Глава 8
КОСТИ
Грейв държеше ръката ми в своята, докато маневрираше с пикапа си по магистралата. Ема четеше на таблета си на задната седалка, без да ни обръща внимание. Искахме да я изненадаме с посещението, затова не ѝ бяхме казали къде сме се запътили.
Грейв вдигна ръката ми до устните си.
– Благодаря, че дойде – каза ми той.
Усмихнах му се.
– Ще мога да прекарам време с теб и Ема. Разбира се, че ще дойда – казах му. Честно казано, дори не можех да започна да мечтая да бъда някъде другаде. С тях се чувствах като у дома си.
Той ми намигна с усмивка, която ме накара да припадна на пътническата седалка. Боже, той беше толкова секси и съвършен.
– Ебаси, обичам да ти въздействам – измърмори Грейв. Аз само му се усмихнах. Той се оправи в дънките си, преди да сложи ръка на бедрото ми.
– Ема, скъпа, гладна ли си или жадна? – Попитах я, като се завъртях леко на седалката си, за да се обърна към нея.
Тя ме погледна.
– Сок? – Попита тя.
Наведох се към таблото на пода, за да ѝ взема гроздов сок.
– Не си ли гладна? – Попитах я.
– Имаш ли фъстъчено масло и желе? – Попита ме тя.
– Имам – отговорих, докато ѝ вземах сандвич. – Ето – казах, докато се въртях на седалката, за да ѝ го подам. – Знаеш правилата. Никакъв таблет, докато се храниш и пиеш – напомних ѝ аз. Грейв ме беше предупредила за това правило преди няколко вечери, когато се беше опитала да чете, докато се храни.
Тя се нацупи, но спази правилото. Заключи таблета си и го постави на седалката до себе си, преди да вземе от мен сока и сандвича си.
– Благодаря – усмихна се тя.
Усмихнах ѝ се в отговор. Беше толкова мило момиче с невероятни маниери. Грейв се справяше чудесно с отглеждането ѝ.
– Няма за какво, скъпа. – Обърнах се, за да погледна красивия мъж на шофьорската седалка. – Гладен ли си? – Попитах го.
Той сведе поглед към мен, като при това очите му потъмняха с един нюанс. Преглътнах нервно, дъхът ми застина в гърлото, докато кожата ми се зачервяваше под горещия му поглед.
– За храна – прошепнах, а гласът ми беше задъхан.
Той само поклати глава, преди да се съсредоточи отново върху пътя. Облегнах се назад на седалката и затворих очи, опитвайки се да овладея бушуващите си хормони. Грейв се пресегна и отново плъзна ръка по бедрото ми.
– Съжалявам – изръмжа той. – Докарваш ме до лудост.
Покрих ръката му с моята и я стиснах нежно.
– На мен също не ми е лесно, Грейв – казах му тихо.
Той въздъхна, като хвана ръката ми и я вдигна към устните си.
– Знам – каза ми тихо.
Държеше ръката ми до устните си, докато шофираше, неспособен да спре да ме докосва, след като се бяхме чукали на дивана му преди няколко дни. И аз трябваше да призная, че ми беше също толкова трудно да държа ръцете си далеч от него. Но след като беше загубил съня си през последните няколко нощи заради това, че Ема имаше още ретроспекции, а след това и още един пристъп на тревожност на срещата с терапевта ѝ на всичкото отгоре, Грейв беше на ръба и изключително притеснен за Ема. Разбирах го и се опитах да бъда максимално подкрепяща и полезна.
Знаех, че Грейв е наранен. Мразеше да не знае как да ѝ помогне и знаех, че го тормози фактът, че не може да разбере какво предизвиква всичко у нея. Дори терапевтът беше малко объркан, като се има предвид, че графикът на Ема изобщо не се беше променил. Помислих си, че може да съм била аз, но Грейв не смяташе така. Тя беше толкова отворена към него. Дори терапевтът беше подкрепил Грейв в това отношение.
Забелязах, че Франки се движи с ъгъла на окото си, едно хленчене напусна устните ѝ, докато побутваше крака на Ема. Обърнах се на седалката си, а очите ми се разшириха.
– Грейв, спри – изръмжах, като разкопчах колана си и се качих на задната седалка при Ема.
Ема се задъхваше, а по бузите ѝ се плъзгаха сълзи. Тя ме погледна, очите ѝ бяха разширени и ужасени.
– Кости – промълви тя.
– Тук съм, скъпа – успокоих я аз, като запазих гласа си тих и контролиран, докато протягах ръка напред и я хващах за ръцете. – Дишай – подканих я. – Всичко е наред. Не си сама. Каквото и ужасно нещо да се е случило, то никога повече няма да се повтори. Баща ти и аз винаги ще те защитаваме.
Веднага щом Грейв спря пикапа, извадих Ема от столчето за кола и я настаних в скута си. Тя се хвана за блузата ми, докато плачеше, а малкото ѝ тяло трепереше в ръцете ми. Зарових лицето си в косата ѝ.
– Да поговорим за това – подканих я, когато плачът и треперенето ѝ се забавиха, смътно регистрирайки излизането на Грейв от пикапа. Той затвори вратата, но не отвори задната врата. Погледнах нагоре и го видях да стои пред пикапа, прокарвайки пръсти през косата си, явно притеснен. Мразех, че не мога да го успокоя, но Ема имаше нужда от мен. Съсредоточих вниманието си отново върху нея. – Ема, скъпа, можеш да говориш с мен – уверих я аз.
Тя хлипаше.
– Истинският ми баща – продължавам да го виждам как убива майка ми – извика тя. – Сърцето ми се разби за нея. – Не знам… не знам защо го е направил – промълви тя. Притиснах я по-силно. – Той беше лош човек, наистина лош човек. И ме нарани след това наистина лошо, и аз се заключих в тази стая.
Имах чувството, че ретроспекциите ѝ са породени от предстоящата годишнина. Наистина се прецаквах, когато наближаваше датата на годишнината от някои от най-травматичните ми преживявания.
Притиснах устни към косата ѝ.
– Аз също загубих майка си – казах ѝ тихо. Тя ме погледна. Прокарах ръка по косата ѝ. Грейв безшумно отвори задната врата и се вмъкна до нас. Франки скочи на предната седалка, за да му направи място. – Баща ми – той нарани и майка ми. Тя трябваше да отиде в болницата, но така и не се събуди повече.
Лицето на Ема се набразди и брадичката ѝ се размърда.
– Но ти си добре – прошепна Ема.
Грейв хвана бедрото ми в мълчаливо предложение за подкрепа. Запазих вниманието си приковано към Ема.
– През повечето дни съм – казах ѝ нежно. – Точно като теб обаче и аз страдам. Баща ти ми помага.
– Той ти помага? – Попита ме тя, а очите ѝ учудено се стрелнаха към Грейв, вероятно свързвайки точките, че той помага и на нея – че тя и аз не сме чак толкова различни.
Кимнах.
– Баща ти ми напомня, че и аз съм красива. И ми позволява да се осланям на него, когато не се чувствам много силна. И ме изслушва, когато говоря. Можеш да говориш с татко си, скъпа. Той те обича много, много и иска да те види щастлива.
Ема кимна.
– Предишният ми татко не обичаше, когато говорех. Казваше, че му досаждам.
– Ема – каза Грейв грубо, а гласът му беше наситен с емоции. Тя го погледна: – Никога не си ми била и няма да ми бъдеш досадна, мила. Обичам те. Помниш ли колко упорито се борих, за да си сигурна, че ще останеш с мен? – Тя му кимна. Той хвана малката ѝ ръка в своята. – Можеш да ми кажеш всичко, скъпа. Обичам те прекалено много, за да ми пречиш.
Тя пропълзя в скута му и го обгърна с ръце.
– Обичам те, татко.
Той си пое дълбоко, разтреперано дъх.
– Аз също те обичам, скъпа – прошепна той дрезгаво.
Очите му срещнаха моите над главата ѝ. Усмихнах се леко.
Той нямаше представа колко добър човек е в действителност под твърдата си, сурова външност.
Някои от най-големите чудовища на света имаха най-меките сърца.
Назад към част 7 Напред към част 9
