Глава 11
ПЛАЖНО ПАРТИ
Когато се събудих на следващата сутрин, Дешен отново беше на път. След закуска се присъединих към Уес, г-н Кадам, Кишан и един намръщен Рен в медийната библиотека за урок относно акулите. Първо гледахме няколко филма за поведението на акулите в естествената им среда. Уес каза, че не вижда смисъл да ни показва видео на атаки на акули срещу хора, тъй като това ще предизвика страх.
– Колкото по-малко се паникьосвате, толкова по-големи са шансовете ви да бъдете спасени – каза той. – Основното нещо, което трябва да знаете за акулите, е да се научите да не привличате вниманието им към вас. Акулите обичат да се въртят между пясъчните наноси, близо до стръмни скали и на всякакви други места, където има много риба. Ако забележите голяма концентрация на птици на някое място, това означава, че има обилен обяд, а където има храна, има и акули. Опитайте се да не се гмуркате по времето, когато акулите ядат – тоест на разсъмване, при залез и през нощта. Въпреки че, ако храната е вкусна, акулата е готова да яде по всяко време на деня. Не носете ярки, лъскави, крещящи дрехи. Приглушените нюанси, като тези на вашите неопренови костюми, са най-добри. Във водата ярките проблясъци изглеждат като отражения на рибени люспи във водата.
Рен вдигна глава и ме погледна.
– Ще трябва да си купиш черен бански костюм на най-близкото пристанище.
– Мисля, че ти настоя да купя яркия.
– Може би, но се радвам, че вече няма да го носиш. Той е твърде… привлекателен.
Хвърлих му бърз поглед през стаята.
– Забрави ли, че вече не ти се налага да избираш какво ще правя с живота си, не помниш ли? И ако искам да привлека нечие внимание, ще го направя!
Рен отговори заплашително:
– Чудесно. Привлечи всички акули в океана, късмет. Това ли искаш да постигнеш?
– Да! Ще бъде много по-лесно за теб, ако бъда изядена от гигантска акула! Това ще реши всичките ти проблеми наведнъж, нали?
Кишан не издържа, побутна Рен по рамото и каза:
– Келси, никой не иска да бъдеш погълната от гигантска акула. Дори злодей като Рен.
Рен и аз продължихме да се гледаме един друг още няколко секунди, докато Уес не се засмя.
– Лелел! От вас излиза повече топлина, отколкото от торнадо, кръжащо над вулкан в подземния свят! Направо може да разтопите всички болтове на яхтата.
– Съжалявам, Уес, но той започна първи – казах аз.
– И ще се радвам да довърша.
– Ще ми се да видя как опитваш твърдоглав….
Рен се усмихна студено и отвърна.
– Инат.
– Упорит като муле!
– Безразсъдна!
– Бикоглав, прасоглав, тъпа тигърска глава….
– Тъпа тигрова глава ли? – Попита Уес озадачен.
Кишан вдигна рамене.
Но вече бях набрала инерция и не можех да спра.
– Безмилостен, безчувствен, бездушен, безсърдечен човек!
Рен скочи и извика:
– Чудесено! Прави, каквото искаш! Плувай гола, не ме интересува. Всяка акула, която те погълне, ще получи язва на стомаха и ще те изплюе!
– Ха! Тогава ще имаш много общо с нея, не мислиш ли?
Уес вдигна ръце.
– Добре, стига толкова! Да си починем и да поплуваме. Нилима ни остави плодови напитки на бара. Защо вие двамата не си вземете по едно питие и да обсъдите всичко и когато се охладите, да се върнете?
Изфучах към бара, Рен мълчаливо ме последва. Когато посегнах към подноса, сериозно се замислих дали да не хвърля чаша в лицето на Рен. Трябваше да си поема няколко дълбоки вдишвания, като през цялото време усещах погледа му между лопатките си. Рен беше зад мен, топлината му проникваше под кожата ми, гъделичкайки нервите ми. Но тогава той посегна към чашата си, като нарочно докосна ръката ми.
– Защо трябва да правиш всичко толкова трудно, Келси?
– А ти?
– Може да не ми вярваш, но аз правя всичко възможно да облекча ситуацията.
– В такъв случай какво правиш тук? Мислех, че се криеш от мен.
– Да, така е. И не дойдох заради теб, а за да чуя за акулите.
Отпих глътка сок и изсъсках:
– Мислех, че един хищник вече знае всичко за другите хищници! Може би, ако уча усилено, мога да разбера какво е в главата ти?
– Аз съм прозрачен като стъкло. Един тигър се нуждае само от три неща, за да бъде щастлив: храна, сън и… Не, две са достатъчни.
– Нещо ми подсказва, че Кишан едва ли ще се ограничи с тези две! – Изсумтях.
– Не се съмнявам нито за секунда – отвърна Рен с напрежение в гласа. – Предполагам, че номер три в неговия списък си ти.
– Защо да му трябвам аз? Аз съм бъбрива, безразсъдна и несимпатична!
– Не съм казал, че си несимпатична. Казах, че ще търся някоя по-красива, това е всичко. Казах че ще потърся, а не че ще намеря.
– Е, какво те спира? Тръгвай и ме остави на мира!
– Точно към това се стремя. Така че спри да ме предизвикваш по време на урока, остави ме да науча нещо полезно.
С тези думи той си тръгна, оставяйки ме да кипя от гняв. Когато се върнах в залата, Рен седеше на мястото си и отпиваше сок с безразлично изражение, сякаш изобщо не се бяхме карали. Кишан ми махна с ръка и ме покани да седна до него. Все още бях ужасно ядосана, така че изобщо не можех да се концентрирам. След като подадох чаша на Кишан, се втренчих в Уес, който продължи урока, но мислите ми се въртяха около Рен и всяка негова дума. Не знам колко време мина, преди думите на Уес най-накрая да привлекат вниманието ми.
– Акулите могат да надушат кръв от една миля, така че никога не влизайте във водата, ако сте се порязали или наранили. Не пляскайте твърде много. Ако забележите акула, докато се гмуркате, слезте на дъното и се скрийте. Това веднага ще ограничи пространството на акулата за атака. Няма смисъл да се правите на мъртви; подобни тактики не работят при акулите. Честно казано, тази тактика е безполезна, когато се сблъсквате с големи хищници – мечки, тигри, вълци. Така или иначе ще те изядат, без да им пука.
– Точно така – изсъсках. – Тези копелета ще сдъвчат и изплюят всяко безпомощно момиче, което се изпречи на пътя им!
Уес ме погледна озадачен, но кимна.
– Е да.
Рен дори не погледна в моята посока и Кишан въздъхна.
Уес се върна към работата.
– Добре, сега си представете, че сте били нападнати от акула. Трябва да я ударите или в очите, или в хрилете. Бъдете силни и агресивни. Използвайте всяко оръжие, което имате на разположение, удряйте я, както стара баба тупа килим! При това се старайте да стоите изправени, защото хищникът по-трудно може да ви ухапе. Ако все пак ви ухапе, първо спрете кървенето, дори ако все още сте под водата. Не чакайте да излезете на повърхността, действайте на място.
Той ни показа малко устройство и каза:
– Това е така нареченият „щит срещу акули“ или средство за прогонване на акули. Задължително е за гмуркачи и сърфисти.
– И какво прави? – Попитах.
– В предната част на главата, акулите имат капсули, които използват, за да надушат плячка. Този щит генерира електрическо поле, което действа върху тези капсули. В същото време акулата изпитва неприятно гъделичкане и предпочита да се отдалечи възможно най-скоро. Прекрепете едната част към глезена, а другата към предната част на регулатора на плаваемостта. Веднага трябва да ви предупредя, че мнозина се съмняват в ефективността на това устройство, но лично аз винаги го нося и никога не съм бил атакуван.
– Чудесно. Какво друго?
– Сега запомнете следното. Ако акулата е по-малка от вас, можете да избягате от нея, но бягството от голяма акула е също толкова реално, колкото бягството от тиранозавър рекс. Те са големи, те са бързи, те са силни. Ето защо случаите, когато гмуркачите и сърфистите успяват да запазят краката си, се обяснява с факта, че те просто са безвкусни. Хората сме твърде кльощави. Акулите много повече харесват тлъсти, сладки тюлени.
– По-често акулата напада човек просто от любопитство, за да опита. Виждате ли, начинът по който акулите ловуват, е да ви нападнат бързи и силно, преди да сте разбрали, че са там. Кръжат под вас, набират скорост и се изстрелват нагоре като торнадо, изваждайки ви от строя като се блъскат във вас, чепейки костите ви. Големите бели акули могат да се движат с тридесет мили в час на кратки серии, но обикновено не атакуват хора така. Това е истинска атака – начинът, по който ловят тюлени. През повечето време, когато акулата напада човек, тя просто търси определен вкус. Ако сте добри на вкус, акулите полагат по-големи усилие. Понякога ви оставят на мира. Те са любопитни. Зъбите им са като мустаци на котка. Така добиват усещания за околния свят. Един сърфист ми разказа, че си седял на дъската и си почивал, когато дълга пет метра голяма бяла акула изникнала от водата и започнала да гризе дъската като мишка. Не харесала вкуса и се спуснала под водата като подводница.
Когато урокът свърши, Уес ме покани да отида на лов с харпуни с него и братята, но аз отказах. Той обеща да донесе пресни морски дарове за вечеря, но аз само се усмихнах иронично. Нямах сърце да му кажа, че дори месо не мога да ям, ако знам как е получено.
Вместо на лов, с господин Кадъм решихме да проведем подводна стрелба. Той отдавна искаше да провери дали способността ми да изстрелвам мълния работи под вода. Започнахме в мокрия гараж, където братята бяха поставили няколко плаващи шамандури. Насочих се към най-близката и пропуснах. От втория опит успях да уцеля и шамандурата гръмна като подводна мина.
– Много добре, госпожице Келси – направи ми комплимент господин Кадам. – Трябва да тренирате да уцелвате надводни и подводни цели. Моля, имайте предвид, че поради пречупването на светлината във вода, трябва да се прицелите малко по-внимателно, отколкото на сушата.
Когато прострелях всички шамандури, господин Кадъм ме заведе до басейна, където вече бяха подготвени нови подводни мишени. Тъкмо щях да вляза във водата, но той ме спря.
– Първо ще тренираме с манекен. Ако всичко е наред, следващия път ще преминем към тренировка в солена вода. Не стреляйте с пълна сила, г-це Келси. Ще действаме на етапи, като постепенно увеличаваме мощността на разреждане.
– Сигурен ли си, че няма да ме удари ток и че басейнът няма да експлодира? – попитах със съмнение. – Знаете ли какво се случва, когато изпуснете включен сешоар във ваната?
– Не, малко вероятно. Първо, не мисля, че вашата енергия е електрическа. Струва ми се, че е топлина, нещо като пламък с много висока температура. Но дори и да греша и това да е електричество, самата вода не е проводник. Дори и да греша и е електричество, в чистия си вид водата не е проводник, става такъв защото в него са разтворени различни соли, прах и други примеси. По време на последната спирка басейнът беше напълно източен, изтъркан и измит, а след това напълнен със специално пречистена дестилирана вода. Беше скъпо, но мисля, че си заслужава. Така че да започваме. Искате ли да дадете име на нашия манекен?
Ухилих се злобно.
– Разбира се! Нека го наречем Ал, става ли?
Господин Кадам кимна, хвана горкия Ал за кръста и го пусна във водата. Застанахме до парапета и аз се прицелих и изпратих най-слабия изстрел към него. Нищо интересно не се случи. След това започнах постепенно да увеличавам мощността, докато прогорих дупка в дървената тежест, която държеше Ал на повърхността. Самият Ал, невредим и спокоен, се носеше на повърхността на басейна.
– Страхотно. Сега увеличете мощността, докато енергийният лъч стане бял, просто се опитайте да не изгорите басейна. Нашите каюти са разположени точно под него.
Прицелих се внимателно и увеличих силата, докато потокът от енергия, избликващ от мен, побеля. Водата кипеше там, където енергията я беше докоснала, и парчето дърво беше овъглено. Спрях секунда преди дупката да се образува. Нашият манекен все още щастливо се носеше във вряща вода.
Г-н Кадам и аз преминахме към следващата цел. Доволен от резултатите от стрелбата ми по нежива мишена, той донесе клетка и извади оттам жива бяла патица. След като я пусна на повърхността на басейна, г-н Кадам отново ме помоли да ударя парчето дърво. Мълчаливо се извиних на патицата и се прицелих. Умното пате се пазеше от опасната зона, но изглежда не изпитваше никакъв дискомфорт. След няколко изстрела г-н Кадам реши, че е време за тест с жива мишена и скочи във водата.
– Не! Не искам да рискувам, г-н Кадъм! По-добре да съм аз!
– Вече съм в басейна, мис Келси. И няма да изляза оттук, така че е глупаво да рискуваме и двамата. Освен това ти си по-важна за успеха на начинанието от мен.
– Това е много спорно твърдение.
– Така да бъде. Но аз вече съм тук. Ако Дъфи е жив и здрав, нищо няма да ми се случи.
– Дафи?
– Ами да, Дафи, патокът Дафи. Обичам Happy Melodies.
– Г-н Кадам, оказва се, че не знам нищо за вас! Уау, никога не бих си помислила! Баща ми обичаше Койота и Пътния бегач. Добре, да се надяваме, че нашият опит ще приключи добре.
Отново събрах енергията си и използвах най-ниската мощност. Г-н Кадам каза, че не усеща нищо и се приближи до целта.
– Интересно, мис Келси! Тук водата е много по-топла. Мисля, че можеш да се присъединиш към мен. Нека се опитаме да ударим подводни цели.
Скочих в басейна, гмуркайки се с шнорхел и опитахме отново, само че трябваше да съм под водата. Господин Кадам ми даде знак с вдигнат палец. Тренирахме дълго време в басейна, след това се преместихме в океана, за да изпробвам силата си в солена вода. Там повторихме цялата процедура с всички необходими предпазни мерки: първо върху Ал, след това върху Дафи, след това върху г-н Кадам и чак тогава върху мен.
– Не се съмнявам, че силата ви прилича повече на огън, отколкото на светкавица – заключи г-н Кадам, когато свършихме. – Нещо като горелка. Между другото, забелязали ли сте, че изразходвате повече енергия във вода, отколкото на сушата?
– Забелязах. Особено в океана.
– Това е, което си мислех. Водата в океана е по-студена от тази в басейна. За да запалите горещ пламък в океана, имате нужда от повече енергия. Работихме изключително ползотворно, г-це Келси! Сигурен съм, че сега сме готови за всякакви подводни ситуации. И сега, както се казва, ще се пъхна под душа.
Когато г-н Кадам си тръгна, като взе със себе си нещастния Дъфи, затворен отново в клетката си, аз се облегнах на дървената пейка и въздъхнах тежко.
Готови сме за всяка ситуация? Не, определено не става въпрос за мен.
Вечерята беше синя риба, уловена от Уес и Кишан. Изглеждаше доста апетитно, но не можах да хапна. Кишан ми подаваше най-вкусните хапки, но аз отблъснах ръката му и си взех малко маруля. Рен не беше на вечеря.
За да промени темата, Уес каза, че ще бъдем в Тривандрум след няколко дни.
– Всяка година има голямо парти на плажа – обяви той. – Всички сърфисти, гмуркачи и градски жители се събират на брега. О, това е нещо! Музика, храна, танци, момичета по бикини… Хей, искаш ли да дойдеш с мен? Исках да кажа, нека всички да отидем там заедно. Каня ви.
Г-н Кадам се засмя.
– Може би ще остана на борда, но вие със сигурност ще отидете и ще се забавлявате от дъното на сърцето си!
– Момичета по бикини, нали? – Аз се засмях. – Разбирам защо си толкова нетърпелив за купон! Жалко, но едва ли ще се заинтересувам.
Уес ми дари сладката си усмивка с трапчинки.
– О, да, ако бях ръка за ръка с такъв сладък дребосък като теб, нямаше да забележа други момичета!
– Да, разбира се! – Изсумтях.
– Не, наистина, Келси. Ела с мен?
– Ще помисля и ще дам отговор утре.
Когато станах от масата, Уес хвана ръката ми и я целуна въпреки тихото ръмжене на Кишан.
– Не карай детето да чака твърде дълго, скъпа. Едно момче, което чака момиче, може да полудее толкова, колкото ловно куче, което преследва катерица на дърво.
– Определено ще го имам предвид, Уес. А сега искам да се поразходя по палубата. Лека нощ.
– Лека нощ.
Кишан бързо се изправи и хвана ръката ми.
– Ще те придружа.
Хванати за ръце, минахме от другата страна и спряхме до парапета. Посочих на Кишан делфините, плуващи до яхтата, сякаш на състезание. Гледахме ги, докато отплуваха.
Кишан се облегна на парапета, погледна ме, пое си дълбоко дъх и се загледа във водата.
– Продължавам да си мисля… Наистина ли си готова да отидеш на партито с Уес? Мисля, че това е лоша идея.
– И защо?
– Нямам му доверие.
Разсмях се.
– Вчера беше с него на подводен риболов! Той можеше да те прониже с харпун, но не го направи, което означава, че можеш да му имаш доверие!
– Вярвам му за лов, но не и когато става въпрос за теб. Той е твърде… хлъзгав. Твърде склонен да разпръсква комплименти. Твърде разговорлив и несериозен. Такива типове лесно съблазняват уязвими момичета. Той не е за теб.
– Откъде знаеш какъв човек е той и най-важното защо ти хрумна, че съм уязвима?
– Келси. Рен току-що те заряза и ти страдаш. Сега си особено уязвима и беззащитна, колкото и да го отричаш.
– Е, независимо дали съм уязвима или не, аз решавам какво да правя! Вие, тигри, нямате право да планирате всяко мое кихане! Ако искам да отида с Уес, тогава ще отида и никой не може да ми забранява.
– Знам. Аз… Просто не мисля, че все още си готова да продължиш напред.
– Очевидно продължаването напред е това, което трябва да направя?
– Но това все още не означава, че си готова.
Аз въздъхнах.
– Дурга каза, че трябва да прескоча камъчетата. Казва, че смисълът на живота е да прекосиш реката. Тя не иска да затъна в калта. Така че трябва да вървя напред.
Кишан мълчеше.
– И сигурна ли си, че си готова да скочиш?
– Повече от всякога!
Той се обърна към мен, хвана ме за ръцете:
– Тогава… искаш ли да дойдеш с мен?
Всичко в мен се счупи.
– С теб?
Цяла вихрушка от мисли минаха през главата ми.
Едно е да приема поканата на Уес. Не се ангажирах с нищо. Бих могла с чисто сърце да прекарам приятна вечер в неговата компания, знаейки, че Уес не иска нищо от мен. Но да отида на парти с Кишан е различно. Това е истинска среща. Но готова ли съм за тази стъпка? Каквото и да казваха Фет и Дурга, знаех отговора. Не, не съм готов. Поне засега.
– Не мога да отида с теб – казах безстрастно.
– Защо не, Келс.
Защо не?
– Защото… ами Уес ме покани първи. Би било неучтиво не просто да откажа, но и да отида на партито с теб!
Кишан обмисли думите ми за няколко секунди, след което кимна в знак на разбиране. Поех си въздух.
– Но така или иначе ще бъда там – каза Кишан. – Не се страхувай, няма да те безпокоя, просто ще ми е по-спокойно, ако мога да те държа под око. Вече казах, че мисля, че Уес е хлъзгав тип. Въпреки това, почти всички мъже са такива, а там ще има много мъже – и половината от тях ще се опитат да се докопат до теб.
– Не преувеличавай.
– Забрави ли празника на звездите? Да, имаше цяла опашка от желаещи да танцуват с теб!
– Сега знам, че преувеличавате! Ти танцува с мен четири пъти!
– Прередих опашката.
Той говореше толкова сериозно, че се разсмях.
– О, Кишан! Хайде, изпрати ме до каютата ми.
На следващата сутрин чух шум в съседната каюта. Мислейки, че е Рен, почуках и отворих вратата, само за да открия Кишан без риза да рови из скрина за тениска.
– Кишан!
– Добро утро, Келс.
Най-накрая облече тениска, милостиво освобождавайки ме от хипнотичното съзерцание на бронзовия му мускулест торс.
– Тук ли спиш сега? – Попитах.
Той сви рамене.
– Трябва да има тигър до теб, Келси. Как си? Нещо си се изчервила. Добре ли спа?
– Добре съм, просто съм смутена да те заваря полуоблечен.
„И да съм възхитена от гледката“, добавих на себе си.
Огледах стаята.
– Мислех, че Рен не иска да живееш тук.
– Промени решението си.
– Ами да – промърморих тъжно. – Както за всичко останало.
– Келси…
Но аз вдигнах ръка, за да го спра:
– Нищо. Знаеш ли, не искам да се задълбаваме в това!
Никога повече не се върнахме към тази тема и прекарахме целия ден заедно, забавлявайки се с водни спортове. Кишан бързо усвои джет ски и се оказа, че е почти толкова забавно да се кара, колкото обикновен мотоциклет.
Искам да кажа, че се забавлявах много, когато не бях погълната от начина, по който ръцете ми обгръщаха кръста на Кишан и бузата ми се притискаше към затопления от слънцето му гръб. Сега, когато знаех, че с Кишан можем да бъдем заедно, ми стана трудно да го възприемам както преди, предишната приятелска лекота в отношенията ни беше заменена от напрежение.
Говорейки за моя партньор в живота, Дурга обеща, че ще го обичам повече от преди. Фет каза, че бих била щастлив с всеки от братята, но доскоро бях толкова обсебена от възобновяването на връзката си с Рен и толкова упорито държах Кишан на разстояние, че сега ме беше срам да призная открито, че всичко се е променило. Въпреки това се забавлявахме заедно, Кишан не настояваше за нищо и реших да оставя всичко както е.
Когато акостирахме в Тривандрум, Уес слезе на брега, обещавайки да ме вземе в шест. Прекарах остатъка от вечерта с г-н Кадам, тествайки новите ни оръжия.
Кишан се отбиваше при нас от време на време, за да види как вървят нещата.
Разбрахме, че тризъбецът или тришула се оказа дълбоко символично оръжие. Г-н Кадъм ми показа илюстрация в една книга.
– Вижте, мис Келси. Тези три зъба имат огромен брой значения. Например, ако разглеждаме тришула като един от атрибутите на Шива, три копия служат като олицетворение на неговата тройна природа – създател, пазител и разрушител. Освен това тришула символизира трите шакти, или сили – воля, действие и мъдрост. В някои случаи е отражение на миналото, настоящето и бъдещето. Тришула в ръцете на Дурга говори за трите нива на битието – действие, бездействие и липса на действшие.
– Каква е разликата между бездействието и липсата на действие?
– Мисля, че в този случай бездействието означава да не правиш нищо, да си почиваш или дори да си в застой.
– Ъъъъ – промърморих и направих гримаса, спомняйки си съвета на Дурга да скоча напред.
– Думата тимас се използва за третият зъбец, което по същество означава бездействие. Тамас също се превежда като „тъмнина, невежество или унищожение“. Мисля, че в този случай отсъствието на действие е по-лошо от бездействието.
– Значи е нещо като разликата между да направиш добро, да вършиш лошо и да не правиш нищо?
– Х-мм… Може би и така може да се каже. Една книга казва, че трите зъба символизират трита вида човешко страдание: физическо, умствено и духовно. Тришула напомня на хората, че Дурга може да сложи край на тези изпитания.
Внимателно записах тази информация, докато г-н Кадам отново се потопи в четене.
По-късно, докато се обличах за партито, непрекъснато си мислех за символиката на тризъбеца. Много хора смятат, че е по-добре да се направи грешка, отколкото да не се прави нищо. Може би Дурга също е искала да каже, че ще се почувствам по-добре, ако направя нещо. Е, трябваше да се надявам, че е права.
Мисълта за живота без Рен беше като стоманено менгеме около гърлото ми. Чувствах се така, сякаш бях завлечена против волята си на влакче в увеселителен парк и сега нямах друг избор, освен да се държа здраво, навеждайки глава и опитвайки се да не повърна в краката си. И да крещя „Хей, искам да сляза!“ – е безполезно. Необходимо е да издържа всичко докрай, надявайки се, че кабината ще издържи и предпазната лента няма да ме подведе.
Уес и аз се разбрахме да се срещнем на дока и аз бързо се приготвих. Нилима обеща, че ще помоли Вълшебния шал да ми направи точно роклята, която видях в списанието. Тъкмо бях приключила с оправянето на косата си, когато Нилима влетя в кабината ми с готов тоалет. Тя също беше облечена за излизане.
– Отиваш на партито ли, Нилима?
Тя си оправи косата.
– О, помислих си, че мога да намина. Ще се видим на плажа!
Когато Нилима тръгна, вдигнах закачалка. Роклята без ръкави в червено и цвят шампански беше красива. Вталена, с пухкава пола и прозрачна горна част, бродирана с красиви черни мъниста. Като се вгледах по-внимателно, открих, че това дори не са мъниста, а здраво сплетени възли от лъскави конци. Рен се оказа прав: Шала умело имитираше съвременните материали.
Облякох роклята и закопчах черните сандали, които намерих в гардероба. Уес вече ме чакаше на пристана. Когато ме видя, подсвирна възхитено и изсипа куп комплименти. Но се почувствах неудобно, защото Уес носеше обикновени плажни шорти и разкопчана бяла риза, разкривайки красивия му загорял торс.
– О, изглежда, че съм се облякла твърде изискано! – Измърморих смутено. – Виждаш ли, Рен и Кишан винаги се обличат по последния писък на модата, че аз забравих, че отиваме на плажно парти! Чакай малко, ще се преоблека!
Втурнах се по трапа към яхтата, но Уес ме настигна на и блокира пътя ми.
– Няма начин, цвете мое – сопна се той. – Искам да се похваля с теб!
Смеейки се, отидохме на брега.
– Да, но не съм по мини бикини! Едва ли някой ще ми обърне внимание.
– Има голяма разлика между пошлостта и класата – каза Уес. – Имаш класа, мила моя. Всеки човек с глава на раменете си ще разбере, че имам истинско бижу!
– Прекалено си сладък за тексаски каубой.
– А ти си твърде добре загоряло за момиче от Орегон!
По пътя към източника на оглушително пулсиращата музика Уес ме забавляваше с фантастични истории за семейството си, една от друга по-невероятни.
Плажът беше пълен с народ. Трябва да имаше поне хиляда веселяци. Уес плати входа и тръгнахме към огромен огън, около който всички танцуваха. Беше разгарът на сезона на мусоните, така че вечерта беше доста прохладна и топлината на огъня беше точно това, от което се нуждаехме.
Движейки се в огнения ритъм, Уес извика в ухото ми:
– Искаш ли първо да хапнеш? Или да танцуваме?
– Да танцуваме!
Той грейна и ме дръпна напред, докато намери празно място. Пулсиращият ритъм на индийската група ме завладя. Никой не се интересуваше кой може да танцува и кой не. Всички просто щастливо се движеха в такт с музиката, скачаха, клатеха глави, пляскаха и махаха с ръце. Беше по-скоро колективно преживяване, отколкото истински танци, както в Америка. Тълпата се движеше в един ритъм, всички се заразяваха взаимно с радостта си.
Напълно се отдадох на музиката, чувствах се като индийска богиня с много гъвкави ръце или млада циганка. Не се движех в ритъма на музиката, музиката се движеше в мен, докато не се почувствах като част от нея, жужаща, пулсираща и жива. Уес също се забавляваше.
Не го сравнявах с танца си с Рен на Свети Валентин. Това е … почти несравнимо. Изритах сандалите си, потапяйки пръстите си в пясъка с наслада, а Уес обви ръце около кръста ми и ме завъртя лудо, така че всички тъжни мисли мигновено излетяха от главата ми.
След няколко песни се уморихме. Уес каза, че е време за питие и хапване, и ме завлече до маси, които бяха под дървета, окичени с хартиени фенери. Пристигайки в края на опашката, взехме чиниите си и щателно разгледахме предлаганата храна. Уес твърдо обеща, че ще ме отърве от кърито.
Предлагаха ни пуканки с масло, пресни кокосови орехи, резени тропически плодове, агнешки кебапчета, кръгли оризови питки идли с лютеница, тънки хрупкави палачинки, пилешки крилца в пикантен сос и пао дабели, които приличат на миниатюрни хамбургери, само че вместо месо, препечените питки бяха пълни с картофи и лук, подправки и тамаринд лютеница. Не точно като чийзбургер, разбира се, но много вкусни.
Уес донесе високи чаши с вода, пълни с плодове. Напитката беше много приятна и освежаваща, така че бързо изпих една чаша и се върнах за нова. По това време музикантите направиха кратка почивка и диджеят взе думата. Той подтикна тълпата към нови, още по-буйни танци и Уес гореше от нетърпение да се включи. Започнахме да си проправяме път към огъня, по пътя срещнахме търговци с печени фъстъци и сладолед.
– О, чакай малко! Искам да ти покажа нещо!
Уес заговори бързо с продавача на сладолед на хинди, който ни разреши да погледнем вътре. Малкият му фризер беше пълен до горе с цилиндри пълни със сладолед, куп сладкиши. Сладоледът беше с всякакъв вкус – тропически, тути фрути, зелен чай, шамфъстък, смокиня, манго, кокос, джинджифил, шафран, портокал, кардамон, жасмин и дори с ухание на розови листенца.
– Има ли с шоколад? – Попитах Уес.
Той се засмя, обеща на търговеца, че със сигурност ще дойдем при него по-късно и ме завлече до огъня. Докато си проправяхме път през тълпата в търсене на свободно място, с крайчеца на окото си видях Кишан да стои отстрани. Той ми се усмихна за кратко, преди да се обърне и да отиде към масите с храна. Веднага се почувствах по-спокойна в сърцето си. Сега можех да се отпусна. Не че нямах доверие на Уес, просто беше хубаво да знам, че поне един от моите тигри е наоколо. Това означаваше, че съм в пълна безопасност, под закрилата на супергерой, който никога няма да позволи да бъда наранена. И все пак имаше нещо в спокойствието и увереността, които самото присъствие на Кишан ми вдъхна, за което не исках да се замислям, така че съсредоточих вниманието си върху Уес.
През цялата вечер видях Кишан само още веднъж, но постоянно усещах очите му върху себе си. И когато Уес и аз танцувахме край огъня, видях Рен.
Замръзнах, пренебрегвайки всичко, което Уес казваше. Рен беше заобиколен от цяло ято красиви, засмяни момичета. Повечето от тях бяха полуоблечени и всички флиртуваха неистово с Рен. Беше облечен в семпъл черен панталон и синьо-зелена риза, разкопчана на яката, но в същото време изглеждаше много по-съблазнителен от повечето полуголи мъже наоколо. Копринената черна коса продължаваше да пада в очите му, докато танцуваше, и Рен небрежно я отметна назад. Затова той се обърна към едно от момичетата и прошепна нещо в ухото ѝ. Другата веднага се нацупи и го дръпна за ръкава, а Рен докосна бузата ѝ с очарователна усмивка.
Наоколо имаше блондинки, брюнетки и червенокоси. Високи, дребни, с дълга коса, къса коса. Неспособна да отместя поглед, стоях и гледах как момичетата се притискаха към него, бореха се за вниманието му. Една висока, загоряла блондинка се вкопчи в Рен и му каза нещо, а той прегърна кръста ѝ и се усмихна. Когато тя се изправи на пръсти и отметна косата от челото му, сърцето ми почти се разби. Кръвта туптеше в слепоочията ми. Въздухът изведнъж стана гъст и плътен. Не можех да дишам. Стиснах юмруци, преглътнах няколко пъти, страхувайки се, че ще повърна.
Уес също го видя.
– Да тръгваме, Келси. Да се махаме от тук. Не е нужно да го гледаш.
Оставих го да ме отведе и сляпата ярост замени скорошното ми объркване. Цялата треперех от ярост. Исках да нажежа дланта си и да отрежа главата на всяко момиче, което се осмели да докосне Рен. И след това да го пронижа с електрически разряди. Още по-добре, да го убия със светкавица, за да се отърва от този гняв, от тази горчива болка. Струваше ми се, че всичко добро, светло и щастливо изчезва от мен веднага, изливайки вряща лава на празното място. И няма да се изненадам, ако вместо сълзи от очите ми излезе пара.
Тогава видях Кишан от ръба на тълпата и малко се успокоих. Ако майка ми беше тук, тя със сигурност щеше да каже: „Келси, ето един млад мъж, на когото можеш да разчиташ“ и щеше да е права. От Орегон насам Кишан е до мен винаги. Той никога не ме караше да бързам, не ме подтикваше, не изискваше повече от това, което можех да му дам. Не съм видяла нищо друго освен добро от него.
За няколко секунди Кишан и аз се гледахме. В очите му лесно прочетох въпроса: имаш ли нужда от мен? В отговор поклатих слабо глава и затворих очи. Когато ги отворих отново, Кишан го нямаше. Кипящата лава замръзна и се напука. Всичко в мен почерня и се разпадна на прах. Никаква вода не можеше да отмие плътния прах, който ме задушаваше. Ръцете и краката ми бяха пълни с олово. Едва се движех и се страхувах, че ще падна.
Уес ме хвана за ръката, но аз рязко се дръпнах.
– Съжалявам, Уес. Само аз…
– В шок си. Разбирам. Не трябваше да идва тук и да прави това шоу.
– Той може да прави каквото си поиска – отвърнах безразлично. – Вече няма значение.
– Нека ти купя плодова напитка. Имаш спешна нужда от добра доза захар.
Донесе ми чаша с нещо червено и вкусно. Започнах да пия бавно, за да угодя на Уес. Сладката напитка се плъзна по гърлото ми и падна някъде в бездънната дупка. Представях си как пада върху черни въглени, съска и изчезва в разяждаща пара, както всичко останало.
Уес искаше да потанцуваме още и аз се съгласих да остана за няколко песни. Стояхме далеч от мястото, където видяхме Рен. Танцувах, но сърцето ми беше далеч. Мечтаех само всичко да свърши възможно най-скоро и да мога да отида на кораба. Уес се съгласи да дойде с мен и в някое кътче на душата си съжалявах, че развалих почивката му, която чакаше цяла година. Но какво означаваше това съжаление в сравнение с личния ми списък със загуби?
Когато започнахме да излизаме от тълпата, започна да свири бавна мелодия. С крайчеца на окото си видях проблясък на нещо зелено и не можах да устоя. Обърнах се.
Рен танцуваше с индийска красавица в жълто сари. Дългата ѝ черна коса падаше до кръста. Ръцете на Рен се отпуснаха върху голия ѝ гръб. Той се наведе със смях, за да чуе по-добре какво казва. Когато Рен отново вдигна глава и обърна партньорката си, ахнах силно. Беше Нилима!
Едва отделих очи от танцуващата двойка и се загледах право пред себе си. Уес говореше нещо, но думите му не можеха да преминат през гъстата мъгла в главата ми. Накрая той спря да се опитва да говори с мен и просто ме държеше за ръката през целия път до яхтата. Заведе ме до вратата на каютата ми, целуна ме по бузата и си тръгна.
Скъсах роклята си, строполих се на леглото и се втренчих безизразно в тавана. От брега долиташе пукот на фойерверки и весели викове. Тогава нещо вътре в мен се срути – стена или щит, не знам. Основното е, че бариерата изчезна и тихи сълзи бликнаха от очите ми. Те сякаш нямаха край. Това бяха първите сълзи, които пролях, откакто Рен ме напусна, и когато най-накрая пресъхнаха, си обещах, че ще бъдат последните.
През нощта сънувах кошмари, но имах чувството, че някой идва при мен. Този мъж сложи ръка на челото ми, но аз нямах сили да отворя очи. Прошепна ми няколко думи на родния си език. Бурята, която бушуваше в мен, утихна и аз заспах спокойно. Може би беше истинско, а може би просто сън. Но най-важното е, че знаех, че съм обичана.
На следващата сутрин станах, измих се, облякох се и отидох във фитнеса. Кишан беше там, както винаги, и се готвеше да започне сутрешните си упражнения.
– Здравей, Келс! Не искаш ли да работиш с мен?
– Може би по-късно? Дойдох да те питам нещо.
Той остави кърпата и ме погледна.
– Добре. Питай.
Сплетах пръсти, втренчих се в пода и промърморих:
– Би ли… искаш ли да вечеряш с мен тази вечер?
Назад към част 12 Напред към част 14
