УОКЪР
Аз се настани на стола срещу Винсънт. Той беше сложил пред нас карта на общия район, в който се намирахме. Той я завъртя с лице към мен и се изправи, като се наведе над мен, притиснал гърдите си към гърба ми, докато посочваше един район.
– Тук сме – каза ми той тихо, като запази гласа си тих, за да не събуди Нова, която все още беше припаднала в леглото зад нас. – Можем да караме още по на север. Предполагам, че хората след теб и Нова ще предположат, че ще караме на юг.
Кимнах в знак на съгласие, протягайки ръка, за да разтрия слепоочието си, където се бе появило главоболие. Ръката на Винсънт покри моята и той нежно стисна пръстите ми.
– Главоболие?
Кимнах в отговор и прочистих гърлото си.
– С колко пари разполагаме? – Попитах Винс.
– Няколко хиляди – каза ми той. – Имаме достатъчно, за да ни стигнат за известно време.
Кимнах.
– Тогава ще прескачаме от мотел на мотел – казах му аз. – В брой. Няма нужда от документи за самоличност. – Винсънт кимна в знак на съгласие. – Трябва ни само превозно средство.
Винс ме стисна за рамото.
– Ще се обадя на Купър – ще видя дали не можем да вземем автомобил тук, нещо незабележимо. – Кимнах веднъж. – Защо не пропълзиш обратно в леглото, докато аз отида да се обадя по телефона? Имаш нужда от още малко почивка.
Въздъхнах. Имах чувството, че единственото, което правех, беше да си почивам, но също така знаех, че в момента не съм годен за много други неща. Бях ранен и тъй като през последните няколко дни прекалих с тренировките между Винсънт и Нова, мускулите ми бяха възпалени, агонията ме пронизваше при всяка моя стъпка и движение.
Изправих се от стола и хванах Винсънт за шията, като придърпах устните му към моите. Той изстена тихо, ръцете му намериха гръдния ми кош, придържайки ме към себе си, преди бавно да се освободим един от друг.
– Внимавай – предупредих го аз.
Той кимна веднъж и се отдръпна от мен.
– Винаги.
Събудих се, а кожата ми беше покрита с лек слой пот. Сърцето ми се блъскаше в гръдната кост, което затрудняваше дишането ми.
– Спокойно, бейби – успокои ме Нова, а ръцете ѝ намериха лицето ми. Отворих очи и ги вперих в нейните. Тя се беше надвесила над мен, с лакти, подпрени от двете страни на главата ми, а косата ѝ гъделичкаше голите ми гърди. – Ти си в безопасност.
Повдигнах ръка и я притиснах към себе си, пренебрегвайки болката си. Претърколихме се настрани и тя прехвърли крака си върху моя, едната си ръка притисна до сърцето ми, а ръката си преметна през кръста ми.
Бях сънувал кошмар, че са я отвлекли, че са я преследвали по склона на планината и са я заловили. Намерих я пребита и мъртва, с кръв по маслиновата ѝ кожа и с прошарена коса.
Притиснах устните си към нейните, като ги накарах да се разделят. Целувката ни беше гореща и изпълнена със страст и нужда, устните ни предаваха всичко, което все още не можех да си позволя да кажа или да издържа да чуя как тя ми шепне.
Винсънт влезе в стаята с пазарска чанта в ръка. Той се намръщи и мигновено се приближи до нас, а ръката му легна на бедрото ми.
– Спокойно, бейби – изръмжа той, а гласът му ме успокои. – Тя е добре.
Разбра го.
Разбираше защо се бях вкопчил в нея.
Боже, какво съм направил през живота си, за да заслужа мъж като Винс?
– Уокър? – Попита тихо Нова.
Стиснах ръцете си около нея.
– Моля те, не питай – помолих я аз. – Просто имам нужда да те прегърна още малко.
Тя си замълча и просто се сгуши по-близо до мен, давайки ми това, което исках. Тялото ѝ беше меко и податливо в ръцете ми. Беше се притиснала към мен, сякаш можех да я защитя от всяко едно чудовище в живота ѝ.
Ебаси, почти я бях провалил, но тя все още ми се доверяваше толкова много, по дяволите.
Този свят не беше направил нищо, за да заслужи такава сладка и открита душа като тази на Нова.
– И двамата трябва да си вземете душ и да се облечете – каза Винсънт след няколко минути, когато най-сетне пуснах Нова от ръцете си. – Взех дрехи и за двама ви. – Слязох от леглото, като стиснах зъби срещу болката. – Логан остави за нас един от служебните си автомобили.
– Любезно от негова страна – измърморих, докато се изправях на крака.
Винс ме хвана за китката и постави в ръката ми бутилка с хапчета.
– Вземи ги – нареди той.
Отворих шишенцето и преглътнах две таблетки на сухо, преди да му върна шишенцето.
– Ще излезем след малко – казах му.
Той ми кимна веднъж, преди да се захване с прибирането на всичките ни вещи, като се увери, че не сме оставили нито едно нещо. Когато влязох в банята, Нова вече беше под водата на душа. Тя надникна зад завесата към мен и усмивката, която насочи към мен, изкара дъха ми от дробовете.
– Присъединяваш ли се към мен?
Кимнах.
– За нищо на света не бих пропуснал възможността да си взема душ с теб – чух се да казвам, преди да успея да се спра.
Тя се захили, което накара гърдите ми да се свият, и изчезна обратно зад завесата. Намръщих се на себе си в огледалото.
Привързваш се, Уокър.
Но наистина ли ще е толкова лошо да се хвана за Нова с двете си ръце? Винс ми беше казал, че няма нищо против това. Майната му, той вече го беше доказал достатъчно лесно.
Единственото нещо, което ме възпираше, бях аз самият.
Поех си дълбоко дъх и кимнах веднъж на отражението си в огледалото.
Заслужаваш това – казах си.
След това съблякох дрехите, които носех, и влязох под душа с Нова. И нейната шибано красива усмивка направи всичко това лесно.
Назад към част 13 Напред към част 15
