ЛОГАН
Взирах се след Уилоу, докато тя не изчезна в клуба. Когато я зърнах – чисто лице и разрошена коса – се почувствах като ударен в корема. Тя беше красива, много по-красива без всички тези гадости, които бяха налепени по лицето ѝ.
Беше млада като дявол, което беше проблем. Като прибавим и семейството ѝ, това бяха проблеми, които според мен не си заслужаваха.
Брет повдигна вежди към мен, когато се обърнах да се върна към работата. На устните му се появи усмивка. Завъртях очи към небето, знаейки, че ще ме подразни.
Поглеждането ми нямаше да остане незабелязано от него.
– Гледаш ужасно настоятелно, братко – отбеляза той, а очите му светнаха злобно.
Аз се намръщих срещу него.
– Тя е тази, която блъсна шибаната врата – напомних му аз. – И единствената причина, поради която не седи в затвора в момента за шибано шофиране в нетрезво състояние и обвинения за пиене от непълнолетни, е, че помолих Купър да не издава шибания ѝ тъп задник. – Брет вече се усмихваше с пълна сила. Искаше ми се да изтръгна усмивката от лицето му.
– Можеше да я изпратиш вкъщи – напомни ми той.
Устните ми се набръчкаха. Поклатих глава.
– Няма къде да отиде – казах му, докато хващах един от стълбовете и насочвах Уокър напред с трактора, за да може да издърпа проклетото нещо от земята.
– Искаш да кажеш, че тя няма къде да отиде? – Попита ме Брет. – Тя е едва пълнолетна. И като се има предвид, че никога не съм я виждал на нормалните места, където виждаме бездомни момичета като нея, значи има семейство.
Поклатих глава.
– Снощи каза нещо за това, че е напуснала колежа и са я изгонили, когато се е върнала у дома – информирах го, като вдигнах ръка към Уокър, за да спре, когато се приближи достатъчно.
– По дяволите – изсвири Хален, вървейки към нас, а очите му бяха насочени към мен. – Онова парче задник в клуба е хубаво като дявол.
– Кажи това на жена си и виж дали няма да кастрира грозното ти дупе – подиграх се аз. Той пребледня при тази мисъл. Генезис щеше да му поднесе топките на поднос. Макар да знаех, че Хален никога не би изневерил на жена си и само се опитваше да ме подразни, това беше достатъчно, за да го накара да се олюлее за момент.
Генезис притежаваше този мъж.
– Опитва се да я защити – каза Брет иззад гърба ми, като след това се ухили.
Хален се усмихна. Заобиколих Брет.
– Продължавай и ще се обадя на шибаната ти жена – предупредих го аз.
Той се намръщи срещу мен.
– Нисък шибан удар, братко.
Погледнах между двамата.
– Вие двамата може и да сте женени, но това не ви дава право да се гаврите с останалите, разбирате ли?
Хален скръсти ръце на гърдите си, а на устните му се появи нахална усмивка.
– Кажи ми, че поне не искаш да чукаш това стегнато тяло – подиграваше се Хален.
За бога.
Поклатих глава, отричайки, макар да знаех, че не мога да изкарам образа ѝ от шибаната си глава.
– Малките момиченца с проблеми с таткото не са моето нещо – казах и на двамата. И това беше истината. Нямах търпението да помагам на някое малко момиченце да порасне. Винаги вършех твърде много мръсотии за клуба и за братята, за да имам някаква млада жена, която да виси около мен и да има нужда от мен вкъщи през цялото време. Като прибавим и това, че ръководех собствена охранителна фирма и все още работех в гаража, вече едва ми оставаше време да се храня прилично.
Живеех и дишах в този клуб и всичко около него. Той ме беше спасил от самоубийство, когато депресията ми стана твърде тежка – беше ми дал цел и място, където чувствах, че принадлежа.
Освен това тя трябваше да е поне с единайсет-дванайсет години по-млада от мен. Подобни глупости никога нямаше да проработят, а и тя беше твърде млада, за да си играя с нея. Тя на практика крещеше невинност. Не можех – не исках – да бъда този, който да я опетни и да помрачи душата ѝ.
Но после, начинът, по който ми се подчини, без да задава въпроси, когато казах на Винсънт, че искам да се върне в клуба, да си вземе душ и да се нахрани, начинът, по който не си отвори устата да спори, това, по дяволите, ме закова.
Тя беше послушна, нещо, което наистина обичах в жените си.
Поклатих глава и пренебрегвайки останалата част от подигравките им, се заех да сваля останалата част от портата и да вдигна новата. Накрая разбраха, че няма да получат нищо друго от мен, и прекратиха разговора. За нула време вдигнахме новата порта и Пени излезе от клуба, като свиреше, за да привлече вниманието ни. Всички се обърнахме към нея. Тя дори не успя да каже нищо, преди това да направи Брет.
– Шибана храна! – Развесели се Брет.
Извъртях очи. Човекът беше свиня. Нямах никаква идея как не тежи хиляда килограма.
Вечерята беше готова и докато Хален, Уокър и Брет се насочиха директно към кухнята, аз първо имах нужда от шибан душ. Свалянето на цялата мръсотия, пот и прах от мен беше на първо място в списъка ми с приоритети.
Очаквах стаята ми да е само за мен, мислейки, че Уилоу ще е около Пени, но тя се беше разстлала на леглото ми, когато влязох в стаята, а дънките ми вече бяха разкопчани и почтисвалени. Спрях, загледан в нея.
Косата ѝ беше объркана с тъмни къдрици. Беше облечена с тениска и къси панталони, а дългите ѝ, тънки, загорели крака бяха голи, изложени на гладните ми очи. Беше вдигнала единия си крак нагоре, ръцете ѝ бяха свити около една от възглавниците ми, а главата ѝ беше облегната на нея.
Беше шибано прелестна и това се превърна в струна в гърдите ми – струна, която не исках да съществува.
Защо трябваше да бъда привлечен от Уилоу по този начин?
С проклятие се завъртях към банята и затворих вратата след себе си. След като съблякох дрехите и обувките си, влязох под душа и отпуснах глава назад, докато горещата вода се стичаше по тялото ми. Представих си тялото на Уилоу такова, каквото беше снощи, когато се събличаше пред мен. Изстенах тихо, като удрях с юмрук члена си.
Погалих го, като ускорих темпото си, докато си представях как тези устни се увиват около мен и ме смучат дълбоко. Бях сигурен, че тя не знае как се смуче, но щях да ѝ покажа. Щях да я науча, да я напътствам, така че да знае как точно да ме задоволи.
Ръката ми се стисна отстрани и аз я вдигнах, като я опрях в стената, докато се навеждах напред, проклинайки, когато свърших почти за нула време. Майната му, толкова бързо не бях свършвал от цяла вечност – откакто бях шибан възбуден хлапак.
Господи Боже.
Поклатих глава, бързо се изкъпах и излязох, като взех кърпа от закачалката. След това проклех. В бързината си да се измъкна от една и съща шибана стая с Уилоу, не бях взел шибани дрехи за себе си.
Умен ход, Логан.
Стиснах зъби, увих кърпата около кръста си и се молех тя все още да спи, преди да изляза от банята и да взема някакви дрехи от скрина. Молитвата ми остана без отговор. Щом излязох от банята, се спрях и очите ми се спряха върху Уилоу. Тя седеше в средата на леглото, а телефонът беше в ръцете ѝ. Погледна към мен мигновено. Красивите ѝ очи се разшириха, а устните ѝ меко се разтвориха.
Отново ми стана твърд.
Очите ѝ пробягаха по мен, бузите ѝ се разгорещиха, когато забеляза палатката в кърпата ми. Майната му. Преглътнах силно и бързо отидох до скрина, като измъкнах необходимото, преди да нахлуя обратно в банята, затръшвайки вратата след себе си, без да искам.
Тя ме въртеше насам-натам, а на мен това не ми харесваше. Бях известен с това, че винаги съм имал спокойна глава, но точно сега не се чувствах стабилен.
Това момиче ме накара да се разбързам.
Излязох от банята, след като се облякох, като свих раменете си. Тя ме погледна, когато излязох обратно.
– Аз, хм – тя си пое дълбоко дъх – Купър и Пени говориха с мен по-рано, предложиха ми пансион тук, ако искам – каза тя тихо. Стиснах челюстта си. Това означаваше, че тя ще бъде наоколо много по-дълго, отколкото исках. Тя вдигна телефона си нагоре, сякаш това трябваше да означава нещо за мен. – Имам работа в стриптийз клуб, така че няма да съм тук дълго.
Кръвта ми заби във вените. Гневът се плъзна през мен, изненадвайки ме. В шибания стриптийз клуб? Не, по дяволите. Тя не се събличаше пред куп други мъже, разкривайки това тяло.
– Не – изръмжах аз.
– Не? – Попита тя, а гласът ѝ бе замъглен от объркване. – Не разбирам. Не искаш да остана тук?
Отворих вратата на стаята.
– Не, няма да се събличаш, там – изръмжах ѝ аз.
Щях да бъда проклет.
Назад към част 2 Напред към част 4
