Глава 3
КАЙЛ
Погледнах нагоре, когато Скайлър влезе в офиса. Бях затънал до лактите в шибани документи и напълно изгубил представа какво, по дяволите, правя.
Ето защо имах Оливия. Жената умееше да се справя с такива неща и не ми позволяваше да си въртя главата на раменете. Но днес тя помагаше на Пени, а аз не исках да я откъсвам от това, което правеше.
– Какво? – Измърморих, а привличането ми към нея само ме разстройваше още повече. Трябваше да бъда колкото се може по-далеч от тази жена точно сега, иначе можех сериозно да я наклоня над бюрото си и да я чукам здраво отзад. По дяволите, който и да влезе при нас; нямаше да ми пука.
– Свърших – каза ми тя.
Вдигнах глава от купчината документи в ръцете си и я погледнах недоверчиво.
– Съжалявам – повтори?
Тя сви рамене, а на устните ѝ се появи самодоволна усмивка.
– Казах, че е завършена. Колата – аз я завърших. Точно на самата граница, където законното се среща с незаконното.
Облегнах се назад в стола си и я загледах, като търсенето на проклетите документи, от които се нуждаех, за миг бе забравено.
– Ти ме прецакваш – изрекох накрая, шибано учуден. – Няма никакъв шибан начин да го свършиш.
Тя се изсмя.
– Кайл, аз съм майстор на колите. – Тя сви рамене. – Направено е. Казах ти, че ще го направя до края на деня. Не давам обещания, които не възнамерявам да изпълня.
– Е, ще бъда проклет. – Накрая изсвирих. Кимнах веднъж. – Добре. Заплатата ти се увеличава на двайсет на час. – Погледнах часовника си. – Все още имаш един час повече през деня. Виж дали някое от момчетата има нужда от помощ – казах ѝ.
Тя се завъртя на пета, за да си тръгне, но после се върна обратно и свъси вежди към бъркотията на бюрото ми.
– Имаш ли нужда от помощ? – Попита тя. – Ако извадиш още документи, ще плуваш в тях.
Подсмръкнах.
– Вече е така – признах. Разтрих с ръцете лицето си. – Оливия има тази проклета организационна система, аз, по дяволите, не я разбирам. – Въздъхнах. – Искам да кажа, да, организирана е, но аз никога не се ебавам с досиетата – не и откакто тя и Брет се ожениха и тя започна да управлява офиса вместо мен.
– Сигурно е било кочина тук, преди да я наемеш. – Подсмихнах се. Тя нямаше никаква шибана представа. Тя се приближи. – Първо, нека започнем с реорганизация на всичко. Ако утре Оливия влезе в тази бъркотия, нямам никакво съмнение, че ще се преобърне. Изглежда е такъв тип жена.
Засмях се.
– Нямаш никаква представа, по дяволите. Тя държи Брет на нокти. – Изправих се от стола си, като направих жест към шкафа с документи. – Предавам се. Организирай това за мен. Аз ще отида да работя по нещо друго. Безнадежден съм в тази работа.
Устните ѝ се наклониха със секси усмивка. Членът ми се втвърди в дънките. Ръцете ми трепереха от желание да обвия ръка около гърлото ѝ и да я целуна – да я принудя да ми се подчини. Едва устоях на желанието да изръмжа.
Опасно.
Такава беше тази жена. Беше шибано опасна.
Усмивката падна от устните ѝ, докато ме гледаше, и тя нервно облиза устни, а дъхът ѝ застина в гърлото. Пристъпих към нея, като всичко в мен крещеше да я направя своя. Едва познавах тази проклета жена и въпреки това бях готов да разруша целия ѝ шибан свят.
Защото това беше всичко, което щях да направя. Щях да я съсипя. Жена като нея не е създадена за мъж като мен.
Но имаше нещо в ума ми, което ми казваше, че тя не е толкова ясна, колкото си мислех, че е – че може би е готова някой като мен да се появи и да я съсипе – да съсипе целия ѝ шибан свят.
– Кайл – прошепна тя, а гласът ѝ звучеше задушено. Зениците ѝ се разшириха, езикът ѝ нервно се размърда отново по тези шибани устни.
Хванах с ръка косата ѝ на кок и дръпнах главата ѝ назад, покривайки устните ѝ с моите. Тя изстена, гърбът ѝ се изви, а перфектното ѝ тяло се притисна към мен. Членът ми се опъваше на дънките, молеше се да е дълбоко в нея, да я чукам здраво, да я взема за своя.
В тишината изведнъж прозвуча телефонен сигнал и тя се откъсна от мен, а от устните ѝ се разнесе въздишка. Тя се препъна назад, а аз бързо я хванах за кръста, за да не падне по задник на пода.
С треперещи ръце тя грабна телефона от задния си джоб и го извади, а лицето ѝ пребледня. Коленете ѝ се подкосиха под нея.
– Скайлър! – Изкрещях името ѝ, но беше твърде късно. Единственото, което успях да направя, беше да я хвана в ръцете си, когато очите ѝ се завъртяха в задната част на главата и тя изгуби съзнание.
***
Каквото и да я беше накарало да изгуби съзнание, беше в този проклет телефон – беше този, който ѝ се беше обадил. В мен пулсираше закрилата на тази жена, която познавах само от няколко часа.
Логан погледна припадналата ѝ форма на дивана в кабинета ми, докато му подавах телефона ѝ.
– Сигурен ли си, че тя няма да си изпусне нервите, Кайл?
Повдигнах рамене.
– Честно казано, не ми пука дали ще го направи – отвърнах аз. Той се усмихна. Логан знаеше, че не ми пука на кого стъпвам на крака. – Разбери кой, по дяволите, ѝ се е обадил и ми кажи в какви отношения са с нея.
Той кимна веднъж и се измъкна от кабинета ми, като се готвеше да се върне в клуба. Скайлър бавно се размърда на дивана, а очите ѝ се отвориха. Тя подскочи от шок, когато погледът ѝ попадна върху мен, след което отново бавно затвори очи и си пое дълбоко дъх.
– Защо съм заспала? – Изстена тя и бавно седна, като при това потърка дланта на ръката си в челото.
– Ти загуби съзнание – съобщих ѝ направо. Лешниковите ѝ очи се насочиха към моите с шок. – Някой ти се обади – лицето ѝ отново пребледня, когато изведнъж си спомни – и ти загуби съзнание.
Тя опипа джобовете си, за да намери телефона си. Скръстих ръце на гърдите си.
– Логан взе телефона ти – казах ѝ, когато тя се намръщи. Паникьосаните ѝ лешникови очи се насочиха към моите. Скръстих ръце на гърдите си. – Казах му да разбере кой ти се е обадил.
– Защо ще го правиш?! – Изкрещя ми тя, скачайки от дивана. Гневът ме връхлетя в отговор. – Нямаш право да ровиш в шибания ми телефон!
Хванах я за ръката и придърпах тялото ѝ към моето, като се взирах в дълбините на тези съблазнителни лешникови очи. Част от борбата ми угасна при ужаса, който видях в тях. Малко отпуснах хватката си, но не достатъчно, за да може тя да се измъкне от мен.
Това обаче не ѝ пречеше да опита.
– Никога не съм виждал някой да реагира на телефонно обаждане по този начин, Скайлър – казах ѝ аз. Тя преглътна трудно. Пулсът ѝ биеше бързо в основата на врата, издавайки страха, който правеше всичко възможно да скрие от мен. – Ти бягаш от нещо, маце, и аз искам да знам какво е то.
– Не е нужно да знаеш – изохка тя, прикривайки страха си с гняв. И ако не бях толкова добър в разпознаването на страха, тя можеше да ме заблуди.
Извих вежда към нея.
– Значи бягаш от нещо. – Тя спря да се бори срещу мен, осъзнавайки, че в страха и гнева си се е издала. Пуснах я и пъхнах ръце в джобовете си. – От какво бягаш, Скайлър?
– Не е твоя грижа, Кайл – изплю се тя в отговор с чиста злоба в гласа си.
Наведох глава надолу, така че очите ми да са на едно ниво с нейните.
– Загриженост е, щом аз съм този, който те хвана да не си пръснеш главата в кабинета ми – казах ѝ. – Загрижен съм, когато онази адски гореща целувка, която споделихме, беше прекъсната от онова проклето телефонно обаждане. – Бузите ѝ се зачервиха при напомнянето за мъничкото, което бяхме споделили, въпреки че исках толкова много, шибано повече.
– Това е просто някой от моето минало – промълви тя, отвръщайки поглед от мен.
Хванах брадичката ѝ.
– Кой беше той за теб? – Попитах я, като придърпах лицето ѝ обратно, за да ме погледне.
Тя стисна челюстта си. Можех да видя борбата в очите ѝ – в общи линии виждах вътрешната ѝ битка. Беше изгубена – не знаеше какво да прави в тази ситуация. По принцип я бях притиснал в ъгъла и нямаше да отстъпя, докато не получа отговорите, които исках.
– Съпругът ми – прошепна тя накрая. – Грант Уудс.
Това име остави кисел вкус в устата ми. Бях лежал с него в затвора, когато бях на осемнайсет. Ако не беше Джъдж, който държеше защита на задника ми, съм сигурен, че нямаше да оцелея. Грант Уудс имаше майчини чукари в джобовете си, а аз все още не бях член на Дивите врани MC.
– Съпругът ти е Грант шибания Уудс? – Изръмжах.
Тя кимна и потърка внезапно охладнелите си ръце, сякаш самото споменаване на името му я накара да изстине.
– Бях млада и глупава – прошепна тя. – Животът ми – се преобърна с главата надолу, когато се забърках с него, но никога не ми стигна смелост да го напусна – да избягам от него, по дяволите. – Тръпка разтърси тялото ѝ. Не можах да устоя на желанието да я утеша, привлякох я в прегръдките си, обгръщайки я с топлината и силата си. – Отидох в затвора на шестнайсет години, в затвора на деветнайсет и отново на двайсет и две. Той ме забърка в лоши неща. Когато разбрах, че падам в безкрайна черна яма, вече беше твърде късно да пълзя или да ме издърпат обратно.
Хванах кокът ѝ в ръка и дръпнах главата ѝ назад, така че тя беше принудена да ме погледне нагоре.
– Той няма да добере шибаните си ръце до теб, Скайлър – обещах ѝ аз. Очите ѝ изведнъж се напълниха със сълзи, толкова много копнеж – вик за помощ – проблясваше в очите ѝ. Стиснах ръката си около нея. – Нека дойде тук, бейби. – Усмихнах се. – Винаги съм готов да си окървавя ръцете – обещах.
Тя избухна в сълзи, а коленете ѝ се поддадоха под нея от облекчение. Паднахме на пода и аз я обвих отново в ръцете си, притискайки я до себе си, докато тя най-накрая получи защитата, за която копнееше – беше молила за нея, без изобщо да знае, че моли за това.
И аз никога нямаше да я подведа.
Нека Грант Уудс дойде на територията на „Дивашките врани“. Той нямаше да си тръгне обратно. Той изобщо нямаше да си тръгне – поне не физически.
Нямаше да ми пука къде отива душата му.
Назад към част 2 Напред към част 4
