ЛОГАН
След като Уилоу заспа, внимателно я вдигнах от ваната и я пренесох в леглото си, без да се притеснявам, че ще намокри чаршафите. Стомахът ми къркореше, докато я слагах в леглото, и изведнъж си припомних факта, че още не съм вечерял.
Въздъхнах. Тази жена вече проваляше дните ми. Обикновено бях толкова зле, колкото и Брет, по отношение на храната, но не и откакто Уилоу навлезе – е, нахлу в живота ми.
Без дори да се опитва, тя ставаше по-важна от всичко останало, а аз не бях сигурен как се чувствам по този въпрос.
Бързо навлякох чифт панталони и се затичах надолу, отивайки да загрея една чиния в микровълнова, която бях запазил. Не ми се случваше често да ям такива неща; обикновено се отбивах в клуба, където някоя от възрастните дами обикновено оставяше някаква храна за нас, самотните момчета. Честно казано, купих тази къща, за да имам нещо друго освен мотора и колата си. Имах чистачка, която идваше веднъж седмично, за да почисти всичко, но освен това тази къща обикновено стоеше празна.
До Уилоу.
Изтръсках тази глупост от главата си. Денят ми беше твърде дълъг. Не исках да седя тук и да се занимавам с глупости, които ме смущават. Можех да оставя това за утре. Сега просто исках да ям и да се свия в леглото.
След като изядох малката порция, изхвърлих боклука си в кофата и се върнах горе, като се плъзнах в леглото до Уилоу. Тя мигновено се обърна в съня си и се притисна към мен, сякаш подсъзнанието ѝ е чакало да дойда в леглото.
Сърцето ми се сви в гърдите.
Бях затънал в дълбоки срамотии с тази жена.
Събудих се, когато телефонът ми звънна. С промърморено, хрипливо проклятие освободих прегръдката си върху мекото, голо тяло на Уилоу и заудрях с ръка по нощното шкафче, докато ръката ми не попадна на телефона.
– Какво? – Изръмжах.
– Имам нужда от теб в шибания клуб – изръмжа Купър по линията. Отворих очи и мигновено се измъкнах от леглото, като пренебрегнах тихия протестен стон на Уилоу зад гърба ми за това, че съм се събудил. Измъкнах от чекмеджето едни дънки, за които бях сигурен, че са все още чисто нови. – Местната репортерка има снимки на Уилоу, която е танцувала снощи, и освен това има снимки на теб и Уилоу заедно, докато я изнасяш от клуба, облечена в твоята риза.
– Майната му – проклех аз. Това беше лошо, особено като се има предвид кой беше бащата на Уилоу.
– Кметът е тук с полицаи, които не са на проклета заплата при мен. Те претърсват шибаното място нависоко и ниско. Докарай си шибания задник тук сега.
– Дай ми пет минути – наредих аз.
Свърших и бързо се облякох. Уилоу отново беше заспала, прегърнала възглавницата ми. Бързо написах бележка за нея, с която я уведомих къде съм и да остане на място. След като се замислих, добавих и телефонния си номер, в случай че има нужда от мен.
След това изтичах долу и спринтирах към мотора си, излитайки от алеята.
Парцелът беше осеян с полицаи и това накара шибаната ми кожа да настръхне. А насред целия този хаос стоеше самият кмет със самодоволна усмивка на уста.
Бях сигурен, че е сто процента убеден, че ще намери уличаващи доказателства срещу нас, но шегата беше изцяло негова. Ние бяхме по-умни от това – бяхме се поучили от падението на други клубове. Нашата покъщнина дори не се съхраняваше в този шибан окръг.
Слязох от мотора си и се проврях през тълпата. Едно ченге ме хвана за ръката и ме спря. Изтръгнах се от хватката му и се обърнах, за да го погледна.
– Имаме ли някакъв проблем? – Изсмях се на новобранеца. Определено беше такъв, какъвто не бях виждал досега.
– Трябва да се уверя, че не носиш нищо нелегално.
Грабнах портфейла си и извадих лиценза си за оръжие, като го запратих в лицето му.
– Имам лиценз, копеле. По-добре провери, преди да съсипя кариерата на проклетия ти глупав задник.
С това се отдръпнах от него и се насочих към вътрешността, търсейки Купър. Винсънт и Уокър го задържаха, докато две служителки потупваха Пени, разпитвайки я за глупости.
Купър не играеше за жена си. Тя беше кралицата на нашия клуб и никой не докосваше жената на Купър, без да се срещне с шибания си създател.
Щом се отдръпнаха от нея, тя отиде право при Купър и хвана лицето му в ръцете си, като се изправи на пръсти, за да притисне устни към неговите. Той се успокои мигновено, ръцете му се увиха около кръста ѝ, преди да вдигне глава и да ме погледне.
– Кметът си е пуснал шибаните връзки за теб.
Усмихнах се.
– Позволи му. Винаги съм готов да си отворя шибаната уста.
Устните на Купър потрепнаха от забавление. Кметът влезе вътре и когато погледът му попадна върху мен, той се нацупи и ме погледна.
– Ти! – Изръмжа той. – Ти си шибаната причина дъщеря ми да не отговаря на обажданията ми?
Подсмърчам.
– Вероятно няма да отговаря на шибаните ти обаждания, тъй като си я изоставил, когато е имала нужда от теб – отвърнах.
Семейството е създадено, за да те подкрепя. Този клуб – той беше моето семейство. И по дяволите с този шибан майкопродавец, защото сега Уилоу щеше да бъде част от това шибано семейство, независимо дали е моя, или не. Тя заслужаваше много повече от този кокошкар, който да си играе на татко, когато му хареса.
– Не обръщаш гръб на децата си.
Кметът се приближи до мен, навлизайки в личното ми пространство. Скръстих ръце на гърдите си.
– Може би ще искаш да се отдръпнеш – предупредих го аз.
– Това заплаха ли е, момче?
– Може и да е обещание, ако не ми дадеш пространство – казах му хладнокръвно.
Той се ухили над мен, без да се отдръпне. Изпъшках. Знаех, че си мисли, че е някаква гореща гад, само защото носи костюм и взема решения за този град, но аз не се страхувах да отида в затвора. Единствената причина, поради която все още не бях влизал, беше, че винаги съм бил умен в това как върша глупостите.
– Вероятно ти си причината тя да отпадне от училище. Направи ѝ глупави обещания. Курвата винаги е била доверчива към хората, които са ѝ показвали внимание.
Изгубих си душата. Тази единствена дума – той я нарече курва – ме изпрати на ръба. Чух как Купър изкрещя името ми, заповед да се отдръпна, но беше твърде късно.
Вече бях разклатил дупето му.
Кметът падна на масата, а от носа му бликна кръв. Полицаите се втурнаха към мен, събориха ме на пода и ми сложиха белезници, докато друг работеше по обезоръжаването ми. Издърпаха ме на крака и за по-сигурно ритнах кучия син в ребрата, преди да го наплюя.
– Внимавай с шибаната си уста за нея – изръмжах аз.
– Тя е моя дъщеря.
Засмях се.
– О, знам това, но се обзалагам, че мога да я накарам да ме нарича татко много по-лесно, отколкото ти.
С това ме изкараха от клуба, като ми прочетоха правата, докато вървяхме.
Назад към част 5 Напред към част 7
