Глава 12
КОСТИ
Когато се събудих, Грейв все още беше в безсъзнание, а от устните му се носеше тихо хъркане. Ема седеше в краката на леглото с таблета си, а Франки се беше свила защитно около нея.
– Здравей, скъпа – прошепнах, докато бавно седях, като внимавах да не събудя Грейв. Той наистина имаше нужда от повече почивка. Знаех, че последните няколко дни са били напрегнати за него.
– Здравей – прошепна Ема, като ме погледна от таблета си.
Бавно се измъкнах от леглото.
– Хайде. Да отидем да закусим – казах ѝ тихо, като ѝ подадох ръка.
Тя слезе от леглото и постави по-малката си ръка в моята. Франки вървеше послушно до нея, докато я водех по коридора към основната част на клуба. Скорпионът вдигна поглед от мястото, където хранеше Дестин с бутилка мляко.
– Здравей – поздрави той. Той се усмихна на Ема. – Добро утро, скъпа.
– Добро утро, чичо Скорпион. Дестин по-добре ли е? – Попита го тя, като пусна ръката ми и се качи на един от столовете.
Скорпионът въздъхна.
– Все още е малко раздразнителен, но се подобрява. Гладна ли си, хлапе?
Ема сви рамене.
– Татко още не е станал.
– Какво искаш да ядеш? – Попитах я, докато прокарвах ръка по заплетените ѝ вълни. Направих си бележка да я разплета, преди да си вземе душ.
– Татко винаги ми прави препечен хляб с гроздово желе в събота сутрин – каза ми Ема. – Обикновено е прегорял, но той слага много желе, за да не усещам вкуса му.
Скорпионът изхриптя от смях, докато аз се усмихвах. Притиснах една целувка към върха на главата ѝ.
– Тогава ще имаш препечен хляб с гроздово желе – казах ѝ с усмивка. – Но няма да го изгоря, както прави татко.
– Ще има ли още много допълнително желе? – Попита тя.
Кимнах ѝ с глава.
– Разбира се, скъпа – уверих я аз.
Влязох в кухнята и намерих Джесика, която потапяше главата си в чаша кафе. Тя бавно вдигна глава, за да ме погледне. Очите ѝ бяха кръвясали и изглеждаше напълно изтощена.
– Здравей – поздрави тя. – Съжалявам – момент на слабост. Шибано изтощена съм.
– Изглеждаш така – признах аз. – Къде си държиш хляба и гроздовото желе? – Попитах я.
– Хлябът е в онзи шкаф – съобщи ми тя, като посочи шкафа над мивката. – Желето е в хладилника. Тостерът е там – каза тя, като посочи до микровълновата печка.
– Благодаря – започнах да вземам необходимото, за да приготвя закуската на Ема. – Дестин толкова ли те тормози?
Тя въздъхна.
– По-скоро не мога да спра да повръщам навсякъде – информира ме тя. – Знам, че между притесненията за мен и Дестин, Скорпионът се чувства така, сякаш си губи ума.
– Бременна ли си? – Попитах я.
Тя въздъхна.
– Да. Контролът ми за раждаемост ме провали – призна тя. – Известно време – поне няколко години – наистина не искахме друго дете, но се справяме с това, приемаме го с лекота. Но определено ми се отразява зле.
– Е, знам, че не е точно това, което искахте в момента, но ви поздравявам – казах ѝ аз.
Тя ме дари с малка усмивка.
– Благодаря – тя отпи още една глътка кафе. – И така, ти и Грейв? – Попита тя. – Той вече те обяви?
Кимнах.
– Снощи – казах с усмивка, без да мога да се сдържа. Бях в абсолютен екстаз, че най-накрая принадлежа на Грейв.
Усмивката ѝ се разшири.
– О, Кости, това е страхотно! – Възкликна тя, изненадвайки ме. – Знам, че отначало бях заядлива, но е толкова очевидно, че Грейв боготвори земята, по която ходиш, а и ти си толкова добра с Ема.
– Обичам ги и двамата – казах ѝ честно. – Влюбена съм в Грейв от години. Просто никога не съм действала по този начин.
– Знаеш, че Грейв не иска други деца, нали? – Попита ме Джесика откровено. Не разбирах защо толкова много хора смятат, че всяка жена иска собствени деца. Това ме притесняваше.
Кимнах.
– Знам – казах ѝ. – Снощи говорихме за това. Аз също не искам други деца. Честно казано, никога не съм искала деца, но Ема…
– Просто има нещо в нея, нали? – Попита Джесика, напълно разбирайки.
Кимнах.
– Да, има. В момента, в който я погледнах, се задействаха всички майчински инстинкти, които не знаех, че имам, и всичко, което исках, беше да я защитя и да се грижа за нея.
– Чувам, че някой говори за мен – измърмори Грейв, докато влизаше в кухнята. Все още изглеждаше полузаспал и не си беше направил труда да се облече. Все още беше само с чифт сиви панталони, макар че беше навлякъл чифт чорапи на краката си.
Проследих го, като се стараех да не се слюноотделям, докато го гледах безсрамно. Той ми намигна със сънлива, злобна усмивка, от която сърцето ми се сви в гърдите.
– Виждаш ли нещо, което ти харесва? – Попита хрисимо той.
Облизах устните си, а очите му потъмняха, когато проследи движението. Тостерът изпука, изтръгвайки ме от фантазията ми, предизвикана от Грейв. Той ми се усмихна.
– По-късно, бейби – обеща ми той. Хвана ме за врата и ме целуна по слепоочието, преди да се премести към хладилника. – По пътя към кухнята получих заявка за гроздов сок – каза той, докато отваряше вратата на хладилника. – И, ебаси, тя ще бъде разочарована.
– Имам гроздов сок! – Случаен мъж обяви, докато нахлуваше в кухнята.
– Чейс, братче, твърде рано е, ебати, сутринта за твоите весели глупости – измърмори Грейв, докато вземаше гроздовия сок от него. – Но благодаря.
– Няма проблем. Скорпионът се обади и поиска да донеса бутилка гроздов сок, когато дойда в клуба. Помислих си, че ще идвате в града. – Той ми намигна с кокетна усмивка и трябваше да призная, че беше очарователен. Твърдите му черти и студените му очи рязко контрастираха с веселия му характер. – А ти коя си, хубавице?
– Моята жена – изръмжа Грейв, като се приближи зад мен и ме придърпа притежателно към твърдото си тяло. – Ебаси, свали очите си от нея.
Чейс се засмя.
– Братко, в момента работя върху собствената си жена. Тя е упорита като дявол, но бавно загрява.
Грейв се отпусна леко и ме пусна.
– Тя обича препечените филийки почти студени – каза ми той, когато се нацупих на вече изстиналия хляб. – Така че това всъщност е перфектно. – Отпуснах се. Той погледна обратно към Чейс. – Това ли е онази жена, с която се виждаше последния път – онази, която работи в книжарницата?
Чейс кимна.
– Това е тя – потвърди той. – Моят елек все още я кара да бъде предпазлива – наистина не иска да има нищо общо с един разбойник. Тя е чистоплътно момиче, но аз не се отказвам от нея.
Грейв се засмя тихо.
– Не я притискай прекалено много, Чейс.
Чейс поклати глава.
– Не, давам ѝ пространство, братко. Ако усетя, че се отдръпва, се отдръпвам и я оставям сама да дойде при мен. Скоро тя ще разбере, че ни е писано да бъдем заедно, но дотогава мога да бъда търпелив мъж.
Грейв го потупа по гърба, преди да се наведе, за да притисне още една целувка към слепоочието ми.
– Джесика, Скорпион се притеснява като дявол за теб – каза ѝ Грейв.
Джесика въздъхна от мястото, където мълчаливо се беше облегнала на плота, а лицето ѝ беше изключително бледо.
– Кажи му, че съм добре.
– Жена – тихо заговори Чейс, но в гласа му се долавяше командата на хиляди сержанти. Това ме изненада до смърт. Грейв се ухили на реакцията ми. – Ако не излезеш навън и не оставиш мъжа си да се погрижи за теб…
Тя му се намръщи, но той само изви вежди към нея. Те се гледаха един друг за момент, преди тя да измърмори нещо за Чейс, че е пич, и да се изнесе от кухнята. Чейс поклати глава.
– Жената е прекалено упорита за собственото си добро – измърмори той. – Тъкмо ще направя закуска, тъй като тя не се чувства добре. Някой от вас иска ли кафе?
– Не, добре съм, братко – каза му Грейв. – И не се притеснявай за храненето на Ема – тя е добре.
С това Грейв хвана ръката ми и я вдигна до устните си, като натисна целувка на гърба на ръката ми, преди да ме изведе от кухнята. Стомахът ми се сви. Този мъж беше толкова сладък.
Дестин беше в своята раница, а Скорпионът държеше Джесика в скута си и ръката му нежно разтриваше корема ѝ. Ема отново четеше на таблета си, но вдигна поглед, когато излязохме от кухнята.
Грейв освободи ръката ми и постави тоста ѝ на масата, преди да изчезне обратно в кухнята и да вземе сока ѝ, като ѝ го донесе също.
– Едва не забравих сока ти, скъпа – каза и той.
Ема му се усмихна.
– Всичко е наред, татко. – Затвори таблета си и го отмести от себе си, за да може да се храни.
Той натисна целувка на върха на главата ѝ.
– Яж – каза ѝ той. Седна на масата и когато се преместих да взема друг стол, той бързо ме дръпна в скута си. Изпищях от шок, но той бързо притисна целувка към устните ми и ме накара да замълча.
– Кости, ти ли ще бъдеш новата ми майка? – Попита ме Ема случайно. Превъртях очи към нейните с тревога, леко паникьосана. С Грейв все още не бяхме обсъждали тя да ме нарича своя майка. – Както татко е моят втори татко, така и ти ли ще бъдеш моята втора майка?
Гърлото ми се сви. Погледнах Грейв за напътствие. Той само протегна ръка и прокара палеца си по долната ми устна, с разрешение в очите. Обърнах се да я погледна отново, преглъщайки трудно.
– Ако искаш да бъда, скъпа.
Ема кимна.
– Харесвам те, и ти си с татко, и ти правиш татко щастлив, така че да, искам да ми бъдеш втора майка. – И за нея това беше толкова просто.
Сърцето ми се разтуптя в гърдите.
– Добре – казах ѝ тихо. – Ще бъда твоята втора майка. И ако искаш, можеш да ме наричаш Кости.
Тя поклати глава.
– Харесва ми мама – каза ми тя.
С това тя се върна към яденето, сякаш току-що не беше накарала сърцето ми да се пръсне от любов в гърдите ми. Останах без думи. Ръцете ми затрепериха и аз бързо ги вмъкнах между моите и бедрата на Грейв, за да овладея отново треперенето.
Ема току-що беше разтърсила целия ми шибан свят за пореден път.
Грейв нежно ме обърна в прегръдките си и ме притисна до себе си, докато по бузите ми се плъзгаха тихи сълзи.
– Спокойно, бейби – успокои ме Грейв. – Ще мине.
Харесваше ми, че той разбираше как се чувствам. Този миг с Ема – той беше потискащ по най-добрия възможен начин.
– Тя иска да ѝ бъда майка – прошепнах аз.
– Тя те обича и ти се доверява – тихо ми напомни Грейв. – Благодаря ти, че си останалата част от това, от което тя се нуждаеше.
Стиснах ръцете си около него в отговор.
Назад към част 11 Напред към част 13
