Глава 13
ГРИМ
Грейв изръмжа, докато прерязваше гърлото на още един от хората на Дима.
– Чудя се колко ли още от тези шибаняци тичат тук, опитвайки се да защитят този болен кучи син? – Измърмори от притеснение. – Като че ли има безкрайно количество шибаняци.
Повдигнах рамене, докато запалвах цигара.
– Не знам, но съвсем скоро ще стигнем до задника му. Вярвай в това. – Казах му. – Няма да се върна вкъщи, докато нямам кръвта на Дима по шибаните си ръце.
– Как е жена ти? – Попита Грейв, докато се движеше в друг коридор на имението и се оглеждаше.
Повдигнах рамене, а във вените ми нахлуваше ярост, когато се сетих за новината, която Скраб ми беше казал, когато Кости я беше завела в клуба.
– Тя е будна, но все още изпитва силни болки. От това, което разбрах, Скраб и Хъни ще я заведат на лекар по-късно днес. Куршумът ще гледа Йън вместо нас. Медикът я провери – каза, че бебето все още има силен сърдечен ритъм. Няма счупени кости. Най-вероятно ще сънува кошмари още известно време. Кости каза, че са се опитали да я погребат жива.
Грейв измърмори, като ме погледна.
– Съжалявам, че ѝ се е случило това, През.
Аз само свих рамене, сканирайки коридора встрани от мен.
– Ще се почувствам по-добре, след като кучият син, който ѝ е направил това, е мъртъв.
До ушите ми достигна тихо, ужасено хлипане. Сложих пръст на устните си и се вмъкнах в стаята, която току-що бях подминал вляво. Малко момиченце – вероятно не по-голямо от пет години – беше вързано за едно легло. Лицето ѝ беше в синини, а по цялата ѝ повърхност имаше разсечени рани. Изръмжах ниско в гърлото си, докато се приближавах към нея. Дима беше болен шибаняк, това беше сигурно.
– Покрий гърба ми – наредих на секретаря си. – Трябва да измъкнем това момиченце оттук.
– Разбрах, президент – каза Грейв и сините му очи опасно проблеснаха, докато гледаше малкото момиченце на леглото. Грейв изключително много се грижеше за децата. Знаех, че го е яд, че вижда момиченцето в този вид.
По бузките ѝ се стичаха сълзи, а тъмната ѝ коса беше покрита с кръв и мръсотия. В очите ѝ имаше страх, а тялото ѝ трепереше.
– Ей – успокоих я аз, а сърцето ми се късаше в гърдите заради нея, – вече си добре. Няма да те нараня, ясно? Никой друг също няма да го направи. – Обещах ѝ.
Тя кимна с глава, а долната ѝ устна трепереше, докато подсмърчаше.
– Майната му. – Прокле Грейв. – Грим, идва компания. Изглежда Дима и още няколко мъже.
Стиснах челюстта си, докато отново гледах надолу към малкото момиче.
– Затвори очи, скъпа. – Убедих я, гласът ми беше нежен. Майната му, имах нужда от още една цигара. – Представи си място, много, много по-добро от това – където си щастлива и в безопасност, добре? Опитай се да не обръщаш внимание на всичко, което чуваш, докато не ти кажа, че е безопасно да отвориш очи отново.
Тя кимна и послушно затвори очи. Грейв се усмихна.
– Дима е изцяло твой, През. – Каза ми той, докато се отдалечаваше от вратата.
Застанах отстрани на вратата, така че Дима да не може да ме види, когато влезе. Грейв застана от другата страна. Когато влязоха в стаята, Грейв бързо уби двамата стражи, докато аз хванах Дима за косата.
– На шибаните ти колене – изръмжах, докато насочвах пистолета си към тила му.
Той послушно падна на колене, като стискаше челюстта си, а в погледа му искреше гняв.
– Мислиш, че си шибан, нали? – Попитах го. – Никой не е по-умен от мен, Дима.
– Моите охранители ще те убият, преди да излезеш от тази къща. – Изръмжа той. – Независимо дали ще ме убиеш или не, ти също ще умреш, Грим.
Изхлипах от смях.
– Каква охрана, Дима? – Попитах го. – Всички те са шибано мъртви. Нямам шибаното си име без никаква проклета причина. – Напомних му.
Погледнах към Грейв.
– Вземи детето и го изкарай до колата – наредих аз. – Ще дойда след няколко минути.
Грейв кимна и се придвижи до леглото.
– Хей, скъпа, дръж очите си затворени за мен, добре? Ще те развържа и ще те измъкна оттук.
– Тя е моя. – Изръмжа Дима, което ме вбеси още повече, но аз затворих тази глупост.
Изсмях се.
– Не за дълго, като се има предвид, че скоро ще лежиш в локва от собствената си кръв на този шибан под. – Отвърнах.
Грейв бързо развърза момиченцето и изнесе малкото му телце от стаята. Ударих ботуша си в гърба на Дима, като го накарах да се строполи на пода.
– Повярвай ми, искам да го измъкна заради това, което, по дяволите, си направил на жена ми, но трябва да помогна на това малко момиченце. Кои са родителите ѝ? – Поисках, докато го обръщах по гръб.
– Тя е моя дъщеря. – Изплю се срещу мен.
– А майка ѝ? – Попитах, докато държах пистолета си насочен към него и извадих ножа си от калъфа на колана си.
– Мъртва – точно както винаги е трябвало да бъде. – Ухили се той.
Кимнах, без да проявя и грам емоция в очите или на лицето си.
– Е, тъй като обичаш да биеш не само моята жена, но и малки деца, това би трябвало да ти хареса. – Повдигнах рамене. – Знаеш ли – еднакво отношение и всички тези глупости. Запознат си с кармата, нали?
Забих ножа си в стомаха му и го разрязах, започвайки първата част на Г. Когато приключих, Дима беше мъртъв, кръвта непрекъснато се изливаше от устните му, а около него непрекъснато се стичаше.
Запалих цигара, а след това запалих свещта, която стоеше на скрина. След като я поставих странично върху леглото, в което лежеше малкото момиче, изчаках чаршафите да се запалят.
След това спокойно излязох от имението и се отправих към колата на Грейв, усещайки как част от тежестта, която се беше стоварила върху раменете ми, най-накрая се вдигна и ми стана малко по-лесно да дишам.
***
– Ще я закарам до апартамента ми. – Заговори Грейв тихо, докато слизаше от колата.
След като излязох навън, той мълчаливо ми подаде ключовете, а ръцете му защитно държаха малкото момиченце в прегръдките му. Тя беше заспала скоро след като потеглихме на път и оттогава той не беше освобождавал ръцете си от нея.
– Ще взема Медик. – Казах му тихо, докато влизах в клуба.
Скраб седеше долу с Катюшка, сгушена в ръцете му. Лявата страна на лицето ѝ беше посиняла и подута, а косата ѝ беше подстригана на пикси, тъй като беше загубила голяма част от косата си, когато Дима я беше изтръгнал. Само като я видях в това състояние, ми се прииска да върна живота на този шибаняк и да го убия отново и отново.
– Грим. – Издиша тя, когато ме видя.
Пристъпих към тях. Щом стигнах до нея, нежно притиснах пребитото ѝ лице в ръцете си и нежно я целунах, като внимавах да не я нараня.
– След малко ще прекарам известно време с теб – уверих я аз. – Трябва да намеря Медик. Къде е той? – Попитах, като погледнах към Скраб за отговор.
– Мисля, че се е прибрал вкъщи преди няколко часа. – Каза Скраб. – Какво става?
– Намерих дъщерята на Дима доста пребита. Трябва Медик да я прегледа. – Казах му. Катюшка изсмука рязко въздух. Погледнах надолу към нея. – Познаваш ли я? – Попитах я, докато вадех телефона си, за да се обадя на Медик.
Тя поклати глава, като след това се превиваше от болка. Стиснах челюстта си, наблюдавайки как Скраб нежно целува слепоочието ѝ.
– Не, дори не знаех, че има дете. Тя добре ли е? – Попита ме, като в хубавите ѝ очи проблясваше тревога за малкото момиченце.
Поставих телефона до ухото си.
– Ще се оправи – уверих я, като се протегнах и нежно стиснах ръката ѝ. – Грейв я държи в момента.
– Грим? – Попита Медика, когато той отговори, звучейки малко изненадан.
– Трябва да слезеш в клуба възможно най-скоро – казах му, без да се занимавам с любезности. – Намерихме едно малко момиченце, когато отидохме при Дима. Имам нужда да я прегледаш.
– Ще бъда там след десет минути. – Информира ме той.
Затворих и погледнах надолу към Катюшка.
– Почини си малко, мило момиче – казах ѝ. – Къде е Йън?
– Все още е при Куршума. – Каза ми тя. – Не сме се връщали дълго от болницата. Хъни отиде да го вземе и да го доведе тук.
– Какви са новините за теб? – Попитах я.
Тя въздъхна, като по чертите ѝ за миг проблесна болка. Поклатих глава пред нея, докато се навеждах и нежно допирах устните си до нейните.
– Почини си малко. – Наредих нежно. – Ще разбера от Скраб и ще взема Йън от Хъни, когато тя го доведе тук.
Тя сънливо кимна, а по лицето ѝ проблясваше още повече болка. Погледнах към Скраб.
– Заведи я на горния етаж – наредих аз. – Ще се присъединя, когато уредя всичко.
– Радвам се, че се върна. – Каза тихо Катюшка, когато Скраб се изправи с нея, притисната в ръцете му.
Изстрелях към нея малка, нежна усмивка.
– Винаги ще се връщам у дома заради теб, мило момиче. Никога не се съмнявай в това.
Назад към част 12 Напред към част 14
