ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 21

Глава 21

Пет минути по-късно Хенеси погледна в близост до Кат. Тя сигурно го е наблюдавала, защото веднага се протегна назад, сякаш освобождаваше кичур. Движението разроши аленочервената и коса и накара гърдите и да се напрягат срещу роклята с презрамки, докато кожата и улавяше светлините на клуба, сякаш се съревноваваше с тях за фино сияние.
Хенеси се загледа, а после остави снажната брюнетка, с която говореше, без да каже нито дума. Тя поклати глава, обидена. Хич не осъзнаваше услугата, която току-що и беше направил.
Когато Хенеси стигна до Кат, Боунс бе обзет от такова желание да убива, че трябваше да стои абсолютно неподвижно. Ако помръднеше, щеше да заколи Хенеси, отказвайки отмъщение на безброй жертви, като в същото време щеше да си спечели незабавна смъртна присъда за нарушаване на правилото на клуба „Никакво насилие на територията на клуба“. Боунс се притесняваше, че Кат не е готова за тази битка, но сега той беше слабото звено.
Трябваше да загърби емоциите си. Те го правеха безразсъден, а той не можеше да допусне това. Докато това не приключи, той нямаше да си позволи да изпитва каквито и да било чувства.
Боунс затвори очи, очаквайки ледът да дойде. Беше се смразявал през всичките пъти, когато не можеше да направи нищо, след като някой клиент пребие майка му или някоя от другите жени, които му бяха помогнали да израсне, израсна, когато видя как най-добрият му приятел се люлее от бесилото за кражба на храна, когато беше гладен, и изкристализира по време на битката на майка му със сифилиса. Нейната любов беше направила жестоките обстоятелства поносими, но болестта не беше отнела живота само на майка му. Тя открадна и съзнанието и. Тя дори не беше разпознала Боунс в края. Мислеше, че е просто поредният клиент.
Когато ледът покри всяка част от тялото му, Боунс отвори очи. Клубът и неговите обитатели сякаш избледняха. Единствено Хенеси имаше остър релеф и Боунс се плъзна към него с безметежната грация на акула, която обикаля окървавена плячка.
– …казахте, че се казвате? – Питаше Кат Хенеси.
Боунс не я погледна. Погледът му беше втренчен в Хенеси. Черната коса на другия вампир беше късо подстригана, а тънките му мустаци и брада приличаха на почит към героя на Марвел Тони Старк. Гъстите черни вежди осигуряваха достатъчно покритие на студените сини очи на Хенеси, а усмивката му излъчваше фалшив чар, докато отговаряше на Кат.
– Наричайте ме Хенеси.
– Нямам нищо против да го правя, приятелю – каза Боунс.
Погледът на Хенеси полетя нагоре. За секунда той изглеждаше уплашен, а после изражението му се затвори.
Твърде късно. Беше го хванал неподготвен и двамата го знаеха. Боунс му се усмихна бавно, като се премести зад стола на Кат.
– Мина доста време, нали? – Продължи Боунс, като се наведе и целуна бузата на Кат.
Моя – каза погледът му на Хенеси.
Кат помръдна при целувката му. Хенеси я улови и веждите му помръднаха с високомерие, което сякаш казваше, че очевидно не е така.
– Боунс. – Хенеси произнесе името му, сякаш имаше кисел вкус. – Каква неочаквана изненада. Не ми казвай, че тази прекрасна млада жена е с теб. Тя е прекалено възпитана.
Боунс се приближи до Кат.
– Тя е, а ти си на моето място.
– Боунс – каза Кат с припрян тон. – Не се дръж грубо. Този мил мъж просто ми правеше компания, докато се върнеш.
– Наистина – отвърна Хенеси, докато отправяше на Кат един поглед, който само преди минути би вбесил Боунс до насилие. – Не бива да оставяш такава хубавица сама. Никога не знаеш кога може да се появи някое чудовище и да я грабне.
Повече от прикрита заплаха, като се има предвид историята на Хенеси. Хенеси трябва да се чувства недосегаем. Време е това да се промени.
– Забавно е да го кажеш. Чух, че това е и твоя специалност.
Аурата на Хенеси пламна и удари Боунс като стотици невидими камшици. Също толкова бързо Хенеси я укроти, а устата му се стегна от очевидната загуба на контрол.
Сигурен в леда си, Боунс се усмихна. Умереност, умереност.
– А сега, къде ще чуеш такова нещо? – Попита с фалшиво непринуден тон Хенеси.
– Ще се учудиш какво може да научи някой, ако се зарови достатъчно дълбоко – отвърна Боунс.
Аурата на Хенеси отново проблесна. Знаеше, че някои от масовите му погребения са били разкопани. Сега знаеше от кого.
Барманът се приближи и докосна ръба на чашата на Кат. Като вампир той също бе усещал изблиците на ярост на Хенеси.
– Не тук, джентълмени – каза барманът. – Знаете правилата.
Ръката на Хенеси проряза въздуха в знак на раздразнение, но когато заговори, тонът му беше любезен.
– Разбира се. Досадна наредба, но човек трябва да спазва правилата на къщата, когато я посещава.
– Престани да говориш любезно, не ти отива – каза Боунс, като позволи на нотка гняв да се промъкне в тона му. – Това е моят стол, а тя е моята половинка, така че за последен път изнеси се.
Кат се изправи с подсмърчане.
– Това е всичко. Няма да ти позволя да продължаваш да се обръщаш към мен в трето лице, сякаш дори не съм тук. Ти не ме притежаваш, Боунс. Това е първата ни среща и дори нямаше да изляза с теб, ако не продължаваше да ме молиш. Сега, нашата среща приключи, така че се махай!
Хенеси пусна самодоволен смях, докато Боунс произвеждаше някакъв фалшив гняв.
– Защо, ти, неблагодарнице малка…
– Чухте дамата – прекъсна го Хенеси, все още захилен. – И знаеш правилата. Тук има само желаещи спътници, а тя явно не желае. Така че, както каза тя, изнеси се.
– Или можем да бъдем мъже и да разрешим различията си навън – каза Боунс, а веждите му се извиха в студена покана. Ако се поддадеше твърде лесно, Хенеси щеше да стане подозрителен. Ако Хенеси беше достатъчно дебел, за да приеме поканата, толкова по-добре.
В очите на Хенеси блеснаха зелени искри.
– Ще уредим въпроса, помни ми думите, не тази вечер. Но скоро. От твърде дълго време се месиш там, където не трябва.
Вече нямаше преструвки. И двамата почти бяха признали ролята си в този случай и той щеше да завърши със смъртта на един от тях.
– Треперя в ботушите си – каза Боунс със саркастичен тон. – Тогава друго време и място. С нетърпение го очаквам.
Боунс си тръгна, като през целия път усещаше погледа на Хенеси върху себе си.

Назад към част 20                                                                  Напред към част 22

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *