Глава 10
ЛЕЙЛА
Преглътнах трудно, определено не исках да преживея отново ужасите, които бях преживял под ръката на Линкълн, когато едва бях станала възрастна. Но трябваше да разкажа на Хатчет. Не можех да го оставя да носи тази вина.
Но се страхувах от чудовището, в което щеше да превърне Хатчет.
– Линкълн знаеше, че се опитвам да те накарам да оправиш живота си, да спреш да работиш за него, да спреш наркотиците. – Вдишах бавно въздух и бавно го изпуснах. Свих се от болка. Боже, боли ме да дишам. – Той постоянно ме предупреждаваше да се отдръпна от теб, но аз не го слушах. Обичах те твърде много и исках нещо по-добро за теб – по-добро за нероденото ни дете. – Казах му, като си спомних за целия стрес, на който бях подложена, опитвайки се да накарам Хатчет да се промени – да стане мъжът, който знаех, че може да бъде.
Хатчет притисна устни към гърба на ръцете ми, като безмълвно ме окуражаваше да продължа.
– И така, един ден той ме заведе в същия този проклет склад, в който ти току-що ме намери, и ме преби като куче; пречупи ме, по дяволите. – Задуших се.
Хатчет скочи от стола си и гневно прокара ръце през косата си, докато крачеше напред-назад по пода на болницата. Гледах го предпазливо.
Накрая се обърна към мен, а чертите на лицето му се изкривиха в смъртоносно, гневно изражение. Преглътнах нервно.
– Кълна ти се, Лейла, че докато приключа с него, той ще те моли да ме накараш да се смиля над него. – Изръмжа той.
Хванах ръката му в своята, като го придърпах към себе си с изпълнено с болка извиване.
– Можеш ли, моля те, просто да лежиш с мен сега? – Попитах го тихо. Боже, не исках той да направи нещо безразсъдно. Исках да е тук, с мен.
Без да каже и дума, той се плъзна на болничното легло до мен и нежно обви ръце около пребитата ми форма, притискайки ме към твърдите си гърди, а силата и топлината му ме обгръщаха като одеяло за сигурност.
Просто се молех да мога да го задържа при себе си.
Но нещо в стомаха ми подсказваше, че ще го загубя заради кръвожадната му, дивашка страна.
***
Излязох от микробуса, след като бяхме паркирали пред клуба. Ръката на Тор се беше увила около моята, докато ми помагаше да сляза, така че краката ми най-накрая да стъпят на земята. Хатчет ме гледаше, готов да ми се притече на помощ въпреки болката, която виждах, че се опитва да скрие от мен. Въпреки собствените си наранявания, Хатчет все още ме поставяше пред себе си.
Това беше стоплящо, но аз бях силно притеснен за него. Все още не беше оставил тялото си да си почине и знаех, че това щеше да му струва скъпо.
– Внимавай, бейби. – Предупреди Хатчет, а ръцете му инстинктивно се протегнаха към мен, когато изхлипах, правейки крачка напред.
– Имам я, братко. – Напомни му Тор, а в погледа му се четеше разбиране. – Можеш да ми се довериш. Няма да ѝ позволя да се нарани, но тя трябва да върви, Хатчет.
Хатчет размърда челюстта си, кимна твърдо на Тор, не му хареса фактът, че не може да ми помогне, но ме разбра. Саботаж излезе навън с Матю, настанил се на широките му рамене. Въпреки че тялото ми крещеше в знак на протест с всяка стъпка, която правех, аз се усмихнах широко на малкото си момче, докато то викаше за мен, а сините му очи блестяха от щастие.
Хатчет притисна нежна целувка към челото ми.
– Справяш се чудесно, бейби. – Окуражи ме той, докато продължавах бавно да се придвижвам напред.
Саботаж свали Матю от раменете си и Матю се втурна към Хатчет. Пренебрегвайки собствената си болка, Хатчет го хвана на ръце, вдигна го в прегръдките си, за да притисне Матю до себе си.
– Здравей, момче. – Заговори грубо Хатчет, като целуна върха на главата на сина си.
Да ги видиш заедно беше стоплящо сърцето.
– Липсвахте ми ти и мама, татко. – Каза му Матю. – Какво се случи? Мамо, защо си ранена? – Попита ме той.
– Не се притеснявай, момче. Мама ще се оправи – просто е попаднала в много тежка автомобилна катастрофа, това е всичко. – Успокои го Хатчет. Преглътнах трудно, мразех, че този живот вече се отразяваше на малкото ми момче – то просто не го осъзнаваше. – Ще се погрижа да е добре, добре? – Той постави Матю на крака и разроши русата му коса. – Влез вътре. Скорпионът и Грейв сигурно чакат да поиграят с теб на „Съдба“.
С радостен вик Матю спринтира обратно към клуба, викайки Грейв и Скорпион. Саботаж тръгна през площадката към нас.
– Тор, пренеси я до края на пътя. – Нареди Саботаж. – Тя е изминала достатъчно разстояние. – Той погледна към Хатчет, докато Тор ме вдигаше на ръце, извинявайки се, когато ръцете му случайно се притиснаха в някои синини. – Хатчет, искам да си в параклиса след пет минути. Първо я настани.
Хатчет кимна веднъж на президента си, като гледаше как Саботаж се отдалечава от нас, преди да се обърне към мен и Тор.
– Хайде да вървим. – Измърмори той.
След като се настаних на дивана, Хатчет притисна устни към челото ми.
– Ако имаш нужда от нещо, извикай някоя от жените. – Каза ми той строго. – Не искам да се насилваш прекалено много. Трябва да се съсредоточиш върху лечението.
Издигнах се нагоре и обгърнах лицето му с ръце.
– Притесняваш се твърде много. – Казах му тихо.
Хатчет поклати глава, обърна лице и натисна нежна целувка в дланта ми, която накара дъха ми да забие в гърлото, а гърдите ми се раздухаха от любов към него.
– Явно не съм се притеснявал достатъчно, Лейла. – Намръщих му се. – В противен случай сега щеше да си добре. – Той хвана и двете ми ръце в своите, притискайки леки целувки към кокалчетата на пръстите ми. – Почини си, бейби.
С това той се изправи в пълния си ръст и кимна веднъж на Пени. Докато минаваше покрай нея, той тихо ѝ каза нещо, което не можах да разбера, но тя му кимна веднъж, щом той приключи да говори. Той тръгна към вратите на параклиса и щом те се затвориха зад него, насочих вниманието си към Пени, която беше заела място на стола до дивана.
– Какво ти каза? – Попитах я.
Тя сви рамене.
– Просто ми каза да държа Джеса далеч от теб. – Каза ми честно тя. Веждите ми се свъсиха от объркване. – Почти съм сигурна, че тя има нещо против теб, а той не иска да се занимаваш с допълнителен стрес точно сега, ако има такъв.
Въздъхнах.
– Той се тревожи твърде много. – Намръщих се.
Пени се засмя тихо.
– Скъпа, това е нещо, с което е по-добре да свикнеш, ако искаш да имаш Хатчет. – Каза ми тя честно. – Този човек е лоялен и защитава своите. Тази глупост – тя го разкъсва отвътре. – Информира ме тя. – Като негова стара дама, бъди готова да бъдеш задушена. Той се чувства така, сякаш те е провалил.
Въздъхнах тихо.
– Но той не ме е провалил, Пени. Иска ми се да разбере това.
– Момиче – заговори Грейв, като не откъсваше поглед от играта пред себе си, докато двамата с Матю стреляха по роботи – просто ще трябва да оставиш Хатчет да си върши работата сам, докато не се отърси от това. Той се чувства виновен. Нищо от това, което ще кажеш или направиш, няма да го отърве от тази вина. Той трябва сам да се справи с това. Остави го да го направи по свой собствен начин.
Пени положи нежно ръката си върху моята, а на устните ѝ се появи малка, тъжна усмивка.
– Скъпа, позволи му да се погрижи за теб по свой собствен начин точно сега, добре? Повярвай ми в това. Някои от нас, жените, чакат от адски дълго време някой мъж в този клуб да ни поиска, да се погрижи за нас, както Хатчет го прави за теб.
Изучавах я, забелязвайки тъгата и копнежа в зелените ѝ очи.
– Колко дълго чакаш, Пени? – Попитах я тихо.
Тя само ми се усмихна тъжно, без да си направи труда да отговори.
Назад към част 9 Напред към част 11
