Глава 5
ХАЛЕН
Да се събудя сам на задната седалка на пикапа със схванат гръб не беше начинът, по който планирах да започна сутринта си.
Наоколо нямаше и следа от Генезис. Тя беше изчезнала – сякаш изобщо не беше била там.
И това ме вкара в неприятно настроение.
Жената дори беше изхвърлила шибания ми презерватив. Сякаш искаше да се престори, че нощта изобщо не се е случила, затова се беше отървала от всяко доказателство.
Седнах и изпънах ръце над главата си, като се намръщих към все още тъмното небе. Облаците вече покриваха някогашното празно, обсипано със звезди небе. Днешният ден щеше да е мрачен – идеално съчетание с моето гадно настроение.
Ако Генезис си мислеше, че ще се отърве от мен толкова лесно, значи ѝ предстоеше друго. Аз не бях такъв човек. Не се спирах, докато не получих това, което исках.
А аз исках Генезис да бъде моята стара дама.
Закопчах дънките си, изскочих от задната част на пикапа, грабнах всичките си дрехи и се запътих към къщата. Все още не беше време Рандал да става, за да се приготви за училище, така че имах време да си взема душ, да се облека и да вкарам поне две чаши кафе в организма си.
А може би и няколко ибупрофена. Проклетият ми гръб ме болеше като дявол. Вече бях твърде стар, за да се чукам на задната седалка на пикапа си.
След като си взех бърз душ, нахлузих чифт дънки и тениска, като след това си нахлузих елека. След като слязох долу, започнах да варя кафе, мърморейки от досада, когато телефонът ми звънна на плота.
– Какво, Купър? – Намръщих се.
– Ти си в раздразнено настроение – отбеляза той.
– Четири и нещо сутринта е шибано, а аз не съм пил и малко кофеин, който да ми помогне да се справя с твоя задник – отвърнах. Той се засмя. Кълна се, че тези дни имах чувството, че Купър живее, за да ме дразни до безобразие. – Какво искаш?
– Имам нужда да отидеш в сервиза по-рано. Кайл ще закъснее. Скайлар не се чувства добре – извърнах очи. Жена му беше болка в задника, когато беше болна. Тя мразеше да я обгрижват и да се грижат за нея. Кайл щеше да има адски тежък ден. – Казах на Кайл, че ще намеря някой, който да отвори магазина. Пени може да води Рандал на училище.
Погледнах към стълбите.
– Не знам, Купър. Знаеш какъв е Рандал, когато му се бъркат в рутината – напомних му. – Няма как да знаеш дали това няма да го подпали.
– Пени ще следи всяка твоя стъпка, когато го водиш на училище сутринта – увери ме Купър, в тона му се долавяше разбиране. – Освен това Рандал обожава Пени – напомни ми той. – Не се притеснявай. Няма да е лошо. Той ще се справи.
– Всички обожават Пени – напомних на Купър.
На практика можех да си представя усмивката му.
– Знам. Жена ми е шибано невероятна.
Извъртях очи. Купър беше нахален кучи син, особено когато ставаше дума за Пени.
Въздъхнах и започнах да си приготвям кафе, като дори не дадох време на каната да се напълни. Загряващото око на кафемашината съскаше и съскаше, докато кафето капеше върху него, а аз наливах малко в голяма чаша.
– Той ще бъде с мен в гаража – казах на Купър. – И ѝ кажи да не се притеснява за закуската. Ще го нахраня, преди да тръгнем оттук. Рандал не обича да се храни в колата, а и не се храни в училище с другите деца.
– Разбрах – каза Купър. – Дължим ти го.
– Не – измърморих аз. – Не ми дължите нищичко. Сега затварям. Имам нужда от кофеин.
Затворих телефона, без да дам на Купър възможност да каже нещо друго. Двамата с него си давахме акъл през цялото време. Купър беше най-близкият ми родител и кръвен брат. Мразех, когато ми казваше, че ми дължи нещо подобно.
Дължах на Купър целия си шибан живот за това, че спаси моя. И щях да му плащам този дълг до последния си, предсмъртен дъх.
***
Гледах как Генезис влезе в офиса, изглеждайки толкова уморена, колкото се чувствах и аз. Дори не се чувствах зле, че не си е починала добре през нощта. Ако беше останала така, както исках, можех да я занеса вътре в къщата и да я сложа да спи, да отида на втория рунд и да издъхнем заедно, докато не ми се наложи да вдигам Рандал за училище.
Тя беше тази, която си тръгна посред нощ – не аз.
Пени влезе в гаража и ми се усмихна. Веднага ѝ се усмихнах в отговор. Тя ми подаде пареща чаша кафе от „Розана“.
– Добре ли е той? – Попита ме тя, визирайки Рандал.
Погледнах към мястото, където той четеше детска книжка на телефона си. Кимнах.
– Помоли да му чета, когато дойдох тук. – Повдигнах рамене. – Беше тих, откакто му дадох телефона си. Дотук всичко е наред.
– Още веднъж ти благодаря, че отвори сервиза тази сутрин – каза ми тя. – Кайл ще дойде скоро.
Притиснах по една целувка към всяка от бузите ѝ.
– Благодаря ти, че си му такава страхотна леля – казах ѝ, визирайки Рандал. – Той те обича.
Встрани от нас се чу гърлено изщракване и двамата погледнахме към стоящата там Генезис. Лицето ѝ беше зачервено и тя беше ядосана. Устоях на желанието да се усмихна.
Може и да се беше отдръпнала от мен снощи, но жената имаше шибана ревнива жилка в себе си.
Харесваше ми това.
– Знаеш ли, че гаджето ти беше с мен снощи? – Избухна тя към Пени.
Пени сви устни в устата си, за да не се разсмее, а очите ѝ уловиха тези на Купър, който влизаше в гаража с Кайл зад гърба си. Кайл изглеждаше гадно, но в ръцете му имаше чаша кафе и изглеждаше, че бавно се събужда.
Но аз? Избухнах в смях, без да мога да се сдържа. Тази жена беше моята сродна душа. В това нямаше никакво съмнение.
– Какво е толкова смешно? – Попита Кайл, докато Купър се приближаваше и увиваше ръце около кръста на Пени, като притискаше целувка към устните ѝ.
Генезис мигновено се оцвети в смущаващ червен нюанс, а устата ѝ се отваряше и затваряше като на риба.
– Аз… аз… о, Боже мой. Толкова много съжалявам – избърза тя, извинявайки се на Пени. – Не съм… мислех…
Пени се засмя.
– Всичко е наред, скъпа. Няма нищо лошо. – Тя протегна ръка към Генезис. – Казвам се Пени. – Генезис бързо стисна ръката ѝ, а бузите ѝ все още пламтяха в червено. Облегнах се на колата зад мен, все още силно развеселен. – Това е съпругът ми, Купър. Той е президент на MC.
– Все още много съжалявам… – Генезис бързо се извини, но Пени я прекъсна.
– Няма нужда да се извиняваш, Генезис. Мъжете просто са невероятно мили и ме защитават; това е всичко – увери я тя. – Купър би ги убил, ако направят сериозна крачка към мен.
Засмях се. Това беше шибана истина. Купър беше най-териториалният мъж от всички нас.
– Просто ще отида, хм… на работа – заекна Генезис и бързо се завъртя на пета, за да избяга в офиса.
– Хей, Генезис – извиках аз. Гърбът ѝ се скова и тя ме погледна през рамо. Усмихнах се. – Може би, ако не беше избягала по дяволите посред нощ, щеше да знаеш, че всъщност съм на сто процента на твое разположение.
Юмруците ѝ се свиха от двете ѝ страни. Без да ми каже нищо, тя нахлу в офиса, като затръшна вратата след себе си. Поех си дълбоко дъх, като поклатих глава.
Тази жена щеше да ме изкара извън нерви.
– Дай ѝ време, братко – каза ми Кайл, докато разрошваше косата на Рандал. Очите на Рандал не се откъсваха от екрана на телефона ми. – Тя явно си пада по теб.
– Тогава каква е шибаната работа? – Изригнах, вече отново развълнуван. – Защо не може да бъде шибано просто и да не ми се кара на всяка крачка?
Кайл се засмя.
– Първо, братко, никога не се опитвай да обясниш на жена за нейните глупости. – Намръщих му се. – Те ще ти затворят устата по-бързо, отколкото ще успееш да се извиниш.
Изръмжах и се обърнах от него, отивайки при Рандал.
– Хей, момче. Готов ли си да отидеш на училище?
Той ме погледна.
– Мога ли да дочета това, когато изляза от училище? – Попита той.
– След като си свършиш домашното – казах му. Клекнах пред него и взех телефона си, като го заключих и го пъхнах в джоба си. – Ще бъдеш ли добре, ако не те взема? – Попитах го.
Той кимна.
– Аз съм голямо момче, татко. Мога да се справя.
Усмихнах му се. Боже, обичах това дете.
– Ако имаш нужда от мен, кажи на леля Пени да ми се обади, разбираш ли? – Той кимна. – Думи, Рандал, говори – напомних му.
– Да, сър.
Усмихнах му се. Това момче ме беше омотало около шибания си пръст.
– Добре. Отиди при леля Пени, добре? Тя ще те придружи до класа ти, точно както аз правя всяка сутрин.
Той слезе от стола си и обви ръце около врата ми, като притисна целувка към бузата ми. Сърцето ми се сви в гърдите.
– Обичам те, татко.
– Аз също те обичам, момче – казах грубо, като го притиснах малко към себе си. – Бъди добър, добре?
Той кимна, взе раницата си и отиде при Пени. Тя ми се усмихна, като го хвана за ръка и започна да го води към джипа си.
– Това гадно нещо става ли по-малко емоционално? – Попитах, когато Деймън влезе в гаража.
– Не – отвърна Деймън, докато Купър също поклащаше глава към мен. – Всеки път те прецаква – предупреди ме той. – Така че, направи всичко възможно да свикнеш с него.
С това той отиде до кутията с инструменти и взе това, което му трябваше, за да започне работа. Поклатих глава. Деймън си беше върнал любовта на живота си, включително и дъщеря си, а Касиди в момента беше бременна с второто им дете.
Около семейството си той беше адски мек. А с останалите? Той все още беше копеле. Но нямаше да е Деймън, ако не беше такъв.
Поклатих глава и започнах да работя, като реших да игнорирам присъствието на Генезис до края на деня. Тази жена щеше да е доста трудна и ми трябваше време да си изясня мислите, преди да продължа да я преследвам. Защото ако не го направех, знаех, че само ще се прецакам още повече.
А не можех да си позволя да го направя. Исках тя да бъде моя.
Назад към част 4 Напред към част 6
