Глава 6
КАСИДИ
Деймън заобиколи всички, когато влезе в клуба, и се приближи директно до мен. Около очите му имаше стягане, което издаваше как се чувства, макар да знаех, че повечето хора няма да разберат това.
Те просто щяха да си помислят, че той е нормалният Деймън.
Но не – той беше стресиран от нещо.
– Хайде – грубо заповяда той, като посегна и вдигна Емили от скута ми. – Трябва да влезеш с мен в параклиса.
С объркана гримаса станах от стола, който заемах, и го последвах в параклиса. Купър вече беше в началото на масата, а Логан беше от другата му страна, вперил поглед в лаптопа си.
– Благодаря, че ми се обадихте – саркастично изхлипа Купър към вицепрезидента си. Извиках. Купър изглеждаше малко вбесен и това не ме устройваше. Човекът беше ужасяващ, когато беше ядосан.
– Прецених, че ще е най-добре да ти го кажа лично – каза му Деймън. Той притисна устни към слепоочието ми. – Седни, скъпа.
Той затвори вратата на параклиса, когато седнах, и после настани Емили на бедрото си, за да я държи по-добре.
– Алехандро даде десет от хората си за мен – започна Деймън, без да си прави труда да седне. Емили хленчеше. Той започна да се движи из стаята, сякаш това беше втора природа, и отново я успокои. Имах чувството обаче, че тя усеща неспокойствието му. Децата имаха такива интуиции.
– Той също така има двама души, които търсят Джеферсън Дейвис, за да открият местоположението му и екипа му. Ще ми се обади, когато открие нещо.
– Каква е цената му? – Попита Логан.
– Цена? – Изпищях. Не ми хареса как звучи това.
Купър ме погледна.
– Алехандро Гарсия е опасен човек – обясни Купър. Лицето ми пребледня. Какво беше направил Деймън? – Не отивай при този човек за помощ, освен ако не си готов на практика да му продадеш душата си. Ако ти направи услуга, той по същество притежава поне част от теб.
Насочих разтревожените си очи към Деймън. Очите му бяха студени и плоски, но малко омекнаха, когато срещнаха моите.
– Цената е малка в сравнение с това, което очаквах – каза ни Деймън. – Той има купувач, който, предполагам, няма да прави бизнес с него, но ме познава.
– Господи, шибаният Христос – изруга Купър, докато се облягаше на стола си. Той посегна към цигарите си и след това прокле, като ги пусна обратно на масата. Мълчаливо му отправих благодарност, че не пуши с Емили в стаята.
– Когато той се обади, аз отивам – каза Деймън на своя президент. Изражението на Купър потъмня. – И на него не му пука, ако това пречи на всичко, което ти се случва.
– Майната му – отново прокле Купър. – Повечето ни клиенти ще се занимават само с теб, Деймън. Какъв майтап трябва да правя тогава?
Деймън сви рамене.
– Ако не отида, съм мъртъв – заяви той направо. Изтръпнах от ужас. Той мълчаливо се приближи до мен и положи свободната си ръка на рамото ми, като го стисна нежно. – Вече знаех, че ще има цена, точно както и ти, Купър.
Купър въздъхна.
– Мразя, че се намесва в моите глупости, но трябва да правиш това, което трябва да правиш. – Той прокара ръка по лицето си. – Господи, имам нужда от цигара. – Той се изправи от масата и взе цигарите и запалката си. – Ще пуша. Продължавай да правиш каквото трябва с Логан и после ме чакай отзад, ясно?
– Да, През – каза му Деймън.
Купър плесна с ръка по рамото на Деймън, преди да излезе от параклиса, затваряйки вратата след себе си.
Деймън седна на стола до мен и настани Емили в скута си. Тя се протегна и грабна медальона му, като се засмя, докато си играеше с плочките. Логан ме погледна.
– Трябва да знам всичко, което знаеш за Джеферсън Дейвис – каза ми той. – Ако имам някаква надежда да проследя този кучи син за Деймън и да те предпазя, ще трябва да мислиш дълго и добре. Най-малкият, най-незначителният детайл може да е това, което ще ми помогне да го намеря.
Повдигнах му рамене.
– Не знам много – казах му. И той, и Деймън се намръщиха към мен. Преглътнах нервно. – Хм, той беше наоколо само защото майка ми беше, а когато тя скъса с него, не след дълго къщата изгоря с нея вътре и той ме отвлече.
– Споменавал ли е някога нещо за миналото си или за това кой е? – Попита ме Деймън.
Поклатих глава.
– Джеферсън беше изключително потаен.
Деймън измърмори. Знаех, че той ще запомни това за човека.
– Майната му – прокле Логан, привличайки отново вниманието ми към него.
Намръщих се и подбрах ръба на ризата си.
– Съжалявам – тихо се извиних. Мразех, че не можех да бъда по-полезна, особено след като бях държана в плен от мъжа почти две години.
– Няма за какво да се извиняваш – каза ми Логан и поклати глава. – Ако не знаеш нищо за този човек, това не е твоя грешка. – Изхърка той. – По дяволите, Деймън ми е братовчед, а аз едва ли знам нещо за него.
Деймън само отново измърмори, но се пресегна и постави ръка на бедрото ми, като нежно го стисна. Бях малко изненадана да чуя това, но в същото време не бях. Защото Логан беше прав. Деймън наистина беше изключително потаен.
– Алехандро има връзки – каза му Деймън, докато ставаше от стола си. – Той ще успее да го намери. – Той ми подаде Емили. – Трябва да отида да видя от какво има нужда Купър. Логан ще ти прави компания.
Преди да излезе от параклиса, той се наведе и притисна устни към върха на главата ми. Логан ми се усмихна.
– Братовчед ми наистина те обича, Касиди.
Бузите ми потъмняха. Наведох глава, като позволих на косата ми да закрие лицето ми. Логан се засмя.
– Хайде – каза той. Погледнах нагоре и го видях да се изправя от стола, на който беше седнал. – Можем да гледаме филм или нещо друго на моя лаптоп.
– Толкова ли ще е дълго? – Попитах Логан, докато се изправях, нагласяйки Емили на бедрото си.
Той сви рамене.
– Кой знае? Възможно е обаче. Вероятно трябва да се разберат за нещо помежду си, тъй като Алехандро сега контролира Деймън.
Поклатих глава, а в стомаха ми се свиваше ужас.
– Не ми харесва как звучи това – промълвих.
Логан въздъхна.
– И не бива – каза ми той, потвърждавайки страховете ми. Той ме поведе към дивана в основната стая. – Алехандро е опасен и за никого не е тайна, че отдавна е искал да има причина да държи Деймън под контрол. Братовчед ми – Логан поклати глава, докато сядаше – той е чудовище, макар че съм сигурен, че вече знаеш това. – Кимнах. – Деймън има връзки. Не толкова много, колкото Алехандро, но все пак има достатъчно, за да накара Алехандро да го иска, а той най-накрая го получи.
– Трябва ли да се притеснявам? – Най-накрая попитах.
Логан поклати глава.
– Не би трябвало. Деймън е умен и знам, че Алехандро знае да не притиска Деймън прекалено много. Но все пак не е добре, че сега те са обвързани заедно. – Той погледна към мен. – Това може да бъде катастрофално.
– Катастрофално? – Попитах с тревога.
Логан изпусна мек дъх.
– Изчакай да се запознаеш с Алехандро. Сигурен съм, че няма да мине много време. – Той отново отвори лаптопа си. – Тогава ще разбереш какво имам предвид.
Страхувах се да разбера това.
Назад към част 5 Напред към част 7
