Глава 8
ХЪНИ
Тор влезе в клуба, като за първи път не приличаше на безгрижния и хумористичен мъж, когото познавах.
– Грим, трябва да проведем среща с всички – каза Тор на своя президент.
Тъй като всички вече бяха в клубната сграда, всички просто насочиха вниманието си към Тор. Той въздъхна, като прокара ръка през дългата си до раменете руса коса. Съпругата му се премести до него и нежно плъзна ръка около кръста му, заставайки до него за мълчалива подкрепа.
– Куршумът сигурно ще ме срита за това – започна той – но той се нуждае от помощта на клуба, иначе ще загуби майка си. – Информира ни той.
Засмуках рязко въздух. Скраб нежно стисна ръката ми. Той знаеше, че знам какво е да загубиш родителите си. Грим изпусна тежък дъх.
– Колко лошо е станало? – Попита Грим Тор.
Тор сведе очи към своя президент.
– Ти, по дяволите, знаеше за това? – Ядосано попита Тор. Ако имаше нещо, което знаех за този клуб, то беше, че нямаше тайни между членовете му.
Грим кимна веднъж, като изражението му не се промени.
– Да. Куршумът ми каза, че го е овладял. Дори е взимал допълнителни смени в гаража и е помагал в бара. Какво се е случило, Тор?
– Ракът разяжда майка му – каза Тор на всички. Боже мой. Рак. – Д-р Хол каза, че туморът е с размерите на бейзболна топка и че времето за извършване на операцията, необходима за отстраняването на тумора, изтича. Куршумът не разполага с пари. Ако не се включим и не помогнем, майка му ще изгуби шанса си да живее.
– Колко пари му трябват? – Попитах Тор.
Той изглеждаше изненадан от въпроса ми, но все пак отговори, като ми даде число, което ме шокира до смърт. Господи, здравеопазването беше скъпо като дявол. Кимнах на Тор.
– Имам нужда някой да ме заведе до банката ми – казах.
Трикси се изправи.
– Ще те заведа. – Каза ми тя.
Скраб ми помогна да стана от дивана, а тялото ми протестираше при движението. Алекс се придвижи напред и постави ръката си под лакътя ми, готов да ме хване, ако краката ми внезапно поддадат под мен. Той кимна на жена си, преди да се обърне към Грим и Грейв, които сега стояха един до друг.
– Вие двамата може ли да гледате Александра и Сторм?
Грейв се усмихна на Алекс.
– А кога не сме можели, братко? – Попита той.
Алекс се ухили при това и ме изведе от клуба. След като се настаних в тяхното Infiniti, Трикси се обърна към мен от позицията си на пътническата седалка.
– Откъде точно имаш толкова пари? – Попита ме тя.
– Парите на родителите ми бяха оставени, за да имам достъп до тях, след като навърших осемнадесет години – информирах я, като в гърдите ми се появи лека болка при мисълта за любящите ми родители. Бях млада, когато ги изгубих, но не прекалено млада, за да не мога да си спомня колко много са ме обичали и обожавали.
Тя ме стрелна с нежна, разбираща усмивка.
– Много мило от твоя страна, че го използваш за Куршума и майка му. – Каза тихо тя.
Повдигнах рамене.
– Знам какво е да изгубиш родителите си – казах ѝ тихо. – Не искам Куршума да се чувства така.
Когато стигнахме до болницата, казах на Алекс и Трикси, че искам да вляза сама, за да дам парите на Куршума. Помислих си, че ще е най-добре това да стане само с него в стаята.
След като попитах рецепционистката в коя стая е майката на Куршума и ги информирах, че му нося нещо за ядене – което беше лъжа – те ми казаха в коя стая да я намеря.
Леко почуках, преди да се вмъкна. Куршума погледна към мен.
– Какво правиш тук? – Попита ме той, а в тона му липсваше всякаква топлина, която обикновено беше за мен. Вместо това изглеждаше, че се е върнал към същия стар задник, какъвто беше, когато се бяхме запознали.
Стиснах челюстта си, спомняйки си, че той страда. Колко често се беше случвало да отхвърлям всички, защото бях потънала в собственото си страдание?
Въпреки че Куршума очевидно беше уморен и стресиран, той все още изглеждаше великолепно. Преглътнах трудно, докато му подавах плика с парите.
– Парите за лечението на майка ти – казах му тихо, когато той само продължи да ме гледа.
Той сведе очи към мен. Да, той отново се беше върнал към хладнокръвния Куршум, който бях срещнала първоначално. Преглътнах нервно, изведнъж станах изключително несигурна в себе си.
– Аз не съм шибан случай за благотворителност, скъпа. Не ми трябват проклетите ти пари.
Намръщих се. Не се държах с него като с благотворителна организация. Бях искрено загрижена за майка му.
– Куршум… – започнах, но той ме прекъсна.
– Махай се. – Изръмжа ми. Изтръпнах, а в очите ми се появиха сълзи. Отблъснах ги. Не исках да позволя на този задник да ме види как плача. – Ако исках да си тук, ако исках проклетата ти помощ, щях да я поискам. За нея така или иначе е твърде късно, дяволски късно. Тя умира.
– Куршум, не е твърде късно. – Заговорих тихо. Просто исках да ми позволи да му помогна, за да не я загуби.
Той се дръпна от стола си и се втурна към мен, като целият метър и деведесет разгневен мъж се извиси над мен въпреки ръста ми.
– Вземи. Излез. Хъни. – Развика ми се той, като наблягаше на всяка дума. – Приключихме с това. – Болката премина през гърдите ми при думите му. – Нямам време за тези глупости. Имам твърде много неща на главата си и със сигурност няма да бъда с жена, която ще се отнася към мен и семейството ми като към шибана благотворителна организация. – Изръмжа той.
Зашлевих го. Бях шибано бясна.
– Ти си копеле. – Изръмжах му.
Въпреки болката, която ми причиняваше, се обърнах и изхвръкнах от стаята. Алекс идваше по коридора с Трикси, когато аз излязох, все още държейки плика в ръка. Сълзите се появиха в очите ми веднага щом вратата се затвори зад мен.
– Майната му. – Изруга Алекс, докато се приближаваше към мен. Обърнах се към стената, изведнъж се почувствах изключително уморена и изтощена.
Подадох плика на Алекс, когато той стигна до мен.
– Моля те, увери се, че лечението на майка му е платено – казах тихо на Алекс.
– Какво се е случило там? – Попита ме Алекс, докато вземаше плика от мен и го вкарваше в елека си.
– Той сложи край на нещата – казах му, но гласът ми се пречупи. Сънливостта стана още по-силна и главата ми започна да се върти. – Моля, изкарай ме оттук – помолих, а думите ми започнаха да се преплитат.
Трикси се придвижи към мен и аз изстенах, докато протягах ръка, за да се хвана за главата.
– Майната му! – Изръмжа Алекс, когато коленете ми внезапно се подкосиха под мен. Той ме хвана точно преди да се ударя в пода. Стаята се завъртя. – Хъни, остани будна. – Умоляваше ме, докато ме вдигаше в ръцете си. – Трикси, намери помощ. – Нареди той на жена си.
Последното нещо, което си спомнях, беше как Алекс се втурна след жена си, докато една медицинска сестра тичаше по коридора с носилка.
Назад към част 7 Напред към част 9
