Глава 9
ГРЕЙВ
Ема изпищя на задната седалка, щом преминах през портите на Тексаския устав на поклонниците на Сатаната. Усмихнах се, докато Кости се смееше тихо на пътническата седалка. Скорпионът вече ни чакаше отвън, с цигара между устните си. Веднага щом паркирах пикапа, той хвърли цигарата на земята и я размърда с ботуша си, преди да се отправи към пикапа ми.
– Татко, ще видя чичо Скорпион и леля Джесика?! – Изпищя Ема.
– Да – казах ѝ, като ми хареса колко развълнувана беше тя.
Скорпионът отвори задната пътническа врата и се усмихна на малката ми принцеса.
– Чичо Скорпион! – Изкрещя Ема с пълно гърло. Кости се засмя на вълнението ѝ.
Скорпионът също се засмя, като посегна да я вдигне от седалката.
– Здравей, мила – поздрави той, като я целуна по главата. – Как е любимото ми момиче?
Той затвори вратата и я понесе към клуба. Кости изпусна мек дъх, а в очите ѝ проблесна нервност, преди да отблъсне емоцията. Протегнах ръка и нежно плъзнах ръката си по бедрото ѝ.
– Кости, бейби, говори ми – успокоих я аз. Никога не бях виждал тази моя жена да се изнервя за каквото и да било. Тя се изправяше пред всичко без нито една емоция в очите или на лицето си.
Тя изпусна тежък дъх.
– Не знам как ще реагират тези мъже на мен – заговори тя накрая. – Направих няколко удара по майчината харта. Знам, че Скорпионът ме покани тук, но другите мъже няма да приемат това с добро.
Свих очи към нея, като хванах брадичката ѝ, обръщайки главата ѝ с лице към мен. Сините ѝ очи се разшириха от шок.
– Те се гаврят с теб, те се занимават с мен – казах ѝ аз. Позволих на студената си, изкривена усмивка да наклони устните ми. – Не се страхувам да си окървавя ръцете, бейби. Запомни това.
С това освободих брадичката ѝ и се измъкнах от пикапа. Кости също се измъкна. Мълчаливо протегнах ръка към нея, като оставих изцяло на нея да реши дали иска да се опре на мен, или да се държи здраво сама.
Тя ми се усмихна красиво, докато поставяше ръката си в моята. Нежно я придърпах към себе си и я целунах нежно и бързо по устните, преди да я заведа в клуба. Джесика ми се усмихна от позицията си на бара, където държеше Дестин.
– Здравей, Грейв – поздрави тя. Веждите ѝ се смръщиха от жената до мен. – Ти си? – Попита тя.
Джесика се беше превърнала от кротко момиче, което се страхуваше от собствената си сянка, в силна жена, която беше достойна да застане на страната на брат ми. А Скорпионът обожаваше земята, по която тя стъпваше.
– Кости – представи се Кости.
Джесика изви вежди към нея.
– Ако нараниш Грейв или Ема, ще се разправяш с този клуб, разбра ли ме? – Предупреди я Джесика.
Кости се втренчи в мен, а очите ѝ се присвиха обратно към Джесика. Обвих ръка около кръста ѝ, придърпвайки Кости към себе си. Нежно прокарах устни по слепоочието ѝ.
– Спокойно, бейби – успокоих я. Знаех, че Кости не приема добре заплахите, и знаех, че това никога няма да се промени, независимо колко дълго ще е на прав път.
Джесика се усмихна на Кости.
– Вече те харесвам – каза ѝ Джесика. – Имаш гръбнак. Просто се отнасяй добре с Грейв и Ема и няма да имаме проблеми.
Кости кимна веднъж, а очите ѝ проблясваха опасно.
– Кости! – Обади се Ема от другия край на стаята, където беше седнала на коляното на Скорпиона, с игровия контролер в малките си ръце. – Добра ли си във видеоигрите?
Кости ѝ се усмихна.
– Най-добрата – каза ѝ тя.
Скорпионът се подигра.
– Съмнявам се в това.
Измърморих, но на устните ми играеше усмивка. Знаех колко добра е Кости в играта на видеоигри. Тя беше една от най-добрите проклети геймъри, които някога съм познавал. Тя щеше да подаде на Скорпиона задника му на поднос.
– Щом си толкова уверен – казах на Скорпиона – изиграй една игра срещу нея, братче.
Скорпион извъртя очи, но изви вежди към моята жена.
– Каква ще бъде тя, Кости? Имаш ли смелост да се изправиш срещу мен?
Кости му се усмихна, но не коментира, тъй като се приближи и протегна ръка за контролера.
– Аз съм в отбора на Кости – обяви Ема, като се сгуши между Кости и Скорпион на дивана.
Засмях се, като седнах на бар стола, наблюдавайки как Скорпионът се надува на Ема.
– Но ти винаги си в моя отбор.
Ема му поклати глава.
– Вече не – каза му тя, като изплези език. – Момичетата трябва да се държат заедно. – Засмях се в същия момент, в който Скорпион симулираше наранено изражение, от което Ема се превърна в кикотеща се каша.
Джесика ми се усмихна.
– Тя приема много добре Кости.
– Знам – казах ѝ аз. – Това ме изненада адски много, няма да лъжа, но съм щастлив от това – шибано невероятно е, че тя има някой, на когото вярва и на когото може да разчита, освен на мен.
Джесика кимна.
– Винаги съм знаела, че тя ще се отвори за жената, с която искаш да се установиш, Грейв.
Усмихнах ѝ се. Едно от момчетата на Скорпиона слезе по стълбите и погледът му веднага се спря върху Кости. Очите му потъмняха, а лицето му се изкриви в ръмжене.
– Кой, по дяволите…
Изправих се от баровия си стол, а очите ми се присвиха към него.
– Имаш ли нещо за казване? – Попитах го. Той бавно обърна очи към мен. Видях как Кости обвива Ема в ръцете си, за да ѝ даде чувство за сигурност, докато аз държах погледа си заключен с кучия син, който искаше да изсипе глупости от устата срещу моята жена. – Имаш шибан проблем с нея, можем да изнесем тази гадост навън – предупредих го аз.
Той присви очи към мен.
– Гиджет! – Изръмжа Скорпиона, като също се изправи. – Кости е шибан гост; тя беше поканена от мен. Имаш ли проблем с това как аз управлявам нещата тук, можем да го решим много бързо.
Ема се провикна. Стиснах челюстта си и се обърнах на пета, като се придвижих към Кости и Ема.
– Хайде – казах тихо на Кости. Тя се изправи от дивана с Ема в ръце, шепнейки ѝ нежни думи. – Скорпионът ще се справи с това – казах ѝ тихо, докато я водех към задния коридор, където се намираше нормалната ми стая.
Кости седна на леглото, когато затворих вратата зад нас, а аз маневрирах зад нея, привличайки я между краката си, докато тя държеше мълчалива Ема.
– Ема, скъпа – извиках тихо.
– Татко, ти ме изплаши – прошепна Ема и гласът ѝ потрепери.
Хванах малката ѝ ръчичка в моята.
– Знам, скъпа, но помниш ли колко се ядосвам, когато някой каже нещо за теб?
Ема кимна.
– Ти ме защитаваш, татко.
Прокарах палеца си по гърба на малката ѝ ръка.
– Да, така е, и го правех и с Кости. Много ме е грижа за Кости и ще я защитавам точно както теб.
Ема кимна.
– Този човек беше страшен – каза Ема.
– Да, беше. – Съгласи се Кости, като ме шокира адски много. Допрях устни до косата на Кости, когато тя изпусна тежък, разтреперан дъх. – Но татко ти никога няма да му позволи да нарани никоя от нас, а аз никога няма да позволя на никого да те нарани.
Ема се сгуши по-близо до Кости, докато тихо се прозяваше.
– Обичам те, Кости – каза Ема тихо. Очите ми се разшириха от шок, целият ми център се прецака и излезе от оста си.
Кости си пое рязко дъх, докато сълзите пълнеха очите ѝ. Сърцето ми се разтуптя в гърдите, толкова много емоции към двете момичета в ръцете ми се въртяха в мен.
– Аз също те обичам, скъпа – каза ѝ тихо Кости. – Това никога няма да се промени – закле се тя. – Винаги ще можеш да разчиташ на мен.
Това беше всичко.
Точно този момент – това беше моментът, в който се влюбих безвъзвратно в Кости.
Назад към част 8 Напред към част 10
