Глава 8
ОЛИВИЯ
След като навлякох един клин и нахлузих обикновена черна тениска, слязох по стълбите, следвайки миризмата на храна, докато стомахът ми къркореше.
Не бях подготвена за гледката, която се разкри пред мен, и тя ме накара отново да пожелая Брет.
Вратата на терасата се беше отворила и Брет стоеше на бетона с бира в ръка, държащ клещи. Две пържоли бяха на скарата, но не това караше устата ми да слюноотделя.
Брет беше само по панталони – нищо друго – и можех да видя отпечатъка на члена му върху предната част на панталоните му.
Коремът ми се сви.
Нормално ли беше да искам толкова силно един мъж?
Сейвидж претича през двора, пусна една топка за тенис в краката на Брет и се отдръпна, преди да седне, а езикът му висеше от устата, докато чакаше Брет да вземе топката и да я хвърли за него.
– Момче, ти ми убиваш ръката, знаеш ли? – Попита го Брет. Той почеса върха на главата на Сейвидж, преди да грабне топката за тенис и да я изстреля през двора, като ръката му се огъваше апетитно, докато го правеше.
– Знаеш ли, скъпа, не е нужно да стоиш там и да ме гледаш. Нямам нищо против да се приближиш и да ме разгледаш по-добре – закани се Брет, докато се обръщаше с лице към мен.
Бузите ми потъмняха.
– Съжалявам – промълвих накрая, като излязох на терасата. – Храната мирише много добре.
Той отпи глътка бира, преди да постави бутилката. Видях как протегна ръка и ме хвана за кръста, като ме придърпа по-близо до себе си.
– Не спа дълго – отбеляза той. – Добре ли си?
Сърцето ми се стопли от загрижеността му. Отдавна никой не беше проявявал подобна загриженост за мен и това беше приятно – наистина шибано приятно. И ме накара да се влюбя още малко по-силно в Брет.
– Стомахът ми ме събуди – казах му честно. Той се засмя тихо. – Храната почти готова ли е?
Той кимна.
– Остават около петнайсет минути за картофите – още около пет минути за пържолите. Това е, освен ако не обичаш средно изпечени.
Поклатих глава.
– Средно изпечена е перфектна. – Големи точки за него, че харесва пържолите си по същия начин като мен.
Той обгърна с ръце кръста ми, а усмивката му за миг изчезна от лицето му, когато погледна над главата ми. Погледнах зад себе си, но там нямаше нищо. Обърнах глава обратно към него и се намръщих.
– Брет?
– Хм? – Попита той, като погледна към мен.
Хванах се за страните му, прокарвайки поглед по лицето му. Нещо го разсейваше – нещо, което не беше тук, с нас.
– Брет, какво става?
Той въздъхна и замълча за момент, преди да проговори.
– Излязъл е под гаранция – каза той тихо. Кръвта ми се смрази във вените. – Логан се опитва да го проследи заради мен, за да може клубът да го следи, но засега Логан не може да открие нищо. Просто се притеснявам – това е всичко. – Той се наведе и ме целуна по устните. – Но не позволявай това да те тревожи, скъпа. С мен си в безопасност – обеща той.
Преглътнах тежко.
– Как, по дяволите, той се измъкна толкова бързо, Брет? – Попитах го, леко паникьосана. – Минаха само малко повече от двадесет и четири часа.
Брет сви рамене.
– Пари, например. Второ, всъщност в тази страна е доста лесно да се измъкнеш от много гадости – напомни ми той. – Честно казано, аз мога да отида да ме арестуват точно сега за същите глупости, които е направил той, и ще се измъкна също толкова бързо. – Той стисна челюстта си. – Харесва ли ми това нещо? Не. Ако си извършил престъпление, твърдо вярвам, че трябва да си изкараш наказанието. – Той въздъхна, като ме пусна и грабна бирата си. – Тази държава трябваше да бъде създадена така, че всеки човек да бъде третиран еднакво, но не е така. – Той погледна към мен. – Така че, за съжаление, пичове като него не излежават истинско време. Вероятно ще пропусне датата на съдебното заседание.
Обгърнах с ръце средата на тялото си.
– И ще дойде след мен – казах тихо.
Сините очи на Брет потъмняха, докато той стискаше челюстта си.
– Това ще е последното шибано нещо, което някога ще направи – закле се Брет. – Ще го убия, Оливия.
Взирах се в него с широко отворени очи.
– Ще го убиеш? – Изпищях. Това беше малко… жестоко и крайно.
Брет повдигна вежди към мен.
– Мислиш ли, че нося бронежилетката си, защото съм чистоплътен тип мъж, Оливия? – Направо ме попита той. Поклатих глава, защото, разбира се, знаех, че не е такъв. Той беше част от онзи един процент мотористи, които бяха извън закона – такива, които живееха по съвсем различен кодекс на живот. – И така, за какво е изненадата тогава? – Попита ме той.
– Защото едва ме познаваш, а би убил човек заради мен – казах тихо, надявайки се да не чета прекалено много в нещата, но Брет беше посял семе в гърдите ми и аз умирах да го полея.
Той хвана брадичката ми, принуждавайки ме да вдигна очи към него.
– Скъпа, опитвам се да те обявя за моя стара дама – заяви той направо. Очите ми се разшириха от шок. – Знам, че почти нищо не знаем един за друг, но тази работа между нас – знам, че е нещо, което се случва веднъж в живота, и честно казано, аз съм проклет безнадежден романтик. Искам да си моя по всеки един проклет начин, по който мога да претендирам за теб.
Облизах внезапно пресъхналите си устни, а думите, които се канех да кажа, замираха в гърлото ми. Той покри устните ми със своите, целувайки ме по начин, който сякаш упояваше мозъка ми. Изстенах, докато плъзгах ръце по коремната му преса, наслаждавайки се на начина, по който мускулите му трепереха под докосването ми, огъваха се и се втвърдяваха, докато ги плъзгах нагоре по гърдите му.
– Майната му. Трябва да те нахраня – изръмжа Брет, когато откъсна устните си от моите. Той посегна и прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна. – По-късно – обеща той. – По-късно, кълна ти се, ще те чукам толкова силно, че ако наистина имах съседи, щяха да се обадят в полицията.
Очите ми се разшириха от шок, устните ми се разтвориха, когато всяка частица от кръвта ми в тялото се насочи право на юг между краката ми. Душата ми плачеше и го молеше да каже „майната му на храната“ и да ме заведе горе – да прави с мен каквото си поиска.
– Скъпа, улесни мъжа – помоли ме Брет, докато сваляше пържолите от скарата. – Трябва да ядеш.
Вдишах рязко въздух, кимнах му с глава, въпреки че не бях съвсем сигурна с какво, по дяволите, се съгласявам, особено след като единственото, върху което се съсредоточавах, беше как твърдият му член се притиска към панталона му и моли да бъде заровен дълбоко в мен.
– Майната му – изръмжа Брет. Той постави пържолите отстрани на скарата и ме дръпна към себе си. Устните ми се срещнаха с неговите и аз му позволих да поеме контрола, позволих му да ме води.
– Това ли искаш, скъпа? – Попита ме грубо той, докато плъзгаше ръката си в клина ми, а пръстите му откриваха напоената ми сърцевина. Изкрещях, ръцете ми се вкопчиха в раменете му, докато главата ми падна назад върху раменете. – Искаш да взема тялото ти като шибан дивак – сякаш нищо друго няма значение, освен путката ти, увита около члена ми?
– Да – измърморих, а думите му ме възбудиха още повече. – О, ебаси, да – промърморих, докато той вкарваше средния си пръст в мен.
– Толкова шибано мокро – изръмжа той. Устните му работеха по челюстта ми и надолу по шията ми, докато вкарваше още един пръст в мен. Никога не съм знаела, че да ме чукат с пръсти може да е толкова приятно, но Брет бързо промени мнението ми. Знаеше точно как да насочи пръстите си, за да уцели перфектното място в мен, като за нула време ме приближи до ръба.
– О, Боже – извиках, краката ми трепереха.
Брет стегна ръката си около кръста ми, поддържайки тежестта ми, докато движеше пръстите си по-бързо.
– Свърши за мен, скъпа – прошепна той хрипливо в ухото ми, гласът му беше напрегнат. – Сега – изръмжа той.
Изкрещях името му, когато краката ми напълно се поддадоха под мен, а пръстите му все още влизаха и излизаха от мен, докато той бавно ме спускаше. Сърцето ми блъскаше в гърдите, което правеше почти невъзможно да мисля – камо ли да дишам.
Устните на Брет срещнаха нежно моите, докато той бавно изваждаше пръстите си от мен.
– Ти си толкова палава – изръмжа той.
Гледах го как облизва пръстите си, а на устните му се появи злобна усмивка.
– И толкова сладка. – Той се усмихна. Потупа ме по дупето. – Мислиш ли, че можеш да ходиш?
– Може би. – Изчервих се. – Краката ми са като желирани.
Той ме вдигна на ръце и ме отнесе в къщата, като ме настани на масата в трапезарията.
– Остани – нареди той, преди да излезе обратно навън. Миг по-късно той се върна в къщата, а Сейвидж вървеше вярно до него, с пържолите в другата ръка. – Хайде да хапнем, скъпа.
Усмихнах му се, докато той поставяше пържолите в средата на масата, преди да притисне още една бърза целувка към устните ми. Гледах как той се придвижва към фурната, изваждайки два печени картофа.
– Имам заквасена сметана, лук, масло – какво ти трябва към картофа? – Попита ме той.
– Обикновен – отговорих му веднага.
Той ми се намръщи.
– Току-що каза обикновен? – Попита той недоверчиво, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
Засмях се.
– Да – потвърдих аз. – Не мога да понасям да добавям всякакви неща към печените си картофи. Обичам ги обикновени.
Той направи отвратителна физиономия, като взе чиния от шкафа и разви един печен картоф от фолиото, поставяйки го в чинията.
– Вече не съм сигурен дали си момичето на моите мечти – подигра се той, докато постаи чинията пред мен. Притисна целувка към слепоочието ми. – Вземи една пържола. – Той се пресегна към един шкаф. – Нека да отгатна – ти също не използваш сос за пържоли?
Отново се засмях.
– Не – казах му честно.
Той поклати глава.
– Предполагам, че е добре, че сексът между нас е толкова добър.
Изчервих се.
– О, Боже мой, можеш ли просто да си вземеш храната и да ядеш? – Попитах го.
Той изръмжа със смях.
– Смущавам ли те, скъпа?
Загледах се към него, но на устните ми играеше малка усмивка, която издаваше колко щастлива съм в този момент.
– Да. А сега ела да ядеш и спри да ме дразниш.
Той грабна бутилка вода и я постави на масата пред мен.
– Не забравяй да изпиеш и нея. – Той се наведе и леко засмука ушната ми мида между устните си, като изкара силен стон от гърлото ми, а храната ми отново беше забравена. – Ще имаш нужда от всякаква хидратация – предупреди ме той.
О, Боже.
Назад към част 7 Напред към част 9
