Глава 4
ЛЕКС
Седях на верандата на Тор в един от люлеещите се столове и мълчаливо отпивах от чаша кафе, докато го чаках да се върне от клуба си.
Когато се събудих тази сутрин, на възглавницата на Тор имаше бележка, в която пишеше, че има църква и ще се върне по-късно с храна.
Така че, освен ако не исках да вървя пеша километри до бара, бях заклещена тук. Нямах пари за такси.
Не се съмнявах, че Тор ще се опита да изтръгне от мен отговори защо съм дошла да бягам в Хоуп, но се надявах да не го направи. Наистина не исках да говоря за това.
Не исках да говоря за ада, от който бях избягала. Не се доверявах на нито един мотористки клуб след този, от който едва успях да избягам.
По дяволите, все още бягах за живота си.
Погледнах, когато Тор спря в двора, а моторът му гръмна силно, съобщавайки за присъствието му. Масивната му фигура се изправи от мотора и веднага се насочи към верандата.
– Рано си станала. – Коментира той, докато се приближаваше към мен.
Повдигнах рамене.
– Не можах да спя. – Излъгах.
Истината беше, че можех да спя, но страдах от кошмари и ретроспекции. Обикновено спях само по около час до час и половина всяка нощ. Само Бог знаеше как оцелявах с толкова малко почивка.
Макар че всъщност снощи – а всъщност тази сутрин – бях спала много повече, като се има предвид, че с Тор не си легнахме, докато не изгря слънцето. Не исках да мисля за причината за това – отговорът сам по себе си беше ужасяващ, защото не исках да мисля за Тор като за безопасен.
Той не можеше да бъде вариант за мен. Той беше част от един клуб, а аз се бях заклела да не приемам членове на клубове до края на живота си.
– Яде ли вече? – Попита ме Тор, докато протягаше ръка, за да ми помогне да стана от стола, в който седях.
Предпазливо поставих ръката си в неговата и му позволих да ме издърпа.
– Не – признах. – Обикновено пия само кафе до работа.
– Защо? – Попита ме Тор, докато ме водеше вътре. – Знам, че на Трикси няма да ѝ пука, ако хапнеш нещо.
– Знам – признах, защото наистина знаех. Тя изрично ми беше казала да използвам това, от което имам нужда, докато съм в бара – това включваше и храна.
– Така че, защо не го направиш? – Попита ме Тор.
Аз просто свих рамене. Как можех да му кажа, че все още се боря ежедневно с теглото си? Със своите деведесет килограма все още бях от по-дебелата страна. Разбира се, това беше много по-малко от сто и двайсет, които тежах преди, но все още не бях там, където трябваше да бъда.
Мъжете не бяха привлечени от по-едри жени, както постоянно ми напомняше бившият ми. За да се впиша някога в този свят, трябваше да отслабна.
– Това заради отслабването ли е? – Попита откровено Тор.
Взирах се в него, ужасена от прямотата му. Как, по дяволите, на един мъж му е толкова лесно просто да попита една жена каквото и да било за теглото ѝ? Това беше грубо.
Той въздъхна, като прокара ръка през дългата си до раменете руса коса.
– Не исках да те засягам, Лекс. – Увери ме меко той, докато се обръщаше с лице към мен, някак усещайки напрежението в тялото ми. Нежно положи ръце на раменете ми и се наведе така, че да е на нивото на очите ми. – Просто забелязах, че има… доказателство за това, че си била по-едра, Лекс – това е всичко. Знам, че жените се борят с тези глупости всеки ден от живота си.
О, Боже, помогни ми. Бях излязла извън рамките на възможностите си с него.
Той нежно се протегна и обви ръка около тила ми.
– Красива си, Лекс. – Искаше ми се да се разплача. – Всеки сантиметър от теб е съвършен. Мъж с моите размери не иска и не се нуждае от фигура на жена с формата на пръчка. – Той прокара ръцете си по извивките ми, карайки дъха ми да забие в гърлото ми. – Ти си перфектна, скъпа.
Преглътнах тежко, а сълзите напълниха очите ми. Мразех това, че той толкова лесно разруши всичките ми защити.
– Тор, аз не съм…
Той хвана ръката ми и я постави върху горната част на дънките си. Задъхах се тихо. Беше твърд като скала – за мен. Как, по дяволите, това изобщо беше възможно?
– Усещаш ли го? – Попита ме хрисимо. – Това е за теб, скъпа. Ти ме правиш твърд. Ти ме възбуждаш. Дори сега искам да те чукам до най-близката стена. – Усмихна ми се. – Да видя дали мога да те чукам достатъчно силно, за да счупя масата в трапезарията ми.
Една сълза се разля по бузата ми и аз посегнах да я избърша. Въпреки закачките му, бях готова да си извадя очите. Никой никога не беше казвал, че ме иска, и със сигурност не така, както Тор току-що го направи. Беше ме накарал да се почувствам като богиня.
– Съжалявам. – Задуших се.
– За какво? – Попита ме тихо, а по чертите му се появи загриженост, докато ме гледаше.
– За това, че бях толкова емоционална. – Измърморих.
Той сви рамене.
– Скъпа, разбрах, че никога не са се отнасяли правилно с теб още от първия момент, в който те зърнах – призна Тор.
– Толкова съм обикновена – прошепнах аз, отвръщайки поглед от него.
Той хвана брадичката ми и обърна главата ми назад, за да го погледна. Тор поклати глава.
– Не, скъпа. Няма да лъжа, на пръв поглед, да, ти си такава, но тези твои шибани очи – въздъхна той – привличат мъжа. – Призна. – Обичам очите ти. Толкова са шибано красиви. Имаш тиха красота – такава, която зове душата на мъжа, щом я забележи. – Сърцето ми се затопли в гърдите. О, той беше толкова шибан и сладък.
– Бившият ми – Рен – мразеше начина, по който изглеждах – информирах Тор. – Той и целият клуб ме омаловажаваха и ме караха да се чувствам изключително ужасно заради начина, по който изглеждам, въпреки че преди да стана старица, никой от мъжете нямаше нищо против.
Очите на Тор се присвиха, в дълбините им заискри гняв заради мен.
– И какво, по дяволите, се промени? – Поиска да знае той.
Повдигнах рамене.
– Ако знаех този отговор, може би щях да се чувствам малко по-добре – казах с горчив смях. – Срамотата беше тежка и не можех да си тръгна – казваха, че знам твърде много. Всеки път, когато се опитвах да се измъкна, те, ами, те… – Не успях да довърша това, което се опитвах да кажа – да му кажа, че са ме заплашвали да ме изнасилят – да ме вържат и да позволят на всеки мъж в клуба да се редува с мен.
Искаше ми се да повърна само при мисълта за това.
Тор притисна пръст към устните ми.
– Недей. Ако ти е толкова трудно, Лекс, не казвай нищо, добре? Добре умея да чета между редовете. – Увери ме. – Предполагам, че този път си успяла да се измъкнеш по дяволите оттам, преди да успеят да те спрат отново? Ето защо си тук.
Кимнах.
– Не вярвам на нито един мъж, който носи елек – казах му честно.
Тор кимна тържествено.
– Както се очаква, Лекс. Отнасяли са се с теб като с гад. Клубовете трябва да създават усещане за семейство, а те очевидно не са имали такова. Бих искал да знаеш, че „Дивите врани“ са различни, но знам, че няма да ми повярваш наистина. – Той отново коленичи, като притисна лицето ми в ръцете си. – Никога няма да те нараня, скъпа. Кълна се в това с живота си и с живота на всеки мъж, който носи същият елек като мен. – Увери ме той.
– Бих искала да ти повярвам, Тор – признах – но не мога.
Той кимна в знак на разбиране.
– Знам, Лекс. Просто знай, че докато ме оставяш наоколо, ще направя всичко по силите си, за да ти докажа, че аз и моите братя нямаме нищо общо с мъжете, с които си свикнала. Ние се грижим за своите и всеки мъж в нашия клуб цени своята старица.
Телефонът в джоба му внезапно изсвири и той въздъхна, като се отдръпна от мен, преди да отговори.
– Да. – Очите на Тор станаха твърди и студени, докато слушаше как говори човекът от другата страна на линията. – Мисля, че може би знам за какво са в града. – Каза той. Погледна към мен. – Как се казва клубът, от който бягаш?
Поех си бавно и дълбоко въздух, преди да му отговоря.
– Горящите дяволи.
– Грим, не мога да дойда – каза Тор в слушалката. – И искам двама мъже тук, при мен, с мен. Имам това, което искат, и те няма да се докопат до нея.
Очите ми се разшириха при думите му.
– Не можеш…
Той вдигна ръка към мен, стрелкайки ме с поглед, за да ми затвори устата. Погледнах го. Той имаше много шибана наглост.
– Готино. Изпрати Скорпиона и Куршума. – Каза Тор. – Имаш нужда от другите момчета с теб. Ще ви обясня всичко, след като се заемете с проблема. Просто ги прати при мен. Не искам да я водя в града.
След миг той затвори. Приковах яростния си поглед към неговия.
– Тор, какво, по дяволите, става? – Поисках да знам. – Нямаш право да диктуваш шибаните ми ходове…
– Те са тук – каза ми спокойно Тор, като наблюдаваше как различни емоции проблясват по лицето ми и накрая се спират на страха. Той нежно обгърна страничната част на шията ми, като хватката му беше твърда, но успокояваща. Другата му ръка се настани на бедрото ми. – Дивите врани ще те защитят, Лекс. Аз ще те защитя. – Увери ме той. – Ние не сме като шибаните Горящи дяволи – обещавам. Моят клуб ще направи всичко по силите си, за да осигури безопасността ти – а това означава да заложи задника си за теб. Защото едно нещо, което не одобряваме, е злоупотребата под каквато и да е форма. И моите мъже ще защитят всяка жена, към която някой мъж от клуба прояви интерес, без да задават каквито и да било въпроси.
– Те са тук. – Задуших се, все още не можех да преодолея този факт.
Тор ме придърпа в прегръдките си, докато сълзите се плъзгаха по бузите ми. Оплаквах се, страхът се закачаше около дробовете ми и затрудняваше дишането ми. Но успокояващото присъствие на Тор ме предпази от пристъп на тревога.
– Ние ще те пазим, Лекс. Обещавам. Нищо няма да ти се случи, скъпа.
Вкопчих се в думите му, сякаш бяха шибаното ми спасително въже, защото точно сега щях да се удавя насред океана, а акулите бяха готови да ме погълнат.
Назад към част 3 Напред към част 5
