Глава 14
КУПЪР
Излязох от клуба, когато чух Винсънт да се връща на площадката с Пени на задната седалка на мотора си, а Хален и Логан ги заобикаляха за защита. В същото време джипът на Блинк спря. Деймън ме хвана за ръката и ме задържа да не отида при нея.
Нямаше да ѝ позволя да си тръгне оттук – не и по този начин. Тя беше всичко за мен. Нямаше да мога да функционирам без нея.
Този клуб – тази кръпка – вече не значеше нищо за мен без Пени като моя кралица.
– Не усложнявай ситуацията повече, отколкото трябва, Купър. – Тихо ме предупреди Деймън. – Опитвам се да се грижа за теб, братко. Ще си я върнеш, но точно сега трябва да я оставиш да си тръгне с Блинк, ако искаш да имаш някакъв шанс да оправиш тази гадост с нея.
– Майната му на това. – Изръмжах му, изтръгвайки ръката си от хватката му, докато Блинк излизаше от джипа си с Грейв, Скорпион и Тор.
– Пени, къде е чантата ти? – Попита я Блинк.
– Тя не си тръгва, по дяволите. – Казах на Блинк, преди тя да успее да му отговори.
Баща ми обърна грамотевичния си поглед към мен, но аз удържах позицията си, като собствените ми убийствени очи съперничеха на неговите. Тя нямаше да напусне тези земи. Можеше да ми крещи и да ме мрази, колкото си иска, но аз не бих се доверил на друг мъж да се грижи за нея – да я защитава.
Обичах Пени с всяка шибана фибра на съществото си и да, бях кралски ядосан по-рано, но тя не заслужаваше нито една от глупостите, които ѝ казах – не заслужаваше да ѝ крещя, както го направих. Щях отново да падна на колене пред нея и да я моля за прошка, да я моля да ми даде още един шанс.
Но тя нямаше да си тръгне оттук.
За мъжете в „Дивите врани“ и за жените във всяка харта аз бях безмилостен, безсърдечен гадняр. Не ми пукаше за никого, освен за мен и за работата ми като президент на този клуб.
Но за Пени аз бях някой друг. Грижех се за нея – имах нужда от нея до себе си, в шибаните си ръце – както имах нужда от въздух, за да дишам.
– Не ме изпитвай, Купър. – Предупреди ме Блинк. – Опиташ ли се да ѝ попречиш да си тръгне, ще ти откъсна лепенката от шибания гръб – син или не, разбираш ли ме?
Свалих елека си, като го хвърлих в краката му. Видях как Пени ме гледа с недоверчив поглед, а очите ѝ се разширяват от тревога. Всеки мъж на този паркинг ме гледаше така, сякаш съм си изгубил ума. Всички те бяха гледали как си проправям път към върха, за да стана крал – това не ми беше дадено само защото бях биологичен син на Блинк. Трябваше да се докажа пред него – да му докажа, че мога да се справя – че мога да върша работата си като президент на майчинската харта.
Но преди това не бях лъгал. Моята лепенка не означаваше нищо за мен, ако нямах Пени до себе си.
– Това е моята шибан елек, старче. – Изръмжах срещу него. – Сега нямаш нищо, което да използваш срещу мен.
– Купър… – Обади се тихо Пени, привличайки вниманието ми към нея.
– Какво? – Попитах я, като намалих гласа си няколко пъти, за да не ѝ крещя. – Какво искаш да ти кажа, Пени? – Попитах я. – Това шибано съкращение – да бъда президент – нищо от това не означава нищо за мен, ако ти не си до мен. Прецаках се по-рано и много съжалявам, красавице. – В очите ѝ се натрупаха сълзи, които разкъсваха душата ми. Бях я наранил. Бях поставил тези сълзи там и никога нямаше да си го простя. – Ще намеря някакъв начин да ти го наваксам. Но ако не ми дадеш шанс отново, знай, че ще се откажа от всяко проклето нещо, за да ти докажа колко много те искам – колко много те обичам.
По бузите ѝ се разляха сълзи, изражението ѝ беше напълно съкрушително, показвайки ми колко много съм я наранил. Гръдният ми кош ме болеше физически до такава степен, че трябваше да се протегна и да потъркам дланта на ръката си в сърцето.
Изведнъж в ушите ми се разнесе звукът от ревящи двигатели.
– Майната му! – Изкрещях и се втурнах към Пени, докато вадех пистолет от кобура си.
Тя изкрещя – звукът приличаше на чисто мъчение – докато се удряхме заедно в земята. Покрих я, доколкото можех, с тялото си, докато ни премествах зад джипа на Блинк. Хванах я за кръста, за да я придържам по-близо до себе си, и веднага дръпнах ръката си, когато нещо топло и мокро срещна ръката ми.
Кръв.
Много шибана кръв. Имаше толкова много.
– Пени?! – Изкрещях. Тя плачеше, като ме гледаше с болка в красивите си, зелени очи. О, Боже, не; това не се случваше, по дяволите. – Майната му, красавице. – Задъхах се, докато захвърлях кобура си на земята и разкъсвах фланелената си риза, като бързо я свалях.
Навсякъде около нас все още гърмяха изстрели, но на мен не ми пукаше. Знаех, че клубът ми ще ни покрие. Пени се нуждаеше от цялото ми внимание.
Тя кървеше. Беше уцелена.
Тя извика от болка, докато притисках ризата си към страната ѝ, правейки всичко възможно да я притисна, въпреки че я болеше.
– Знам, красавице. Ебаси, толкова съжалявам. – Казах ѝ, притискайки я плътно до себе си. – Остани будна, добре? Знам, че боли, но трябва да останеш будна. – Помолих я, докато притисках устните си по цялото ѝ лице. Всичко, което усещах, беше страх – страх, че няма да мога да я спася.
Боже, имаше толкова много кръв.
Тялото ѝ се отпусна върху моето, докато тя изгуби съзнание под мен. Паниката обхвана гърдите ми.
– Пени? – Извиках, докато я разтърсвах нежно. Майната му! Тя не ми отговаряше. – Пени! – Изкрещях.
Гумите изпищяха и изведнъж всички се втурнаха около джипа. Изправих се, държейки Пени в ръцете си.
– Тя беше уцелена. – Задуших се, а в очите ми плуваха сълзи. – Татко, не мога… – Извиках, като погледнах безпомощно към Блинк.
Не можех да я загубя.
– Знам, сине. Качи се в джипа. Трябва да я закараме в болницата. – Каза ми той.
Грейв бързо ми отвори пътническата врата и аз се плъзнах на седалката с Пени, която все още се гушеше в ръцете ми. Притиснах я плътно до себе си и зарових лицето си в русата ѝ коса.
– Толкова съжалявам, красавице. – Задуших се, докато сълзите се плъзгаха по бузите ми. – Остани с мен, Пени. Имам шибана нужда да останеш с мен. Без теб съм нищо.
***
Погледнах към баща ми, когато той влезе в болничната стая на Пени. Тя беше бледа – толкова шибано бледа. Беше загубила толкова много кръв, че се нуждаеше от кръвопреливане. За щастие, оказа се, че аз съм от същата кръвна група и успях да дам малко, но това все още не беше достатъчно, затова Винсънт също даде малко кръв за нея.
При операцията се наложи да отстранят част от червата ѝ, за да извадят всички фрагменти от куршума. Сега просто чакахме да се събуди.
Ако никога не я бях наранил, тя дори нямаше да е в това шибано положение. Нямаше да е извън клуба.
Никога нямаше да си простя за тази гадост.
Блинк мълчаливо ми подаде елека ми. Без да казвам и дума, го нахлузих, като очите ми не слизаха от бледите черти на Пени.
– Какъв е ходът, сине? – Попита ме Блинк, докато гледаше Пени.
– Искам кръв. – Изръмжах и хванах ръката на Пени в своята, за да се успокоя малко. – Всички те ще си платят за това.
– Кажи ми какви движения трябва да направя. – Каза ми баща ми.
Погледнах го недоверчиво.
– Какво? – Попитах, без да съм сигурен дали съм го чул правилно. Блинк беше живял и дишал този клуб, но веднага щом ми беше дал поста на президент над всички чартъри, се беше отдръпнал колкото се може повече, искайки да се съсредоточи повече върху съпругата си Линдзи и по-малките ми полубратя и сестри.
– Няма да я оставиш настрана, Купър. Вече знам това. – Каза ми той. – Трябва да ми кажеш какви ходове искаш да направя или дали искаш засега да поема всичко в свои ръце. Тя се нуждае от теб тук, до нея. – Напомни ми той.
Сякаш щях да я оставя настрана, докато тя е в това състояние. Вече бях направил достатъчно гадости с нея. Нямаше да я изоставя в момент на нужда.
С въздишка прокарах възглавничката на палеца си по гърба на ръката на Пени.
– Трябва ти да вземаш решенията, докато тя се почувства достатъчно добре, за да се върне от болницата. – Казах му честно. – Искам да съм с лакти дълбоко в отмъщението с всички вас, но не мога да я оставя – не и по този начин.
Баща ми ме стисна за рамото.
– Не се прецаквай отново, Купър. – Каза ми той строго. Кимнах веднъж. – Прецакаш ли се с нея още веднъж, ще ти набия задника и ще те понижа до нивото на перспектива. Семейството е над всичко, помниш ли? Сега тя е твоето семейство. Дръж се както трябва с него и запомни това.
– Просто исках да я защитя. – Казах тихо. – Но не го направих правилно и си изгубих нервите с нея. – Повдигнах ръката ѝ до устните си и я целунах по гърба.
Толкова съжалявам, красавице. Върни се при мен.
Блинк въздъхна.
– Сине, другите жени от клуба могат да бъдат държани в неведение, но като президенти ние трябва да знаем какво се случва с нашите жени. Докато ти командваш всеки мъж в клуба, Пени ще командва всяка жена. Тя трябва да знае какво се случва. Не можеш да я блокираш.
Въздъхнах тихо, като опрях в чело моите и на Пени съединени ръце, преди да погледна отново към бледото ѝ лице. Притиснах устни към гърба на ръката ѝ, без да си правя труда да отговоря на баща ми.
Толкова съжалявам, красавице. Ще ти го наваксам по някакъв шибан начин. Заклех се тихо.
Назад към част 14 Напред към част 16
