Глава 7
ПЕНИ
Изи ме посрещна в долната част на стълбите, когато Деймън и аз слязохме. Деймън беше тихо, успокояващо присъствие. Той не говореше много, но не можеше да се пренебрегне присъствието му. Той просто беше там – нещо, което не можеш да пренебрегнеш.
Изи ми се усмихна леко.
– Саботаж, вече е започнал процеса по подготовката на майка ти за кремация. – Каза ми нежно тя. – Той не искаше да се занимаваш с това.
Усетих как гърдите ми се отпускат малко при тази новина. Не можех да бъда тази, която да го направи. В този момент бях изключително благодарна на Саботажа. – Ще му благодаря по-късно. – Казах ѝ.
Тя ме обгърна с ръце и аз бързо я прегърнах обратно.
– Обичаме те, Пени. Ти си семейство. От каквото и да се нуждаеш, ние винаги сме насреща, добре?
Кимнах, усещайки как няколко сълзи се стичат по бузите ми, докато нежно стисках гърба ѝ. Изи винаги е била толкова мила с мен, някак си разбираше от какво имам нужда, без да съм ѝ казвала и дума.
Освободихме се едновременно и Деймън моментално ме хвана за рамото, като нежно ме дръпна назад, а очите му се спряха на вратата на клуба, когато някой почука на нея.
Изи моментално се премести да застане до мен, когато Призрака отвори вратата, кръстосвайки ръце върху обемистите си, широки гърди.
– Кой си ти, по дяволите? – Изиска ядосано той, а масивното му тяло блокираше вратата.
– Трябва да видя Пенелопе Джонсън. – Заговори мъжът от другата страна на вратата. Кръвта ми замръзна във вените. Не бях чувала този глас от години и се надявах, че не е този, за когото го смятах.
– Във връзка с какво? – Поиска да знае Саботаж, докато се приближаваше до Призрака.
– Това е личен въпрос. – Заговори мъжа.
– Всичко, което се отнася до Пени, се отнася до този шибан клуб. – Избухна Саботаж, а яростта оцвети гласа му, след като му бе отказан отговор. – Така че, кажи ми за какво, по дяволите, трябва да говориш с нея, или ще накарам хората си да те изгонят от шибаната ми територия.
Призракът се помръдна съвсем малко, но това беше достатъчно, за да видя кой стои точно пред вратата на клуба. Усетих как кръвта ми се смрази, когато инстинктът за бягство се настани във вените ми.
– Аз съм нейният баща. А сега ме оставете да видя дъщеря си, по дяволите.
– Не! – Изкрещях, паниката скова гърдите ми, докато стисках очи, отчаяно борейки се да остана в настоящето.
Бях с „Дивите врани“. Имах защита. Той вече не можеше да ме нарани.
Но това беше безполезно.
– Мамо? – Молех, а сълзите ми се стичаха по лицето, докато се криех от него. – Мамо, моля те! – Изкрещях, страхът сковаваше гърдите ми.
– Затвори я, Майкъл. – Майка ми се ухили, докато грабваше иглата от масичката за кафе.
– Татко, не! – Изкрещях и се запътих назад, опитвайки се да се измъкна от него. Бях ужасена. Знаех, че татко не трябваше да ми прави това. Беше грешно.
– Ти просто не знаеш кога да спреш, нали? – Изръмжа той срещу мен, като хвана косата ми и ме издърпа на колене. – Просто никога не се научаваш. Кога ще се научиш да млъкнеш и да разтвориш краката си, както трябва? Ти ме направи на глупак! – Ревеше в лицето ми.
Сълзи разтърсиха гърдите ми, докато драсках с нокти по китката му, предизвиквайки кръв. Другата му ръка се стовари върху лицето ми и ме прати на пода, докато кръвта се стичаше по брадичката ми. Черни петна затанцуваха в погледа ми. Той избута роклята ми нагоре и аз изкрещях от болка, докато драсках с нокти по килима, усещайки как ме разкъсва, докато влиза в мен.
– Тя го губи, братко. – Чух Деймън да казва.
– Купър. – Захлипах, свих се на кълбо, ридания раздираха гърдите ми, докато усуквах ръцете си в одеялата на леглото. От години не бях имала спомени и въпреки това, толкова бързо, този зъл човек ме унищожаваше отново.
Деймън успокоително прокара ръка по косата ми.
– Той идва, кралице моя. Идва толкова бързо, колкото може. Просто се дръж за мен.
Взирах се в пода на душа, наблюдавайки как кръвта ми бавно се смесва с водата, докато се стича в канала. Сълзите бавно се стичаха по лицето ми.
В общи линии се бях изцапала докрай, а все още не можех да премахна докосването им. Все още усещах как ме докосват навсякъде, как ме насилват, как ме разкъсват отвътре.
Погледнах с притъпени очи, когато случаен мъж от партито на родителите ми влезе в банята, а очите му гладно пробягаха по тялото ми. Безразлично се взирах в него, а сълзите ми се смесваха с водата.
– Баща ти ясно каза какво ще се случи, ако ми откажеш, нали? – Попита той, докато събличаше дрехите си.
Кимнах веднъж, отчаяно опитвайки се да предизвикам изтръпването, от което се нуждаех. Но то не идваше.
– Мъжете обичат само това, което жената може да им даде. – Каза ми той. Кимнах още веднъж. Знаех и това. – Така че се отърси от тийнейджърските си фантазии за някой, който ще дойде и ще те изхвърли от краката ти. – Той влезе под душа. – Това никога няма да се случи. Прекрасният принц не съществува.
Послушно се наведох, знаейки какво точно ще се случи. Силно стиснах устни, притискайки ръце към стената на душа, докато той влизаше в мен.
Къде беше шибаното изтръпване, когато имах нужда от него?
Бавно отворих очи. Чувствах се изгубена – изнасилена.
– Пени, хайде. – Помоли ме Саботажът, като коленичи пред леглото ми. Отново затворих очи, като не исках никой да вижда страха и отвращението от себе си, които знаех, че са в очите ми. – Ние сме тук. Никой не може да те нарани отново. – Обеща той.
Усетих как Изи движи успокоително ръката си върху косата ми. Деймън се разхождаше из стаята ми, с телефон до ухото си, говорейки тихо с някого по телефона в забързани тонове. Безразлично погледнах назад към Саботаж, първият човек, който някога се бе отнасял с мен като с истинско семейство.
– Не се връщай там. – Молеше ме той, докато държеше ръцете ми в своите, като бавно ги развързваше от одеялото. – Обещах ти, че никога повече няма да позволя на никого да те нарани, и ще спазя това обещание към теб. – Закле се той.
Клекнах на пода в средата на партито, дрехите ми бяха свалени от тялото ми, двама мъже ме опипваха отзад, а друг мъж стоеше пред мен, а членът му висеше пред лицето ми.
– Толкова е шибано красива. – Провикна се той. – Обожавам тези очи – толкова шибано мъртви. – Каза той, докато бе хванал брадичката ми и наклони главата ми назад, за да ме погледне.
Бях позволила на тази изтръпналост да ме залее. Вече беше познато чувство. Чувствах се като в Рая, докато бях насред Ада.
– Отвори тези устни. – Заповяда мъжът пред мен, докато един от мъжете зад мен забиваше нокти в гърдите ми. Дори не помръднах от болката.
Направих каквото ми беше казано, но преди да успее да плъзне отблъскващия си член в гърлото ми, из цялата стая прозвучаха изстрели от пистолети. Бях повалена на пода, докато около мен настъпи пълен хаос, а виковете от болка се смесваха със звуците от стрелбата.
– Майната му! – Чух мъжки глас да крещи, докато един едър мъж коленичи до мен, а в очите му звънеше ужас. – Ей, остани с мен. – Помоли ме той, докато вадеше нож и прерязваше връзките, които свързваха китките ми зад мен. – Сега си в безопасност. Обещавам, че няма да позволя на никой друг да те нарани отново.
Можех само да го гледам изтръпнало.
– Майната му, Саботаж, закарай я, по дяволите, в клуба. Ще те прикрия на излизане. – Каза друг, по-възрастен мъж, като се втурна към нас.
– Не! – Един от мъжете на баща ми изръмжа и се приближи до нас. Онова изтръпване се отми почти мигновено, когато в очите ми проблесна страх, ужасът прозвуча в съзнанието ми, карайки ме да се паникьосвам. – Няма да я вземеш никъде!
Изкрещях, когато точно над мен прозвуча изстрел, а кръвта опръска тялото ми. Мъжът, наречен Саботаж, вдигна голото ми тяло в ръцете си, извивайки тялото си над моето, докато се втурваше към вратата, докато двама мъже мигновено застанаха зад гърба му, покривайки ни, докато Саботаж ме изтласкваше на безопасно място.
– Мисля, че тя най-накрая заспа. – Заговори тихо Изи, като ме измъкна от личния ми ад.
– Той е почти тук. – Заговори Деймън грубо.
– Махни се от шибания ми път! – Чух рева на Купър, който нахлу в стаята.
Смътно регистрирах, че Саботаж бързо премести Изи от леглото, докато Купър се премести на леглото и ме вдигна в ръцете си, държейки ме здраво.
– Ти си добре. – Издиша той. – Аз съм тук, красавице.
Тялото ми трепереше в ръцете му, докато той свиваше тялото си около моето, държейки ме толкова здраво, че беше почти болезнено, но аз се успокоих в прегръдката му, знаейки, че Купър никога няма да ме нарани.
– Имаме компания. – Обяви Инк, когато влезе в стаята. – Същият шибаняк от по-рано – този път с други мъже, които го подкрепят.
Паниката обхвана гърдите ми, стискайки гърлото ми, но Купър хвана лицето ми в ръцете си, принуждавайки очите ми да се впият в неговите.
– Остани с мен, красавице. Нищо няма да ти се случи, разбираш ли ме?
– Той ще ме нарани. – Изхлипах.
Купър поклати глава към мен, а очите му проблясваха опасно, разкривайки хладнокръвния президент, за когото се знаеше, че е.
– Не. Не сега, не и никога повече, разбираш ли ме? Никога, по дяволите, няма да му позволя да те нарани отново. Ще пролея кръвта му по цялата тази земя, преди той или който и да е друг да те докосне.
– През? – Попита Деймън, като привлече погледа на Купър от лицето ми към неговия вицепрезидент. – Твоят ход?
– Никаква кръв на тази територия, освен ако не е абсолютно необходимо. – Инструктира Купър, като отново ме притисна към себе си. – Изгонете ги от имота. Искам шибано заключване, докато не я измъкна от Хоуп. Тя ще се върне у дома с нас.
Деймън кимна веднъж и излезе от стаята. Купър внимателно ме постави до себе си и се изправи от леглото. Мигновено се протегнах към него, страхът скова гърдите ми, ужасена, че ще бъда принудена отново да се върна в този ад.
– Шшш. – Той се наведе, за да ме целуне по челото. – Ще те измъкна от този град, разбираш ли?
Той се изправи в целия си ръст и се отправи към гардероба ми. Излезе с две чанти и започна да натъпква дрехите в тях. Гледах го, използвайки го, за да се приземя в настоящето, докато отвън започнаха да се носят викове към стаята.
– Той няма да те нарани. – Каза ми Купър нежно, като се обърна да ме погледне. – Ти си защитена, красавице. – Кимнах му, като се вкопчвах във всяка негова дума.
Деймън се върна в стаята и погледна Купър.
– Саботаж и хората му ги прогонват от града. – Каза ни той. – Изи ни дава ключовете от клубния ван. Саботаж ще ни вземе пратката и ще ни съобщи кой ще я докара до нас.
Купър кимна и посочи двете чанти.
– Вкарайте ги в шибания ван. – Заповяда той, като се приближи до мен и ме издърпа от леглото. Той уви ръка под дупето ми и аз моментално заключих краката си около него, а ръцете ми се увиха около врата му.
– Хайде да вървим. – Изръмжа Купър, когато слязохме долу. Всеки мъж в чартъра му беше готов да тръгне, на всички лицата им бяха изписани твърди погледи.
– Моторът е във вана. – Един мъж с изписано името на лепенката Хален на елека си каза на Купър, докато излизаше пръв от клуба. – Да я приберем вкъщи, През.
Назад към част 7 Напред към част 9
