Глава 9
ГРИМ
Срещнах Алехандро пред клуба. Беше облечен в черен костюм с изчистена бяла риза с копчета, обувките му бяха лъснати. Беше идеалният образ на улегнал бизнесмен, въпреки че знаех какъв безмилостен козел се крие под фасадата.
Алехандро никога не е бил човек, на когото искаш да попречиш.
Той кимна на един от хората си и дясната му ръка се придвижи напред, подавайки ми обикновена папка. Отворих я.
– Реших, че можем да убием два заека с един куршум – заяви Алехандро. Погледнах към него, преди да се върна към документите пред мен. – Това е братът на Алексей, Дима. Той поема поста на Алексей за руската мафия. Трябва да го премахна и знам, че те сърбят ръцете да съсипеш всеки мъж, дръзнал да нарани Катюшка, като взема сина ѝ. Можеш да започнеш с него. Щом започнем да сваляме командната верига, мога да се придвижа и да поема управлението. Няма семейство, няма кой да властва. – Усмихна се той. – Което означава, че ще мога да разширя империята си.
Кимнах веднъж.
– Ще го предложа на масата – ще ви съобщя, щом клубът ми има план.
Алехандро кимна.
– Просто кажи на Джоуи, когато си готов да обсъдим плановете. Той иска да участва. – Устните му потрепнаха от усмивка. – Нещата за него са спокойни и той няма търпение да си изцапа ръцете с нещо.
Кимнах веднъж.
– Разбрах – казах му.
Алехандро се придвижи обратно към джипа си без повече думи и се плъзна на задната седалка. Шофьорът му затвори вратата. Леко поклатих глава, докато потегляха.
Един толкова могъщ мъж беше опасен като дявол, това беше сигурно. А ако спечели това нещо?
Бог да ни е на помощ на всички.
***
Погледнах към Катюшка, когато тя влезе в стаята. Лицето ѝ все още беше доста посинено, както и по-голямата част от тялото ѝ. През по-голямата част от деня беше на легло, но предполагах, че най-накрая ѝ е писнало да лежи в леглото за малко. Мразеше да е затворена и да не може да прави нищо.
– Здравей, мило момиче. – Поздравих я грубо, докато поставях папката, която Алехандро ми беше дал преди няколко часа. Отдръпнах малко стола си от масата и протегнах ръка към нея.
Тя мълчаливо постави ръката си в моята и се приближи до мен. Нежно я хванах за бедрата и я придърпах в скута си, като прехвърлих краката ѝ през страничната част на стола, а ръката ми се уви около кръста ѝ, за да я притисна към себе си.
Притиснах устните си към нейните в сладка, мека целувка.
– Как се чувстваш? – Попитах я грубо.
Тя сви рамене и облегна глава на рамото ми.
– Искам да поговорим. – Каза тихо тя. – Омръзна ми да ме отблъскваш, защото не можеш да се справиш с гадостите, които изпитваш. Това е страхливо. – Каза, като най-накрая направи това, което умееше най-добре: нарече ме „гадняр“.
Облегнах глава назад на стола и погледнах към тавана.
– Бях раздвоен – признах. Отпуснах тежка въздишка. – Ебаси, мило момиче, все още съм – казах ѝ честно. – Клубът винаги ще бъде на първо място за мен. Не мога да променя това, Катюшка. И имам чувството, че те измамвам да бъдеш център на нечия вселена, като не го правя.
Тя протегна ръка и нежно прокара върховете на пръстите си по брадата на челюстта ми, като обърна главата ми с лице към нея.
– Никога не съм очаквала, че ще ме поставиш пред клуба, Грим. Знаех, че никога няма да мога да бъда твой приоритет номер едно, и нямам нищо против, докато имам теб. – Информира ме тя. Леко стегнах ръката си около нея, като внимавах да не я нараня. – Аз просто те искам, Грим. Ако това означава, че трябва да те споделя с президентската нашивка, тогава няма страшно. Никога няма да бъда жената, която ще те кара да избираш – докато не започнеш да ме караш да избирам вместо теб, а точно това направих онзи ден. – Сви рамене. – Освен това смятам, че ще се справиш по-добре и с мен, и с този клуб като свои приоритети просто прекрасно.
Издишах тежко и притиснах бърза целувка към челото ѝ.
– Бях ужасен, защото си мислех, че всичко се променя – казах ѝ. Тя пробяга с очи по лицето ми, мълчаливо слушайки ме. – Бях се влюбил в теб, Катюшка. Не мислех, че някога ще бъда способен да те обичам така, но съм, и тази глупост ме ужаси. Не можех да те поставя пред клуба. Позицията ми на президент никога не би го позволила, а и се притеснявах, че ако продължа да бъда с теб, ще се прецакам. Щях да те поставя на първо място. В крайна сметка това не само щеше да доведе до твоето нараняване или убийство, но щеше да унищожи клуба ми; щеше да унищожи някои от семействата.
– Аз съм първият приоритет на Скраб. – Напомни ми тя. – Това ми е достатъчно, Грим. Нямам нищо против това. Не се нуждая от нищо повече от това да ми отделяш време, когато можеш, и да продължаваш да бъдеш баща на Йън. Нашето малко момче вече те обича толкова много. – Напомни ми и това. Тя хвана ръката ми и я постави върху корема си, който все още беше леко закръглен след раждането на едно дете. – И нашето малко ще те обича също толкова много.
Докоснах бузата ѝ с ръка и нежно притиснах устни към нейните, целувайки я по начин, който си беше чисто мой – твърд, изискващ.
И знаех, че тя никога няма да очаква друг вид целувка от мен.
– Ти си приоритет за мен, Катюшка – казах ѝ честно. Очите ѝ светнаха. – Но понякога ще трябва да взема решение, което поставя клуба на първо място. Просто искам да си подготвена за това.
Тя ми се усмихна.
– За това е Скраб. – Прошепна тя.
Тя се наведе и устните ѝ отново се сляха с моите. Изръмжах, ръцете ми се стегнаха върху нея.
– Жена, трябва да си почиваш, а не да те чукат на тази маса. – Напомних ѝ.
Тя прокара устни по колоната на гърлото ми.
– Сигурна съм, че знаеш как да бъдеш нежен, нали, Грим? – Попита ме тя. Плъзна ръцете си под ризата ми. – Искам те.
– По дяволите. – Изръмжах. Вдигнах я и я поставих на масата, като свалих клина ѝ от краката. Захвърлих ги настрани, като след това разкъсах бикините ѝ. После разтворих бедрата ѝ, приближих стола си до масата и зарових лице между бедрата ѝ.
Скраб влезе в параклиса, като затвори и заключи вратата след себе си. Катюшка падна обратно на масата, а бедрата ѝ се разтвориха още повече. Изръмжах, езикът ми се гмурна дълбоко в нея, докато вдигнах ръката си, за да търкам палеца си с кръгове по клитора ѝ.
Тя извика, гърбът ѝ се изви от масата. Скраб пое устните ѝ с дълбока, силна целувка, преглъщайки стоновете и хлипанията ѝ, докато непрекъснато я доближавах до ръба, преди да се отдръпна малко, без да ѝ позволявам да свърши.
Когато тя пое члена на Скраб дълбоко в устата си, аз се изправих и свалих дънките си. Дръпнах краката ѝ още повече и се зарових дълбоко в нея, като я чуках бавно и равномерно. Скраб вплете пръстите си в русата ѝ коса, като ѝ попречи да го изкара от устата си, докато тялото ѝ се свиваше, а путката ѝ доеше члена ми, докато тя свършваше.
– Такова шибано добро момиче. – Изръмжах, докато плъзгах ръката си нагоре по корема ѝ, а палецът ми галеше зърното ѝ. Тя хлипаше около пениса на Скраб. – Можеш ли да свършиш отново за мен, сладко момиче?
Тя кимна, засмука Скраб още по-силно, а бузите ѝ се издълбаха. Скраб издаде дълбок стон, който влезе в гърлото ѝ, преди да се измъкне измежду устните ѝ, кимвайки веднъж към мен.
– Накарай я да крещи.
Очите на Катюшка се разшириха. Усмихнах ѝ се.
– Ти си го поиска, сладко момиче. – Напомних ѝ.
Наведох се над тялото ѝ, закачих краката ѝ с ръцете си, държах ги вдигнати и отворени, докато започнах да я чукам силно и бързо. Познавах ограниченията на тялото ѝ, знаех какво може и какво не може да понесе след инцидента. Накарах я да се съвземе отново и отново, а когато най-накрая си позволих да свърша, писъците ѝ отекваха от стените.
***
Пуснах папката в средата на масата.
– Алехандро ни е възложил да убием Дима. Той планира да работи чрез семейството и командната верига, докато мафията не отслабне достатъчно, за да може той да поеме всичко. – Информирах мъжете от моя клуб.
– Сами ли ще го направим? – Попита Алекс, като взе папката от средата на масата и започна да я прелиства.
– Не – отговорих му аз. – Алехандро каза, че щом започнем да планираме, иска да привлечем Джоуи и екипа му. Ще имаме пълната им подкрепа, която, както знаеш, ще дойде и с екипа на Ривър. Винаги е така. – Напомних им. Джоуи и Ривър – президентът на „Бащите на хаоса“ – имаха странни, работни отношения. Никой не ги разбираше, освен тези двамата и вероятно Алехандро.
– Значи това е плащането, което иска за това, че съм го повикал на помощ? – Попита Скраб, като ме погледна.
Повдигнах рамене, без да си правя труда да споменавам петте удара, които бях направил за Алехандро в нощта, когато се разделихме с Катюшка.
– Изглежда така – казах му аз. – Но всичко е наред. Малка цена, за да се върне Йън у дома с нас.
Усетих, че ме гледат много чифтове шокирани очи, но тези на Скраб бяха спокойни и знаещи, а на устните му играеше малка усмивка.
Ебати задника.
Той разбираше, че приветствам чувствата, които изпитвах към Катюшка, и честно казано, никой друг не трябваше да знае. Можеха да го разберат сами с течение на времето.
Някой почука на вратата на параклиса. Отворих и очите ми попаднаха на Трикси.
– Здравей, момиче – казах грубо. – Какво става?
– Катюшка повръща доста лошо. – Каза ми тя. Скраб беше до мен мигновено. – Извинявай, знам, че не трябва да ви прекъсвам, но е доста зле. Тя ридае. Не знам какво да правя.
Бързо минах покрай нея и се втурнах нагоре по стълбите към апартамента, в който се намираше тя. Йън седеше на пода и си играеше с една от играчките си. Катюшка беше в банята, наведена над тоалетната чиния. Тя плачеше и ридаеше, а ръцете ѝ трепереха, докато повръщаше.
– Хей, аз съм тук. – Успокоих я, като коленичих до нея и обгърнах тялото си около нейното, като натиснах целувка на рамото ѝ. – Аз съм тук, мило момиче.
– Грим, боли ме. – Изсумтя тя точно преди да се задави.
– Шшш. Знам. – Казах ѝ тихо.
Тя отново повърна. Не беше нищо друго освен стомашни киселини, които ми дадоха да разбера, че се е разболяла за известно време. В стомаха ѝ не беше останало нищо от яденето или пиенето, докато е повръщала. Повръщането всъщност беше доста шокиращо, като се има предвид, че на практика беше излязла от първия триместър и досега изобщо не се беше разболявала.
– Ето. – Скраб влезе в банята. – Алекс намери малко в чантата на Трикси. Това е лекарство за гадене и е безопасно да се приема. – Каза той на Катюшка при предпазливия ѝ поглед. – Сложи го под езика си и го остави да се разтвори, принцесо – нареди Скраб.
Внимателно я отпуснах назад от тоалетната чиния и седнах на пода, като я придърпах между краката си. Скраб ѝ подаде таблетката и тя бързо я постави под езика си. Нежно подпрях главата ѝ на гърдите си и прокарах пръсти през косата ѝ. Тя се задави няколко пъти, но не повърна отново, докато чакахме таблетката да се разтвори.
Йън пропълзя в банята, а Скраб се наведе, за да вдигне малкото ни момче в скута си.
– Здравей, хлапе. – Прошепна той, като притисна устни към върха на главата на Йън.
Йън се захили и силно плясна с ръце по бузите на Скраб, от което в банята отекна силен звук на пляскане. Катюшка се засмя тихо, а аз стегнах ръце около нея.
– Добре ли си? – Попитах я тихо.
Тя кимна и обви ръцете си около мен под елека. Отпуснах се в успокояващата ѝ прегръдка.
– Благодаря ти, че дойде. – Прошепна тя.
Притиснах устни към върха на главата ѝ.
– Винаги ще идвам, ако мога – уверих я. – Обещавам.
Тя само се усмихна.
Назад към част 8 Напред към част 10
