Глава 8
ГЕНЕЗИС
Гледах Хален, който покриваше Рандал с одеяло, като се уверяваше, че е здраво увит в него. Знаех, че никога няма да ми омръзне да го гледам как се грижи за Рандал. Хален беше невероятен баща и по лицето му никога не се виждаше досада, когато се занимаваше със сина си.
Както по-рано, когато Рандал изпадна в малък срив, защото кетчупът му не беше размазан напълно върху питката. Хален го върна обратно на масата, където беше подредена храната, и заедно направиха нов бургер, като Рандал го наблюдаваше, успокоявайки момченцето моментално. Повечето родители биха казали на Рандал просто да млъкне и да се храни, но Хален спокойно се справи със ситуацията.
След като се увери, че Рандал се е успокоил напълно, Хален дойде при мен.
– Съжалявам, че отне малко време. Обикновено той спи с Джанго, но когато сме в клуба, обикновено спи с мен. Не искам обаче да го безпокоя. Обикновено това го възбужда. – Кимнах в знак на разбиране. – Така че трябва да се уверя, че се чувства сигурен, докато спи.
Намръщих се. Мразех това, че баща му се беше объркал толкова много с него. Нито едно дете не заслужаваше да се чувства като не напълно сигурно и обичано, но знаех, че при достатъчно време Хален ще изтрие всяко зло, сторено на Рандал.
Хален посегна към косата ми и я прибра зад ухото ми. Това движение беше толкова интимно от негова страна, че сърцето ми се сви в гърдите. Цяла вечер той ми показваше, че е способен на нежност, и това разтърсваше душата ми.
– Връщаш се вкъщи, или искаш да останеш тук с мен? – Попита той.
Поех си дълбоко дъх и реших да направя крачка. Бях безумно привлечена от него, да не говорим за факта, че макар и да ми лазеше по нервите често, той имаше нещо, което просто ми говореше.
– Ще остана – казах му тихо.
Той хвана ръката ми в своята, свърза пръстите ни и ме поведе нагоре по малко стълбище и надолу по коридора. Отключи една врата и влезе, като я затвори зад нас.
– В общи линии тук живеех, докато не взех Рандал – обясни Хален, докато светваше една лампа. – Имах мястото, на което те изведох, но предпочитах да съм тук. Тук имам някои дрехи за мен и Рандал, но това е в общи линии всичко. Би трябвало да успееш да намериш нещо за спане там. – Той посочи към един скрин. – Имам нужда от шибан душ. Мириша на задник.
Засмях се. Не можех да си помогна. Беше го казал с най-сериозното изражение на лицето си. Хален имаше шибано чувство за хумор, което беше заразително.
Поклати глава към мен, вкара кратка целувка в устните ми и влезе в банята, затваряйки вратата след себе си. Малките му целувки бяха станали досадни. Знаех, че се опитва да остави картите в моите ръце, но исках той да поеме инициативата. Нямах представа какво правя.
Искам да кажа, че, по дяволите, той беше този, който ми отне проклетата девственост, по дяволите.
Поех си дълбоко дъх, съблякох дрехите си и изчаках да чуя признаците, че той е под душа, преди тихо да се вмъкна в банята. Огледалото вече се замъгляваше, а парата вече изпълваше малката стая.
И ебаси, от тялото му под водата зърната ми бяха толкова твърди, че чак ме боляха. Коремът ми се сви, а между бедрата ми се натрупа влага. Как един мъж беше толкова греховно горещ?
Влязох под душа, а шумоленето на прозрачната завеса го накара да се обърне с лице към мен. Преглътнах трудно, докато гледах как водата се стича по татуираните му гърди и се плъзга по долината на коремните му мускули. Не посмях да погледна по-далеч – не бях сигурна дали ще мога да се контролирам, ако го направя.
– Жена – изръмжа Хален. Една-единствена дума, но в нея се съдържаше цялото предупреждение, от което се нуждаех.
Знаех, че ако остана под този душ с него, Хален ще ме вземе като гладен, а аз, Боже, исках това.
– Хален – прошепнах – моля те.
Очите му потъмняха и той се приближи до мен, посегна към врата ми, като използва палеца си, за да наклони главата ми назад.
– Сигурна ли си, че това е, което искаш?
– Да – прошепнах, а очите ми се втренчиха в неговите.
Той сведе очи към мен.
– Ако отново си тръгнеш посред нощ, няма да ми пука кой е около нас следващия път, когато те видя. Ще те прегъна и ще напляскам хубавото ти малко дупе до червено – предупреди ме той.
О, Боже. Бях почти сигурна, че изстенах при думите му.
Устните му се срещнаха с моите в тежка, синкава целувка и той бързо разтвори устните ми, а езикът му се преплете с моя. Всяка частица от него атакуваше сетивата ми. Не можех да мисля за нищо друго освен за него.
Хален ме погълна.
Облегна ме на стената на душа, наведе глава и взе едно твърдо зърно между зъбите си, като леко го захапа, преди да прокара език по него, успокоявайки го, преди да го засмуче силно. Изкрещях, ръцете ми се вкопчиха в раменете му.
Едната му ръка се плъзна между бедрата ми и аз бързо разтворих краката си, за да му осигуря по-добър достъп. Изхлипах, когато дланта на ръката му докосна клитора ми, а ноктите ми се впиха в раменете му в отговор.
– Боже, толкова си шибано мокра – изръмжа Хален. Той се премести към другата ми гърда, обсипвайки я със същото внимание, докато плъзгаше пръст вътре в мен. – Толкова шибано стегната.
– Хален – промърморих, молейки го за нещо, но не бях сигурна какво. Не можех да мисля, а той тъкмо беше започнал да ме докосва. Едва издържах и въпреки това не исках да спира.
– Обичам, когато казваш името ми – изръмжа той. Той се изправи в цял ръст, пръстът му бавно се плъзгаше навътре и навън, а дланта на ръката му все още се търкаше по клитора ми. Дъхът ми трепереше навътре и навън. Задъхвах се. Чувствах се толкова добре – прекалено хубаво, за да е истина.
– Да, бейби. – Той целуна силно устните ми, докато аз се надигах силно, а езикът му се гмурна между устните ми, поглъщайки писъка ми, докато се надигах силно около пръста му.
Очите ми бавно се отвориха, а гърдите ми се издигаха нагоре-надолу. Този път той ме целуна по-меко и след като дишането ми се регулира малко, обгърнах с ръка дебелия му член, наблюдавайки как една тръпка разтърсва тялото му. Той затвори очи, а ръцете му се опряха на стената от двете страни на главата ми.
– Майната му, бейби – изрева той.
В мен се надигна малко гордост – гордост, че съм способна да го накарам да почувства толкова много само като обвия ръката си около члена му. Но все още бях нервна.
Бавно паднах на колене пред него, като го погледнах нагоре. Очите му бяха почти черни, докато ме гледаше надолу, а челюстта му беше стисната.
– Ще ми покажеш ли? – Попитах го.
– Майната му – прокле той. Преглътнах нервно. – Да, бейби. Ще ти покажа. – Той плъзна едната си ръка в косата ми. – Отвори си устата.
Послушно направих това, което поиска, и изстенах, когато той вкара члена си в устата ми, като внимаваше да не навлезе твърде дълбоко, докато плъзгаше върха му по езика ми.
– Обхвани с ръка основата на члена ми – насочи ме той. – Върхът на члена ми е най-чувствителното място за мен – съобщи ми той. – Тъй като си нова в това, обърни внимание на главичката. Използвай ръката си, за да обработиш останалата част от мен.
Като направих каквото ми каза, отделих специално внимание на върха на члена му, като изстенах, когато прекумът покри езика ми. Той затегна хватката си за косата ми, натискайки леко, докато аз смучех, а в гърлото му пълзяха ниски стонове.
Отново ме болеше за него.
– Докосни се с другата си ръка – грубо заповяда той.
Несигурно плъзнах ръка между краката си и разтрих кръгче върху клитора си. Изстенах около главата на члена му.
– Да – ебаси, да, бейби. Искам да видя как се възбуждаш – каза ми той.
Работих с пръстите си по-бързо, като от време на време ги вкарвах в себе си, преди да се върна към клитора си. Когато най-накрая му дойде, Хален се отдръпна и с два удара свърши върху гърдите ми, а спермата му се плъзна по гърдите ми.
– По дяволите – изръмжа той, гледайки ме само с чиста топлина и нещо подобно на обожание в очите си. Издърпа ме нагоре и ме придърпа към себе си, без дори да му пука за спермата по гърдите ми. Устните му ме целунаха дивашки, преди да ме повдигне и да се вмъкне дълбоко в мен, като ме държеше с огромна сила.
– Хален! – Изкрещях, ръцете ми се оплетоха около врата му. Той притисна гърба ми към стената на душа и ме чукаше силно и бързо. Беше почти болезнено, но не исках той да спира. Загубих бройката на пъти, когато свършвах само от многократните удари на тазовата му кост в клитора ми.
В последната секунда той бързо се измъкна от мен, свърши на корема ми и отново ме целуна, този път по-бавно и по-дълбоко. Сърцата ни се разтуптяха, и двамата бяхме напълно бездиханни.
– Никога няма да те пусна, дяволе – изръмжа той в ухото ми, докато продължаваше да ме държи.
Зарових лице в извивката на шията му, като го държах по-здраво.
– Никога не искам да го направиш – прошепнах, като най-накрая си го признах.
Въпреки всичко се влюбвах до уши в този мъж и дори не ми пукаше, че е престъпник.
Защото за мен и за Рандал той беше един от най-добрите мъже, които някога съм познавала.
***
Събудих се от звука на детски писък. Преди да успея да помръдна и пръст, Хален вече се беше измъкнал изпод мен, дръпвайки чифт панталони. Когато успях да се отлепя от леглото, той вече се спускаше по стълбите с пистолет в ръка.
Бързо навлякох чифт негови боксерки и тениска и се втурнах надолу по стълбите след него. Всички възрастни, които бяха останали, бяха будни и работеха, за да накарат другите деца да заспят. Хален седеше на пода в дъното на стълбището и държеше в ръцете си ридаещия Рандал. Пистолетът му лежеше забравен до него, докато той притискаше задната част на главата на Рандал и нежно го люлееше напред-назад.
– Спокойно, сине – успокои го Хален. – Всичко е наред. Няма да позволя на никого да те нарани, знаеш го. – Той се облегна назад и погледна в бледото, обляно в сълзи лице на Рандал. – Кое е най-голямото чудовище, момче?
Рандал подсмърчаше.
– Ти – промълви той.
Хален го придърпа обратно към гърдите си.
– Точно така. И аз ще унищожа всеки, който дръзне да ти навреди. Никога не забравяй това. С мен винаги си в безопасност.
Сълзите горяха в очите ми, докато ги гледах заедно.
Бавно се наведох и вдигнах захвърленото оръжие на Хален. Той ме погледна и кимна веднъж в знак на признание, преди да се изправи от пода, като все още държеше Рандал, докато се изкачваше по стълбите, шепнейки нежни, успокояващи думи на малкото си момче.
Изведнъж отчаяно поисках да бъда част от тяхното малко семейство. Исках го толкова силно, че ме заболяха гърдите.
Поставих оръжието на Хален обратно под възглавницата му, като гледах как той лежи на леглото, без да пуска Рандал. Покрих ги, преди да се върна на страната, на която бях, но този път с Рандал между нас.
– Приближи се – каза ми Хален, като тонът му не запазваше никакви аргументи. – Той се нуждае от сигурност.
Не му се налагаше да ми казва два пъти. Бързо се доближих до Рандал, колкото можах, и двамата с Хален го притиснахме между нас, като и двете ни ръце някак си успяха да се увият около малкото момче. Дори стигнах дотам, че придърпах коленете си нагоре, така че да съм изцяло увита около него.
На Рандал не му трябваше много време, за да заспи отново. Хален срещна очите ми над главата на Рандал и болката в тях разкъса душата ми.
– Искам да убия този кучи син – изръмжа Хален.
Поклатих глава към него.
– Нека законът си свърши работата – прошепнах аз. – Знам, че е трудно. Аз също искам същото проклето нещо, но не можем да вземем това в свои ръце.
Хален се изсмя.
– Всъщност бих могъл. – Знаех това – не се съмнявах в него, особено след като ми каза, че всеки мъж в клуба е бил прострелян поне веднъж. Рани от куршуми не се получаваха, като вършиш легални глупости. Той си пое дълбоко дъх. – Благодаря ти, че си тук.
– Винаги – казах му. Очите му се втренчиха в моите, а в погледа му имаше неизказан въпрос. Преглътнах трудно. – Имам предвид това, Хален. – Очите му омекнаха. – Винаги. Няма да отида никъде.
Той затвори очи, а тялото му се отпусна.
– Винаги съм знаел, че си шибано невероятна, бейби.
Не искаше да го каже по дразнещ начин. В гласа му имаше само открита, честна искреност.
Преглътнах внезапно появилата се буца в гърлото ми. Никога не съм имала семейство, но точно тогава разбрах, че най-накрая имам такова.
По някакъв начин знаех, че винаги ще принадлежа на Хален.
Не се съмнявах, че този мъж е за мен.
Назад към част 7 Напред към част 9
