Глава 6
ЛЕКС
Тор се настани до мен на дивана и се усмихна на Матю – сина на Лейла и Хатчет, – когато Матю му подаде контролера в ръката си.
– Тор, Грим се държи като задник.
Тор се засмя, като взе контролера от Матю и се наведе напред, така че лактите му да се опрат на коленете.
– Ще паднеш, През – каза Тор на Грим.
Грим се изсмя, когато Александра пропълзя в скута му.
– Чичо Грим е най-добрият – каза Александра, като изплези език на Тор. – Никой не е по-добър от него. – Отвърна тя нахално.
– Ами аз? – Грейв се нацупи, като се приближи и седна от другата ми страна.
Александра се изчерви.
– Ти си вторият най-добър. – Каза му тя. – Съжалявам, чичо Грейв, но никой освен татко не го бие.
Грим изръмжа от смях, докато притискаше целувка към върха на главата на Александра.
– Това е моето момиче. – Похвали я.
– Защо чичо Грим е по-добър? – Попита Грейв, а на лицето му все още се четеше надутост, макар да знаех, че само я дразни. Тези мъже наистина бяха нещо друго – нещо, на което не бях свикнала да ставам свидетел.
– Защото той е президентът, ясно. – Каза му тя, като отново изплези език. Грим се засмя, на лицето му се появи усмивка.
Тор се усмихна надолу към мен.
– Добре ли си? – Попита той.
Кимнах. Шокиращо, но наистина бях добре. Всеки веднага беше направил необходимото, за да се чувствам спокойно, докато съм тук, а Алекс ми беше предложил пистолет, както беше обещал, макар че аз отказах, защото нямах представа как да го използвам.
Тор не беше сгрешил. Динамиката на този клуб беше напълно различна от тази на клуба, от който бях дошла. Тук имаше истинско усещане за братство и семейство. Всички се грижеха един за друг. Дори пичът президент, който имаха – Грим – беше сладур с Александра и Сторм – децата на Алекс и Трикси.
Усмивката на Тор се смекчи до нежна усмивка.
– Добре. – Каза той малко грубо. – Ако имаш нужда от нещо, не се колебай да съобщиш на някой от нас, ясно?
С това той се върна към играта. Матю го окуражаваше, докато Александра окуражаваше Грим. Станах от дивана и се отправих към кухнята, където Трикси приготвяше вечеря за всички в клуба. Очевидно беше нормално една от жените да приготви достатъчно вечеря, за да ядат всички. Бях свикнала „Горящите дяволи“ да си вземат храна за вкъщи и да пият бира за вечеря.
– Здравей. – Поздрави ме тя, когато влязох през вратата на кухнята. – Твърде много тестостерон? – Попита ме, докато вкарваше във фурната голяма тава за готвене.
Повдигнах рамене.
– Не, не съвсем. Просто не познавам никого освен теб и Тор, така че ми е малко неудобно. – Признах си срамежливо.
Трикси се засмя тихо.
– Да, предполагам, че мога да го разбера. – Каза тя, като се обърна с лице към мен, опирайки бедрото си на плота. – Но тези момчета там? Честно казано, те са най-хубавите мъже, които някога съм познавала. И ще се борят, за да защитят тези, за които ги е грижа.
– Виждам това – казах ѝ честно. И наистина го виждах. Обстановката – тя не беше нищо подобно на това, което бях преживявала досега.
Трикси се усмихна леко и познато.
– Тор те е накарал да се чувстваш неудобно, а не искаш да се чувстваш така? – Попита тя.
Загледах се в нея, без да разбирам откъде знае това толкова лесно. Тор беше мил и защитен и изглежда не му пукаше за теглото ми. Разбира се, беше малко груб по краищата, но с него се чувствах сигурна, защитена и обгрижвана.
И това ме плашеше. Не бях сигурна как да се справя с това – как да се чувствам. Изглеждаше твърде лесно – твърде бързо.
– Как…
– Зная ли? – Попита Трикси, довършвайки изречението ми. Кимнах. – И аз съм била на твое място, Лекс. – Информира ме тя. Аз се намръщих. – Алекс и аз бяхме още доста млади, когато бяхме заедно, и въпреки че и двамата знаехме още тогава, че ще бъдем перфектни заедно, отказвахме да направим нещо постоянно между нас. Бях бременна, когато той замина на базово обучение, и никога не му казах. – Гледах я недоверчиво. Как можеш да не кажеш на някого, че чакаш детето му? – Когато той се върна у дома, бях ужасена, че му се доверявам до последната си частица, но Алекс има начин да ми помага така, както никой друг не го прави. – Мека усмивка наклони устните ѝ, докато мислеше за съпруга си. – Той пълзи с мен в мрака и ме извежда обратно.
Тя си пое бавно и дълбоко дъх, сякаш за да се успокои.
– Страдам от биполярна депресия. Вземам лекарства за нея всеки ден, а когато родих първата ни дъщеря, се разболях от следродилна психоза. – Сърцето ми се сви за нея. Винаги е изглеждала толкова силна, но очевидно беше изминала дълъг път, за да бъде толкова силна, колкото беше сега. – Заради това загубих попечителството над дъщеря си. Но Алекс се върна у дома и пое всичко в свои ръце, като отказа да ме остави да се чувствам зле. И до ден днешен той ме държи силна. Ужасяващо е да разчиташ на някого толкова много, но нито един мъж в този клуб няма да те остави – особено Тор. В сърцето си той е просто едно мило плюшено мече.
Алекс влезе в кухнята, а твърдото му изражение се смекчи, когато очите му попаднаха на съпругата му.
– Здравей, бейби. – Той я поздрави, докато се приближаваше към нея, обгръщайки я с ръце. Тя веднага му се усмихна, а очите ѝ светнаха. – Добре ли си?
Тя кимна.
– Ще се справя. – Увери го тя.
Той повдигна брадичката ѝ нагоре, така че очите ѝ се спряха върху неговите.
– Не за това питах, момиченце.
Тя въздъхна тихо.
– Денят беше доста тежък. – Каза му го честно, но очите ѝ все още блестяха за него.
Не можех да откъсна очи от тях, докато той хващаше ръката ѝ и я поставяше в центъра на гърдите си.
– Винаги съм твоята сила, ако имаш нужда от нея, бейби. Никога не забравяй това. – Каза и тихо той, като се наведе, за да я целуне нежно.
– Господи, пренеси я в спалнята. – Подигра се Тор, когато влезе в кухнята.
Трикси се изчерви, докато Алекс се взираше в Тор.
– Може би вие двамата трябва да го направите. – Скара му се Алекс, като не отпускаше ръката си, докато Трикси се опитваше да я отдръпне. – Сексуалното напрежение между вас двамата почти ме отвращава.
Изчервих се, докато гледах надолу към пода.
– Внимавай, братко – изръмжа Тор. – Лекс не е от този тип жени.
– Никога не съм казвал, че е такава. – Отвърна Алекс. – Ти си този, който я поставя в този контекст, Тор – не аз. – Тор обви мускулестата си ръка около кръста ми и ме придърпа в прегръдките си, докато се взираше в своя вицепрезидент над главата ми.
– Оставете го, вие двамата. – Трикси се счупи. – Или махнете драмите си от кухнята ми. Опитвам се да готвя.
– Ах, Трикс, не трябваше да готвиш – каза Тор.
– Е, не можех да ви оставя да гладувате, а отказвам да позволя на всички вас да храните Лекс с рамен за вечеря. – Отвърна тя. Тор изхърка.
Прехапах устна, като мълчах, знаейки, че така или иначе нямам намерение да ям. Сякаш прочел мислите ми, Тор сграбчи лицето ми с големите си ръце, принуждавайки ме да вдигна очи към него.
– Ще ядеш. – Каза ми тихо, а очите му се впиха в моите.
– Тор – казах тихо, като го предупредих да не говори за това тук – не и в присъствието на други хора.
Той мълчаливо се спусна и хвана ръката ми в своята, като ме изведе от кухнята. Заобиколи всички и се насочи право към стълбите, докато не се озовахме в стаята, в която щях да остана.
Той изчака вратата да се затвори плътно зад нас, преди да заговори.
– Лекс, това не подлежи на обсъждане. – Каза ми той. Въздъхнах. Бях уморена и не исках да водя тази проклета дискусия с него. Това беше моето тяло – моят избор. – Трябва да ядеш, скъпа. Не си далече – дебела си – и честно казано, размерът ти е идеален.
– Никоя друга жена от клуба тук не изглежда като мен. – Нахвърлих се върху него. Повярвай, бях гледала. Трикси беше най-голямата от всички жени, които бях срещала досега, и дори тогава не беше голяма колкото мен. Беше най-много седемдесет килограма.
Тор се подигра.
– Мога да не се съглася. – Заяви той. Повдигнах вежди към него. – Старицата на Инк Рейна е напълняла, а Инк все така я обича – мъжът дори не може да си държи проклетите ръце далеч от нея през половината време. На никого тук не му пука за теглото ти, Лекс. На мен със сигурност не ми пука.
– Защо просто не можеш да уважаваш решенията ми? – Изригнах му.
– Ще го направя, когато те имат смисъл за мен. Искаш да отслабнеш? Добре – супер. Можеш да отслабнеш; по дяволите, дори ще ти помогна. Но няма да отслабнеш, ако гладуваш.
– Моето тяло, моят избор. – Изръмжах.
– Трудно. – Скара ми се Тор. – Грижа се за теб, Лекс. – Сърцето ми се разтуптя в гърдите въпреки гнева ми. – А гладуването само ще ти навреди. Няма да стоя безучастно и да ти позволя да си причиниш това.
С това той се обърна към вратата, готов да си тръгне, но в един момент взех решение, събух обувката си и я хвърлих по него. Разбира се, пропуснах, но това нямаше значение.
Тор бавно се обърна, като насочи гръмотевичния си поглед към мен. Преглътнах нервно, докато той заключваше вратата. Сърцето ми започна да бие учестено в гърдите, звукът от ударите на сърцето ми гърмеше в ушите ми.
– Ти си го направила, жено. – Каза тихо той, докато се приближаваше към мен.
Ебаси.
Назад към част 5 Напред към част 7
