имаше способността да извива пръстите на краката ѝ и да я кара да се чувства едновременно чувствена изкусителка.
Отговарящият смях на Гален беше лукав, а гмуркането, в което ги потопи, спираше дъха. Изкрещяла от дивото удоволствие, Джесами се свлече с него в пролома, който прорязваше Убежището, и се издигна обратно. Минаха покрай светкавица в характерно синьо на възходящия поток, която трябваше да е Илиум. И после паднаха в поредното стръмно гмуркане, Гален се откъсна в малка пукнатина, която беше разлом, излизащ от главното дефиле, преди отново да се издигне в небето, а Убежището се изгуби в далечината. Косата ѝ се разпиля по лицето ѝ, а полите ѝ се заплетоха около краката ѝ, докато той летеше със сила и увереност, които я накараха да се държи само с една ръка, уверена в безопасността си, Джесами прокара кокалчетата на свободната си ръка по корема му.
– Къде ще танцуваме?
В тези планини не беше трудно да се намери уединение, чудовищата, които обграждаха убежището, често бяха забулени в завеси от гъста мъгла. Долу нямаше нищо, никакви следи от цивилизация, никакви села, планинската земя принадлежеше на ангелския род от цял еон.
– Точно тук – каза той и те без предупреждение паднаха в масивен пролом, толкова тъмен и дълбок, че на мястото, където танцуваха, не проникваше никаква светлина. Всяко докосване се усилваше в тъмнината, всеки шепот беше груба ласка. Гален беше толкова бърз, колкото беше обещал – но той се грижеше много добре за нея.
Винаги го правеше, нейният любовник, който познаваше тялото ѝ толкова добре, колкото всяко оръжие в арсенала си. Както тя познаваше неговото.
– Признай си – каза тя, докато лежаха в тъмното на самото дъно на дефилето, с най-мекия пясък под телата им и тихата музика на водата, която се носеше в скалите.
Едната му ръка я обгръщаше, докато тя лежеше наполовина върху, наполовина извън тялото му, а лявото ѝ крило докосваше гърдите му :
– Какво. – Каза Гален когато започна да гали крилото ѝ, тя само се сгуши по-дълбоко в него.
Някога, в зората на ухажването им, тя се беше срамувала от подобно докосване, когато ставаше дума за изкривеното ѝ крило, но беше невъзможно да се срамуваш от каквото и да било с Гален; той не се притесняваше да я обича точно такава, каквато е. След четири века, векове, които бяха изминали за един удар на сърцето, тя знаеше, че може да дойде при него разбита във всяко отношение и да бъде сигурна в любовта му. Макар че той несъмнено щеше да ѝ крещи, че се е наранила.
– Че виждаш потенциал в Елена – каза тя с усмивка.
Именно закрилничеството му беше изпратило мастилницата, която тя хвърли към главата му. Не че урокът имаше някакъв ефект.
– Тя не се съсипа днес. Тя не е жалка – беше строгият отговор. – Може би ще успея да я превъзпитам като проходим боец.
От страна на Гален това беше наистина висока оценка.
– Трябва да те предупредя, че мисля, че с Елена ще станем приятелки.
– Не искай от мен да се отнасям лесно с нея.
– Няма да го направя.
Тя разбираше това, което мнозина не разбираха, което самата Елена може би все още не разбираше – че съпругата на Рафаел трябваше да реализира потенциала си колкото се може по-бързо, за да оцелее в света на безсмъртните, в който беше попаднала.
– Знам, че можеш да ѝ дадеш инструменти, които ще ѝ помогнат да живее достатъчно дълго, за да стане това, което трябва да бъде.
Седнал след поредната ласка и взел я със себе си, Гален каза:
– Нека те върна в Убежището, за да можеш да се преоблечеш преди занятията.
Когато се приземиха върху каменните настилки пред дома им на върха на скалата, чиито краища бяха препълнени със саксии с цветя, изобилстващи от цветове и аромати, той каза:
– Не си мисли, че съм забравил, че вчера си пропуснала занятията по отбранителна подготовка. Ще го направим тази вечер.
Целувайки го, докато ръцете му не се плъзнаха надолу, за да стиснат долните ѝ извивки, тя промълви:
– Нека пропуснем урока тази вечер.
Той беше толкова строг към нея, колкото и към всеки свой ученик; единствената разлика беше, че уроците им винаги се провеждаха насаме – а тя понякога можеше да разсейва майстора на оръжията по недостъпни за другите начини.
– Джес – промълви той, а очите му блестяха – ние тренираме заедно от много години. Кога за последен път ме отказа от урок?
– Преди десетина години – отвърна тя веднага – след като те срещнах на вратата, носейки само едно от твоите пера на вратовръзка около врата си.
Тялото му откликна на напомнянето, но очите му се свиха.
– Дори не си и помисляй за това. Искам да поддържаш уменията си свежи – светът винаги е бил опасно място, но сега става още по-опасен.
Джесъми също бе усетила настъпващата промяна. Тя бе възвестена от кървав ангел и докъде щеше да стигне, никой не знаеше. Единственото нещо, в което Джесами беше сигурна, беше, че каквото и да я очаква в бъдеще, тя ще влезе в него с майстора на оръжия до себе си – и тъй като той се беше погрижил да бъде експерт в тази област – с арбалет в ръка.
