Глава 9
СКРАБ
Блъснах с ръка нощното шкафче, за да потърся телефона си, който звънеше отвратително. Катюшка тихичко хленчеше в знак на протест срещу това, че я безпокоят от съня ѝ. Последните няколко дни бяхме прекарали основно само горе в стаята, която използвахме при Алехандро, чукайки се, докато не припаднем, само за да се събудим и да продължим отново.
Бременността ѝ караше хормоните ѝ да се разбунтуват, но аз бях твърде щастлив да ѝ бъда полезен.
– Какво? – Измърморих, когато отговорих, без да си правя труда да погледна номера на обаждането.
– Стани от леглото. Имам нужда от теб и Катюшка в клуба. – Нареди Грим.
Въздъхнах и седнах в леглото, а одеялата паднаха до кръста ми. Катюшка се претърколи настрани със стон.
– Всичко наред ли е? – Попитах моя президент.
– Да. – Отговори ми той. – След час имаме църква, а след това трябва да поговоря с теб и Катюшка заедно. – Информира ме той. Обърнах внимание на начина, по който вече не произнасяше името ѝ, сякаш я мразеше, и това ме накара леко да се нацупя. Не знам защо, но това ми напомни за начина, по който говореше за Трикси.
– Ще бъдем там – казах му аз. Приключих разговора и погледнах към спящата жена до мен. Поставих ръката си от другата ѝ страна и нежно спуснах тялото си до нейното, притискайки врата ѝ. – Принцесо. – Въздъхнах в ухото ѝ. Тя изстена тихо и сляпо протегна ръка, за да ме отблъсне. Усмихнах се срещу кожата ѝ. – Събуди се.
– Скраб, уморена съм. – Оплака се тя.
Внимателно издърпах ушната ѝ мида между зъбите си. Тя мигновено се протегна и впи нокти в раменете ми, докато се претърколи по гръб и разтвори крака, притискайки ме между бедрата си. Засмуках рязко дъх, когато пенисът ми се плъзна между гладките ѝ гънки. По дяволите, тя вече беше толкова шибано мокра.
– Майната му. – Изсъсках.
Бях планирал да си взема душ, но сега нямаше да има време за това – не и с Катюшка, която се извиваше под мен по този начин.
Със слаб стон се плъзнах в хлъзгавата ѝ топлина, поех устните ѝ с гореща, бавна целувка, докато люлеех телата ни заедно.
Ако не знаех по-добре, можех да си помисля, че тази жена е шибана вещица.
***
Заех мястото си на масата, след като затворих вратата на параклиса зад себе си. Едва бях имал време да настаня Катюшка, когато стигнахме до клуба. Бяхме напуснали „Алехандро“ в последния момент.
Грим удари с чукчето си по масата, с което въведе ред в залата.
– Обиколката мина гладко, макар че повечето от хората на Алексий си бяха тръгнали, докато стигнем – измърморих. – Убихме всички с изключение на двама. Двамата, които не успяхме да убием, в момента се намират долу в мазето.
Той посочи към Грейв и Алекс.
– Искам вие двамата да сте с мен, когато сляза да ги разпитам.
Алекс въздъхна и се облегна назад на седалката си.
– Трикси има нужда от мен, братко. – Каза тихо той, като погледна към нашия президент.
Нямаше никакво колебание, тъй като Грим кимна веднъж на вицепрезидента си в знак на разбиране.
– Добре. Алекс, погрижи се за Трикси. Грейв ще се погрижи за момичетата, докато тя отново се оправи. Ние ще изчакаме, докато тя отново се оправи, братко.
След това Алекс стана от масата и излезе от стаята, за да намери жена си. Грим удари с чукчето си по масата.
– Заседанието се отлага до второ нареждане. – Каза ни той. Посочи пръста си към мен. – Вземи Катюшка и се върни тук. – Заповяда ми.
Кимнах веднъж и станах от масата, отивайки да намеря Катюшка, като през цялото време се чудех какво, по дяволите, искаше Грим от нея сега. Тя седеше на дивана в ъгъла на стаята със затворени очи. Алехандро седеше до нея и държеше на ръце спящия Антонио.
– Твой ред? – Попитах го.
Той се усмихна.
– Джоуи имаше нужда от путка.
Извърнах очи, преди да се обърна към Катюшка.
– Принцесо, Грим иска да говори с нас – казах ѝ, докато ѝ подавах ръка, за да ѝ помогна да стане от дивана.
Тя постави ръката си в моята, като ме погледна с красиви, сини очи, изпълнени с нервност.
– За какво? – Попита тя, докато се приближаваше към мен, а ръката ѝ трептеше на корема ѝ.
Притиснах устните си към нейните в кратка, сладка целувка.
– Не знам, принцесо – признах аз. – Но аз съм тук. – Нежно ѝ напомних. – Няма да позволя да ти се случи нито едно проклето нещо. – Макар че интуицията ми подсказваше, че Грим вече не я мрази и не иска да я убие – че сега се изграждаше нещо друго, нещо, което вероятно нямаше да ми хареса, по дяволите.
Заведох я към параклиса. Грим загаси цигарата си, когато Катюшка влезе в стаята. Присвих очи към него с подозрение. Единственият човек, за когото се грижеше да не пуши в близост до него, беше Трикси. Не му пукаше за пушенето около другите и всички знаехме това.
– Седни. – Каза ѝ той. – Скраб, затвори вратата и също седни.
Пуснах ръката ѝ, след като оставих още една бърза целувка на устните ѝ. Гледах я как заема мястото си, докато затварях вратата, а след това заех едно място до нея на седалката между нея и Грим. Тя върна ръката си в моята, като пръстите ѝ леко потрепваха в прегръдката ми. Леко ги стиснах с надеждата да я успокоя.
– Алекс е единственият друг човек, който знае това – започна Грим, – но когато спряхме до мястото, където бяха хората на Алексей, чухме някакви глупости и исках вие двамата да знаете, преди всички останали да разберат.
– Какво е това? – Поисках да знам.
– Алексей знае, че тя е бременна – каза Грим, като наклони глава в посока на Катюшка. Лицето ѝ побеля до болнав, неестествен цвят, а в очите ѝ блестеше чист страх, който накара собственото ми черво да се изкриви. Изглеждаше призрачна. – И иска да получи своя наследник с всички възможни средства.
Катюшка скочи от стола си и се втурна към кофата за боклук точно преди да повърне всичко, което беше яла през последните дванайсет часа. Скочих, прибрах косата от лицето ѝ и ѝ прошепнах тихо, като ми се искаше да мога, по дяволите, да съсипя Алексей и да го заровя някъде в плитък гроб за всичко, което ѝ беше направил.
Грим стоеше от другата ѝ страна с ръка на рамото ѝ, докато тя се давеше още няколко пъти.
– Добре ли си? – Попита грубо той, след като тя свърши давенето. Напрегнах се.
Грим навлизаше в опасна територия с мен.
Тя се изправи, като леко се поклащаше на краката си. Хванах я за бедрата и я придърпах назад към себе си, като обгърнах едната си ръка около торса ѝ, за да прилепя тялото ѝ към моето. Тя кимна слабо, но лицето ѝ беше бледо, а сините ѝ очи все още бяха изпълнени с ужас.
– Катюшка, всичко, което ни каза, се потвърди снощи. И двамата с Алекс сме съгласни, че се нуждаеш от нашата защита. – Каза ѝ Грим.
– Не мога да ти позволя. – Каза му тя, а гласът ѝ се пречупи. – Грим, аз ще унищожа всички тук. – Стиснах челюстта си. Нямаше да ѝ позволя да си тръгне от мен и от защитата, която ѝ предлагахме.
Внимателно я обърнах с лице към себе си и посегнах да притисна нежно лицето ѝ в ръцете си.
– Принцесо, не вярвай на това. – Натиснах я. – Ние можем да защитим теб и твоето малко – уверих я аз.
Тя поклати глава.
– Тук има семейства, Скраб. Не мога…
– Да, можеш – каза Грим. Тя погледна през рамо към него. Затегнах хватката си върху нея. – Можеш да останеш при мен със Скраб. – Какво, по дяволите? – Грейв и аз ще бъдем там с теб. Ще бъдеш далеч от всички. Ако решат да се върнат в града, ще бъдем готови. Алехандро, Купър, Джоуи, Ривър и аз вече седнахме да обсъдим подкрепленията около периметъра на града. А Джейдън и Амброза ще пътуват с Жътварите и Картърс.
– Майната му. – Проклех, като погледнах президента си. – Господи. – Толкова много екипажи влизат? Тази гадост излизаше извън контрол – бързо.
Грим ми кимна.
– Ако Алексей иска проклета война, ще я получи. – Каза ми той. – И няма да посегне на Катюшка или на бебето ѝ.
– Обещаваш, че няма да се случи нищо на никое от семействата? – Попита го Катюшка, докато се обръщаше в ръцете ми, за да се изправи отново изцяло пред него.
Грим ѝ кимна, а в тъмните му очи проблясваше нещо подобно на загриженост, докато я гледаше. Преглътнах думите си, като не исках нищо повече от това да разкъсам Грим за начина, по който се отнасяше с нея. Ръцете ми притеснително се стегнаха около кръста на Катюшка.
– Обещавам. – Закле ѝ се той.
Тя кимна веднъж. Притиснах устни към слепоочието ѝ.
– Иди да намериш Мечо – казах ѝ тихо. – Ще изляза след минута.
Тя кимна и се измъкна от ръцете ми, напускайки стаята. Бутнах вратата на параклисната стая зад нея и скръстих ръце на гърдите си, свеждайки очи към моя президент. Той запали цигара и повдигна вежди към мен.
– Какво? – Попита ме.
– Какво, по дяволите, беше това, Грим? – Попитах. – Аз не съм сляп.
– Никога не си бил, Скраб. – Отговори той. Погледна към вратата, преди да ме погледне отново. – Имаш великолепна жена.
Присвих опасно очи към него – предупреждавах ясно в позицията си, че е по-добре да се отнася внимателно към нея.
– Ходиш по тънък лед, братко – предупредих го.
– Тая твоя жена ми се обажда в душата, Скраб. – Каза ми направо той. Стиснах юмруци. – Това е най-странното шибано нещо, което някога съм преживявал, но има нещо, което ме привлича към нея.
– Преди по-малко от двайсет и четири часа ти я мразеше, Грим. – Нахвърлих се върху него.
– Аз си вършех шибаната работа като президент на този клуб, Скраб. – Отвърна ми той. – Първият ми дълг е към този клуб. Винаги ще бъде. Иска ми се да имах шибаната свобода, която вие имате, за да поставяте жените си на първо място, но нямам. – Той хвърли ръка по посока на вратата. – Даваш на Катюшка шибан шанс, избирайки да повярваш на това, което ти е казала? Иска ми се да можех да го направя, Скраб, но не можах. Не разбираш ли това? – Попита той. – Този клуб е преди всичко за мен. Аз не съм Купър. Аз не съм Джоуи, Ривър – никой от тях.
– Какво, значи изпитваш някакви шибани чувства към жената, която се опитвам да обявя за своя? – Изригнах, без да се интересувам дали гласът ми се разнася извън стаята.
Грим стисна челюстта си, но не ми отговори. Мълчанието му обаче беше достатъчен отговор.
Засмях се, като вдигнах ръце във въздуха.
– Не можеше да продължиш да имаш Трикси, най-накрая, по дяволите, го осъзна, а сега решаваш да преследваш Катюшка? – Изръмжах.
Грим се приближи до мен, а очите му проблясваха опасно при споменаването на Трикси.
– Внимавай. Никога не съм изпитвал нищо към Трикси, освен платонични чувства. – Изръмжа ми той, като се приближи още повече до мен. – Но по-добре внимавай с проклетия език за нея, защото ще ти прережа гърлото заради нея. – Предупреди ме той.
Стиснах челюстта си.
– Това е прецакано, Грим. – Изръмжах срещу него.
Той въздъхна и отново се отдръпна от мен.
– Знам, че е така, Скраб. Мислиш ли, че искам да имам чувства към нея? Ебаси, не искам. Искам да я имаш, без да се притесняваш за задници като мен.
Прокарах ръце по лицето си.
– Не искам да има разрив между нас, братко – заговори Грим, когато останах безмълвен.
Погледнах го.
– Дръж ръцете и очите си далеч от моята жена и всичко ще бъде наред – изръмжах аз.
С това излязох от стаята.
Назад към част 8 Напред към част 10
