Глава 17
ТОР
– Какво ебаваш ли се?! – Изкрещях на Грим, като го отблъснах от себе си.
– Хей! – Изръмжа Алекс, заставайки между нас, и ни избута, докато двамата с Грим се приближихме един към друг, готови да замахнем един към друг. – И двамата се успокойте! – Изръмжа той.
– Той я остави да си тръгне оттук! – Изръмжах, като се взирах в президента си.
– Тя беше дяволски права, Тор. – Скара ми се Грим. Стиснах юмруци от двете си страни. – Продължаваш да се опитваш да контролираш това, което тя прави със собственото си тяло. Ако е шибано недоволна от себе си, тя има право да го промени.
– Не и като гладува! – Изкрещях му.
– Млъквайте, бе! – Изкрещя Алекс, сочейки и към двама ни. – И двамата влезте в шибания параклис. – Избухна той, като се запъти към параклиса, очаквайки и двамата да го последваме.
– Чу шибания си заместник-председател. – Изръмжа ми Грим, докато се промъкваше покрай мен, като ме бутна с рамо. – Влизай в параклиса.
Хванах задната част на елека му и замахнах с юмрук, като пратих Грим да се сгромоляса на земята. Той сграбчи крака ми и го измъкна изпод мен, като ме прати да се сгромолясам на пода до него. Той удари лакътя си в лицето ми и от носа ми моментално бликна кръв.
– Майната ти. – Изръмжах, като бързо забих юмрука си в лицето му.
Знаех, че съм започнал бой, който няма да спечеля, но бях ядосан. Бях отвъд всякаква мярка за разсъждение. Знаех, че Грим може да ме прецака жестоко. Може и да беше по-малък от мен, но Грим беше израснал на улицата, беше се научил от ранна възраст как да се защитава от по-големи от него шибаняци.
Грим не се казваше така без причина. Той вземаше шибани души точно като Жътваря.
Той удари дланта на ръката си в брадичката ми, като ме накара да се отлепя от него на пода. Бързо ме разпъна на кръста и изпращаше удар след удар в лицето ми.
– Грим, махни се от него! – Излая Алекс. – По дяволите, братко!
– Грим? – Тихо попита Трикси.
Той мигновено спря движението си, юмрукът му се вдигна във въздуха. Въздъхнах, като оставих ръцете си да паднат на земята до мен. Обърнах глава настрани, докато плюех кръв. Грим се изправи и сви рамене, преди да протегне ръка към мен. С хъркане му позволих да ме издърпа от пода.
– Обзалагам се, че няма да опиташ тази глупост отново – каза Грим, докато ме пляскаше по гърба.
Паднах на един стол, а Грейв ми подаде мокра кърпа.
– Доста си кървав, братко. -Каза той. – Трябва да се почистиш. Старата ти дама като се върне тук и те види в този вид, ще се изпокарате.
Засмях се тихо, докато бършех кърпата от лицето си, оцветявайки някога бялата кърпа в червено. Хатчет изхърка.
– Не. Алексис пак ще те изяде. Грим те прецака, Тор.
– Исках да го направя – признах аз. Беше глупав ход да се нахвърлям върху Грим, но нямах търпение за бой.
Получих го и аз, но в същото време си навлякох задника.
– Чапъл. – Заповяда Грим, като се приближи до вратите и влезе вътре.
С въздишка станах от масата и се отправих към вратата на параклиса. Алекс влезе след мен и затвори вратата, затваряйки ни тримата в стаята.
– Трябва да поговорим за Алексис. – Заяви Грим, докато запалваше цигара, а окървавената му ръка оцветяваше края на цигарата в червено.
– Моята жена, моята работа – отбелязах аз.
Грим посочи с окървавения си пръст към мен.
– Аз влизам в ролята на семейство, Тор, а не на твой президент. – Изправих се на крака.
– Едно от нещата, които съм научил за жените с несигурност, е, че трябва да се отдръпнеш и да прецениш ситуацията, да се поставиш на тяхно място по най-добрия възможен начин – заговори Алекс, привличайки погледа ми към него. – Лекс е недоволна от тялото си и докато не ѝ се позволи да направи тази промяна, ще продължи да бъде недоволна. Ако продължаваш да я спираш, това ще доведе до разрив между вас двамата.
– Вече е така. – Поправи го Грим. – Трябва да я подкрепяш, а не да я спираш, Тор. – Каза ми той.
– Как да подкрепям факта, че тя иска да гладува, Грим? – Попитах гневно.
– Никой, който седи на тази маса, не е казал, че трябва да подкрепиш решението ѝ да гладува. – Скара ми се Алекс, като също се ядоса. Той се наведе напред на мястото си. – Тя иска да отслабне. Подкрепи я, но също така трябва да я накараш да разбере, че ще отслабне здравословно, а не като пропуска хранения и гладува. Тя трябва да посети диетолог, да се включи в подходящ за нейния тип тяло хранителен режим и да тренира с физиотерапевт.
– Тор! – Изкрещя Лекс, прекъсвайки дискусията ни.
Дръпнах се от стола си и се втурнах навън от параклиса, страхувайки се, че нещо се е случило, докато я е нямало. Лицето ѝ беше маска на ярост, докато ме гледаше.
– Какво си мислеше? – Изкрещя ми, като запрати телефона си в лицето ми.
Погледнах видеото в ръката ѝ, преди да погледна името на контакта. Погледнах над главата ѝ, свеждайки очи към Инк. Той само сви рамене с усмивка, докато се отпускаше на стола си.
– Нима си полудял?! – Изкрещя ми Лекс, като върна погледа ми към нея.
Хванах лицето ѝ в ръцете си и плъзнах устни по нейните. Макар да знаех, че е абсолютно ядосана на мен, тя все пак обви ръце около врата ми и се надигна на пръсти, за да ме целуне обратно. Хванах дупето ѝ с ръка и я придърпах силно към себе си, а другата си ръка плъзнах в косата ѝ, задълбочавайки целувката.
– Съжалявам. – Изрекох тихо, след като се отдръпнах от тези проклети съблазнителни устни. Тя отвори очи, за да ме погледне отново. – Не искам да те контролирам, скъпа. Просто искам да си щастлива – никога не съм искал да си нещо друго, освен да си доволна. Просто всичко това е погрешно.
Тя отвори уста, за да проговори, но аз притиснах пръста си към устните ѝ, давайки ѝ да разбере, че не съм приключил с говоренето. Тя свеждаше този гневен поглед със зелени очи към мен.
– Грим и Алекс ми показаха много неща в перспектива.
Тя изхърка, като огледа лицето ми с извита вежда. Погледнах я намръщено, но тя само ме засрещна с невинна усмивка, която моментално изтри погнусата ми.
– Ако искаш да отслабнеш, подкрепям те – казах ѝ аз. Очите ѝ се разшириха от шок. – Но – казах, преди тя да успее да отговори, – ще направим това по моя начин.
– А твоят начин е какъв? – Поиска да знае тя.
– Правилният начин. Диетолог и треньор. – Казах и.
Тя кимна.
– Мога да се съглася с това. – Тя вдигна рамене, без да се притеснява от това, което ѝ бях предложил.
Обгърнах я в прегръдките си. С въздишка тя също ме обгърна с ръце.
– Просто те моля да знаеш, че те обичам, независимо от размера ти – уверих я аз. – Това никога няма да се промени.
Трикси изведнъж се задави и стана от масата, но не направи и две крачки, преди да повърне.
Навсякъде по блузата и елека на Грим. Свих устни в устата си, за да не се усмихна. Грим само въздъхна, когато Трикси избухна в сълзи.
– Хайде, момиченце – в банята. – Нежно ѝ каза той.
– Много съжалявам. – Разплака се тя.
– Спокойно. – Той я успокои, като сложи ръка на гърба ѝ. Алекс се втурна и кимна веднъж на Грим. Грим хвана брадичката на Трикси и наклони главата ѝ назад, за да погледне към него. – Изсуши сълзите си, момиченце. Случват се гадости. Не се чувстваш добре. Един бърз душ и смяна на дрехите ще решат проблема. Нека твоят мъж се погрижи за теб.
Тя кимна. Алекс я придърпа към себе си, докато я водеше по коридора към банята. Грим посочи с пръст към мен и Лекс.
– По-добре да сте щастливи с едно дете, защото тя никога няма да носи друго.
Изхърках.
– Грим, ти си прекалено грижовен към нея.
Той сви рамене.
– Не ми пука. – С това той се запъти нагоре по стълбите. Извърнах очи.
Грим и Трикси имаха странна динамика. Тя вероятно беше единственият човек в този клуб, когото той се опитваше да утеши, което се доказваше от начина, по който току-що се беше държал с нея.
Лекс се намръщи.
– Наистина мисля, че тя има нужда от лекар. – Прошепна тя.
Допрях устни до челото ѝ.
– Скъпа, довери се на Алекс – казах ѝ. – Той ще разбере кога е достатъчно.
Тя само въздъхна и отпусна главата си обратно на гърдите ми.
Назад към част 16 Напред към част 18
