Глава 6
ОЛИВИЯ
Брет бързо ме откъсна от уличницата под мен, а мускулестите му ръце притиснаха моите отстрани, докато вдигаше краката ми от пода и ме отнасяше на няколко метра. Не се съпротивлявах. Позволих му да ме маневрира.
– Какво става, по дяволите?! – Отново изръмжа Купър. – По-добре някой да ми отговори!
– Тя току-що полудя! – Започна да вика кървящата на пода кучка.
Видях червено.
– Лъжеш, шибана кучко! – Изкрещях ѝ, борейки се срещу хватката на Брет, но той само се държеше по-здраво. – Защо не разкажеш на шибания си шеф какво наистина се е случило – как малкото му момиченце те е питало дали можеш да ѝ лакираш ноктите, а ти си я запратила на проклетия под? – Изпищях.
Почти ми стана жал за кучката, когато Купър уви ръка около гърлото ѝ, прекъсвайки притока на въздух. Тя се вкопчи в ръцете му, но той само затегна хватката си. Пени бързо обърна Джейла настрани от сцената.
– Това вярно ли е, Джордан? – Изръмжа към нея Купър. – Наистина ли си сложил шибаните си ръце върху малкото ми момиче?
– Купър – спокойно се обади Брет, като все още не ме освобождаваше от хватката си. – Тя не може да ти отговори, ако не може да диша.
Купър отпусна малко хватката си.
– Е? – Попита Купър. – Кое е това, Джордан? Ти ли сложи шибаните си ръце върху малкото ми момиче, или не? И по-добре кажи истината, кучко. Имам записи от охранителните камери тук. Мога и ще разбера какво наистина се е случило – изръмжа той предупредително към нея.
Сълзи се стичаха по бузите ѝ, докато тя кимаше.
– Но Купър… – помоли тя.
Пени предаде Джейла на Хален и изведнъж ритна Джордан в лицето. До ушите ми достигна звукът от счупването на челюстта на Джордан. Очите ми се разшириха от ужас. Купър мълчаливо се отдръпна, а на устните му играеше усмивка, докато Пени хвана платинено русата коса на Джордан и дръпна главата ѝ назад, за да се вгледа в лицето ѝ.
– Върви в болницата – изохка Пени надолу в лицето ѝ. – Кайл ще отиде с теб. Ако издадеш мен или мъжа ми, знай, че някой от нас ще те намери и ще приключим с това – закле се Пени. Кръвта ми се смрази. Изведнъж Пени не изглеждаше толкова мила. Беше също толкова голямо чудовище, колкото и съпругът ѝ. – Така че, имай това предвид.
Джордан кимна с глава, а по лицето ѝ се стичаха сълзи. Кайл я хвана за ръката и я издърпа от пода, като я тласна към вратата. Купър се приближи до Хален и вдигна Джейла на хълбока си, като притисна целувка към обляната ѝ в сълзи буза.
– Добре ли си, принцесо?
Тя кимна и облегна глава на рамото на Купър.
– Татко, всички жени ли са злобни като нея?
Купър поклати глава и прокара ръка по косата ѝ.
– Не, принцесо, не са.
Пени се приближи до мен. Брет бавно ме освободи от прегръдката си, но ръцете му продължаваха да стискат кръста ми, държейки ме на място. Пени ме придърпа в неочаквана прегръдка, която накара гърлото ми да се свие от неочаквани сълзи. Преглътнах, принуждавайки се да ги сдържам.
– Благодаря ти – каза Пени, а гласът ѝ беше дрезгав от емоции. – Не можех да накарам Джейла да се успокои достатъчно, за да ми каже какво се е случило. – Тя се облегна назад и придърпа лицето ми в ръцете си, а на лицето ѝ се появи топла усмивка. – Ще се радваме да те наречем семейство, Оливия. Ти току-що защити малкото ми момиче, а това говори адски много за характера ти. Надявам се, че ще продължиш да стоиш наоколо дори след като цялата тази гадост приключи.
Примигнах, опитвайки се да не се разплача. От години не се беше случвало някой да иска да ме приеме като семейство – не и откакто родителите ми починаха, когато бях на петнайсет.
– Благодаря ти – казах ѝ, но гласът ми беше дрезгав.
През погледа ѝ премина разбиране. Тя хвана ръката ми в своята и нежно я стисна.
– Знаеш ли, аз също съм преминала през много лоши неща – каза ми тя тихо. Поколебах се. Брет затегна прегръдката си върху мен. – Ако имаш нужда от момиче, с което да поговориш, аз мога да те изслушам и мога да ти разкажа – увери ме тя. – Никога не се колебай да се свържеш с мен, разбра ли?
Кимнах. Тя пусна ръката ми и отиде при Купър. Той обви ръка около талията на Пени и я придърпа към себе си, като се наведе, за да притисне целувка към устните ѝ.
Брет нежно ме обърна с лице към него.
– Никога не си ми изглеждала като боец, скъпа.
Повдигнах рамене.
– Има много неща, които не знаеш за мен, Брет.
В очите му проблесна нещо, което не можех да идентифицирам, но то изчезна почти толкова бързо, колкото се беше появило. Той хвана шията ми отстрани и притисна палеца си към челюстта ми, накланяйки главата ми назад, докато обвиваше ръка около кръста ми.
– Трябва да кажа, скъпа, че имам слабост към жена, която ще защити племенницата ми – призна той.
Дъхът ми застина в гърлото. Видях го в очите му, преди да направи крачката си, но въпреки това нищо не можеше да ме подготви за момента, в който устните му докоснаха моите.
Душата ми пламна и всеки нерв в тялото ми се сви, коремът ми се сви от нужда – толкова много, че никога не съм мислила, че е физически възможно да искам някого толкова силно.
Без да се налага да ме убеждават, отворих устни под неговите, всичко се отдръпна от мен, с изключение на него и начина, по който устните му се усещаха върху моите, твърдостта на тялото му, докато ме държеше близо до себе си. Нежно изстенах, ръцете ми се плъзнаха под елека му, за да се плъзнат и по тениската му, която на практика беше изпъната върху кожата му, позволявайки ми да усетя всеки хребет и неравност на мускулестото му тяло под дланите си.
Той изръмжа и звукът вибрира от гърдите му към моите, като накара зърната ми да се втвърдят. Той бавно отдръпна устните си от моите, а сините му очи потъмняха до буреносен цвят. Устните му бяха набъбнали и аз прехапах долната си устна, когато той прокара езика си по тях.
– Чукай ме – тихо изръмжа той.
– Да, моля – изстенах, без дори да осъзнавам какво, по дяволите, излизаше от устата ми, докато не стана твърде късно.
Дяволска усмивка изкриви устните му и той прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна.
– По-късно – обещавам. – Той допря устни до челото ми и погледна към президента си, докато аз поставих ръка върху гърдите си, опитвайки се да успокоя бързото биене на сърцето си. – Добре ли е да се прибера у дома, президент? – Попита той.
– Да – чух отговора на Купър. – Бъдете внимателни по време на пътуването дотам – нареди той.
– Разбрах, През. – Брет хвана ръката ми в своята и ме дръпна към вратата, като кимна веднъж на един мъж, покрит с татуировки, докато ме извеждаше навън.
– Кой беше този? – Попитах го.
– Това е Грим. – Какво шибано име. – Той е президентът на нашата чартърна компания в Хоуп, Тексас – информира ме той. – Той е опасен кучи син, но е и най-лоялният човек, който някога ще срещнеш. – Брет извади ключовете за мотора си от джоба и взе каската ми от седалката си, като ми я подаде. – Побързай. Пенисът ми е шибано твърд. – Дъхът ми застина в гърлото и едва не изпуснах каската си. – Трябва да те върна у дома, Оливия – изръмжа той.
Бързо пристегнах каската на главата си и се плъзнах на мотора зад него. След като се придържах здраво за него, той се измъкна от паркинга и навлезе в магистралата, превишавайки значително скоростта. Но честно казано, никога не съм се чувствал по-сигурна в живота си.
И някак си знаех, че когато Брет ме вземе тази вечер, той ще ме направи своя.
И макар че това би трябвало да ме плаши – да ме плаши до смърт – аз го желаех.
Толкова дълго бях жадувала най-накрая да принадлежа на някого и нямах намерение да го отхвърля. И ако се забъркам с адски горещ моторист, докато търся мястото си в този свят, така да бъде. Освен това Брет беше мил, защитен и греховно горещ. Бях сигурна, че се влюбвам в него, откакто ми спаси живота на работното място.
Просто се надявах, че мотористът има сърце в себе си, което да го накара да иска да ме задържи наоколо, защото аз лесно се привързвах.
А и не бях сигурна дали ще мога да преживея разбито сърце след всичко останало, което вече бях преживяла.
Назад към част 5 Напред към част 7
