Глава 2
КУПЪР
Саботаж повдигна вежди към мен, когато двамата членове на клуба се изнизаха от параклиса след сутрешната ни среща. Първоначално бях дошъл в Хоуп, за да уговоря размяна на оръжия с близката банда, но сега това не беше единствената причина да съм тук.
Имах очи само за красивата, руса жена със зелени очи.
– Никога не съм те виждал толкова загрижен за някоя от жените в клуба, Купър. – Коментира Саботаж, докато се облягаше на президентския си стол.
Повдигнах рамене, като мисълта ми отново се върна към красивата, русокоса красавица с разкошни, завладяващи зелени очи. Тези очи попаднаха на място в мен, за което нямах представа, че е празно, докато не я срещнах.
И я исках – нуждаех се от нея – като моя.
– Пени има ли нещо, което я задържа в този клуб, Саботаж? – Попитах осиновения си брат.
Саботаж поклати глава към мен.
– Нищо тук. Знам, че се надява някой от моите мъже евентуално да я направи своя стара дама, но все още нищо. – Намръщих се при тази мисъл. Не исках никой друг да я докосва – шибано да я гледа – освен мен. – Защо?
– Мисля да я върна със себе си. – Информирах го, докато проверявах телефона си, за да се уверя, че нямам пропуснати обаждания или съобщения.
– Казах, че няма нищо, което да я задържа в този клуб, Купър, а не че няма нищо, което да я задържа в този град. – Каза ми Саботаж, като върна вниманието ми към него.
Повдигнах вежди към него, очаквайки да доразвие темата. Той само поклати глава към мен. Стиснах челюстта си.
– Не е моето място, братко. – Той вдигна рамене. – Това е работа на Пени. Не е моя работа да споделям.
Въздъхнах, станах от стола си и излязох от стаята. Очите ми веднага попаднаха на Пени, която кокетно се усмихваше на Куршума. Беше облечена в тесни дънки с изрязан топ, а извивките на гърдите ѝ се виждаха ясно в горната част на ризата. Пиърсингът на пъпа ѝ блестеше на осветлението в барчето. Тя се наведе през бара, предоставяйки му перфектна гледка към циците си, докато облизваше долната си устна, казвайки му нещо след това.
Куршумът само ѝ се усмихна приятелски, докато вземаше бирата, която тя му предлагаше. Кръвта ми кипна във вените, когато я видях да насочва тази красива, кокетна усмивка към някой друг, освен към мен. И ако не прибереше тези съвършени гърди, щях да се побъркам.
Господи, Купър. Териториален ли си? По дяволите, собствените ми проклети мисли ме изненадваха.
По дяволите, вече бях затънал дълбоко в тази жена.
Приближих се до бара и се облегнах на него, докато я стрелях с усмивка.
– Радвам се да те видя добре, красавице. – Казах ѝ. Бузите ѝ почервеняха от думите ми, докато тя срамежливо поглеждаше надолу. Усетих как в гърдите ми се надига гордост.
Знаех, че вероятно съм единственият мъж, способен да я накара да се изчерви. И с нетърпение очаквах да видя как кремавата ѝ кожа ще придобие цвета на бузите ѝ, когато я обявя за своя.
– Имаш ли нещо против да си взема една бира? – Попитах я.
Като не сваляше очи от лицето ми, тя бързо отиде до хладилника и се наведе, за да ми вземе бира. Въздъхнах тихо при гледката, като се вгледах в дългите ѝ крака и перфектното ѝ дупе.
А тези бедра?
Ебаси; щяха да са перфектни, увити около главата ми.
Куршумът ме изстреля с усмивка, докато аз стенех. Свих очи към него. Усмивката му падна от лицето, докато преглъщаше трудно, а очите му трептяха от нервност.
– Извинявай, През. – Измърмори той. Погледна към Пени и ѝ се усмихна, докато ставаше от стола, на който седеше. – Радвам се, че си добре, момиче. – Каза ѝ той. Тя му се усмихна в отговор. Куршумът кимна с глава към мен. – Купър.
Кимнах му веднъж, преди да върна вниманието си към Пени.
– Хей. – Обадих се тихо, когато тя постави бирата ми пред мен и бързо се обърна от мен, за да се заеме с нещо друго. Хванах леко китката ѝ, усещайки ускорения ѝ пулс под върховете на пръстите си. – Дай ми да видя тези очи. – Казах тихо.
Тя шокирано вдигна глава към мен, а тези прекрасни зелени очи се втренчиха в сините ми.
– Това са тези очи. – Въздъхнах. Майната му, тези очи щяха да бъдат моята гибел. – Имаш най-красивите очи, които някога съм виждал през живота си. Те бяха първото нещо, което забелязах в теб, красива. – Казах ѝ честно.
Звучах като безнадежден романтик, но не можех да се сдържа. Нещо в тази жена ми подсказваше, че не е получавала много нежност в живота си, и възнамерявах да променя това.
– Благодаря ти. – Тя заекваше, явно разтревожена около мен.
Докоснах палеца си до пулса на китката ѝ. Дъхът ѝ се задържаше в гърлото, докато преглъщаше трудно, а очите ѝ нервно се откъсваха от лицето ми.
– Ще се повозиш ли с мен? – Попитах я.
Очите ѝ се върнаха към моите, разширени от шок.
– С твоя мотор? – Попита ме тя.
Усмихнах ѝ се. Боже, тя беше съвършена.
– Разбира се, красавице. Това е единственото ми средство за придвижване, докато съм тук. – Наведох се по-близо до нея, наблюдавайки как тези очи, които толкова много обожавах, потъмняха от близостта ми. – Искам да се качиш на гърба на мотора ми, Пени. – Казах ѝ хрисимо. А тя беше работила в този бар достатъчно дълго, за да знае какво означава това за мъж като мен.
Да ѝ позволя да се качи на мотора ми означаваше, че възнамерявам в крайна сметка да се домогна до нея.
– Аз работя…
– Аз ще взема удара вместо теб. – Прекъснах я. – Хайде, красавице. Карай с мен. – Подканих я.
Накрая тя кимна в знак на съгласие. Освободих китката ѝ, за да може да заобиколи бара и да тръгне към мен.
– Иди да се преоблечеш. – Казах ѝ, като усетих как в мен се надига притежание, докато усещах как моите хора и някои от хората на Саботаж се вглеждат в извитата ѝ фигура с дълги крака
Тя изсумтя.
– Винаги нося това… – Мигновен протест от нея, а в погледа ѝ заискри красив огън.
Прекъснах я, като се наведох близо до нея. Очите ѝ се разшириха, когато хванах талията ѝ в едната си ръка, търкайки палеца си по гладката ѝ кожа. Пенисът ми скочи на място. Кожата ѝ беше толкова шибано мека.
– Ако не искаш да те обявя за своя, преди да си готова, красавице, бих те посъветвал да отидеш да се преоблечеш. – Меко я предупредих, без никаква закачка в тона ми. Ако тези мъже продължаваха да я гледат така, както я гледаха, щях да я изчукам на най-близката повърхност.
Тя сведе очи към мен в знак на непокорство и аз усетих как членът ми се втвърди толкова, че беше почти физически болезнено. Обичах жени, които бяха срамежливи, но имаха достатъчно борбеност в себе си, за да се изправят срещу мен.
Тя беше перфектна за мен във всяко едно отношение.
– Не се шегувам, Пени. – Предупредих я, преди да успее да отвори уста, за да ми отвърне с нещо. – Искам те и се опитвам да бъда достоен мъж, като ти позволя да ме опознаеш. Обикновено не съм порядъчен мъж. Ще те обявя за своя точно тук, пред всеки мъж в тази стая. – Казах ѝ.
– А ако не те искам? – Изсъска тя, но аз виждах желанието в очите ѝ, усещах го в начина, по който зърната ѝ се втвърдиха под блузата и се допряха до гърдите ми.
Устните ми се усмихнаха, когато се наведох напред точно толкова, че устните ми да се допрат до нейните. Трябваше да се сдържа, за да не я целуна по устните с твърда, разтърсваща, наказваща целувка.
– Обичам предизвикателствата, красавице, и винаги получавам това, което искам. – Нежно ѝ казах.
Дъхът ѝ застина в гърлото при думите ми, но тя не се отдръпна.
– Бих искал да видя как ще опиташ. – Ухили се тя до мен, като сладката ѝ външност я напусна мигновено. Ръката ми се сви на талията ѝ и не пропуснах мъничкия стон, който тя изпусна от тези съвършени, подходящи за чукане устни.
О, тя ме искаше – много.
– Изпитваш търпението ми, красавице. – Заговорих тихо, докато плъзгах крака си между бедрата ѝ, притискайки бедрото си към путката ѝ.
Ръцете ѝ моментално се вдигнаха, за да се вкопчат в тениската ми, очите ѝ се затвориха и от устните ѝ се изплъзна стон – този път по-силен.
– Иди да се преоблечеш. – Отново ѝ казах, като я пуснах, преди да я наведа на една от масите и да я изчукам до безсъзнание, за да покажа на всеки мъж в тази стая, че е по-добре да си държи шибаните очи и ръце за себе си.
Тя се спъна от мен, като мигаше бързо, докато се опитваше да се успокои и да възстанови самообладанието си.
– Пени. – Извиках, привличайки тези зелени очи към лицето си, докато правех крачка назад от нея, принуждавайки се да поставя дистанция между нас. Усмихнах се, тези очи ме успокояваха по начин, по който нищо досега не ме беше успокоявало. – Десет минути, красавице. Отчитам времето ти. – Предупредих, като потупах часовника на китката си, завъртях се на пета, за да изляза от вратата на клуба, като си подсвирквах произволна мелодия, докато го правех.
Назад към част 2 Напред към част 4
