Глава 10
КАТЮШКА
Погледнах нагоре, когато Грим излезе на верандата си с бира в ръка. Той ме погледна.
– Добре ли се чувстваш? – Попита ме, а дрезгавият му глас лесно достигаше до ушите ми в тишината навън.
Кимнах и увих одеялото по-плътно около раменете си.
– Малко ми се гади – казах му. – Но това не е нещо ново. – Повдигнах рамене.
– Почти си излязла от първото тримесечие, нали? – Попита ме Грим, докато се подпираше на един от стълбовете, които държаха тентата нагоре, а тези негови студени, тъмни очи се фокусираха върху лицето ми. При кимването ми той наклони леко глава настрани. – Не трябва ли сутрешното гадене да е приключило?
Отново му вдигнах рамене.
– Не съм сигурна – казах му. – Не успях да отида на лекар. Хъни ми даде някакви пренатални дъвки без рецепта, които да вземам, защото очевидно трябва да ги вземам, но не знам много за бременността си. Просто се оставям на течението и се надявам всичко, което чувствам, да е нормално. – Признах си, че не мога да се съглася, докато отвръщах поглед от него.
– Трябва да те заведа на лекар. – Измърмори той повече на себе си, отколкото на мен. Вдигнах отново очи към него в шок. Никога не съм знаела, че Грим се интересува от мен, освен да се увери, че съм защитена.
Преглътнах трудно, принуждавайки се да си спомня за Скраб – човекът, който стопли сърцето ми и запали душата ми. Но погледът на Грим имаше свойството да подклажда огън по кожата ми, особено сега, когато вече не ме мразеше в червата си.
Скраб излезе на верандата от разходката си из гората. Нещо го тревожеше, откакто разговаря с Грим сам, и ако трябва да гадая, то беше свързано със самия Грим.
Той погледна президента си, но ми се усмихна. Вдигна малка чанта.
– Мисля, че може би намерих нещо, което да помогне на стомаха ти. – Господи, колко далеч е ходил? Усмихнах му се. Майната му, как така имах късмет с него? – Ще отида да ти направя една чаша. Грим, може ли да си поговорим? – Попита той, докато влизаше в къщата, без да хвърля поглед на президента си, докато минаваше покрай него.
Грим въздъхна, но се отдръпна от стълба, на който се беше облегнал, и последва Скраб в къщата му. Грейв се измъкна от къщата и седна на люлеещия се стол, който се намираше срещу люлката, на която седях аз.
– Има някакво напрежение там. – Измърмори той.
– За какво говориш? – Попитах го. Бях го забелязала, разбира се, но се надявах Грейв да ме осведоми за всичко, което, по дяволите, бях пропуснала.
– Нещо се случи, когато Скраб и Грим разговаряха сами. – Каза ми той. – Целият клуб го забеляза.
Обърнах цялото си, неразделно внимание към него.
– Какво може да се е случило? – Попитах го. – Всичко би трябвало да е наред, особено сега. Скрб най-накрая получи това, което искаше, а именно да ме приеме в клуба.
– Случило се е – направо ми каза Грейв. Очите ми се разшириха невярващо. Бях очаквала всичко друго, но не и това. – Грим е доста шибано безчувствен. Именно това го направи адски добър вицепрезидент и го направи още по-добър президент. Очите му са шибано изнервящи. – Да, няма нищо страшно. – Но сега, когато обръщам внимание, Грим не те гледа така. Никога не го е правил, когато наистина се замисля.
Преглътнах нервно.
– Какво искаш да кажеш, Грейв? – Поисках да знам.
– Грим има чувства към теб, Катюшка. – Каза ми направо той. – И то не по начина, по който го е грижа за старата дама на Алекс, Трикси. Грим иска теб. – Сви рамене. – Реших, че заслужаваш да знаеш.
Взирах се в него цяла минута, като бавно оставях думите му да потънат в съзнанието ми.
– Грейв, това е шибана лудост. – Най-накрая му се развиках. Мразех, че сърдечният ми ритъм се ускори при мисълта, че Грим наистина се грижи за мен, както правеше Скраб. – Грим ме затвори в проклетото мазе, по дяволите.
Грейв ми вдигна рамене отново.
– Вярвай в каквото искаш.
Скочих от люлката и влязох в къщата, като спрях точно пред кухнята, където чух как Скраб и Грим си говорят с приглушени, гневни гласове. Гласовете им обаче моментално спряха.
– Катюшка, можеш да излезеш иззад стената – извика Грим.
Въздъхнах и се преместих в кухнята. Трябваше да знам, че Грим ще усети промяната във въздуха. Той беше странен като нея.
Скраб изви вежди към мен, когато влязох в кухнята.
– Подслушваш ли, принцесо? – Майната му, това име винаги предизвикваше тръпки.
Повдигнах рамене, като кръстосах ръце на гърдите си.
– Вие двамата криете ли нещо от мен? – Попитах ги.
Скраб въздъхна и сведе очи към Грейв, докато той също влизаше в кухнята.
– Когато забележиш нещо, братко, си затваряй шибаната уста. – Скраб се нахвърли върху Грейв. – Устата ти винаги е била прекалено голяма. Сплетничиш повече от жените.
Грейв сви рамене.
– Става дума за нея. – Вдигна ръцете си във въздуха Скраб. Грим стисна челюстта си, докато се взираше в Грейв. – Реших, че заслужава да знае, че има двама мъже, които я искат – не само един.
Грим изпрати юмрука си срещу лицето на Грейв. Извиках, когато Грейв се сгромоляса на пода, макар че дори не изглеждаше притеснен от това.
– Не искахме тя да знае! – Изръмжа Грим срещу Грейв.
– Не трябваше ли това да бъде мое собствено решение? – Изригнах на президента, сега ядосана на всички в стаята.
– Защо? – Попита Скраб. – Мислех, че си доволна от мен. – Каза той, тонът му беше твърд, в него се прокрадваше малко болка, която убиваше душата ми.
Въздъхнах, раменете ми увиснаха, докато гледах великолепния мъж пред мен.
– Искам те, Скраб. Боже, винаги ще те искам и нито едно проклето нещо няма да промени това. – Казах му. Знаех, че независимо от всичко, ако не можех да имам Скраб, никога нямаше да избера някой друг.
– Някъде там има и но. – Каза Скраб, като пъхна ръце в джобовете си. Сърцето ми се сви. Исках той да ме прегърне. Мразех, че вече бях предизвикала разрив между нас.
Грейв безшумно се измъкна от стаята, оставяйки ме сама с двамата мъже. Преглътнах дебело.
– Никога не съм искала да знаеш заради тази глупост – каза ми Грим, привличайки погледа ми към него. Тези тъмни, почти бездушни очи бяха омекнали, което ме накара да преглътна трудно, когато мъжът, когото никой друг не познаваше, се разкри пред мен. – Не исках да се съмняваш в това, което имаш със Скраб.
Скраб протегна ръка напред и изтри една сълза, която се плъзна по бузата ми. Не можех да откъсна очите си от нежните, тъмни очи на Грим.
– Изпитвала ли си някога мъж извън Алексей? – Попита ме тихо Скраб, привличайки очите ми към неговите.
Поклатих глава, докато гледах мъжа, който завинаги щеше да задържи част от сърцето ми и парче от душата ми.
Скраб беше всичко за мен.
Скраб погледна към Грим и двамата мъже си размениха поглед, който не разбирах. Скраб преглътна трудно, преди нежно да подхване лицето ми с ръце и да притисне устните си към моите в нежна целувка, която разкъса душата ми.
– Не ми се иска да го казвам, принцесо, но ти трябва да изпиташ нещо повече от мен. – Той прокара палците си под очите ми, докато аз стисках китките му, а сърцето ми се блъскаше силно в гърдите ми. Взирах се в него със страх в очите си. Не можех да го загубя. – Все още съм тук, принцесо. – Увери ме той. – Никога няма да отида никъде, но…
– Не. – Задуших се. – Недей да ми причиняваш това, Скраб – помолих го. Знаех го. Той щеше да си тръгне. Такъв тип мъже не споделяха жените си, а аз не можех – не исках – да го загубя.
Той придърпа устните ми към своите и ме целуна дълбоко. Стиснах ръцете си около китките му, докато отварях устните си под неговите, позволявайки му да задълбочи целувката.
– Добре. – Каза срещу устните ми. Погледна към Грим. – Прокарай пътя.
– Сигурен ли си за това, братко? – Попита го Грим, а очите му се преместиха към мен за момент, преди да се фокусират отново върху Скраб. Сърцето ми заби в гърдите. Тревогата се разгърна в корема ми.
Какво щеше да се случи?
Скраб прокара устни по челото ми.
– Сигурен съм. Не ми убягна начинът, по който те гледа.
Назад към част 9 Напред към част 11
