Глава 3
СКРАБ
Отворих очи, за да се вгледам в познатия таван на апартамента ми в клуба. Последното нещо, което си спомнях, беше как ме блъсна онзи проклет ван. И как, по дяволите, се озовах тук?
– Здравей, Скраб – извика Медик. Бавно извърнах глава настрани, за да го погледна. Той се усмихна. – Тежко падане, нали?
– Нещо такова. – Въздъхнах. Отпуснах тялото си в седнало положение и поклатих глава на Медик, след като той стана от стола, за да ми помогне. – Ще се справя – измърморих.
Грим влезе в стаята.
– Радвам се да те видя буден, братко. – Поздрави ме той. – Помниш ли какво се случи?
– Да – казах му и кимнах в знак на благодарност към Медик, след като той ми подаде малко тиленол. Болката не беше много силна. Знаех, че гърбът ми е доста одраскан, но това не ми пречеше. Бързо преглътнах хапчетата. – Как, по дяволите, ме намерихте? – Попитах моя президент.
– Едно момиче – една от жените на Алексей, за да бъда точен – каза ми Грим. Изкривих вежди към него с недоверие. Това звучеше като пълна глупост, но ако тя наистина беше рискувала живота си, за да спаси моя, то поне заслужаваше шибана благодарност. Грим сви рамене. – Тя прерязала гърлото на шофьора и пробола другия в гърдите, преди да ми се обади да дойда да ти помогна.
Очите ми се разшириха още повече. Беше се обърнала срещу собствените си хора, за да ми помогне, по дяволите.
– Какво направи с нея? – Попитах го, знаейки какъв може да бъде Грим. Той не се доверяваше на никого съмнителен около семейството, а този клуб беше семейството на Грим.
– Тя е заключена в мазето. – Отвърна той направо, като дори не виждаше какво, по дяволите, не е наред с това.
– Каква абсолютна ебавка, Грим? – Попитах. Той изви вежди към мен. – Господи, През. – Поклатих глава. – Тя ми спаси живота, а ти я затвори в мазето?
– Не ѝ вярвам, по дяволите – всъщност не вярвам на нито един руски майкопродавец. – Въздъхнах и прокарах ръце по лицето си. В рамото ми имаше лека болка, но това не беше нищо, с което не бях свикнал преди. През по-голямата част от живота си се бях сблъсквал с болки в рамото, след като го бях изкълчил в ранна възраст.
– Девойката е бременна, несъмнено е бебето на Алексей. – Спуснах ръце обратно в скута си и го загледах така, сякаш си е загубил ума, но това беше Грим за вас. На него не му пукаше за никого и за нищо, което не беше свързано с този клуб. – Тази лоялност към него тече дълбоко в проклетите ѝ вени, Скраб. Няма да излагам на риск нито един член на този клуб само защото ти е спасила живота. Тук имаме жени и деца, за които трябва да се притеснявам.
Разбирах откъде идва, но шибаното мазе? Все още не можех да преодолея това. Като дявол да го вземе, тя поне заслужаваше малко повече за това, че спаси проклетия ми живот, за да не се налага клубът ми да погребва свой член.
– Искам да я видя, Грим – казах му аз. Той сведе очи към мен в мълчаливо предупреждение да си затворя устата, но аз не го направих. Ако имаше нещо, което знаех за Грим, той поне щеше да те изслуша. Въздъхнах. – През, тя ми спаси живота. – Напомних му. Той стисна челюстта си. – Просто искам да я видя. Нямаше да съм тук, в клуба, жив и да дишам, ако тя не беше направила това, което направи. Така че, въпреки че не ѝ вярваш, аз поне ѝ дължа благодарност. – Казах му честно.
Грим стисна челюстта си толкова силно, че от другия край на стаята можех да чуя как зъбите му скърцат.
– За това не може да става дума, Скраб. – Изръмжа той.
Извърнах очи. Грим беше най-добрият шибан президент, който тази харта някога е виждала, но понякога беше истинска болка в задника.
Като сега.
– Грим, просто помисли за това. – Помолих го. – Въпреки че ти и всички останали се отнасяте към нея така, тя спаси живота ми по своя болен, извратен начин. Без значение какъв мотив може да има зад спасяването ми, тя го е направила.
Грим поклати глава.
– Изключено е, братко. Не питай повече. – Нареди той.
С това излезе от стаята и затвори вратата след себе си с контролиран гняв, който би изплашил всеки нормален, здравомислещ човек.
Но аз не бях здравомислещ.
***
Слязох по стълбите, за да ме посрещнат всички членове на клуба и техните семейства. Куршумът нежно ме придърпа в едноръка прегръдка, като се има предвид, че тялото ми беше малко възпалено от падането, което направих. Имах късмет, че се измъкнах от този инцидент само с няколко драскотини и болки в мускулите. Със сигурност не ме бяха ударили леко.
– Няма да лъжа, братко, когато Грим получи това обаждане, със сигурност си мислех, че си мъртъв. – Призна той. – Радвам се, че си добре.
Засмях се.
– Вероятно щеше да е така при нормални обстоятелства – казах му, визирайки жената, която се беше обадила на Грим и беше спасила живота ми.
Хъни ми се усмихна, докато опираше ръце на изпъкналия си корем. Беше бременна в трийсет и осмата седмица, а Куршумът обичаше всеки миг от бременността ѝ.
– Здравей, Хъни. – Усмихнах се.
Тя ме прегърна, доколкото можеше, с корема си между нас.
– Притеснявах се за теб. – Оплака се тя. – Никога повече не ме плаши така, Скраб.
Притиснах устни към върха на главата ѝ.
– Извинявай. – Извиних се. – Ще се опитам да не го превръщам в навик.
Тя ме удари по коремната преса с настървение. Нежно ги разтрих, тъй като в корема ми се разгоря болка, но ѝ се усмихнах, за да я скрия.
– Не се шегувай с това, Скраб. – Скара ми се тя. – Не е смешно.
Повдигнах ръка, за да прокарам ръка по русата ѝ коса.
– Ще бъда внимателен – уверих я аз.
Куршумът обгърна с ръце кръста ѝ и се наведе, за да притисне целувка по бузата ѝ, като разпери ръце по корема ѝ.
– Успокой се, бейби. – Успокояваше я той. – Скраб има много, много години, преди да се изпикае. – Увери я той. – Ще е нужно много повече от руснаците, за да премахнат твоята НДП.
Намръщих му се.
– Ти си задник – изръмжах, докато минавах покрай тях. Мразех го да ме нарича неин най-добър приятел. Това ме караше да се чувствам като чудовищен петокласник, който седи с приятелката си на преспиване и прави гривни за приятелство.
Изтръпнах при мисълта за това. Никога не сме били такива приятели. Прекарах по-голямата част от времето ни заедно в училище, опитвайки се всячески да я измъкна от неприятностите, докато накрая всичко това не я застигна и не я изпратиха в затвора.
Грим се обади в църквата и всички се вмъкнахме в параклиса. След като всички седнахме, Грим удари с чукчето по масата, за да въведе ред в църквата.
– Снощи Скраб едва се спаси с шибания си живот. – Напомни Грим на всички на масата. – Няма да обявявам блокиране – да ни събера всички на едно място е тъп шибан ход. Искам обаче поне по двама членове да са във всеки дом. – Нареди той.
Посочи към Грейв.
– Искам да си с Алекс и Трикси. – Нареди. Грейв кимна в знак на разбиране и аз реших, че вероятно няма нищо против. И двамата с Грим имаха странни отношения с Трикси. Тя беше специална и за двамата по онзи начин, по който беше малка сестра. – Скорпион, искам да си със Саботаж и Изи. Скраб – каза той, сочейки с пръст към мен, – ти си с Куршума и Хъни. Тор, искам теб и Хатчет заедно. Аз ще остана с Инк. Ясен ли съм? Ако започне да се случва нещо, набирайте бързо номера ми и ще събера група, която да стигне до всички вас. – Информира ни той.
Всички кимнахме в знак на разбиране.
– Катюшка все още е в мазето. – Погледнах нагоре при тази част от информацията. – Не знам какъв е бил шибаният ѝ мотив снощи да убие двама от хората на Алексей и след това да спаси Скраб, но няма да рискувам. Тя не се освобождава без мое съгласие. Ясен ли съм? – Попита Грим.
– Кристално. – Всички се обадиха.
Грим вдигна чукчето си, но преди да го удари по масата, за да прекрати заседанието на църквата, отново заговори.
– Трикси кани всички жени да помогнат да се направи голяма трапеза за всички нас след всичко, което се случи снощи. Очаквам всеки мъж на тази маса да се наслади на това ястие и да се почерпи за живота си, преди да се прибере у дома, ясно?
След хор от съгласие Грим удари с чукчето по масата, прекратявайки заседанието на църквата.
– Скраб, Куршум, останете за минута. – Нареди той.
След като всички излязоха от параклиса и вратите отново се затвориха, Грим ме погледна.
– Скраб, можеш да слезеш в мазето, за да кажеш каквото, по дяволите, имаш да казваш на Катюшка, но ще отидеш само ако Куршума е с теб, ясно?
– Разбирам, През – казах му, изненадан, че ми позволява. Преди това беше доста твърд, но това беше друго нещо в Грим. Той също щеше да помисли за това, което си му казал. Не беше само неговият път или магистралата.
Той кимна веднъж и се изправи от масата. След като той си тръгна, аз се изправих от масата, като гърбът и раменете ми изпъкваха, докато го правех. Майната му, остарявах.
Куршума протегна ръка да ми помогне, но аз му поклатих глава.
– Добре съм, братко – измърморих аз. – Просто ме боли. Нищо сериозно.
– Не видях пораженията. Мисля, че Грим и Медик са единствените, които са го направили. – Каза ми той. – Лошо ли е?
– Не – казах му честно. – Може би ще се нуждая от помощта на Хъни. – Той сведе очи към мен. Аз се засмях тихо. – Нищо подобно, братко – казах му. Лицето му леко се отпусна. Човекът беше териториален като дявол по отношение на жената си, но Хъни се наслаждаваше на тази глупост.
– Знам, че гърбът ми е малко надраскан. Просто ще имам нужда от нейната помощ, за да закърпя тези, които са малко по-дълбоки, след като си взема душ.
Той кимна.
– Тя ще ти помогне, братко. – Каза ми той. Знаех, че ще ми помогне. Хъни и аз бяхме най-близките най-добри приятели тук.
Излязох от стаята и се насочих към мазето, а Куршума ме следваше. Щом слязохме долу, не бях подготвен за красивата руса жена, която седеше на пода в мазето, вързана за стълб. Кожата ѝ беше бледа, а очите ѝ бяха най-красивите, ледено сини, които някога бях виждал.
Бях почти зашеметен и онемях.
– Здравей. – Издишах.
Назад към част 2 Напред към част 4
