Глава 16
ЛЕКС
Тор стоеше зад гърба ми с ръце около кръста ми, докато чакахме резултатите от теста за бременност на Трикси. Единадесет дни по-късно и най-накрая ни беше позволено да позволим на Трикси да си направи тест за бременност. Подскачах нетърпеливо с крак, изключително притеснена да разбера резултатите.
– Дишай – тихо ми заповяда Тор, докато притискаше устни към извивката на врата ми. – Ако този път не се получи, тогава ще продължим да опитваме.
Издишах тежко и прокарах едната си ръка през косата си. Трикси седеше на дивана. Беше оставила теста за бременност в банята и изчаквахме препоръчителните три минути, преди някой от нас да отиде да провери.
– Отпусни се, бейби. – Алекс успокои Трикси, като коленичи пред нея. Очите ѝ се впиха в неговите. Тор стегна ръцете си около кръста ми, притискайки шията ми. – Лекс е също толкова нервна, колкото и ти. Но ако си бременна с тяхното дете, да се стресираш заради този тест не е здравословно.
Таймерът на телефона на Тор се включи. И двете с Трикси подскочихме, толкова потънали в мислите си, че това ни изплаши. Тор мигновено ме освободи и изключи ревящата аларма.
– Кой от вас ще погледне теста? – Попита Алекс. – Защото, ако Трикси трябва да чака още малко, мисля, че ще си изгуби ума.
Поклатих глава, страхът да не би да е отрицателен ми пречеше да искам да го погледна. Погледнах към Тор. Той притисна устните си към челото ми.
– Аз ще отида. – Каза ми тихо.
Гледах гърба на Тор, докато той отиваше към банята на долния етаж и изчезваше вътре. След малко излезе, държейки теста с тържествено изражение на лицето. Собственото ми лице моментално падна при вида му.
– Не се получи – прошепнах аз.
Той се приближи до мен и протегна теста в моята посока. Погледнах го и си поех рязко дъх при резултатите.
Трикси беше бременна.
Беше бременна с нашето бебе.
– О, Боже. – Задъхах се, а сълзите ми моментално се появиха в очите ми и се разляха по бузите ми. – Истинско е. Официално се случва. – Изплаках.
Тор пусна теста в кофата за боклук, преди да се приближи до мен и да ме обгърне в обятията си, а по устните му се разля собствената му усмивка. Трикси ни гледаше с обнадеждаващо изражение. Тор и кимна.
– Ти си бременна, Трикси.
– Да! – Изкрещя тя, докато слагаше ръце около врата на Алекс. Той се засмя, като я хвана в прегръдките си, падайки по задник на пода.
– Ще ставаме родители, Тор – казах аз, като се протегнах и притиснах лицето му в ръцете си. Той кимна.
– Това е така. – Съгласи се той, преди да се наведе и да притисне устни към моите.
***
Трикси се хвана за ръба на тоалетната чиния, докато повръщаше всичко, което току-що беше изяла, а после и още малко. Разтривах гърба ѝ успокояващо, докато тя се давеше и повръщаше отново. Алекс влезе в банята и ми кимна веднъж. Преместих се от пътя му, за да може той да заеме мястото ми.
– Тук съм, момиченце – каза Алекс тихо, докато обгръщаше тялото и с неговото.
Излязох от банята. Тор ме чакаше в края на коридора, облегнат на стената със скръстени на гърдите ръце.
– Как е тя? – Попита той.
Поклатих глава към него.
– Не е по-добре – казах му честно. – Бебето само я разболява все повече и повече.
Тор ме придърпа в прегръдките си и притисна устни към върха на главата ми.
– Алекс ще се погрижи тя да е добре, скъпа. – Увери ме той, когато притеснено погледнах назад към банята, когато чух, че Трикси отново повръща. – Това не е първото родео на Трикси с бебе, а Алекс не за първи път преживява бременност с нея. Той знае кога е достатъчно.
Грейв излезе от стаята си без риза. Косата му все още беше разрошена от съня и той се почесваше по корема.
– Облечи си блуза, по дяволите. – Изръмжа Тор, като ме обърна към гърдите си, за да не мога да се изправя пред Грейв. Засмях се. Тор вече знаеше, че не искам никой друг освен него, но той беше териториален.
Грейв издаде хриптящ смях.
– Както искаш, братко. – Сигурно си беше сложил блуза, защото Тор ме пусна. – Как се отнася твоето малко към любимото ми момиче тази сутрин?
Тор въздъхна.
– Очевидно като с гад. – Измърмори Тор, а до ушите ни отново достигна звукът от повръщането на Трикси. Аз се намръщих. Това ставаше наистина лошо.
Грейв въздъхна и изчезна в банята.
– Може би ще е добре да я заведем на лекар. – Чух Грейв да казва на Алекс.
Тор ме поведе настрани от коридора.
– Яде ли тази сутрин? – Попита ме Тор.
Извъртях очи. Това се превръщаше във все по-голям проблем между нас. Не бях свикнала да ям толкова много, а той искаше да ям постоянно. Да не говорим за факта, че все още се опитвах да отслабна, но Тор сякаш ми пречеше на всяка крачка по този проклет начин.
– Тор, не съм гладна…
Той сведе очи към мен.
– Справяш се толкова добре, скъпа. – Каза ми тихо. – Не се отдръпвай сега. Ти си съвършена – казвал съм ти го милион пъти. Трябва да ядеш.
Потрих ръце по лицето си, уморена да водя същия разговор с него.
– Тор, няма да обсъждам това отново.
Той хвана ръката ми, обръщайки ме с лице към него.
– Ще обсъждаме това толкова пъти, колкото е необходимо, за да ти мине през черепа, Лекс.
Отблъснах ръката му от ръката си, гневно присвивайки очи към него.
– Моето шибано тяло. – Изръмжах срещу него. – Ако не ми харесва, по дяволите, имам право да правя с него каквото си поискам. И никой – включително и ти – няма да ме спре. – Изръмжах, шибано уморена от опитите му да взема решения за тялото ми вместо мен.
– Гладуването не е решение, Алексис. – Отвърна той, като също се ядоса.
Обърнах се, за да се отдръпна от него, но той отново ме хвана за ръката и ме издърпа обратно към себе си. Отблъснах ръката му от себе си и го погледнах.
– Дръж шибаните си ръце далеч от мен! – Изкрещях му, без да ми пука дали хората още спят. – Вече съм била контролирана от мъж и няма да го направя отново! – Изкрещях. – Затова престани да ми казваш да ям, престани да ми казваш да се науча да обичам тялото си! Свърших с този разговор с теб! – Той отвори уста да говори, но аз вдигнах ръка и свих очи. – Една шибана дума за тялото ми, Тор, и ще си тръгна оттук – предупредих го. – Омръзна ми от този шибан разговор.
– Няма да стоя отстрани, докато ти се унищожаваш! – Изкрещя ми Тор в отговор.
Отдръпнах се от него, като извадих ключовете за колата от джоба си.
– Алексис! – Гласът на Тор се разнесе из клубната къща, привличайки всички в бара. Тялото ми потрепери под силата на вика му, но аз продължих напред. Нямаше да отстъпя. – Не смей да се отдръпнеш от мен! – Изръмжа.
– Остави я да се охлади, братко. – Чух Грим да казва, докато излизах от клуба, без да искам да чуя още една шибана дума от устата на Тор.
Ако наистина ме обичаше, щеше да подкрепи решението ми. Вместо това имах чувството, че само се опитва да ме държи дебела, за да не се чувствам достойна за никой друг освен за него.
Назад към част 15 Напред към част 17
