Глава 6
ГЕНЕЗИС
Не очаквах Оливия да се появи, но тя влезе в офиса около трийсет минути след хапливата забележка на Хален към мен.
– Тук съм, за да те обучавам – каза ми тя. – Кайл ми каза, че те е наел на работа и просто те е вкарал в офиса. – Тя извъртя очи. – Този човек е нещо друго, кълна се.
Не можех да не се усмихна. Веднага ми стана симпатична.
– Сигурна съм, че знаеш коя съм – продължи тя – но все пак ще се представя. Аз съм Оливия, съпругата на Брет.
– Видях ви вчера в клуба – казах ѝ и протегнах ръка напред, за да я стисна.
Тя ми се усмихна многозначително.
– Изглежда, че си привлякла вниманието на Хален – отбеляза тя.
Аз се намръщих.
– Защо е толкова настойчив? – Попитах я. – Малко е обезпокоително. Той не приема „не“ за отговор.
– Тези мъже знаят какво искат и го преследват – каза ми тя. – И Хален те иска. Това е толкова просто и ясно.
Издадох недоволен звук.
– Но съм сигурна, че има всякакъв брой жени, които го искат. Защо не може да отиде да ги притеснява?
– Би могъл – каза тя и сви рамене. Ревността ме разкъса, точно както по-рано, когато го видях да целува бузата на Пени. – Но той не ги иска. Той иска теб.
– Снощи спахме заедно – изригнах. Бузите ми пламнаха в червено. Наистина ли вече нямах филтър между мозъка и устата си?
Оливия имаше смелостта да се засмее. Извика ми.
– О, вече го направи, момиче. Наистина ли мислиш, че Хален ще изкара една нощ от теб и ще се откаже? – Попита ме тя. Аз се намръщих. – Ще ти дам един малък съвет. От теб зависи какво ще направиш с него – каза ми тя. Вдигнах поглед към нея. – Не му се карай по този въпрос. Ясно е като дявол, че и ти го искаш. Като се бориш с него, обричаш и двамата на нещастие, а честно казано, не искам да виждам нито един от вас изпокрит. Просто му дай шанс.
Поклатих глава.
– Не. Той е копеле – избухнах.
Оливия сви рамене.
– Разбира се, всички са такива – съгласи се тя. Почти се разсмях. – Но не си виждала какви са, когато са с този, когото обичат. – По даден знак Брет влезе в офиса и мигновено намръщената му физиономия напусна лицето му, когато очите му се спряха върху Оливия. Тя изпищя от шок, когато той я придърпа към себе си и притисна устни към нейните.
– Здравей, бейби – поздрави я той и ѝ подаде чаша кафе и малка кафява торбичка. – Взех любимото ти, тъй като знаех, че тази сутрин си била ядосана на Кайл.
Тя му се усмихна и се наведе, за да му дари още една целувка по устните.
– Ти си най-добрият – каза му тя, като го накара да ѝ се усмихне.
Той притисна целувка към челото ѝ.
– Днес ще бъда в другия гараж. Опитай се да не убиеш Кайл, моля?
Тя се засмя.
– Това би трябвало да свърши работа – увери го тя, като вдигна кафето и кафявата торбичка. – Обичам те. Бъди внимателен.
– Винаги, бейби.
***
Той излезе от кабинета и затвори вратата след себе си. Тя отпи глътка от кафето и доволно въздъхна.
– Виждаш ли? Ето какво пропускаш – каза ми тя.
Поклатих глава. Не ми се струваше, че пропускам нещо друго освен страхотен секс… и може би да видя Хален като баща. Боже, да го видя с Рандал ме караше да го желая. Беше толкова нежен и топъл с него. Беше такава промяна в сравнение с начина, по който се държеше с мен и всички останали.
– Разкажи ми – поиска Оливия и ме накара да върна погледа си към нея. – Нещо те притеснява и то не е само Хален.
Намръщих се. Тя беше права. Не беше само Хален. Честно казано, с удоволствие щях да остана цяла нощ с него, но имах по-големи неща, за които да се тревожа.
Оказа се, че тези по-големи неща така или иначе ми бяха направили услуга. Разкриха колко гаден може да бъде Хален. Кой, по дяволите, изрича такива глупости пред други хора?
– Напуснах Хален посред нощ – казах ѝ аз. Тя ми се намръщи. – Но не поради причината, която той изглежда си мисли. – Паднах на един стол. Чувствах се така, сякаш тежестта на света беше на раменете ми. – Заплашват ме с изгонване. Трябваше да се прибера вкъщи и да се уверя, че няма да ме заключат извън апартамента ми. – На лицето на Оливия се появи разбиране. В очите ми пламнаха сълзи. Тези дни бях толкова изтощена и изтерзана, а говоренето за това колкото помагаше, толкова и го правеше още по-реално. – Надявам се, че поне ще мога да дам на хазяина си първия чек оттук, с надеждата, че ще ми позволи да остана, докато продължавам да наваксвам.
– О, скъпа – прошепна Оливия. – Откога продължава това?
– От месец насам – казах ѝ аз. – Бях учителка – конкретно учителката на Рандал. И загубих работата си заради това, че му помогнах, а те казаха на всички, че съм била неподходяща с ученик. Това ме отряза от всички други учителски позиции.
По бузите ми се разляха сълзи. Оливия мигновено ме обгърна с ръце.
– Скъпа, всичко, което трябва да направиш, е да кажеш нещо на Кайл. Той ще ти даде аванс.
Поклатих глава. Не можех да искам това от него. Той и без това правеше толкова много, като ми даваше работа от думата на Хален и ми плащаше толкова проклето добре. С времето щях да се измъкна от това затруднение.
Разтрих бузите си.
– Съжалявам, че съм толкова разхвърляна – промълвих аз. – Не успях да говоря с никого за това. Всичките ми стари приятели ме отрязаха веднага щом се разпространи новината защо съм загубила учителското си място.
– Те са шибани идиоти – отвърна Оливия. Засмях се, макар че звучеше прекъснато. Тя ми подаде кърпичка. – Подсуши очите си и вдигни брадичката си нагоре – нареди тя. – Ти си силна. Ще се справиш с това.
Усмихнах ѝ се.
– Благодаря, Оливия.
Тя ме погледна лъчезарно. Беше лесно да се разбере защо Брет беше толкова влюбен в нея.
– По всяко време, Генезис. Тук сме едно семейство – каза тя и стисна ръката ми. – А ние, жените, трябва да се държим заедно.
И изведнъж, въпреки че не бях с Хален, имах чувството, че тя вече ме е приела.
Честно казано, почувствах се наистина адски добре.
***
Цял ден бях избягвала Хален, а когато той дойде в офиса, за да поръча една част, не ми беше казал и дума. Просто беше отишъл до другия компютър в стаята, беше поръчал това, което му трябваше, и отново си беше тръгнал, без дори да ми хвърли поглед.
Знаех, че непрекъснато съм го затварял и че да избягаш без да кажеш и дума вероятно е било най-лошото нещо, което можех да направя, но действията му сякаш се врязаха дълбоко.
Очаквах, че все още ще ме преследва, и не бях осъзнала, че искам това от него, докато той вече не ми обръщаше внимание.
Когато дойде краят на деня, той все още не ми беше казал и дума. Всъщност, когато затварях офиса, той вече дори не беше в сервиза.
С уморена, изтощена въздишка отключих вратата на апартамента си, раменете ми се отпуснаха с облекчение, когато разбрах, че ключалките не са сменени. Не бях изгонена – все още.
Ключовата дума беше „още“. Имах обаче предчувствие, че това ще се случи скоро.
Щракнах ключа за осветлението в кухнята и се намръщих, когато то не светна. Помислих си, че сигурно е изгоряла някоя крушка, и пробвах друга, но се стъписах, когато и тя не светна.
Завъртях копчето, за да пусна водата в кухненската мивка. Не. Нито една проклета капка.
– Майната му – въздъхнах. Спуснах лице в ръцете си, опитвайки се да не плача. Все още не ме бяха изгонили, което беше плюс, но сега нямах ток и вода.
И още по-лошо – няма пари.
Животът ми се превръщаше в глупост и това ставаше много по-бързо, отколкото бях способна да се справя.
Назад към част 5 Напред към част 7
