Глава 13
ПЕНИ
Гледах как мъжете излизат от параклиса. Уокър – капеланът на Купър – и Брет влязоха в една задна стая, в която знаех, че се съхраняват оръжия. Мълчаливо наблюдавах Купър от позицията си зад бара, докато той говореше с Деймън.
Почти като че ли усети погледа ми върху него, той извърна глава, за да ме погледне. Усмихна ми се, преди да погледне обратно към Деймън и да се намръщи. Въздъхнах, докато приключвах с избърсването на бара.
Нещо не беше наред.
– Имам нужда от питие. – Измърмори Винсънт, докато сядаше на един от столовете на бара и грубо прокарваше ръце по лицето си.
Свъсих вежди към него и взех една чаша, като я напълних до половината с водка и лед.
– Само девет сутринта е. – Казах му, докато му подавах чашата през бара.
– Ама гадостите са се разразили. – Уведоми ме той, докато пиеше водката, а лицето му дори не се променяше, докато алкохолът изгаряше в гърлото му. Започнах да подреждам чашите, които бяха оставени да съхнат предния ден, без да му обръщам внимание, знаейки, че като жена от клуба няма да ми каже нищо повече от това. – Дивите врани са във война.
Вдигнах очи към неговите, а собствените ми се разшириха от шок.
– Какво? – Издишах.
– Заключете го! – Изкрещя Купър, преди Винсент да успее да ми отговори. – Искам всички входове да бъдат заключени. Никой да не излиза без ескорт и никой да не влиза в този шибан имот, без първо да ме уведоми.
Взирах се в Винсент.
– Винсент, моля те, кажи ми, че се шегувате. – Помолих го. Войната означаваше смърт – загубени животи.
Винсент поклати глава.
– Бих искал да е така. – Призна той.
Купър се запъти към бара заедно с Деймън. Дивите врани никога не бяха воювали през цялото време, в което бях част от тях, откакто бях на шестнайсет. Сега бях на двадесет и четири. Нещата се уреждаха лесно – никога не бяха достатъчно големи, за да въвлекат в тях всеки един чартър.
– Купър, какво си направил? – Попитах, докато поставях чашата, която държах, върху кърпата.
Той позволи на сините си очи да срещнат моите. Те леко омекнаха, докато ме гледаше.
– Изтрих едни шибаняци, които трябваше да бъдат изтрити отдавна. – Информира ме той.
Само го гледах, без да вярвам на тези глупости и за секунда. Знаех, че има нещо повече. В този момент мразех да бъда жена от клуба, защото знаех, че той върши тези глупости заради мен. Той излагаше тези мъже на опасност заради мен.
– Купър. – Предупредих го тихо.
– Остави го, Пени. – Каза ми той, гласът му беше строг.
Ядосано скръстих ръце на гърдите си.
– Какво, по дяволите, си направил, Купър?
Той сведе очи към мен. Никога досега не бях се изправяла срещу него. С който и да е мъж от клуба винаги бях кимвала с глава като добро момиче и приемах какъвто и да е отговор, който ми се даваше.
Но сега нямаше да се откажа – не и когато той излагаше на риск всеки един мъж, носещ елек, заради мен.
– Недей. – Предупреди ме той. – Знаеш шибаните правила, Пени. – Напомни ми той.
– Не си играй на такива глупости с мен! – Изригнах срещу него, губейки самообладание. Той щеше да убие хора заради някаква глупост. Не струвах за една шибана война. Не заслужавах да се разкъсват семейства.
Той скочи от стола, а очите му пламнаха от ярост. Страхът накара сърцето ми да се блъсне в гръдната кост, но аз не отстъпих пред него. Знаех, че Купър никога няма да сложи ръка върху мен.
– Спри се, Пенелопе! – Изкрещя ми той, използвайки пълното ми име.
– Не се отнасяй с мен като с един от проклетите си мъже! – Изкрещях му в отговор. – Нямаш право да ми казваш да се отдръпна, по дяволите – аз не нося проклет елек! – Напомних му.
– Точно така – не носиш! – Изръмжа ми. – Значи нямаш право да задаваш шибани въпроси, когато знаеш дяволски добре, че няма да имаш и не ти е позволено да имаш шибаните отговори! Така че бъди добра стара дама и си затвори шибаната уста! – Изкрещя ми той.
Гневът се разгоря горещо във вените ми – като шибан ад.
– Ебаси, Купър, успокой се. – Надигна се Деймън от стола си. – Ще кажеш нещо, за което ще съжаляваш, ако не млъкнеш.
Загледах се в Купър, гърдите ми се издигаха и спускаха нагоре-надолу от ярост и болка, но не исках да му позволя да види колко много ме наранява.
– Не; тя иска да си мисли, че може да ме разпитва и да върви срещу мен, може да се върне на шибаното си място. – Изръмжа Купър, а очите му не се откъсваха от моите.
– Това ли искаш? – Най-накрая попитах Купър, като гласът ми беше страшно спокоен. – Искаш да си легна и да правя каквото ти кажеш като добра шибана стара дама?
– По дяволите, Купър. – Изръмжа Деймън на своя президент. – Замълчи си.
Гръдният кош на Купър се издуваше от ярост.
– Точно това прави една шибана жена в този клуб, Пени. – Той се втренчи в мен. – Може би имаш нужда от един проклет урок – да ти напомня за шибаното ти място.
Отдавна не бях искала да се чувствам безчувствена, никога не бях молила за това, но тъй като сърцето ми изведнъж се почувства така, сякаш го разкъсват, сега го исках повече от всякога.
Мислех си, че съм означавала нещо повече от някоя клубна курва, която той да нарича своя.
Не; вместо това, всичко, което той наистина искаше, беше една кучка с путка, която да нарича своя и в която да може да забие члена си, когато му хареса. Единственият път, когато искаше да чуе гласа ми, беше когато крещях името му под него.
Захвърлих кърпата, която беше на рамото ми, отстрани на мивката, призовавайки познатото изтръпване. Без да кажа нито дума, се обърнах към Купър и излязох иззад бара, като извадих телефона си от джоба.
– Не ми обръщай гръб, дяволе! – Изръмжа Купър срещу мен, но аз не се обърнах назад, за да се изправя срещу него. – Деймън, махни си проклетите ръце от мен!
Игнорирах го и сложих телефона до ухото си.
Не се обадих на Саботаж. Не, това би било глупаво, защото Купър го превъзхождаше.
Но единственият човек, за когото знаех, че Купър не може да го превъзхожда, беше един от основателите – собственият му шибан баща.
– Пени? – Попита Блинк, а гласът му звучеше изненадано. – Добре ли си, скъпа?
– Искам да се върна у дома. – Казах на Блинк, а гласът ми беше празен и лишен от емоции.
– Ебаси, че си! – Изръмжа Купър. – Кълна се в шибания бог, тази шибана чартърка по-добре да не идва да язди по моите проклети земи, Пени! – Излая Купър откъм гърба ми. – Деймън, ще ти избия шибаните зъби в проклетото гърло, ако не си махнеш шибаните ръце от мен!
– Майната му. – Изруга Блинк, очевидно чувайки сина си на заден план. – Добре, тръгвам. Събери си нещата. – Каза ми той.
Затвори и миг по-късно чух как телефонът на Купър звънна в джоба му. Обърнах се с лице към него. Купър пренебрегна телефона си, очите му потъмняха до тъмен, буреносен син цвят от ярост, докато отново отблъскваше Деймън от себе си. Деймън го дръпна назад, хвърляйки Купър на пода.
– Отговори на телефона си. – Казах на Купър с монотонен глас, докато минавах покрай тях към стълбите, за да отида в стаята, която деляхме с Купър, за да мога да си събера нещата.
– Кажи на Саботаж, че ако се качи на проклетите ми земи, за да дойде да я вземе, ще му изтръгна президентската лепенка! – Изръмж Купър в телефона си, като избута Деймън една крачка назад, докато той отговаряше на телефона си.
– Саботажът няма да дойде да я вземе. – Заговори спокойно Блинк на сина си, а гласът му се разнася из клуба. Очевидно този, който беше взел телефона на Купър вместо него, беше включил Блинк на високоговорител. – Аз ще дойда да взема Пени, сине.
– Като дявол. – Изръмжа Купър.
– Предупредихме те да се грижиш за нея. – Каза му Блинк, а гласът му най-накрая показва колко е ядосан. – Когато Пени изпитва нужда да се обади на мен, вместо на Саботаж или на Изи, знам, че се ебаваш с нея, Купър. Не знам какво, по дяволите, си ѝ направил, момче, но това е единственият път, в който ще го направиш. И двамата със Саботаж те предупредихме.
– Няма да я върнеш обратно в Хоуп! – Ебати, че ще я върнеш! – Изрепчи се Купър.
– Тежко, Купър! – Изръмжа Блинк. – Стой на земята – сега! Не искам да ми се налага да се отнасям с теб като с един от моите проклети членове, момче, но ти изпитваш шибаното ми търпение! Имам шибана власт над теб, Купър, и по-добре да го запомниш!
Купър остана безмълвен. Хвърлих няколко дрехи в чантата си.
– Сега – каза Блинк, гласът му беше по-спокоен сега, когато Купър мълчеше – вече съм на път да дойда да я взема. С мен са Грейв, Скорпион и Тор. Ще оставиш Пени да си събере нещата на спокойствие – няма да я притесняваш, копеле, ясно ли се изразих? Когато се кача там, ще я оставиш да излезе от този шибан клуб и да си тръгне, или, кълна се, сине, ще ти изтръгна президентската лепенка от елека.
– Няма да я вземеш. – Изръмжа Купър. – Моята президентска лепенка не значи нищо, ако тя не стои до мен.
– Трябваше да помислиш за това, преди да се прецакаш, Купър. Пени ми е като дъщеря. Когато я доведоха в този клуб, тя беше в най-мрачната част от живота си. Обеща ми, че ще направиш каквото трябва, за да я направиш щастлива, а жената, с която току-що говорих, не е шибано щастлива. Тя е изтръпнала, Купър. Изключила е всичко.
Продължих онемяло да опаковам нещата си, докато слушах разговора им.
– Деймън, ще го държиш далеч от Пени, докато дойда, ясно ли е? – Нареди Блинк.
– Разбирам, Блинк. – Каза му Деймън.
– Не, по дяволите, няма да го направиш. – Изръмжа Купър на Деймън. – Свърших с този шибан разговор, татко.
– Купър, остави я на мира! – Изкрещя Деймън на Купър.
Затворих ципа на чантата си и я повлякох надолу по стълбите.
– Махни се от пътя ми, Деймън! – Изръмжа му Купър. – По дяволите, просто ме остави да говоря с нея!
– Не! – Изръмжа Деймън. – Чу Блинк. Остави я на мира, Купър.
– Просто трябва да поговоря с нея, Деймън. – Каза му Купър, а гласът му трепереше от ярост. – Няма да я нараня.
– Може би не физически, но ще го направиш емоционално. Вече си го направил. – Напомни му Деймън направо.
Завих зад ъгъла на стълбите, като пуснах чантата си до вратата на клуба.
– Пени, красавице, не. – Каза тихо Купър, а изражението му се смали, докато се взираше в чантата в краката ми. Очите му се насочиха към моите, като най-накрая осъзна колко сериозна е ситуацията. Това не беше шега – нещо, което можеше лесно да се поправи. Щях да се върна у дома. Ако той искаше жена, която просто да лежи в краката му и никога да не му задава въпроси, тогава аз не бях жената за него, независимо колко много исках да бъда. – Красавице, моля те, толкова много съжалявам. – Каза той, гласът му беше груб от емоции.
Вдигнах рамене, като се насилих да не ми пука. Можех да се разпадна, когато бях далеч от него. Точно сега трябваше да се държа за тази безчувственост с всяка фибра на тялото си.
– Пени, моля те. – Молеше той, преглъщайки тежко, а гласът му се чупеше. – Красавице, моля те, не ме оставяй, по дяволите. – Изохка, правейки крачка в моята посока. Изпъшках.
– Винсънт, изкарай Пени оттук, докато Блинк не се обади да ни съобщи, че е наблизо. – Даде указания Деймън.
Винсънт се пресегна към мен, но Купър избута Деймън от пътя си и тръгна към мен, преди Деймън да успее да го спре. Винсънт спря на няколко метра от мен, докато Купър падна на колене пред мен, а ръцете му ме хванаха. Стената ми срещу него едва не се разпадна, но аз се държах здраво.
– Пени, моля те. – Молеше ме той. Остани безчувствена. – Моля те, не си тръгвай, когато дойде Блинк. Умолявам те, красавице. Не мога да функционирам без теб.
Изтръгнах ръцете си от неговите и се отдръпнах от него. Той свеждаше глава.
– Трябваше да помислиш за това, преди да решиш да ми напомниш каква жена искаш в действителност. – Казах му. Погледнах Винсънт, докато заобикалях Купър, който все още беше на колене на пода. – Изведи ме оттук. – Казах му. – Не искам да съм тук, докато Блинк не дойде да ме вземе обратно у дома.
Винсънт кимна веднъж, позволявайки ми да изляза от клуба пред него, докато Купър остана на колене, вперил очи в гърба ми, докато аз излизах от клуба с неговия изпълнител.
Назад към част 13 Напред към част 15
