УИЛОУ
Главата ми се блъскаше, когато се събудих. Устата ми беше като че ли бях дъвкала памучни топчета в продължение на часове. Не се бях напивала толкова силно, откакто бях на петнайсет и отидох на първото си парти, без да знам нищо за алкохола и без да си поставям ограничения колко да пия.
Но снощи имах мисия да забравя шибания си нещастен живот и бъркотията, която бях направила в него.
И човече, бях направила шибана бъркотия.
Отворих очи и веднага забелязах бутилката с вода и контейнера с аспирин на нощното шкафче. Със стон седнах и взех нещата от шкафчето, като бързо преглътнах две таблетки, молейки се да подействат бързо. Не ме интересуваше кой ги е поставил там. Дори не ми пукаше къде се намирам.
Разтърках главата си, докато ставах от леглото, и смътно си спомних как един мъж с руса коса и татуировки ме внесе в стаята. Как, по дяволите, се бях озовала тук, нямах никаква представа.
Намерих дрехите си на пода и бързо ги облякох, преди да отида в банята, която забелязах встрани от стаята. Смутих се при вида на лицето си. Бях адски разхвърляна. Приличах на бесен енот.
Бързо почистих лицето си и го подсуших, преди да изляза от стаята, като си казах да върви по дяволите косата ми. Кого, по дяволите, трябваше да впечатлявам? Освен това нямах намерение да ровя из чекмеджетата на някой случаен мъж, за да намеря четка за коса. Това беше грубо, а да не говорим, че нарушаваше личното пространство.
Когато слязох на долния етаж, се стреснах и спрях. В голямата стая, в която влязох, имаше много мъже, облечени в кожени елеци. Облизах си устните, изведнъж се почувствах изключително нервна и напълно не в свои води.
– Как се чувстваш? – Попита един едър мъж с много татуировки и мускули, докато се приближаваше към мен, с любезна усмивка на лицето. На главата си имаше шапка, която беше леко обърната настрани, което му придаваше по-млад вид и намаляваше донякъде страшния му вид.
– Еми, добре – изпищях аз, като после се стреснах от звука на гласа си. – Аз, хм… – очите ми се разшириха от ужас, когато изведнъж си спомних лицето му. Той стоеше там с още едно момче, когато бях излязла от колата, която блъснах в портата им.
– О, не – прошепнах с ужас.
Момчето пред мен се усмихна и протегна ръка към мен.
– Винсънт – представи се той. – Ти си Уилоу, нали?
Слабо кимнах с глава, изведнъж останала без думи. Бях вкарала шибаната си кола в портите на местната рокерска банда!
– Аз, хм, търся човека, който ме докара тук – кротко му казах.
– Логан? – Повдигнах рамене. Не знаех името му. Единственото, което знаех, беше, че му бях разказала цялата си шибана житейска история, преди да припадна в леглото му. – Той е навън и поправя щетите, които причини – заяви той.
Обзе ме чувство за вина. Избягвайки погледите на всички останали, последвах Винсънт навън, като очите ми се спряха на прецаканата порта в края на парцела, близо до пътя.
– О, Боже – прошепнах с ужас. – Аз ли го направих?
– С пълна скорост напред, момиче – потвърди Винсънт. – Докато Уокър се свърже с президента, той вече беше получил обаждане от нашия човек по сигурността.
Нервите се завъртяха в стомаха ми. Знаех достатъчно за Купър, техния президент, за да знам, че е ужасяващ кучи син. Дори баща ми правеше всичко възможно да избягва този човек. Той държеше в джобовете си по-голямата част от полицаите. Той не беше човек, на когото трябва да се посяга.
Погледнах нагоре, когато наближихме звука от нещо, което се удряше в метал, и мигновено гърлото ми пресъхна.
Логан, човекът, който вчера ме беше занесъл в стаята си, стоеше пред мен и избърсваше потта от челото си с кърпа. Беше без риза, потта се стичаше на струйки по мускулестото му, тонизирано и татуирано тяло. Около кръста му беше препасан колан с инструменти, а косата му беше разбъркана и сплъстена назад от челото.
– О, боже – прошепнах аз, без да мога да се сдържа.
Откъм съседната страна Винсънт изохка. Бузите ми пламнаха в червено.
Логан се обърна с лице към нас, а очите му пробягаха по мен.
– Радвам се, че си се облякла отново – коментира той.
Бузите ми пламнаха още по-червени от униние. Винсънт изрева от смях. Логан извъртя очи, игнорирайки приятеля си.
– Яла ли си вече нещо? – Попита ме Логан, когато отворих уста да се извиня за вчерашния ден.
Намръщих се и поклатих глава. Бях дошла директно да го намеря. Той отново пробяга с очи по мен.
– Винс, заведи я вътре. Вземи някакви дрехи от Пени. Накарай я да си вземе душ, а после се погрижи да се нахрани – нареди той, преди да се обърне на пета и да тръгне обратно към портата.
Зяпнах след него.
– Той току-що ли…
– Това е Логан за теб – каза Винсънт, като преметна ръка през рамото ми. – А сега, хайде. Той е прав. Имаш нужда от душ. Миришеш на алкохол, а това не е приятно.
– Извинявай – промълвих, като погледнах надолу към земята.
Винсънт стисна рамото ми.
– Скоро ще те приберем тук, момиче. Не се притеснявай за това.
Когато се върнахме в клуба, той ме заведе право при една много красива, руса жена. Тя целуна Винсънт по бузата, преди да ме погледне.
– Уилоу, нали? – Попита тя.
Кимнах с глава. Тя взе една чанта от щанда и ми я подаде.
– Върни се в стаята на Логан и си вземи душ. Всичко, от което ще имаш нужда, е в тази чанта. След това ела при мен, за да ти дам малко храна. Изглеждаш така, сякаш умираш от глад, момиче.
Всъщност вероятно не беше далеч от това.
Не бях хапвала прилично, откакто напуснах дома си преди колежа.
Кимнах с глава и се запътих към стълбите, връщайки се в стаята на Логан. Щом миризмата на одеколона му ме обви, образите на тялото му без риза изпълниха съзнанието ми и си представих как тези мускули се огъват, докато ме чука.
Боже мой.
Трябваше да се овладея.
Бързо се съблякох и влязох под душа, като пуснах студена вода, за да охладя внезапно прегрялото си тяло. Но това не помогна, особено когато продължавах да виждам Логан зад клепачите си.
Прехапах устните си, плъзнах ръка между краката си, обикалях клитора си, представях си как закача крака ми за широкото си рамо, преди да засмуче клитора ми, да ме опита, да ме изпие.
О, ебаси.
Назад към част 1 Напред към част 3
