УИЛОУ
Беше станало късно. Слънцето вече залязваше, а Логан все още не се беше върнал. Някак си не ми се струваше, че това прилича на него. Имаше нещо в начина, по който Логан се държеше. Знаех, че поне ще се отбие.
И като жалкото момиче, което бях – жалкото момиче с проблеми с привързаността – звънях на телефона му без прекъсване, а притеснението ми продължаваше да се увеличава, когато телефонът му отиваше на гласова поща всеки път, когато се обаждах.
На входната врата се почука. Вдигнах глава, загледах се в нея и се уплаших кой е от другата страна. Преглъщайки нервно, станах от дивана и тихо отидох до входната врата, като надникнах през прозорчето.
Купър и Деймън стояха от другата страна. Това, че ги видях да стоят там, не ми донесе никакво облекчение. Вместо това ме накара да се страхувам от това, което имаха да кажат. Защото ако те идваха тук вместо Логан, това означаваше, че нещо се е случило.
Отворих входната врата и се вгледах в двамата мъже от другата ѝ страна.
– Къде е Логан? – Попитах, като хвърлях поглед между двамата.
– Да влезем и да седнем – каза Купър. Преглъщайки нервно, аз се отдръпнах и ги пуснах да влязат, преди да затворя входната врата. Бързо ги поведох към всекидневната и седнах на мястото, на което бях седнала преди те да дойдат.
– И така, къде е той? – Попитах. Бях прекалено разстроена и притеснена, за да се интересувам от това как говоря с президента и вицепрезидента.
Купър изпусна мек дъх.
– Арестуваха Логан. – Сърцето ми прескочи един удар в гърдите ми. – Обадих му се тази сутрин. Баща ти се появи с почти всяко едно ченге в града. Те претърсиха жилището ни, разпитаха всеки един член – дори жена ми. – Лицето ми пребледня при мисълта, че сладката Пени е преживяла това. В същото време страхът пропълзя по гръбнака ми.
Дали Купър и Деймън бяха тук, за да ме накарат да изчезна?
– Логан и баща ти се скараха и Логан го удари в лицето, да не говорим, че изрита човека, докато беше задържан. – Вдишах рязко въздух, очите ми се разшириха. – Досега никой от нас не е успял да говори с него, макар че адвокатът на клуба е с него.
– О, Боже – изпъшках, изпаднала в паника. – Ще взема каквото изкарах снощи – не е много, но може би ще мога да допринеса да му помогна да се измъкне…
– Спокойно – заговори Деймън, а грубият му глас се разнесе из стаята. Отдръпнах се, без да се замислям. Купър сведе очи към вицепрезидента си, но знаех, че Деймън не е умишлено ужасяващ. Той просто естествено беше такъв.
– Адвокатът вече работи по освобождаването му от обвиненията. Просто имай търпение с нас. Тя чудесно си върши работата. Нямаше да плащам сумата, която взима, ако не беше така – информира ме Купър. – Само че междувременно искаме да останем – ако това не те притеснява. Не искаме да рискуваме, че баща ти ще се появи тук. Той отправи доста тежки обвинения към Логан по твой адрес.
Подсмърчам. Тежките обвинения не ме изненадаха. Наричаше ме с всички имена под слънцето, когато правех нещо, което той не одобряваше. Нощта, в която се прибрах вкъщи, след като отпаднах, беше най-лошата. Единствената причина, поради която не ме удари, беше, че избягах през входната врата.
След това се напих до козирката на някакво случайно парти и разбих колата си в портите на клуба.
Това не беше един от най-хубавите ми моменти, но определено беше научен урок.
Купър и Деймън останаха, двамата гледаха телевизия и тихо обсъждаха тази гадост около мен и Логан. Опитах се да не слушам. Животът ми и без това беше достатъчно скапан и не исках да ги чувам да казват, че съм прецакала Логан.
И така, заех се с почистването на кухнята на Логан. Не беше гадна – просто не беше жива. И имах нужда да се занимавам. В противен случай щях да полудея.
Няколко часа по-късно входната врата се отвори. Завъртях се и се хванах за кухненския плот, а коленете ми почти се подкосиха под мен, когато Логан влезе през входната врата. Очите му моментално се спряха на мен и без да каже нито дума на никого от нас, той се приближи до мен, хвана ме за врата и придърпа устните ми към своите.
Мускулите ми се свиха от облекчение. Притиснах се към него, а устните ми мигновено откликнаха на напора му. Той ме поведе, езикът му навлезе в устата ми, опитвайки ме, преди накрая да отдели устните ни и да ме придърпа към себе си, опирайки брадичката си на върха на главата ми.
– Имам съд след тридесет дни – каза той на Купър и Деймън. – Адвокатът обаче смята, че ще се измъкна. Твърде много доказателства срещу кмета за използване на градски средства за лични вендети.
Наблюдавах как Купър и Деймън станаха от дивана.
– А ако не се измъкнеш? – Попита Купър.
Логан сви рамене.
– Ще имам първото си посещение в затвора.
Деймън изхърка. Аз се намръщих. Не ми харесваше звукът, че Логан отива в затвора, особено заради семейството ми.
Купър плесна с ръка по рамото на Логан.
– Бъди на масата в девет сутринта – нареди Купър. – Тогава ще обсъдим тази гадна буря, която се случи днес.
Логан кимна веднъж. След като те си тръгнаха, той ме подхвана в прегръдките си и ме понесе нагоре към спалнята си, като устните му се спуснаха върху моите веднага щом стигна върха на стълбите. Нямаше нужда от думи между нас.
Дрехите ни изчезнаха само за секунди, а когато Логан ме сложи на леглото, не губи и миг, преди да се плъзне между бедрата ми, а пенисът му се потопи във влажната ми путка.
– Цял шибан ден си мислех за теб – изръмжа Логан, докато започна бавно да ме чука, а ударите му бяха бавни и равномерни. Стенех, исках още, но и се наслаждавах на усещането, че не бърза с мен.
Ръцете му се движеха по тялото ми, галейки ме, докато бавно забързваше темпото.
– Пристрастявам се, малка – изръмжа той, преди да доближи устните си до моите.
Изстенах и свързах глезените си зад гърба му. С меко ръмжене на удоволствие той хвана бузата на дупето ми, подпря се на другата си ръка и ме чукаше силно – като гладен, обладан човек.
И аз се наслаждавах на всеки шибан момент от това.
Логан мълчаливо прокара пръсти през косата ми. Главата ми се беше облегнала на гърдите му, а другата му ръка беше на бедрото ми, като палецът му очертаваше кръгове по бедрото ми.
– Предполагам, че трябва да се приготвиш за работа – изръмжа той.
Поклатих глава и го погледнах. Той се намръщи към мен.
– Няма да тръгвам – казах му тихо. – Ще се обадя на мениджъра сутринта, за да му съобщя, че напускам.
Логан ме изненада, като се разсмя тихо.
– След тази проклета кавга, която имахме, сега искаш да напуснеш?
Бузите ми се обагриха от руменина, докато си спомнях за адски горещата кавга, която доведе до най-добрия секс в живота ми – е, един от най-добрите секс, като се има предвид, че Логан сякаш винаги можеше да надмине себе си.
– След случилото се с баща ми мисля, че ще е най-добре да остана настрана за известно време – признах тихо.
Логан допря устни до върха на главата ми. Сърцето ми се сви в гърдите от обичта му и аз жалко се вкопчих в нея.
– Тогава си почини малко. По-късно ще те събудя, за да се нахраниш, добре?
Прозявайки се, кимнах и се сгуших по-близо до него, оставяйки очите си да се затворят. Палецът му не спираше да обхожда кожата ми, а пръстите му не спираха да се движат в косата ми. Заспах за нула време с безопасността и комфорта на Логан, който ме обгръщаше.
Назад към част 6 Напред към част 8
