Глава 6
ТРИКСИ
Йоланда подаде ръка на Алекс, който кимна и отново погледна към къщата, а в очите ѝ все още блестеше изненада. Не беше очаквала да сме толкова подготвени за това; разбрах го още в мига, в който се измъкна от колата, в която беше. Не беше успяла да открие нито едно нередно нещо.
– Ще е добре Александра да се върне при родителите си – каза Йоланда. – Хайде, можем да я вземем от колата.
Посещението най-накрая беше приключило. Бяхме преминали с отличен успех. Всичко в къщата беше обзаведено и дълбоко почистено, а стаята на Ксандра беше достойна за принцеса.
Сутринта бях нервна развалина, но Алекс беше направил всичко възможно да сведе нервите ми до минимум, за да не получа нов силен пристъп на тревожност.
Алекс се върна назад и ме хвана за ръка, като ме придърпа близо до себе си. Не каза нищо – всъщност не ми беше казал нищо през цялото време, докато Йоланда правеше домашната ни проверка и оценката си за мен – но се беше постарал да остане достатъчно близо до мен, за да мога все още да усещам топлината на тялото му – за да мога все още да усещам стабилното му присъствие. И когато забелязваше, че нещата започват да се претоварват, ме докосваше с малки, нежни докосвания, за да ми напомни, че все още е с мен – че не съм сама.
Когато Йоланда отвори задната врата на колата, дъщеря ми изскочи от нея и се затича към мен с огромна усмивка на лицето.
– Мамо! – Изпищя тя.
Веднага пуснах ръката на Алекс и паднах на колене, като обгърнах мъничкото ѝ телце в ръцете си, щом тя стигна до мен. Сълзи се стичаха по бузите ми, докато я притисках плътно до себе си.
Ебаси, толкова добре се чувствах, когато моето момиченце се върна в прегръдките ми, където му беше мястото. Стиснах очи, вдишвайки познатия ѝ аромат на шампоан с ягодов аромат.
Изправих се от земята с нея все още в прегръдките си, като се обърнах към Алекс. Той се протегна и нежно избърса сълзите ми от бузите. Ксандра го погледна, очите ѝ бяха широки и пълни с удивление.
– Кой си ти? – Попита тя, все така смела, което определено беше черта, наследена от баща ѝ. Александра беше много словоохотлива и откровена.
Алекс ѝ се усмихна, а тя бързо му отвърна със собствена широка усмивка.
– Ксандра – казах тихо, – това е татко – съобщих ѝ аз. – Той най-накрая си е у дома и иска да помогне на мама да се грижи за теб.
Без никаква срамежливост – която определено получи също от него – тя протегна ръка към Алекс, като малките ѝ пръсти правеха грабващи движения. С лек смях и очарователна усмивка Алекс я вдигна от ръцете ми и я настани на хълбока си, като използва другата си ръка, за да ме привлече към себе си.
– През следващите шест месеца ще идвам да правя произволни домашни посещения всеки месец – информира ни Йоланда. – Очаквам Триша да продължи с терапията си, както и с лекарствата си. Ако не го прави, ще бъда принудена да изведа Александра от дома ви.
Алекс ѝ кимна с глава.
– Идвайте, когато пожелаете. – Каза ѝ той, без да изглежда, че му пука.
След като тя си тръгна, Алекс се усмихна на дъщеря ни. Бях поразена от това колко много си приличаха усмивките им. Никога преди не бях осъзнавала, че Александра много прилича на Алекс. Беше придобила всичките му най-добри черти.
– Радваш ли се, че ще живееш с мама и татко? – Попита я Алекс.
Тя кимна нетърпеливо с глава, а очите ѝ светеха от вълнение.
– Ще бъда ли тук завинаги? – Попита го тя.
– Завинаги – увери я Алекс, но очите му гледаха към мен, сякаш се опитваше да успокои с думите си не само нея, но и мен.
Нашето малко семейство беше завинаги.
– Искам клубът да се запознае с нея – казах му аз. – Всички си скъсаха задниците през последните няколко дни, за да ни помогнат да получим всичко, от което се нуждаем. Те заслужават да се запознаят с нея.
Алекс кимна в знак на съгласие и се наведе, за да ме целуне нежно. Когато се отдръпна, прехапах устните си, а ъгълчетата им се изкривиха в малка усмивка.
– Обичам да те виждам да се усмихваш, бейби. – Прошепна той. Сърцето ми се сви в гърдите. Той наистина беше толкова съвършен и винаги знаеше какво да каже и какво да направи. – Хайде.
След като пристегна Александра в столчето ѝ за кола, той се плъзна на шофьорската седалка на нашия джип. Мълчаливо се пресегна и хвана ръката ми в своята, докато излизаше от двора и тръгваше по дългата, криволичеща алея.
– Къде отиваме? – Попита Ксандра с любопитство в гласа си, докато гледаше учудено през прозореца.
– Отиваме да те запознаем с останалата част от семейството ти – каза ѝ Алекс, като я погледна през огледалото за обратно виждане. – Това е наистина голямо семейство.
Тя му се усмихна.
– Мога ли да играя с някого? – Попита тя.
Алекс кимна.
– Да. Има много други деца, с които можеш да играеш. – Тогава той се усмихна към мен и нежно стисна ръката ми.
Когато стигнахме до клуба, там очевидно вече беше в разгара си едно малко парти. Изглеждаше така, сякаш майката на чартъра беше там. Нервите ми леко се успокоиха. Ако майката на чартъра беше там, това означаваше, че и Пени щеше да е там. Тя беше моята опора през последните няколко години, когато имах чувството, че не мога да премина през деня.
Измъкнах се от Инфинитито и заобиколих Алекс. Александра се протегна към мен веднага щом се откопча, а аз моментално се притеглих напред и я хванах на ръце, поставяйки я на бедрото си. Алекс се наведе и ме целуна, преди да тръгнем към клуба, а ръката му беше върху долната част на гърба ми.
Когато влязохме вътре, всички се обърнаха с лице към нас и щом погледите им попаднаха на Александра, из стаята се разнесоха радостни възгласи и поздравления. Алекс се засмя, когато Изи едва не го събори на пода, когато скочи върху него от вълнение.
Тя бързо се обърна към мен, докато Алекс грабна Александра от ръцете ми. Преди да успея напълно да регистрирам какво се случва, Изи ме беше обвила в ръцете си. Гърлото ми се сви от сълзи. Днешният ден определено беше изключително емоционален.
– Ти заслужаваш това. – Прошепна в ухото ми тя. Стиснах я в отговор. – Този клуб ще направи така, че тя никога повече да не ти бъде отнета.
Сълзи се появиха в очите ми при думите ѝ, докато я прегръщах в отговор.
– Това означава много, Изи. Благодаря ти. – Задуших се.
Тя се облегна назад и ми се усмихна. Леко се засмях, докато подсмърчах, опитвайки се да овладея отново емоциите си. Въпреки предишния ми страх, бях толкова щастлива, че най-накрая Александра се върна у дома с мен.
– Ти си семейство, Трикси, а ти си старата дама на брат ми. Винаги ще имаш подкрепата на този клуб. – Увери ме тя.
Пени изпищя, докато тичаше към мен. Изи изскочи от пътя точно навреме. Прегърнахме се силно. Боже, толкова много ми липсваше. Пени беше най-близкото нещо, което имах като най-добър приятел.
– Ебаси, липсваше ми! – Засмя се Пени.
– Иска ми се да се вълнуваш толкова, когато ме видиш – измърмори Купър, докато се приближаваше и ми кимаше, докато придърпваше Пени обратно към себе си, притискайки устните си към нейните в кратка целувка.
Тя го плесна по корема и опря ръка на леко заобления си корем.
– Винаги съм развълнувана да те видя, Купър. – Напомни му тя. Той извърна очи, но се усмихна към нея. Тя се усмихна широко на Александра, когато Александра се обърна в ръцете на Алекс, за да погледне Пени.
– Леля Пени! – Изпищя Александра, протягайки се към нея.
Алекс отклони вниманието си от Саботаж и Изи, усмихвайки се на Пени, докато внимателно ѝ подаваше Александра.
– Чух, че си се омъжила за краля. – Коментира той, като кимна веднъж на Купър за поздрав.
Пени се усмихна на съпруга си, преди да погледне надолу към Александра. Алекс ми направи знак с показалеца си и аз моментално се преместих към него. Той ме обгърна с ръце, придърпвайки ме към себе си, преди да се наведе и леко да прокара устни по моите. Разположих ръцете си върху гърдите му, обичайки колко силен е той – силен за мен.
– Изглеждаш толкова щастлива, момиченце. – Прошепна той.
– Ти направи това – казах му с вдигане на рамене. – Винаги си бил способен да ме накараш да се почувствам по-добре.
Той сплете пръсти в косата ми, докато отново се навеждаше към устните ми.
– И ще продължавам да го правя всеки ден до края на живота си. – Каза ми тихо, преди грубо да вземе устните ми със своите, като ръката му леко дръпна косата ми, докато навеждаше главата ми под ъгъл, за да задълбочи целувката.
Около нас звучаха възгласи и свирки, докато той ме целуваше. Аз се вкопчих в елека му и отворих устни под него, без да се налага да ме убеждава. Изстенах, когато езикът му се заплете с моя, а ръката му се стегна около мен, придърпвайки ме толкова близо до него, че не можех да определя къде свършва неговото тяло и къде започва моето.
– Ще го довърша тази вечер. – Прошепна той в ухото ми, когато бавно се отдръпна.
Прехапах устна, докато затварях очи, а очакването изкривяваше нервните ми окончания. Сексът с Алекс и преди беше страхотен и не можех да не се запитам какво ли щеше да бъде сега, когато и двамата бяхме по-възрастни и имахме повече опит.
Досега не бях имала мъж, който да ме накара да се чувствам толкова добре, колкото Алекс, и се надявах, че той ще удържи на думата си и ще довърши започнатото тази вечер. Исках отново да бъда едно цяло с този мъж.
И ако се съди по тази целувка, Алекс не е същият тийнейджър, който беше, когато си тръгна. Знаеше какво иска и го взе.
Когато бяхме по-млади, Алекс беше леко нервен, притесняваше се да не направи нещо, с което да ме нарани. Никога не ме беше целувал така, както преди малко – като гладен човек.
Той се усмихна към мен, когато очите му срещнаха моите.
– Каквото и да си мислиш, за да вкараш този поглед в очите си, по-добре да е за мен. – Каза той хрисимо.
Една руменина оцвети бузите ми. Той се засмя тихо, докато притискаше лека целувка към челото ми.
– Ксандра, жадна ли си? – Попита той дъщеря ни, докато ме пускаше, протягайки ръка, за да вземе Александра от ръцете на Пени.
Той изчезна в кухнята с Ксандра, а Пени бързо зае мястото си до мен.
– Ебаси, той наистина е наедрял, нали? – Попита тя.
Засмях се тихо и кимнах с глава.
– Да, наистина – признах, хапейки устните си. Алекс беше малко мършаво момче, когато замина, но времето, прекарано в армията, беше запълнило тялото му и го беше направило мускулест, всяка част от тялото му се огъваше, когато се движеше.
Беше достойна за слюнка гледка.
После си спомних за белезите по гърба му и усмивката ми изчезна от лицето.
– Пени, нещо му се е случило – казах тихо.
– Какво имаш предвид? – Попита ме тя, като ме погледна.
– Гърбът му е покрит с белези – прошепнах, без да искам някой друг да ме чуе. Преглътнах трудно. – Те са наистина лоши, Пени. Изглежда сякаш някой го е измъчвал до смърт.
Тя нежно разтри гърба ми, опитвайки се да ме успокои. Знаеше как се държа, когато съм притеснена.
– Не го притискай, скъпа. Алекс ще се затвори. – Напомни ме тя. Въздъхнах; аз също знаех това, което беше още една причина да не го притискам вчера. Той говори, когато е готов за това. – Просто помни, че той ще ти каже, когато е готов.
Въздъхнах, но кимнах, знаейки, че тя е права. Знаех, че Алекс в крайна сметка ще ми каже, но това ще стане, когато е готов, а не миг по-рано. Той беше такъв още от момента, в който се появи в клуба посред нощ преди всички тези години.
Но мисълта, че някой някога ще нарани Алекс, ме накара да се отвратя в стомаха си. И ако съдя по това колко бодри бяха всички мъже, откакто той се върна, единственият човек, който знаеше за белезите на Алекс, бях аз. Защото мъжете в този клуб щяха да поискат отговори. Един брат не страда по този начин, без клубът да знае.
Назад към част 5 Напред към част 7
