Глава 2
СКАЙЛЪР
Седях на капака на колата си и чаках Кайл да се появи, като се замислях дали е било разумно да работя за мъж, който ме привличаше.
Това не беше нормално привличане.
Не.
Тялото ми буквално се люлееше към неговото, когато го погледнех. Той можеше да ме хвърли през проклетия плот в кафенето на Розана и да ме чука пред всички, а на мен нямаше да ми пука – нямаше да ми пука.
Беше безумно привличане – от онези, които те вкарват в дълбока каша, ако не внимаваш.
Но аз имах нужда от тази шибана работа. Вече нямах избор по този въпрос. Или това, или проституция – буквално. Не знаех какво друго да направя, за да спася задника си от изхвърляне на улицата. Малкото средства, които бях успяла да събера, преди да избягам от съпруга си, бяха изчерпани. Не ми беше останало нищо. Не бях яла нищо от почти четирийсет и осем часа – оцелявах само на кафе, а и то бавно изчезваше. Госпожа Розана ми даваше безплатна чаша всяка сутрин и аз не можех да се насиля да ѝ откажа. Имах нужда от всякаква помощ, която можех да получа в този момент.
До ушите ми достигна звукът на мотори и аз вдигнах поглед, за да видя Кайл и момчето, което беше с него тази сутрин, да карат на площадката, като и двамата носеха елеците на Дивите врани MC. Честно казано, мисълта да работя за престъпници не ме притесняваше.
Ако имаше нещо, което знаех за ДВМС, то беше, че те защитават жени и деца.
Кайл паркира мотора си и се смъкна от него, като свали каската от главата си, опирайки я на седалката.
Беше висок, със загоряла кожа. Коженото яке покриваше гърба и ръцете му с елека върху него, но можех да видя как вените на ръцете му изпъкват, изчезвайки под ръкавите на якето, показвайки, че е мъж, който не се страхува от тежка работа. Косата му беше подстригана на кичур, като отгоре беше по-дълга, и дявол да го вземе, ако не изглеждаше адски секси.
Слязох от капака на колата, като гледах как той казва нещо на мъжа до него. Другият мъж тръгна към гаража, докато Кайл се приближи до мен. Пъхнах ръце в джобовете на суитчъра си, а в кръвта ми се появи желание да се протегна към него и да го докосна с ръце.
Това привличане не беше нормално.
Беше шибано опасно.
– Трябва да попълниш някои документи преди наемането на работа – каза ми той. – Хайде.
Мълчаливо го последвах до това, което предполагах, че е офисът. Една жена седеше зад бюрото, когато влязох. Русата ѝ къдрава коса падаше небрежно около раменете ѝ, а сивите ѝ очи бяха любезни, когато погледна към Кайл, а после към мен. Лицето ѝ беше без грим, а естествената ѝ красота си личеше.
– Нов наем или кола? – Попита тя Кайл.
– Нова кола – каза и Кайл. – Можеш ли да вземеш документите? – Той погледна часовника си. – Къде е мъжът ти?
Тя се засмя.
– Сигурно се занимава с Купър и Пени. Снощи бяхме бавачки на Джейла и Райкър, а Брет им даде твърде много нездравословна храна въпреки предупрежденията ми.
Кайл се ухили.
– Ще се моля за теб, когато двамата решите да имате деца.
Тя се засмя.
– Благодаря. Ще имам нужда от всяка молитва, която мога да получа. – Тя взе малка купчина документи и ги постави на бюрото заедно с химикалката. – Иди напред, седни и ги попълни – каза ми тя. Тя погледна часовника си. – Трябва да отида да помагам в клуба. Този уикенд Пени прави някаква акция за набиране на средства и ѝ обещах, че ще ѝ помогна да събере всичко. – Тя се изправи от стола си. – Всичко е организирано. Назначенията са направени. Късно снощи докараха две коли. Трябва да огледаш щетите и след това да се обадиш на собствениците – каза тя на Кайл и му подаде лист хартия. Той го сгъна и го пъхна в джоба си.
Той се протегна и нежно стисна рамото ѝ, а на устните му се появи малка усмивка.
– Благодаря, Оливия. Отиди в клуба. Аз мога да се справя с всичко оттук нататък.
– Обади се, ако имаш нужда от мен – каза му тя, докато излизаше през вратата.
Той се засмя.
– Ще се обадя. А сега върви. И кажи на Брет, че съм казал да го докара тук възможно най-скоро. Вече изоставаме от графика.
Тя излезе от офиса, затваряйки вратата след себе си. Кайл ме погледна.
– Има ли нещо, което не можеш да направиш с кола? – Попита ме той. – Занимавам се както с механика, така и с ремонт на автомобили.
– Имам голям опит и в двете. – Веждите му се изстреляха в линията на косата му с недоверие. Баща ми – Бог да успокои душата му – се беше състезавал нелегално, да не говорим, че беше поправял коли на други хора, което ги правеше нелегални за движение по която и да е улица в Съединените щати. Той ме беше отгледал след смъртта на майка ми, когато бях на три години.
Ако Кайл направеше проверка на миналото ми, щеше да види, че съм прекарала две години в затворническо общежитие, когато бях на шестнайсет, а след това две години в затвора, когато навърших деветнайсет, и още една година след това, когато навърших двайсет и две.
Когато излязох, опаковах нещата от първа необходимост и избягах през нощта от съпруга си. Последният престой в затвора беше събуждане за мен и когато ме пуснаха, исках просто да изчезна от него.
Съпругът ми контролираше по този начин, но аз не можех да продължавам да влизам и излизам от затвора. По дяволите, дори не бях успяла да завърша гимназия, камо ли да получа проклетата си диплома за средно образование. Бях необразована като дявол. И макар че баща ми многократно ме беше предупреждавал за Грант, аз пренебрегвах всичките му предупреждения – не можех да повярвам, че съпругът ми е толкова голям престъпник.
Докато той не ме въвлече с него в глупостите си.
Намръщих се на въпроса в документите ми за образованието ми.
– Ще бъде ли проблем, ако нямам висше или диплома за средно образование? – Попитах го.
– Можеш ли да четеш, пишеш и да следваш прости, разбираеми указания и предпазни мерки? – Попита ме той в отговор.
Свих очи към него. Мразех, когато хората отговаряха на един въпрос с друг въпрос.
– Да.
Той сви рамене, докато заемаше мястото си на стола, на който седеше Оливия.
– Тогава не. Това няма да е проблем.
Продължих да попълвам документите, като обърнах внимание, че нито веднъж не ме попита за трудовата ми история или за опита ми. Бях адски благодарна, макар че ми беше любопитно защо не попита. Нима нормалните работодатели обикновено не задават такива въпроси?
– Няма трудов стаж? – Попитах го, докато плъзгах документите по бюрото към него.
Той взе документите и проследи с поглед първата страница.
– Не. – Той обърна страницата. – Стига да можеш да вършиш работата, от която се нуждая, честно казано, не ми пука как си придобила опита си. – Той сви рамене. – Освен това ти и само още един човек тук не сте членове на MC. – Той ме погледна. – Мак е спечелил опита си незаконно. Не го публикувам тук, защото не искам човекът да си има неприятности, ако по някаква шибана причина някой се насочи към моята компания и се опита да ме изнудва. Така всички мои колеги са в безопасност.
Притискащото усещане в гърдите ми се облекчи при думите му. Той защитаваше работниците си и това означаваше повече, отколкото той някога би могъл да знае. Точно в този момент се нуждаех от всякаква защита, която можех да получа. Ако отново вляза в затвора, това е всичко. Излежавах тежка присъда.
А ако съпругът ми ме откриеше, щях да съм на шест крачки под земята.
Той върна документите на бюрото си.
– Ще започна с шестнайсет на час. – Задъхах се, а очите ми почти изскочиха от главата ми. Той грабна бутилка вода и ми я подаде, като изражението му не се промени. – Започвам с по-висока заплата от обикновено, тъй като изглеждаш доста уверена в способностите си. Докажи ми опита си и ще те увелича до двайсет. Покажи ми, че си се надхвърлила, и ще те понижа до тринайсет, докато не се научиш какво, по дяволите, трябва да правиш.
– Гаражът ти печели толкова? – Попитах недоверчиво.
Той кимна веднъж.
– Имам толкова много проклета работа тук, че не знам какво, по дяволите, да правя с всичко това. Президентът ми – Купър – в момента работи върху това да ми помогне да отворя втори обект тук, в града, за да не съм толкова затрупан тук, но ми трябват още ръце, за да го направя. – Той се изправи. – Хайде. Ще ти покажа върху какво ще работиш днес.
Майната му. Той беше греховно секси и шибан успешен бизнесмен. Яйчниците ми щяха да експлодират.
Боже, помогни ми. Сериозно щях да се нуждая от всяка частица помощ, която Той можеше да ми даде.
Поех си дълбоко дъх и го последвах от офиса, насочвайки се към вратата, която водеше направо към гаража.
– Кабината за боядисване е отзад зад гаража – съобщи ми Кайл. Той посочи към стената, където в заключен стъклен сейф висяха няколко ключа. – Това стъкло е непробиваемо от военна гледна точка. Имам доверие на този град, но знам, че има хора, които обичат да се возят в чужди коли. Уверявам се, че автомобилите на клиентите ми са в безопасност.
Прокарах поглед по стената, като обърнах внимание на всички инструменти. Тук бях в шибания рай. Това беше нещо като от сън.
Сериозно бях на ръба на оргазмено блаженство, докато се взирах в това място.
– Ще те кача на това лошо момче – каза той, потупвайки капака на един стар мустанг от 67-ма година. Почти избърсах устата си, за да се уверя, че не слюноотделям. Интериорът беше по поръчка, както и боята. Обзалагам се, че звучеше като шибан звяр, когато го запалят. – Човекът се състезава с него на драг пистата през уикендите. Иска настройка, която да я направи бърза – чак до границата, където е почти незаконна, но не съвсем. – Преглътнах тежко, а сърцето ми се разтуптя от болка при мисълта за баща ми. Незаконна беше моята експертиза. Можех да го докарам дотам – точно на ръба. – Мислиш ли, че можеш да се справиш с това?
Мога – по-добре, отколкото Кайл смяташе, че мога, това е сигурно.
– Да. Ще го направя до края на деня – обещах, изключително уверена в способностите си.
Той се засмя.
– Да – съмнявам се в това, но се забавлявай, опитвайки се да спазиш крайния срок, който току-що си поставила сама. – Свих очи към него, а косите ми се вдигнаха от предизвикателството, което току-що ми отправи. Познавах подобни автомобили като пръстите си. Кайл нямаше никаква представа коя, по дяволите, съм и на какво съм способна. – Обядът е задължителен и е в 12:30 часа. Имаш тридесет минути. Очаквам да ядеш.
С какви пари? Помислих си кисело.
– Не съм си взела храна със себе си – казах му, вместо да му кажа колко съм разорена.
Той поклати глава.
– Оливия и Пени винаги носят храна за момчетата по време на обяд. Ще има храна. – Той посочи с пръст към мен. – 12:30 – нареди той. Отново потропа по колата. – Забавлявай се.
Гледах го как се отдалечава и се среща с едно момче, което влизаше в гаража. Той имаше мръсно руса коса и сини очи и се усмихна, когато Кайл му каза нещо. Гледах как Кайл се засмя и леко го бутна, преди да отидат до една кола, която чакаше отвън, а собственикът ѝ стоеше пред нея.
Издишах тихо и се обърнах, за да погледна назад към колата, която ми беше възложена да подобря.
Кайл, ще те накарам да изядеш думите си – тихо си обещах. Нямаш представа каква жена съм, нито на какво съм способна.
Назад към част 1 Напред към част 3
