ВИНСЪНТ
Докато Нова спеше до мен, а тихото хъркане се промъкваше покрай разтворените ѝ устни, сънят ми убягваше.
Как, по дяволите, трябваше да спя, когато причината за дишането ми беше някъде там, в планината, без шибана помощ?
И ебаси – Нова се биеше в гърдите, че го е оставила там, но аз се съгласих с решението на Уокър да я изпрати да бяга. Каквото и да беше преживял – или все още преживяваше – тя не трябваше да бъде част от това. Последиците щяха да са достатъчно лоши; интуицията ми подсказваше това.
Продължих да се моля на всеки, който ме слушаше, да се върне скоро при мен. Чувствах се така, сякаш си губя ума, докато го чакам.
Нова промълви името на Уокър в съня си, а веждите ѝ се смръщиха. Прокарах ръка нагоре-надолу по гърба ѝ, шепнейки успокояващи думи в ухото ѝ, докато изражението ѝ отново се отпусна.
Краткото време, което Уокър и Нова бяха споделили в онази планина, ги беше сплотило и, честно казано, се радвах за това. Уокър се нуждаеше от някой друг, освен от мен, който да го държи здраво стъпил на земята, да му дава повече причини да продължава да живее. Нова можеше да бъде тази друга причина за него.
А начинът, по който тя се държеше в негово отсъствие? Това беше всичко, което трябваше да знам. Бяха спали заедно в онази планина, бяха споделили нещо красиво заедно и аз бях щастлив и за двамата. Бях сигурен в това, което имахме с Уокър, и знаех, че той, чукайки друга жена без мен там, никога няма да разруши връзката, която имахме.
Но като познавах Уокър? Разкъсваше го отвътре, когато знаеше, че е спал с друга, без аз да съм част от това. Това беше начинът, по който работеше.
– Никога няма да се откажа от теб, бейби. Просто, по дяволите, направи така, че да се върнеш при мен – помолих тихо.
В някакъв момент трябваше окончателно да съм заспал, защото се събудих от звука на някой, който леко почука на вратата. Отлепих се от топлото тяло на Нова и се измъкнах от леглото, като внимавах да не я събудя. Тя само похърка и се преобърна с лице на другата страна, придърпвайки одеялата по-плътно около себе си.
Усмихнах се. Ясно виждах какво вижда Уокър в нея. Жената беше шибано очарователна.
Грабнах пистолета си от нощното шкафче и крадешком отидох до вратата, като надникнах през шпионката. Хален стоеше от другата страна. Отворих вратата, като очите ми моментално се насочиха към мъжа, който едва се държеше на краката си.
– Уокър – издишах аз. Оставих пистолета си настрана и се втурнах напред, грабвайки Уокър в ръцете си. Преглътнах дебело, докато прокарвах очи по пребитата му форма, опитвайки се да овладея емоциите си, преди да избухна в сълзи.
Беше пребит адски жестоко.
Кръв покриваше кожата му, синините бяха разпръснати навсякъде. Дрехите му бяха разкъсани, а косата му – заплетена на върха на главата.
– Остани с Нова – казах на Хален. – Трябва да го почистя.
Хален кимна веднъж, без дори да помръдне, докато вдигах масивното тяло на Уокър на ръце и го носех в банята. Уокър се опомни, когато го поставих на пода и опрях масивното му тяло на стената на ваната.
– Винс? – Изстена той, когато затворих вратата.
Коленичих пред него, хванах лицето му в ръцете си, а една сълза се плъзна по бузата ми. Облегнах челото си на неговото.
– Аз съм тук, бейби – просъсках. Наведох се и покрих напуканите му устни с моите, като едва сдържах риданието си. – Аз съм тук. По дяволите, толкова съжалявам, че това ти се случи отново.
Той поклати глава и обгърна китката ми с ръка.
– Измий ме – изстена той. – Имам нужда от душ. Ще ти разкажа всичко, което се случи.
Кимнах и се изправих, като включих водата в душа. Докато тя се нагряваше, се заех да съблека Уокър от дрехите му. Колкото повече разкривах, толкова повече се вбесявах.
Исках да убия този, който му е направил това.
Разкъсвания покриваха гърдите и корема му, а гърба му все още не смеех да погледна. Нещо ми подсказваше, че ще бъде още по-зле. Раните му се бяха съсирили, така че вече не кървеше. Но трябваше да ги почистя, иначе щяха да се инфектират и щяхме да имаме още по-големи проблеми.
Без да си правя труда да събувам боксерките си, го вкарах под душа и го държах, докато се почувства стабилно на краката си. Гледах как отваря уста под водата и поглъща част от горещата течност в гърлото си.
– Ебаси, водата е страхотна – изстена той.
Намокрих една кърпа и започнах да го измивам със сапун, като бях възможно най-нежен. Подпрях тялото му на стената, а той тихо стенеше, докато почиствах члена и топките му.
– Боже, липсваше ми – изстена Уокър и се наведе напред, за да ме целуне.
Отвърнах му на целувката също толкова жадно, придърпвайки тялото му към моето, докато се борехме за надмощие, докато накрая той ми се подчини, позволявайки ми да взема от него това, от което се нуждаех.
– Нова? – Попита ме той, след като устните ни се разделиха. – Хален спомена, че си бил с нея.
Кимнах.
– Тя спи в момента – казах му. – Притеснена е като дявол, Уокър. – Той стисна челюстта си и отвърна поглед от мен. Това беше негов предупредителен знак, че е направил нещо, от което смята, че ще се срамувам. Вместо да се задълбочавам в това точно сега, придърпах лицето му обратно към моето.
– Разкажи ми за това, което се случи.
Той кимна и започна да ми разказва всичко, като в общи линии ми каза същото, което и Нова, само че от неговата гледна точка.
– Бях оставен да гния до едно сметище в два града. Хален ме намери там. Не са проверили дали съм мъртъв – информира ме Уокър.
– Господи, дявол да го вземе – проклех аз. Стиснах задната част на врата му и опрях чело в неговото. – Можех да те изгубя.
Уокър поклати глава.
– Няма да те изоставя, Винсънт. Обещах ти, че няма да го направя.
Издишах меко, преди да го целуна отново, този път много по-меко.
– Хайде да ти измием косата – казах тихо.
Помогнах му да се спусне на пода на душа и коленичих зад него, като намазах косата му с шампоан, преди да я изплакна и да направя същото с балсам, за да мога лесно да разчеша косата му след това.
След като Уокър отново беше чист, му помогнах да излезе от душа и го подсуших, преди да увия кърпата около кръста му. Разтворих вратата и Хален ме погледна от стола, на който седеше на масата.
– Донеси ми куфара – казах му аз.
Той го взе от пода и ми го подаде, а след това ми подаде и пазарска чанта.
– Антибиотични кремове и превръзки – каза ми той при объркания ми поглед.
– Благодаря, братко.
Отново затворих вратата и се заех да превързвам Уокър. Той остана мълчалив през цялото време, дори не помръдна. Когато приключих, вече бях коленичил между разтворените му бедра, а пенисът му висеше тежко между нас, а от върха му изтичаше прекум.
Хвърлих му злобна усмивка, преди да го хвана в юмрука си и да оближа капката прекум от върха. Той изстена, очите му се затвориха, докато го смучех до гърлото си, отслабвайки рефлекса си да го поемам докрай, достигайки до топките му.
– Ах, ебаси, бейби, да – изрева Уокър, а ръцете му стиснаха косата ми. – Точно така.
Засмуках го жадно, нуждаех се от този момент с него. Толкова дълго бяхме разделени. Ебаси, той едва се беше върнал от бягане, преди да го изпратят в планините да защитава Нова. Имах нужда да заздравя връзката ни с него.
Така работеше това.
И честно казано, нямах нищо против това.
Не му отне много време да се натовари и аз погълнах всяка капка от есенцията му, преди да го оставя да падне от устата ми. Наведох се и го целунах, езиците ни танцуваха заедно, докато го оставях да опита вкуса си в устата ми.
– Обичам те – каза ми Уокър, след като се разделихме.
Целунах го отново.
– Ти си моето начало и моят край – казах му честно. – А сега да те облечем, бейби.
Назад към част 10 Напред към част 12
