Глава 5
АЛЕКС
Поклатих глава към къщата, пред която паркирахме. Беше в малък квартал, твърде близо до съседите за моя вкус. Дори не исках да я видя отвътре. Това вече не беше за мен.
– Не я искам – казах направо, като погледнах към агента по недвижими имоти.
– Това е най-търсеният ни имот… – Започна тя, но аз я прекъснах.
– Искам нещо в покрайнините на града – информирах я аз. – Да няма съседи. Голям двор – нещо, в което едно малко дете може спокойно да си играе, без да е близо до път. Искам уединение.
– Кварталите са чудесни за деца…
– Слушай – изръмжа ѝ Инк, прекъсвайки я – препоръчах те на него, защото ти намери всичко, което търсех, когато исках да си купя къща. Той не иска тази къща. Имате ли нещо, което да отговаря на това, което, по дяволите, той иска, или си губим времето с вас? – Попита Инк.
Вече бяхме в адски кратки срокове. Трябваше да намеря и избера къща, преди офисът за заеми да затвори днес, така че наистина се нуждаех този процес да се движи напред.
Bluetooth устройството ми се включи в ухото ми. Отговорих веднага, като вдигнах пръст към агента по недвижими имоти, когато тя се приготви да говори.
– Ало?
– Алекс, не знам какво да правя – каза Изи, гласът ѝ беше паникьосан. Веднага седнах по-изправен на мотора си, отделяйки на сестра си всяка част от вниманието си. – Трикси е в някакъв срив.
– Майната му. – Проклех, докато пристягах каската на главата си. Погледнах към Инк, чиито очи вече бяха насочени към мен. – Можеш ли да се справиш с всичко, братко? – Попитах го. – Трябва да отида да се погрижа за нещо.
Той кимна мигновено.
– Всичко е под контрол. – Увери ме. Съдейки по изражението на очите му, той знаеше, че трябва да отида да се погрижа за Трикси. – Върви, братко.
– Сестричке, къде си? – Попитах, докато включвах мотора си, и запалих двигателя, за да потегля по пътя.
– Успях да я вкарам обратно в джипа си – информира ме Изи. – Трикси, скъпа, Алекс идва. Всичко е наред. – Успокои я тя. – Алекс, моля те, побързай. – Помоли ме сестра ми. – Почти съм сигурна, че тя има наистина тежък пристъп на тревожност. Ние сме в Мебелния магазин.
Не ми отне почти никакво време, за да стигна дотам. Едва отделих време да изправя мотора си, когато слязох, тичайки към мястото, където се намираше Изи.
Сестра ми моментално се отмести от пътя ми, когато ме забеляза, позволявайки ми достъп до Трикси. Жената ми плачеше в ръцете си, раменете ѝ се тресяха от ридания, докато се мъчеше да вкара въздух в дробовете си. Притиснах ръката си между лопатките ѝ, като се притиснах на пътническата седалка до нея, свивайки тялото си около нейното.
– Аз съм тук, бейби. – Успокоих я. – Дишай – заповядах. – Всичко е наред. Просто дишай.
– А-Алекс? – Тя хлипаше.
– Да, момиченце. Това съм аз. – Отговорих. Тонът ми беше твърд, но нежен – заземявах я. Хванах ръката ѝ, като я притиснах върху сърцето си. Тя стискаше ризата ми в ръка, докато се опитваше да диша. – Хайде, дишай с мен, бейби. Съсредоточи се върху издигането и спадането на гърдите ми. Съсредоточи се върху звука на гласа ми, момиченце. Заземи се. Аз съм тук, с теб.
– Съжалявам. – Извика тя, докато дишането ѝ бавно се регулираше. – Бях претоварена. Твърде много неща се случват наведнъж.
Придърпах я в скута си, като притиснах устни към слепоочието ѝ.
– Не се извинявай, бейби – казах ѝ тихо. – Трябваше да ми се обадиш, преди да стане толкова зле. Казах ти да ми се обадиш, ако имаш нужда от мен. – Напомних ѝ.
– Чувствам се толкова зле, че толкова много разчитах на теб. – Прошепна тя, а гласът ѝ се пречупи.
Сложих главата ѝ под брадичката си, като я обгърнах с ръце.
– Аз съм тук за теб, бейби. Независимо от всичко. – Напомних ѝ.
– Иска ми се да бях толкова силна като теб. – Хлипаше тя.
Хванах нежно брадичката ѝ, като леко прокарах устни по нейните.
– Един ден ще бъдеш, бейби – обещах. – Но докато дойде този ден, нямам нищо против да бъда достатъчно силен и за двама ни – уверих я. – Винаги ще бъда твоята сила, когато ти нямаш никаква, момиченце. Никога не се съмнявай в това.
Мълчахме няколко мига.
– Мога ли да остана с теб до края на деня? – Попита ме тихо Трикси, нарушавайки тишината между нас.
– Няма нищо страшно, бейби – уверих я аз. – Хайде. Инк сигурно ме чака да се върна.
Слязох от джипа, като след това ѝ помогнах да слезе. Обърнах се към сестра си, докато привличах Трикси в прегръдките си, държейки я здраво.
– Благодаря, сестричке – казах тихо.
Тя ми се усмихна.
– Ти си добър човек, Алекс.
Повдигнах рамене.
– Не съвсем – признах. Бях направил много лоши неща в чужбина, които не можех да върна назад. – Но се опитвам да бъда за нея.
– И това те прави добър човек – каза Изи. – Вземи я със себе си; тя има нужда от теб точно сега. Ще накарам Рейна и Лейла да ми помогнат да купя мебели за къщата. – Увери ме тя.
– Ти си най-добрата – казах ѝ, докато водех Трикси към мотора си, подавайки ѝ каската си, за да я закопчае на главата си.
Изи изръмжа от смях.
– Знам. – Извика тя откъм гърба ми. Извъртях очи. Сестра ми можеше да бъде адски нахална, когато искаше.
Разпънах се на мотора си. Трикси се плъзна зад мен, а ръцете ѝ се увиха плътно около кръста ми. Хванах ръката ѝ в моята и я приближих до устните си, като целунах пръстите ѝ, преди да сложа ръката ѝ обратно на кръста ми. След това потеглих обратно по пътя, като се обадих на Инк през слушалката.
– Всичко наред ли е? – Попита той, когато отговори.
– Всичко е наред – съобщих му аз. – Къде сте сега?
Той назова адреса.
– И, човече, шибано ревнив съм. Това нещо току-що излезе на пазара, иначе щях да го купя, когато все още си търсех къща за купуване. Трикси ще хареса това място. – Увери ме той.
Слава Богу, защото времето се изнизваше.
– Тръгвам – съобщих му аз.
Спрях край пътя и бързо пуснах GPS-ът. Къщата се намираше на няколко минути извън града, което беше идеално.
GPS-ът ме отведе до дълга, криволичеща алея, която минаваше между куп дървета. Трикси стисна ръце около мен, докато обръщах мотора си надолу по мръсния път. Излязохме в огромен двор с красива, зелена трева. В средата на имота се намираше двуетажна викторианска къща.
Беше шибано красива. Къщата очевидно беше добре поддържана. Боядисването беше прясно, а верандата беше чисто нова. Тя обгръщаше къщата и на нея имаше люлка, която гледаше към езерото отстрани на къщата.
До брега на езерото имаше върба, която висеше ниско над водата и хвърляше огромна сянка върху тревата.
Трикси слезе от мотора.
– О, Боже мой – прошепна Трикси, докато ми подаваше каската, а очите ѝ бяха широко отворени от удивление и вълнение, докато се взираше в имота.
– Искаме го – казах веднага, като харесах вълнението, което беше на лицето на Трикси. Бих направил всичко – бих платил всякаква шибана цена – за да го запазя там.
– Сигурни ли сте? Не сте виждали вътрешността… – започна брокерът на недвижими имоти.
– Има ли щети? – Попитах, макар да погледнах към Инк, защото знаех, че няма да ме излъже.
Инк поклати глава.
– Всичко е непокътнато, братко. – Информира ме той. – Чисто, обновено – шибано красиво отвътре.
Погледнах към агента по недвижими имоти.
– Готов съм да подпиша документите – казах ѝ.
– Чакай, ти купуваш това? – Попита ме учудено Трикси.
Погледнах я и посегнах да прокарам пръсти по бузата ѝ.
– Ние купуваме това, момиченце. – Хубавите ѝ лешникови очи се напълниха със сълзи. – Харесва ли ти?
– Много ми харесва. – Прошепна тя. Подсмръкна и избърса очите си. Боже, тя беше толкова очарователна – толкова сладка – и дори не го осъзнаваше. – На Алекс ще ѝ хареса. – Промълви тя.
Засмях се тихо на прякора и я придърпах в прегръдките си.
– Ще трябва да намерим на нашето момиченце нов прякор – информирах я аз. Тя се разплака. Държах я малко по-силно, знаейки, че е щастлива, но чувствайки се леко потиснат. – Да наричаш и двама ни Алекс в крайна сметка ще стане объркващо.
– Ксандра? – Попита Инк, докато се разпъваше на мотора си.
Кимнах, като погледнах към Трикси. Тя ми се усмихна – първата истинска, красива усмивка, която видях на лицето ѝ, откакто се бях прибрала у дома.
– Ксандра. – Потвърди тя.
Наведох се и я целунах, привличайки я към себе си.
– Обичам те – прошепнах срещу устните ѝ. – Винаги съм те обичал, бейби, но да те видя толкова щастлива – ебаси, това ми подейства на сърцето – признах.
Тя се притисна към мен, докато ме целуваше отново.
– Винаги съм те обичала, Алекс. – Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Това момиче нямаше представа колко голяма сила имат думите ѝ. Аз завинаги щях да бъда увит около пръста ѝ – завинаги на нейно разположение. – Може би не го показвам много добре. Толкова е трудно в дни като днешния, но те обичам. – Усмихна ми се нежно тя. – Заради теб, толкова е лесно да те обичам, когато успяваш толкова лесно да разкриеш по-добрата ми страна.
– Планирам да правя това до края на живота ни, бейби – обещах. Отдръпнах се от нея и се изправих на мотора си, като ѝ подадох каската си. – Качи се, момиченце. Имаме документи за подписване и пари за харчене.
Назад към част 4 Напред към част 6
