Глава 9
ДЕЙМЪН
С облекчение видях, че Касиди не се чувства неловко около Елейна. Двете разговаряха, сякаш бяха стари приятелки, за което им бях благодарен.
Особено след като Алехандро ми беше казал, че има нови събития, и то не от добрия вид.
***
– Исках да поговоря с теб без присъствието на Касиди – каза ми Алехандро, като откъсна погледа ми от вече затворената входна врата към него.
– За какво? – Попитах го.
Джоуи се придвижи надолу по верандата.
– Джеферсън Дейвис е под контрола на новия устав на „Синовете на смъртта“ в Северна Каролина, което означава, че има силна подкрепа. – Измърморих проклятие и се загледах в небето.“Синовете на смъртта“ искаха да получат достъп до границата между Тексас и Мексико, а най-лесният начин да го направят беше да се насочат към някой, който се нуждае от пари. – А Джеферсън се нуждае от шибани пари – изръмжах аз. Джоуи кимна.
– Това не означава, че все още не може да се погрижим за него – каза ми Алехандро. – Никой не търгува от моята страна на границата без моето шибано съгласие, а те го нямат, така че, правейки това, ще се погрижа и за нещо за мен. Но ще трябва да има промяна в плановете от твоя страна.
Кимнах в знак на съгласие.
– Касиди и Емили не могат да бъдат в Охайо.
Алехандро кимна в потвърждение.
– Най-безопасното място за тях ще бъде отвъд границата в Мексико. Мога лесно да ги преведа през нея. Познавам всеки шибаняк, който работи на границата. Това няма да е проблем. Това, което трябва да направиш, е да подготвиш целия си клуб за война, защото тя ще бъде шибано кървава.
Усмихнах се.
– Обичаме кърваво, Алехандро.
Устните на Алехандро потрепнаха от забавление.
– Повярвай ми, знам. – Той наклони глава към мен. – Първият ни ход ще бъде да преведем Касиди и Емили през границата. Джоуи ще те последва с Инк и Уайлър обратно до дома ти. Оттам ще им събереш някои дрехи и други неща от първа необходимост и ще ги върнеш тук. След това аз ще ги транспортирам през границата.
Намръщих се.
– Тя няма да се справи много добре без мен, Алехандро.Тя току-що е излязла от някаква лоша ситуация – ситуация, за която все още не знам.
– Елейна ще бъде с нея – каза ми Джоуи, изненадвайки ме. – Ако и Алехандро, и аз ѝ дадем команда, тя ще я изпълни. Когато и двамата даваме команда, тя знае, че е сериозна. Тя ще прави компания на Касиди, докато ние разрешаваме казуса в Тексас.
– Мислиш ли, че можеш да накараш майката на чартъра да се качи на борда? – Попита ме Алехандро.
Кимнах с глава.
– Ще са необходими само няколко думи към Купър. Той ще направи всичко останало.
– Ще се обадя и на Ривър – каза ми Джоуи, споменавайки един от най-старите си съюзници. Ривър беше президент на „Бащите на хаоса“. И този съюз също се разрасна по един странен шибан начин.
Ривър е омъжена за жената, в която Джоуи някога е бил влюбен.
– Сигурен съм, че мога да накарам Купър да привлече на борда и Жътварите и Картърите. – Джоуи кимна в знак на съгласие с това. Погледнах към Алехандро. – Ще съобщя новината на Касиди след вечеря сам. Не съм сигурен каква ще бъде нейната реакция.
Алехандро кимна.
– Разбрах. – Той се обърна, за да се върне по стълбите. – Хайде да нахраним жените си.
Погледнах към Джоуи.
– Добротата му ме уморява.
Джоуи се засмя.
– Той е такъв само защото Елейна е наблизо – предупреди ме той. – В противен случай той все още е хладнокръвен майкопродавец. Повярвай ми в това отношение.
***
След като Касиди вече беше изяла вечерята, аз станах от стола си и ѝ протегнах ръка. Тя ме погледна, а в красивите ѝ сини очи блестеше любопитство.
– Ще се разходиш ли с мен? – Попитах я.
Сега тя се намръщи, но просто кимна и постави ръката си в моята. След като се изправи, я изведох от трапезарията към задната тераса, където можехме да поговорим, без останалите да ни чуят.
– Ще могат ли да гледат Емили? – Попита ме тя, след като затворих вратата на терасата зад нас.
Кимнах ѝ с глава.
– Елейна е очарована от нашето момиченце. Тя няма да има нищо против – уверих я аз. Което не беше лъжа. Горката жена беше заобиколена от мъже и момчета. Знаех, че тя с удоволствие щеше да държи под око Емили, без дори да се налага да я моля.
Тя скръсти ръце на гърдите си – нещо, което винаги правеше, когато се намираше в несигурна ситуация. Правеше го, за да се чувства сякаш има щит. Бях почти сигурен, че в деветдесет и девет процента от случаите вече дори не осъзнаваше, че го прави.
– Алехандро получи лоши новини – казах ѝ аз. Лицето ѝ пребледня малко. Хванах я за раменете и плъзнах ръце надолу по тънките ѝ ръце, като намразих тръпките, които сега изскачаха по кожата ѝ. – Джеферсън има доста силен екип от мотористи, които го подкрепят. Трябва да те заведем в Мексико в имението на Алехандро. Ще останеш там с Елейна, докато не решим този проблем.
Тя прокара очи по лицето ми.
– Няма да бъдеш там с нас, нали? – Накрая прошепна тя.
Поклатих глава.
– Трябва да бъда тук – казах ѝ, мразейки това толкова, колкото знаех, че и тя го мрази. – Но ти ще бъдеш в безопасност. Алехандро ще има хора в дома си, които ще пазят теб и малкото ни момиченце на сто процента – уверих я аз.
Тя сграбчи бицепсите ми, а ръцете ѝ трепереха.
– Ами ако той те откъсне от мен? – Задави се тя, а очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Не мога да те загубя за втори път, Деймън. Това ще ме убие.
Обгърнах я с ръце и я притиснах към себе си, като приех устните ѝ за свои, целувайки я силно и дълбоко. Стоновете ѝ бяха като музика за шибаните ми уши. Изръмжах и я притиснах към стената на къщата, ръцете ми се плъзнаха надолу по тялото ѝ, докато не вкарах ръце в задната част на клина ѝ, хващайки перфектното ѝ дупе в ръцете си.
Тя изрече името ми, тялото ѝ се притисна още повече към моето, а в гърлото ѝ запълзяха жадни звуци.
Пенисът ми се опъваше срещу дънките, молейки се да бъде заровен дълбоко в нея. Толкова дълго бях без нея.
– Ако те чукам тук, жено, ще е бързо и силно – изръмжах, а устните ми се спуснаха по шията ѝ. Вкарах бедрото си между краката ѝ и малката лисица се притисна към него, а името ми се отрони от устните ѝ.
– Не ми пука – изпъшка тя.
Чукай ме.
Дръпнах клина ѝ надолу по краката и успях да го сваля покрай обувката ѝ. Тъй като бях станал командос, бързо разкопчах колана си и извадих члена си.
След като я повдигнах, се плъзнах дълбоко в нея. Натиснах устните ни една в друга, като се опитвах да я държа възможно най-тихо, докато я чуках силно и дълбоко. Темпото ми не беше бързо. Ебати не, не още. Исках тя да усеща всеки сантиметър от мен, който се плъзгаше дълбоко в нея всеки път, когато разклащах бедрата ни заедно.
Но когато путката ѝ се стегна около мен, най-накрая отприщих звяра в себе си. Притиснах ръцете ѝ над главата, хванах бузата на дупето ѝ с другата си ръка и ускорих темпото си, като я изпратих в спирала от многобройни оргазми, докато тя не задишаше и не ме молеше да свърша, защото беше толкова шибано чувствителна.
Знаейки, че няма как да я изчистя тук, се измъкнах от нея в последната секунда, без да си позволя да свърша вътре. По-късно щях да се обработя с ръката си.
Широките ѝ сини очи се отвориха, бузите ѝ се зачервиха, а гърдите ѝ се повдигнаха и се свлякоха.
– Ти не…
– Не днес, скъпа. – Бързо я целунах, докато внимателно я изправях на крака. – Няма шибан начин да те изчистя, ако свърша вътре или върху теб – напомних ѝ. Бузите ѝ се зачервиха. Притиснах лицето ѝ в ръцете си и отново я целунах. – Обичам те.
Тя обгърна китките ми с ръце.
– Винаги, Деймън.
Докоснах носа си до нейния.
– Облечи се. Скоро ще им липсваме.
Назад към част 8 Напред към част 10
