Глава 7
ДЕЙМЪН
Купър ме погледна, когато излязох през задната врата на клуба и затворих вратата, за да не чуят разговора ни останалите членове на клуба.
– Чувстваш ли, че си направил правилния ход тук, братко? – Попита ме той.
Пъхнах ръце в джобовете си и му кимнах.
– Да. Интуицията ми подсказва, че това беше правилното решение. Нещо ми подсказва, че Джеферсън не е толкова глупав, колкото беше преди. – Това телефонно обаждане беше цялото доказателство, от което се нуждаех. Беше я проследил твърде бързо.
Купър кимна веднъж.
– Тогава този клуб ще те подкрепи в решението ти – каза ми той. Няколко мига мълчахме, но не беше неловко или напрегнато – никога не е било с Купър. Той беше най-близкото нещо, което имах до истински брат. – Предполагам, че вече си разделил хората на Алехандро?
– Да. Имам четирима в гаража. Трима са командировани при мен. Трима са разположени на територията на клуба.
Купър кимна веднъж.
– Добра мисъл. – Той ме погледна. – Касиди добре ли се адаптира?
Повдигнах рамене.
– Да – най-добре, както може. Опитвам се да направя прехода възможно най-лесен за нея. Вече почти две години не сме се виждали и само Бог знае през какъв ад е минала, докато я е нямало. – Една част от мен дори не искаше да знае. И нямах намерение да я притискам да говори за това. Знаех достатъчно за травмата, за да знам, че твърде ранното говорене за нея може да бъде вредно.
Купър запали цигара.
– Знаеш, че тя може да говори с Пени всеки път, когато има нужда от жена, с която да поговори, нали? Пени казва, че тя изглежда много срамежлива и нервна.
– Винаги е била такава – признах аз. – Никога не се е справяла добре в нова среда или с непознати, но правя всичко възможно да се чувства комфортно. – Погледнах към моя президент. – Нямам намерение да я пускам, Купър. Сега, след като я върнах, няма да я пусна, по дяволите.
Той се усмихна.
– Никога не съм мислил, че ще видя деня, в който студеният ти задник ще се уреди с някого.
Извъртях очи към него.
– Тя е единственият човек, с когото някога бих се уредил – казах му честно. Погледнах смарт часовника си, когато той се включи, и въздъхнах, когато видях, че ми се обажда Алехандро. – Трябва да отговоря на това обаждане – казах му и се отпуснах, докато слизах от бетонната плоча на чакъла. Кимнах му веднъж. – Провери какво става с Касиди, да? Не знам колко време ще отнеме това обаждане.
– Започвам, братко.
Купър се вмъкна обратно в помещението, докато аз изваждах телефона от джоба си.
– Деймън – измърморих аз.
– Звучиш доволен като дявол, че ме чуваш – изрече Алехандро, латиноамериканският му акцент беше силен. Останах безмълвен. – Имам молба.
– И тя е? – Попитах го, когато Касиди излезе навън с плачеща Емили на бедрото си. Изглеждаше разстроена и малко паникьосана. Бързо се насочих към нея, за да ѝ помогна.
– Искам да се запозная с жената и детето, на които помагам да бъдат защитени.
Спрях за миг, преди да продължа разходката си. Майната му. Трябваше да знам, че подобно нещо ще се случи, а най-гадното беше, че не можех да му откажа, особено след като ми беше дал част от човешката си сила, за да ги защитя.
Притиснах ръка към челото на Емили само за да установя, че е малко по-топло, отколкото би трябвало да бъде.
– Изпрати ми съобщение с часа и мястото – казах на Алехандро. – Не мога да говоря.
– Значи, мога да кажа – замисли се той, очевидно чувайки виковете на Емили. – Ще изпратя подробностите.
С това той приключи разговора. Пъхнах телефона в джоба си и вдигнах Емили на ръце. Нежно я погалих по гърба, успокоявайки малко сълзите ѝ.
– Кас, бейби, иди да намериш Пени. Тя трябва да има малко детски тиленол в аптечката.
Касиди кимна и се втурна обратно вътре, очевидно отчаяна да успокои нашето момиченце. Влязох след нея, като затворих и заключих задната врата след себе си. Малко по-късно Пени излезе от кухнята заедно с Касиди, като държеше бутилка с лекарство и малка спринцовка.
– Това няма да ѝ хареса – предупреди ме Пени. – Може би искаш да седнеш и да я държиш. Така ще е по-лесно да я накарам да го приеме.
Седнах на най-близкия стол и гледах как Пени изважда част от лекарството от шишенцето. Тя подаде спринцовката на Касиди.
– Ще изпратя едно от момчетата да донесе малко Педиалит за нея. Ако е болна, това ще ѝ помогне да се почувства малко по-добре.
– Какво, по дяволите, е това? – Попитах Пени, докато тя вадеше телефона си от задния джоб.
Тя ми се изсмя, намирайки забавление в невежеството ми.
– Това е електролитна напитка за бебета и деца. Това е нещо като Gatorade, който възрастните пият, когато са болни, но вместо това децата пият Педиалет. – Тя придърпа телефона си към ухото, докато Касиди даваше лекарството на Емили. – Уокър, тичай до магазина и купи Педиалет за Емили – нареди тя. Направи пауза за минута и отпусна въздишка на раздразнение. – Господи, ще ти изпратя една шибана снимка. Моля се за всички вас, мъже, когато имате деца – измърмори тя.
Кас отметна косата на Емили малко назад от челото ѝ.
– Мразя, когато е болна, а преди никога не съм имала достъп до лекарства и други неща, така че не знаех какво да ѝ давам. – Тя се намръщи, а в очите ѝ горяха сълзи. – Аз съм ужасна майка.
Ах, майната му.
– Не, скъпа, не си – казах ѝ, имайки предвид това. Беше направила най-доброто, което можеше, за да се грижи за Емили в една гадна ситуация. – Преминала си през нещо гадно и никога не си имала ресурсите, които да ти помогнат да се грижиш за нея – поправих я аз. – Но тук си заобиколена от семейство. Те ще ти помогнат – уверих я аз.
Тя седна на един стол и протегна ръка към Емили. Поставих дъщеря ни в ръцете ѝ, като гледах как Касиди се обляга назад и нежно я люлее настрани, успокоявайки я да заспи. Изправих се и я целунах по слепоочието.
– Виждаш ли? Съвсем не си лоша майка.
Изненадващо за мен, Касиди обърна глава и целуна устните ми. Аз изръмжах и обвих с ръка врата ѝ, като задълбочих целувката. Езиците ни затанцуваха заедно, преди тя естествено да ми се подчини, а от гърлото ѝ да се изтръгне стон.
– Това ще го оставим за по-късно – изръмжах аз. Притиснах още една бърза целувка към устните ѝ, докато часовникът ми изпищя със съобщение. Бузите ѝ пламнаха в червено от думите ми, но сините ѝ очи потъмняха до сив цвят, разкривайки колко силно ме желае.
А аз не бях от мъжете, които биха отказали на тази жена това, което по дяволите искаше.
Нямах шибаното търпение да се прибера у дома.
Откъсвайки глава от похотливите си мисли, погледнах часовника си, прочитайки съобщението на Алехандро.
При мен утре вечер в седем часа.
С въздишка изпратих обратно съобщение за потвърждение, преди да тръгна да търся Купър, за да му кажа, че няма да съм на разположение утре вечер, ако има нужда от мен.
Защото сега, когато Алехандро ме повикаше, аз отивах.
Назад към част 6 Напред към част 8
