ЛОГАН – Книга 5
Не си търся жена. Имам твърде много неща на главата си, за да се тревожа за някой друг.
Но съдбата, разбира се, има други планове.
Защото когато Уилоу пияна се блъска в портите на клуба, светът ми се преобръща с главата надолу.
Тази жена е проблем. А семейството ѝ? Още по-големи проблеми.
Но определено ми предстои да разбера дали тя си заслужава всичко това.
~*~*~
УИЛОУ
Последното нещо, което момиче като мен иска, когато се прибере от колежа, е да бъде бездомно.
Не успях в училище. Подведох баща си.
Затова направих това, което би направило всяко момиче в моето положение. Намерих най-близкото парти и се напих.
Но всеки избор си има последици. Знам това; всеки го знае.
И съм на път да разбера колко голямо и лошо е това последствие, когато блъсна колата си в портата на местния MC.
ЛОГАН
Уокър излезе навън и ми подаде прясна бира, преди да се спусне на другата маса за пикник.
– Шибаното пътуване беше адски дълго. Ставам прекалено стар за тази работа – измърмори той.
Подсмъркнах.
– Казва човекът, който доброволно се е съгласил – отвърнах, като го погледнах остро. Последното пътуване, на което току-що беше отишъл с Грим, беше напълно доброволно. Имаше нужда от допълнителни ръце на борсата.
– Напомни ми за тази глупост, когато отново се запиша доброволец – каза ми Уокър. Знаеше също толкова добре, колкото и аз, че ще се съгласи да потегли в момента, в който му бъде предложено. Тъй като беше бивш военен, му липсваше тръпката, която изпитваше, докато беше в опасност. Липсваше му животът му да виси на косъм.
Някои от нас се подобряват с възрастта. Други се влошават.
Уокър беше един от тези, които се влошаваха. Молех се за жената, с която някога щеше да заживее. Тя щеше да има адски добър мъж в ръцете си, това беше сигурно.
– Престани да псуваш – каза Винсънт, докато излизаше навън и сядаше до Уокър на пейката. – Това пътуване беше добро за теб. Помогна на всички ни да не ти разбием главата в масата, когато се разсърдиш прекалено много.
Засмях се, когато Уокър изпрати ритник срещу подбедрицата на Винсънт с ботуша си със стоманени бомбета. Двамата бяха най-добри приятели – бяха служили заедно в чужбина. А когато Винсънт се върна у дома, взе със себе си и Уокър, като му даде дом тук.
Изведнъж до ушите ми достигна звукът от скърцащи гуми. Мигновено захвърлих бирата и посегнах към пистолета в кобура си. Стара, разбита червена „Тойота“ се блъсна в подсилените порти. От двигателя се издигаше дим. Тримата зачакахме някакво движение, но нямаше нищо.
– Прикрийте ме – казах на двамата мъже с мен.
Запътих се към колата, с Глок пред себе си, докато си проправях път към катастрофата. Едно момиче пияно мърмореше нещо, като се опитваше да се измъкне от колана си.
– Трябва да се ебаваш – проклех аз. Нямах търпение за нахални, пияни жени. Обичах жените ми да са послушни, а с един поглед към нея, която говореше сама на себе си, разбрах, че ще бъде устата като дявол.
Отворих вратата точно в момента, в който тя си разкопча колана. Тя едва ми хвърли поглед, докато пияна ме избутваше настрани и се препъваше от колата, а движенията ѝ бяха небрежни. Обвих ръката си около горната ѝ част на ръката, преди тя да се строполи на земята.
Тя примигна няколко пъти, преди да ме проследи с очи.
– Ще се обадиш ли на полицията?
Уокър се засмя. Поклатих глава, насочвайки я към страничната порта, от която бяхме излезли.
– Винсънт, Уокър, разберете се с това парче глупости – наредих.
– Ще се свържа с Купър – чух да казва Винсънт. Пренебрегнах го, като се опитвах да държа пияната жена в ръцете си изправена. Тя беше пияна – много над допустимото. По дяволите, дори не ми се струваше, че е достатъчно възрастна, за да пие. Не можеше да е на повече от осемнайсет или деветнайсет години. Ако беше така, щях да се изненадам.
Тя се спъна и аз официално загубих търпение. С хъркане подхванах дребното ѝ тяло в ръцете си и се запътих към клуба, като минах през отворената врата и се насочих към стълбите вдясно.
– Имаш ли име, момиченце? – Попитах я.
– Уилоу – промълви тя. Тя небрежно прокара ръка по бузата ми. – Хубав си.
Извъртях очи. Детинско. Тя беше такова шибано дете.
За което нямах никакво шибано търпение.
– Имаш ли фамилия, Уилоу? – Попитах я, опитвайки се отново.
– Джеферсън – промълви тя, като единствената дума беше силно размита. – Но аз не приличам на него.
Фамилията ѝ означаваше проблеми. В този град имаше само едно семейство с фамилията Джеферсън и това беше семейството на кмета. Държеше се на разстояние от кмета, правеше всичко възможно да не попада в полезрението му.
Това щеше да се развали сега, когато дъщеря му беше блъснала колата си в шибаната врата на клуба ни – пияна, при това.
Поставих я на леглото си. Тя се огледа наоколо и се полюшна, а лицето ѝ се набразди от недоволство. Погледнах към тавана, като мълчаливо се молех някой да ме дари с малко шибано търпение. Тя натискаше всяко копче, което можеше.
– Горещо е – хленчеше тя, а гласът ѝ лазеше по нервите ми. – Защо е толкова горещо?
– Защото си пияна – казах ѝ аз. Погледнах отново надолу към нея. – Жена, какво, по дяволите, правиш?! – Избухнах, като гледах как тя хвърля горнището си на пода. Започна да дърпа клина си. Захвърлих ръце във въздуха в невярващ вид.
Тази гадост не се случваше сериозно точно сега.
– Опитвам се да се охладя – измърмори тя. – Горещо е.
Мили Боже, имах нужда от помощ. За някой толкова дребен човек, тя беше дива като дявол. Но беше забранена, беше дъщеря на кмета. Да не говорим, че аз не докосвах пияни жени. Чувствах го твърде много като изнасилване, дори и да се съгласяваха.
Понякога това, което пияният ум искаше, трезвият го отвращаваше, а аз не исках да рискувам.
Измъкнах една тениска от скрина и я хвърлих към нея.
– Облечи това – наредих аз.
Тя изпъшка и ме погледна. Тъмната ѝ къдрава коса беше разбъркана и разпиляна по възглавницата ми. Изглеждаше прекалено съблазнителна за собственото си добро, а аз имах нужда да я покрия. Членът ми вече беше твърд само като я гледах.
– Горещо е. Какво не разбираш? – Изръмжа тя срещу мен.
Търпението ми се пречупи. Втурнах се към леглото и грабнах тениската, преди да се наведа над нея. Хванах здраво брадичката ѝ в ръката си, извих лицето ѝ обратно, за да ме погледне, когато тя отвърна поглед.
– Нямам навика да се повтарям – изръмжах ѝ. Тя преглътна силно, изтрезнявайки малко. – Облечи си шибаната тениска, както ти казах, малката. Не ме карай да ти го казвам отново.
Забих тениската в гърдите ѝ и се изправих в пълния си ръст, като гледах как тя послушно намята тениската върху главата си.
Най-накрая, по дяволите.
– Почини си – наредих аз.
– Моля те, не ме оставяй сама тук – помоли ме тя, надувайки долната си устна. Затворих очи и си поех дълбоко дъх. – Много моля? – Помоли тя.
С недоволна въздишка се свлякох на стола в ъгъла на стаята и запалих цигара. Тя се облегна назад и придърпа одеялата върху себе си. Известно време мълча, но после отново заговори, нарушавайки блаженото спокойствие, на което се наслаждавах.
Измърморих. Това момиче беше адски досадно.
– Трябваше да се откажа от колежа. Това не беше за мен. – Не ме интересуваше. – Татко искаше да следвам политика, да продължа да правя велики неща, но не можех да се съсредоточа. Всичките ми класове бяха толкова скучни и еднообразни, а и без някой, който да ме държи под контрол, както тук, вкъщи, някак си се провалих – призна тя.
Така че тя е била от момичетата, които са имали нужда от някой, който да ги държи под контрол. Това беше интересно.
Просто продължих да я гледам с постоянство. Очите ѝ бяха затворени, а гласът ѝ бавно ставаше по-тих, колкото повече говореше. Нямаше да мине много време, преди да загуби съзнание.
– Баща ми се разсърди, когато се прибрах – промълви тя. – Сега няма къде да отида. Изгони ме. Каза, че съм безполезна… – каза тя, а гласът ѝ стана изключително тих, тъй като сънят я дърпаше.
Продължих да я наблюдавам, докато дишането ѝ се изравняваше, а от устните ѝ излизаха тихи хъркания. Поклатих глава и запалих още една цигара, без да мога да откъсна очи от нея. Гримът ѝ беше размазан по лицето, косата ѝ беше разбъркана и изглеждаше адски притеснена.
Но беше шибано красива. Това щях да ѝ го дам.
Обърнах глава назад, изпускайки дима към тавана. Ако имаше нещо в мъжете като мен – обичахме девойки в беда и това беше плюс, когато имаха нужда от някой, който да им помогне да се държат в ред, да ги съсредоточи.
Но Уилоу беше недосегаема – забранена. Дъщерята на кмета и мотористът-изгнаник никога не можеха да имат нищо, дори и бърза ебавка.
Поклатих глава и се изправих от стола, на който седях, отивайки да разбера какво са направили Винсънт и Уокър с колата. Тя щеше да спи известно време. Разполагах с добри няколко часа, преди Уилоу да има нужда от нещо.
А аз имах нужда да прочистя главата си и, което е по-важно, да изцедя члена си, който все още беше твърд. Изглежда, че първо щях да се заема с търсенето на момиче от клуба.
