Глава 8
КАТЮШКА
Скраб влезе в болничната ми стая и очите му веднага се спряха върху мен. Долната ми устна потрепери, а в очите ми се появиха сълзи.
Това ме болеше като кучка. Това, че отблъснах Грим, след като той ме беше молил да го оставя, ме убиваше. Но бях толкова уморена от това да ме боли.
– Той се обади на Алехандро. – Каза Скраб тихо.
Очите ми се разшириха от ужас. Бързо седнах, паникьосаните ми очи се плъзнаха към вратата, която Скраб беше блокирал.
– Не. – Задуших се. Опитах се да стана от леглото, но Скраб се придвижи напред, стисна раменете ми и ми попречи да го направя. – Скраб, той не може – знаеш какъв е Алехандро. – Извиках.
Скраб поклати глава към мен.
– Твърде късно е, по дяволите, Катюшка. Той вече е на път да се срещне с него, за да свърши първата работа. – Скраб потъна на леглото пред мен, докато аз безмълвно плачех, моментално съжалявайки за това, което бях направила. – Той изплаща дълга ми вместо мен – горчиво заговори той – точно като шибания перфектен проклет президент, който е.
– Скраб… – задавих се аз.
– Трябва да поговорим. – Каза тихо той. Хвана ръцете ми в своите. – Има причина, поради която Грим избухна толкова лошо – причина, за която трябваше да ти кажа в момента, в който разбрах.
Проследих с очи лицето му, а червата ми се свиха от нерви. Помислих си, че се е паникьосал, защото не е искал друго дете.
– Скраб? – Попитах тихо.
Скраб преглътна силно.
– Принцесо, аз не мога да имам собствени деца. – Каза тихо той. Лицето ми пребледня. О, Боже. Моето бебе беше на Грим. – Направих си изследвания три пъти при трима различни лекари, защото толкова много исках да грешат. Но не мога.
Избухнах в сълзи. Грим се беше паникьосал, защото сега имаше биологично дете. Грим никога не говореше за детството си, но по начина, по който се затваряше, когато го споменавах, знаех, че е гадно – знаех, че е мрачно, извратено и прецакано.
Грим никога не беше искал да има собствени деца. Да бъда баща на Йън беше различно; Йън не беше биологичен син на Грим. Но това бебе – нашето бебе?
– О, не. – Изплаках. Скраб ме придърпа в прегръдките си. – Мислех, че е защото не иска да има физически връзки с мен. – Изплаках. – Той се изплаши само защото всъщност вече е баща.
Скраб нежно ме люлееше напред-назад.
– Ще намеря начин да поправя това, принцесо. – Тихо обеща Скраб. – Кълна се, че ще намеря начин да го върна у дома при теб.
***
Вдигнах поглед от кухненската маса, когато Грим влезе в стаята. Преглътнах нервно. Последните думи, които му бях казала, се мярнаха в съзнанието ми. В този момент единственото, което исках да направя, беше да ги върна обратно.
Той ми липсваше.
Но той дори не хвърли поглед в моята посока.
Скраб също влезе в кухнята.
– Трябва да поговоря и с двама ви. – Той погледна към своя президент. – Грим, седни.
Грим грабна една ябълка от купата на плота и падна на кухненския стол. Нямах представа как изобщо можеше да яде нещо. Аз не можех да преглътна дори бутилка вода.
– Направи го бързо – нареди Грим. – Скоро трябва да тръгвам, за да се срещна с Алехандро.
Изтръпнах. Грим дори нямаше да прави това, ако не го бях отблъснала. Но сега Алехандро го притежаваше целия, защото Грим беше решил да върне дълга на Скраб.
– Вие двамата трябва да поправите каквото и да се е случило. Сега двамата имате дете заедно. Това вече не е забавление и игри, както беше. – Скара ни се Скраб.
Грим изхърка.
– Искаш да кажеш, че наистина най-накрая си ѝ казал? – Той се изправи и взе ключовете за мотора си от бара. – Твърде късно е да бъдеш открит и честен с нея за тези неща, Скраб. Тя е взела своето проклето решение. Свърших.
Бързо се отдръпнах от кухненската маса и се втурнах да излизам от къщата, като по пътя си взех ключовете за вана от масата във фоайето. Знаех, че Скраб ще пази Йън за мен, но не можех да бъда повече в тази къща. Не и докато знаех, че Грим е баща на детето ми, а аз го бях отблъснала – не и докато знаех, че Грим официално е приключил с мен.
Но аз го бях подтикнала дотам. Беше ме молил да му позволя да остане, но на мен не ми пукаше.
Цялата болка, през която преминах, си беше моя проклета вина. Нямаше кого да обвинявам, освен себе си.
– Иди след нея! – Чух Скраб да крещи. – По дяволите, Грим, оправи тази работа с нея!
– Няма какво да се оправя. – Чух Грим да казва, а гласът му беше студен и лишен от емоции. Сърцето ми се разби в гърдите. – Нейната любовна история започва и свършва с теб. Моето време с нея е приключило.
Скочих във вана си и потеглих от двора, като дори не си направих труда да сложа предпазния си колан. Просто трябваше да се махна за малко, преди да съм си изгубил ума.
***
– Мило момиче, говори с мен. – Изърмори Грим. Усетих го как ме дърпа и изхлипах от болка, а очите ми се отвориха. Усещах миризма на дим и горящ метал, а беше горещо. Боже, защо беше толкова горещо, когато времето трябваше да е студено?
– Грим? – Попитах тихо. Халюцинирах ли? Той наистина ли беше тук?
– Ебаси, слава Богу. – Изстена той. – Задръж, мило момиче. Кървиш доста силно, но трябва да те извадя.
Извиках от болка, докато Грим започна да ме издърпва от вана. Той се извини, докато ме влачеше на тревата, като след това ме положи на нея. Студената земя беше добре дошла отмора от жегата, която току-що бях изпитала.
– Какво стана? – Промълвих, а очите ми се въртяха около мен. Последното нещо, което си спомнях, беше, че си бях вкъщи и гледах как Скраб приготвя някаква закуска, за да ме принуди да ям нещо.
– Ти катастрофира. Вана е на покрива си. – Намръщих се. Не си спомнях да съм карала някъде. – Ебаси, имаш късмет, че си жива и дишаш. Можеш ли да движиш всичките си крайници? – Попита той, а тъмните му очи пробягаха по лицето ми. Зад гърба му виждах пламъци, но сирените не бяха твърде далеч. Чувах ги и те бързо се приближаваха.
Изсъсках от болка, докато движех ръцете и краката си. Грим въздъхна с облекчение.
– Благодаря, дяволе. – Промълви. – Помощта е на път. – Каза ми той.
Опитах се да вдигна ръката си, за да докосна лицето му, толкова шибано доволна, че е с мен, въпреки инцидента, в който току-що бях участвала, но болката премина през ръката ми и се спусна по гърба и страната ми.
– Грим, боли ме. – Извиках, докато пусках ръката си обратно.
Той притисна устните си към моите, целувката му беше мека и нежна, докато ги движеше с моите, като временно отвличаше вниманието ми от болката.
– Знам, че те боли. – Успокои ме той. – Бъди силна за мен, ясно? Винаги си толкова силна, мило момиче.
Видях мигащите светлини, които се приближаваха по пътя, и паниката обзе гърдите ми. Вкопчих се в елека му въпреки болката, която премина през тялото ми, докато стисках юмруци.
– Моля те, не ме оставяй. – Изкрещях, а сините ми очи се втренчиха в тъмните му.
Той подхвана бузата ми и леко прокара устни по моята.
– Никога, сладко момиче.
Притиснах го по-силно, ужасена, че ще ме изостави отново, щом стигнем до болницата. Болката се провлачи през тялото ми и няколко мига по-късно всичко потъмня, когато отново изгубих съзнание.
***
Когато се събудих, Грим седеше отстрани на леглото ми, а ръката му държеше моята. Скраб обикаляше стаята с Йън на ръце и държеше бутилка до устните му. На екрана на телевизора тихо се въртеше Спонджбоб. От телевизора не излизаше никакъв звук, въпреки че в долната част на екрана се появяваха субтитри.
Това беше удобното предаване на Грим. Никога не би го признал, но винаги го гледаше, когато нещо го притесняваше.
Скраб се обърна и очите му веднага се спряха върху мен.
– Катюшка. – Въздъхна той, облекчението заля чертите му.
Грим рязко се обърна с лице към мен. Долната ми устна потрепери, докато сълзите пълнеха очите ми. В очите му имаше толкова много болка и страх, че това разкъса душата ми.
Но той беше тук. Не си беше тръгнал.
Сълзите заляха очите ми.
– Никога досега не съм се страхувал – не съм се страхувал истински – каза грубо Грим, като се наведе и притисна лицето ми в ръцете си. Една сълза се стичаше по бузата ми. – Мога да изключвам емоциите си като ключ. Мога да разделям всичко в съзнанието си, за да направя това, което се изисква от мен. – Пое си дълбоко дъх, а в очите му блестяха сълзи. – Но когато пътувах към клуба, за да се срещна с Алехандро, и намерих вана ти да лежи в онази шибана канавка, обърнат с главата надолу, страхът, който изпитах, почти ме осакати.
Сълзите ми се плъзнаха по бузите при думите му.
– Не ми пука колко много искаш да си тръгна, нито колко много искаш да останете само ти и Скраб. Няма да отида никъде. – Гърдите ми се издухаха при думите му, а душата ми заплака от облекчение. – Мислех, че мога. Мислех си, че мога да си тръгна и да те оставя да имаш това, което искаш, но не мога. Не ми пука колко ще ми заповядаш да се махна, Катюшка. Няма да си тръгна – нито сега, нито някога.
– Много съжалявам. – Изплаках. – Не искам да си тръгваш. Остани. Моля те, остани. – Помолих го, а ръката ми се стегна върху неговата въпреки болката, която причиняваше.
– Шшш, сладко момиче. – Успокои ме Грим и спря устните си върху моите. – Ще поговорим по-късно. Само знай, че няма да си тръгна и че ще седнем и ще си поговорим – ще изложим всичко на масата, ясно?
Кимнах. Той отново леко притисна устните си към моите, преди да се изправи и да отиде при Скраб, като нежно взе Йън от ръцете му. Скраб бързо се премести при мен, след като ръцете му се освободиха, и нежно ме обгърна със силата си. Заплаках на рамото му.
Имах и двамата си мъже. И двамата бяха тук с мен.
– Майната му, толкова се притеснявах. – Промълви той в косата ми. Обгърнах го с ръце, като леко изтръпнах от болката в тялото си. – Никога не съм се чувствал толкова шибано безпомощен. Персоналът на болницата не искаше да каже на Грим нищичко за това какво се случва с теб, докато аз се опитвах да стигна дотук.
– Съжалявам. – Захлипах, а горещите сълзи се плъзнаха по бузите ми. – Не знам какво се е случило, но много съжалявам, че те изплаших. – Облегнах се назад и посегнах с мъка да избърша подутите си бузи. – Моето бебе? – Попитах тихо, като търсех с очи съпруга си. Знаех, че той никога не би ме излъгал.
– Нашето бебе. – Поправи ме Грим грубо, докато седеше на стола до леглото ми, а Йън седеше в скута му. Обърнах глава с лице към него, а сърцето ми беше толкова пълно, че щеше да се пръсне. – И нашето бебе е добре. Лекарят следи шийката на матката ти, за да е сигурен, че няма да загубиш слузната си запушалка и да абортираш, но към момента всичко е наред. – Усмихна ми се той – усмивка, която разтопи всяка частица от сърцето и душата ми. – Аз съм неговият баща. Никога не очаквай детето ни да бъде нещо друго освен силно.
– Обичам те – прошепнах аз, докато хващах ръката на Скраб в своята. Скраб стискаше ръката ми като напомняне, че винаги е до мен, но очите ми не слизаха от тези на Грим.
Очите на Грим омекнаха най-малкото, което накара сърцето ми да се разтупти в гърдите от всичко, което изпитвах към него.
– И аз те обичам. – Просто отвърна той, преди да се изправи и да отиде да смени памперса на Йън. Избухнах в сълзи.
Той най-накрая ми беше признал, че ме обича.
Погледнах към Скраб, но той вече ме гледаше, а устните му се бяха наклонили в мека усмивка.
– Започва с мен, но завършва с нас двамата, принцесо. Винаги помни това. – Каза тихо. След това се наведе и поиска устните ми със своите.
Назад към част 7 Напред към част 9
