Глава 9
КУРШУМА
Взирах се недоверчиво в д-р Хол, докато той ми говореше.
– Взимам майка ви за операция. – Какво, по дяволите? – Алекс плати за лечението на майка ти и доплати за един от най-добрите хирурзи в щата, за да дойде да я оперира. – Информира ме той. – Майка ти ще живее, Коуди.
– Майната му. – Проклех, а умът ми се върна към Хъни. Не Алекс беше платил за операцията на майка ми; Хъни трябваше да го е накарала да плати сметката с парите, които се опитваше да ми даде.
Господи, бях се държал като задник с нея без причина. Никога през живота си не съм се чувствал като по-голям срам. Тя само се опитваше да ми помогне, а аз изсрах всичко върху нея.
– Добре – казах на д-р Хол. – Трябва да отида да свърша нещо.
Излязох от стаята и едва не се блъснах право в Грим, когато излязох в коридора. Той сведе очи към мен, а в очите му имаше опасен блясък.
Майната му, това не беше добре.
– Хъни е арестувана. – Изръмжа той.
Очите ми се разшириха.
– Какво? – Попитах недоверчиво. – За какво? – Поисках. – Тя не е нарушила условната си присъда. Не е направила нито едно шибано нещо! – Възкликнах.
– Тя припадна тук, в болницата, след като ти я изхвърли настрана и нейната шибана помощ. – Той се нахвърли върху мен. Вината се зави в корема ми. – След като направиха тестове, откриха хероин, опиати и всякакви други наркотици в проклетия ѝ кръвен поток. Болкоуспокояващото лекарство, което Медик ѝ е дал, е било твърде много за организма ѝ.
– Майната му. – Проклех.
Юмрукът на Грим се размаха и ме удари по лицето. Леко се препънах и се ударих в стената до мен, но не отвърнах на удара. Заслужавах си тази гадост, защото сега Хъни отиваше в затвора заради мен. Ако не бях такъв козел, ако просто ѝ бях казал какво се случва и бях приел помощта ѝ, може би това нямаше да се случи.
– Това е за това, че я третираш като гад, когато тя просто се опитваше да ти помогне. – Изръмжа той.
– Трябва да я видя – казах му, докато избърсвах кръвта от устните си с блузата си.
– Не може. – Скара ми се той. – Две ченгета са разположени пред проклетата ѝ врата. Тя е закопчана с белезници за леглото си, докато се събуди и могат да я освободят. Саботаж се обажда, за да види какво може да направи за нея, но съдията я ненавижда до шия. – Той поклати глава. – Дори и да можеше да я видиш, Куршум, не бих ти позволил, курво. Алекс каза, че е била шибана, когато я е намерил. Тя е осемнайсетгодишно момиче и не е имала никого, Куршум. Ти ѝ даде обещания, които не можа да изпълниш. Не заслужаваш да я видиш.
С това той се обърна на пети и се отдалечи от мен. Изпуснах тежък дъх, докато се взирах в гърба на Грим.
Стиснах челюстта си и тръгнах в обратна посока, насочвайки се към друг изход. Щях да поправя това. Хъни ми беше направила огромна шибана услуга. Беше спасила майка ми.
Аз щях да я спася.
Почуках на входната врата на шерифа. Знаех, че днес е почивният му ден. Шериф Куин винаги си взимаше отпуск в неделя. След като беше в полицията на града през по-голямата част от проклетия си живот, той беше станал предсказуем, особено в нашето малко градче, където наистина не се случваше нищо.
Хъни беше будна, но все още не можеше да бъде изписана от болницата. Ако не направех това, щяха да ѝ повдигнат всички възможни обвинения, а аз нямаше да я оставя да поеме вината. Тя работеше за нас, когато всичко се беше случило. Трябваше да сме в състояние да я защитим.
Шериф Куин ме погледна, когато отвори вратата.
– Днес ми е почивен ден, Куршум. – Скара ми се той.
Щях да се превърна в своя брат, за да спася Хъни. Тя се опитваше да промени живота си и аз нямаше да позволя това, което Хенри ѝ направи, да съсипе живота ѝ. Тя нямаше да е в болницата, когато припадна, ако просто бях открит с нея от самото начало.
Извадих пистолета си и го насочих към челото на Куин. Той пребледня. Имахме работни отношения с полицаите в този град, но и той знаеше, че сме опасни като дявол.
– Обади се на хората си още сега и им нареди да освободят Хъни и да махнат онзи съдия от нея – шибания задник. Цялото ѝ дело трябва да бъде изхвърлено през шибания прозорец. Тя не е нарушила шибаната си пробация.
– Тя има наркотици в организма си. – Скара ми се Куин, но нервно гледаше пистолета в ръката ми.
– Защото беше отвлечена. – Изригнах му. Очите му се разшириха невярващо. – Обади се по шибания телефон, Куин.
– Знаеш, че ще влезеш в затвора за това, нали? – Скара ми се той, докато вадеше телефона си. Повдигнах рамене.
– Това трябва да е семейството. – Отвърнах.
***
Грим се втурна към килията ми. Очите му светеха от ярост и изглеждаше така, сякаш в този момент можеше да счупи решетките, само за да може да извие ръце около врата ми. Алекс го хвана за рамото, за да го предпази от това сам да бъде арестуван.
– Какво, по дяволите, си мислеше?! – Изръмжа Грим срещу мен.
Повдигнах рамене, мълчейки. Знаех, че тук има камери, и нямаше да направя или кажа нещо, заради което Хъни отново да бъде арестувана.
– Тя свободна ли е? – Попитах.
Алекс ми кимна. Облегнах се назад към стената, като държах погледа си неподвижен върху президента си.
– Увери се, че за майка ми се грижат – казах му.
Ноздрите на Грим се разшириха, докато ми кимаше.
– Мъжете в моя клуб не се правят на герои по този начин. – Изсумтя той, след като за момент просто ме погледна.
Затворих очи.
– Трябваше да я защитим по-добре. Това беше моята компенсация за това. Ако не бях толкова омразен към нея и просто бях действал според това, което знаех, че има между нас на първо място, вместо да бъда копеле, тази гадост нямаше да ѝ се случи.
– Господи Боже – закле се Грим. Отворих очи, за да го погледна. Той продължи да ме гледа само за миг, преди да изпусне тежък дъх. – Ще се уверим, че тя ще се пази от неприятности, Куршум, и ще я защитим. – Увери ме той.
Кимнах веднъж.
– Ще се видим в съда, момчета – казах им с усмивка.
***
Хъни седеше на първия ред между Грим и Грейв, когато ме издърпаха в съдебната зала. Бях облечен в оранжев гащеризон, ръцете ми бяха оковани с белезници пред мен, а глезените ми – с белезници. Офицерът от лявата ми страна държеше лакътя ми, докато ме насочваше към масата.
Очите на Хъни се напълниха със сълзи, докато ме гледаше. Кожата ѝ беше изчистена от всички синини, а русата ѝ коса вече беше напълно руса, корените ѝ отново покрити. Тя все още беше толкова шибано красива – дори повече от преди.
Шибаното ми сърце ме болеше за нея.
Запазих лицето си безизразно, докато не бях принуден да застана на масата и да се обърна с лице към нея. Изпуснах тежък дъх, стиснах челюст и си напомних, че го направих, за да я спася, за да я предпазя от още един ад.
– Моля всички да станат за почетния съдия Джейсън. – Обяви офицерът до подиума.
Всички в съдебната зала се изправиха. Съдията влезе в залата и след като седна, всички отново заеха местата си. Съдът се проточи като че ли цяла вечност.
Накрая съдията попита журито до какво решение е стигнало.
– Считаме, че подсъдимият е виновен по всички обвинения. – Мъжът, който седеше в края, се изправи и каза.
Съдията ме погледна, а аз посрещнах хладнокръвно погледа му, без да имам и намек за разкаяние в собствения си.
– Коуди Рен, вие сте виновен по всички обвинения. Тъй като това е първото ви престъпление, ви осъждам на десет години затвор с възможност за предсрочно освобождаване след пет. – Той захлопна чукчето си. – Съдът се разпуска.
Изправих се на крака и очите ми срещнаха тези на Хъни. По красивото ѝ лице се стичаха сълзи, докато ме гледаше. Изпратих ѝ малка усмивка. Ръката ѝ се насочи към устата ѝ, докато едно ридание разтърси раменете ѝ. Грейв я обгърна с ръка и я придърпа към себе си, докато тя започна да плаче силно. Той кимна веднъж към мен, като между нас се получи просто разбиране.
Той щеше да се грижи за нея, докато аз бях в затвора.
– Хайде да вървим, Рен. – Развика се служителят, като грубо ме хвана за лакътя и ме завъртя, готвейки се да ме транспортира до щатския затвор.
Погледнах към небето веднага щом излязохме навън.
Грим, моля те, дръж я в шибана безопасност. Молех се тихо.
Назад към част 8 Напред към част 10
