УОКЪР
Хванах Винсънт за рамото, докато той ми помагаше да облека панталоните му. Преглъщайки дебело, се загледах в стената над главата му. Знаех, че трябва да му кажа какво съм направил с Нова, но, по дяволите, се страхувах да го направя.
Не можех да го загубя.
И се страхувах като дявол, че това ще унищожи всичко между нас.
– Спах с Нова – казах му тихо.
Винсънт сви рамене.
– Добре, и? – Попита той, без да изглежда, че му пука. – Разбрах това доста бързо с това колко разстроена беше тя заради това, че си останал в планината. Не е нужно да си ракетен учен, за да разбереш, че вие двамата споделяте нещо доста шибано силно – призна той, докато се изправяше. Измъкна чифт чисти дънки от куфара си и ги обу, като остави гърдите си голи.
Намръщих му се.
– Ти вече знаеше?
Винсънт кимна.
– Знам и не ми пука. Мисля, че тя е добра за теб, бейби.
– А за нас? – Изсумтях, като едва успявах да накарам гласа си да работи. Нима го губех?
Той ме целуна, езикът му се преплете с моя за миг, преди да отдели устите ни.
– Това отговаря ли на въпроса ти?
Засмях се тихо.
– Да. – Придърпах тялото му обратно към моето. – Майната му, липсваше ми. Бях проклет нещастник без теб.
Той потърка бузата си с моята.
– Знам, бейби. – Той се отдръпна. – Хайде. Да те заведем в леглото, нали? Имаш нужда от малко почивка.
Последвах го от банята. Хален стоеше, гледаше между нас, но не казваше нищо. Преглътнах дебело, усещайки онова познато пълзене по кожата си. Потърках гърдите си, преди да мина покрай тях и да се насоча към леглото, където Нова все още спеше.
– Отивам да си взема стая за през нощта. Закуска на сутринта? – Попита тихо Хален.
– Звучи добре, братко – каза му Винс.
Щом вратата щракна зад Хален, Нова се претърколи, а очите ѝ тихо потрепваха. Щом се спряха върху мен, по бузите ѝ се плъзнаха сълзи. Тя седна.
– Уокър? – Извика тя.
Седнах на леглото, позволявайки ѝ да изпълзи върху мен и да се увие около мен. Едва сдържах стона си от болка и дискомфорт. Погледнах Винсънт над главата ѝ, но той само ми вдигна рамене и седна на масата, прозявайки се. Погледнах надолу към Нова, като допрях устни до омазаните ѝ от сълзи бузи.
– Спокойно – предупредих я аз. – Боли ме като дявол.
– Ти си жив – извика тя. – Винсънт каза, че си, но беше толкова трудно да повярвам…
Засмях се тихо.
– Интуицията му никога не греши – казах ѝ. Това беше единственото нещо, на което винаги можех да разчитам. Прокарах ръка по заплетената ѝ коса. – Изглеждаш изтощена.
Тя подсмръкна, като разтърка бузите си.
– Това е първият ми сън от повече от четиридесет и осем часа. Продължих да тичам и да вървя, дори през нощта, докато успея да се свържа с някого, за да му съобщя какво се случва.
Сърцето ми се сви в гърдите.
– Боже, скъпа – просъсках и я прегърнах по-близо до себе си, въпреки че ме болеше. – Съжалявам. Съжалявам, че ти се наложи да изтърпиш тази гадост.
Тя поклати глава.
– Съжалявам, че си понесъл побоя, предназначен за мен – прошепна тя.
Поклатих глава.
– Бих направил всичко отново, Нова. Чуваш ли ме? Животът ти е твърде ценен за това. Те щяха да те убият.
Винсънт се изправи, когато се поколебах, а ръката му стисна рамото ми.
– Спокойно – изръмжа той. – Трябва да спиш, бейби.
Нова слезе от мен и се качи на ръба на леглото. Успях да легна по средата и позволих на Нова да се свие до мен. Но не се отпуснах напълно, докато Винсънт не вклини тялото си зад моето, обгръщайки ме с мускулестите си ръце.
Не отне много време на Нова да заспи отново. Аз се прозявах, но сънят ми убягваше, а умът ми работеше със сто мили в час.
– Заспивай – тихо ми каза Винсънт. – Почти чувам как се въртят зъбните колела в главата ти. Нормално е да чувстваш. Нормално е да я искаш. Майната му, бейби, нормално е да имаш нужда от нея. Просто заспи. Утре ще се справиш с бъркотията в главата си, ясно? Нищо между нас няма да се промени.
Той притисна устни към посинялото ми рамо. Оставих очите си да се затворят.
– Обичам те – прошепнах аз.
Винсънт постави ръка върху сърцето ми в отговор, а действията му ми казаха всичко, което трябваше да знам. Аз бях целият му свят – и винаги щях да бъда.
На следващата сутрин останах в леглото, подпрян на таблата, с няколко възглавници зад мен, за да облекча натиска върху гърба си. Нова седеше до мен; ядяхме бисквити с колбаси, които Хален беше донесъл за закуска.
Хален погледна между мен и Винсънт за момент.
– Снощи чух стенания – най-накрая заговори той, любопитството му беше прекалено голямо, за да си държи устата затворена. Но това беше шибаният Хален за нас. Кожата ми настръхна от натрапчивостта. – Никога не съм знаел, че вие двамата сте нещо.
– От години сме, дори преди клуба – каза му Винсънт, отговаряйки, за да не се налага да отговарям аз. – Уокър не обича хората да любопитстват. Той попита дали можем да запазим това между нас, така че го направихме.
Хален се намръщи в моя посока.
– Срамуваш ли се? – Направо ме попита той.
Стиснах зъби.
– Никога не съм се срамувала от това, което имам с Винс – казах му ядосано.
– Отдръпни се, Хален – предупреди го Винсънт, а очите му се присвиха. – Току-що казах, че той не обича да се любопитства. Уокър е уединен. Винаги е бил такъв. Всички имаме своите демони, а някои от нас просто още не са се научили да живеят дружелюбно с тях. Остави го.
Хален кимна.
– Съжалявам, че съм любопитен – извини ми се Хален. Кимнах веднъж. – Но искам да знаеш, братко, че никой от нас никога не би осъдил двама ви за това, което имате. Вие обичате този, когото обичате. В това няма нищо лошо.
Отпуснах се малко, но все още бях готов да приключа с разговорите. Хален ме погледна.
– Това ли беше един от страховете ти?
Поклатих глава.
– Не. Както казах, не се срамувам. Просто… – Гласът ми се прекъсна, защото как да обясня на някого, че все още мисля за самоубийство всеки ден и по някаква причина мисълта, че някой нахлува в личните ми гадости, засилва това желание?
– Хален – избухна Винсънт – ще те натикам в шибания ти задник. Остави го.
Хален вдигна ръце, за да се откаже от темата. Прочистих гърлото си.
– Хален, не се опитвам да бъда гадняр. Просто не съм добре. Не съм бил наред от години. Винсънт. … той помага.
Хален кимна в знак на разбиране.
– Всички имаме своите демони, братко. Този клуб – ние винаги те подкрепяме, чуваш ли ме? Без значение от сексуалността ти, без значение колко тъмно е в главата ти – можеш да се опреш на всеки от нас, чуваш ли ме?
Преглъщайки тежко, кимнах. Думите му означаваха за мен целия свят.
С това той се обърна към Винсънт, като започна разговор с него за Рандал, сина му. Нова хвана ръката ми в своята. Погледнах я, докато тя сплиташе пръстите ни.
– Гордея се с теб – прошепна тя. – Знам колко ти е трудно да кажеш на някого каквото и да било.
Повдигнах брадичката ѝ нагоре и нежно я целунах.
– Знаеш ли колко си невероятна? – Нежно попитах.
Мека усмивка наклони устните ѝ.
– Грижа се за теб, Уокър – каза тя тихо. И го оставихме така, защото мисълта, че тя ще признае нещо повече от това, ме накара да избягам.
Назад към част 11 Напред към част 13
