КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово желание – книга 7 – част 17

***

Следващите няколко дни преминаха в някаква мъгла за Кали. Нямаше какво да прави, докато Ред не ѝ каза, че Никол ще се прибере у дома. В този момент Кали направи всичко, за което се сети, за да посрещне Никол обратно в къщата, включително купи любимите ѝ шампоани и сапуни за лице, удобни чехли и дори написа малка картичка за нея, която Ред подписа.
Все пак нямаше много какво да прави, докато Никол наистина се прибере у дома.
Така че Кали прекарваше повечето си дни в сън, от време на време гледаше телевизия, отиваше до болницата, за да посети Никол, или отиваше до мола и се разхождаше като призрак. Определено беше депресирана и неведнъж обмисляше да напусне работа и да се върне в Охайо.
Единственото, което я спираше, беше, че Ред беше споменал, че е поканил Хънтър на вечеря. Това щеше да стане едва след като Никол се прибере, но все пак – Кали се надяваше и се молеше, че щом Хънтър я види, може да се размрази и тя да има още един шанс да поговори с него.
Целият ѝ живот беше погълнат от мисленето и планирането на тази вечер – какво ще облече, какъв парфюм ще си сложи, как ще му се усмихне и ще му даде да разбере, че чувствата ѝ все още са останали.
След като Ред спомена за вечерята, тя прекара цяла една-две нощи, лежейки будна, мислейки и фантазирайки как би могло да протече. Фантазиите варираха от ужасни (той се обръща и никога не се връща) до щастливи (той се изправя на вечерята и заявява любовта си към бавачката).
Накрая Никол се прибра вкъщи и Кали се впусна да помага в грижите за нея, тъй като Никол все още трябваше да е спокойна, по принцип беше на легло и трябваше да си прегледа кръвното налягане, за да е сигурна. Това донякъде напомняше на ситуацията малко преди раждането на Райли.
Оказа се, че Райли вероятно щеше да се прибере у дома след още няколко седмици, за което Никол и Ред правеха всичко възможно да останат позитивно настроени. Когато Никол се прибра за първи път, тя плака много, защото Райли ѝ липсваше толкова много.
Кали седеше с нея и разговаряше, утешаваше я. Колкото и да беше депресирана, Кали сякаш това ѝ помогна да се сближи с Никол, която беше неутешима за една-две нощи.
И накрая дойде денят на голямата вечеря. Кали почти не беше спала предната нощ. На сутринта тя сложи няколко различни тоалета, а след това отиде и си взе дълга вана, като се обръсна под мишниците и си избръсна краката, между краката, сложи си овлажняващ крем. Тя си тананикаше, чувствайки се жива за първи път от много време насам.
След като излезе от банята, Кали започна да се приготвя за деня. Нямаше търпение да го види и беше твърдо решена, че независимо от всичко, ще се увери, че той ще я изслуша.
Кали дори си помисли да му каже, че се влюбва в него. Разбира се, това беше лудост – но все пак ѝ хрумна.
Така се случи, че когато малко по-късно се спусна по коридора към кухнята, чу гласовете на Никол и Ред да разговарят. Отначало не можа да чуе какво си говорят, но когато се приближи, те започнаха да стават по-ясни.
– Каза ли защо? – Питаше Никол.
– Не. Просто се извини за неудобството.
– Нямаше ли да довършиш интервюто след вечерята? – Каза Никол. – Каза, че е готов да го премести за друг ден.
Сърцето на Кали се сви и тя примигна, за да отблъсне сълзите си. Влизайки в кухнята, Ред и Никол се обърнаха, за да я погледнат.
– Здравей! – Каза Никол. – Всичко наред ли е?
Кали се усмихна и кимна.
– Да. Просто съм малко уморена.
Ред се обърна обратно към Никол, като леко разтриваше ръката ѝ.
– Вероятно е точно толкова добре. Трябва да се успокоиш.
– Вечерята тази вечер е отменена ли? – Попита Кали, опитвайки се – и не успявайки, както подозираше – да звучи безгрижно.
Ред кимна, като че ли не ѝ обърна внимание.
– Да, каза, че нещо е станало.
Никол обаче я гледаше внимателно.
– Можеш да си вземеш почивка до края на деня, Кали.
– Не, това не е необходимо.
– Искам да го направиш. Аз съм добре и Ред си е вкъщи днес. Нали така,скъпи?
Ред просто сви рамене. Той се върна към четенето на „Таймс“ на масата. Кали се обърна, върна се в спалнята си и затвори вратата след себе си.
Изведнъж тя се разплака. Сега окончателно бе загубила и последната надежда, че нещата могат да се поправят. Хънтър явно не искаше да я вижда.
И тя не можеше да го вини. Беше я хванал да го шпионира, да подслушва – макар да знаеше колко е затворен и колко много цени това уединение над всичко останало.
Дори над нея.
Седна на леглото си и заплака, като отново се замисли дали просто да не се откаже и да се върне у дома. За пръв път, откакто бе напуснала дома на Данвърс, идеята изглеждаше реална възможност.
На вратата на стаята ѝ се почука слабо.
– Кали? – Каза Никол. – Мога ли да вляза?
Кали подсуши очите си.
– Да.
Никол отвори вратата и влезе бавно, а лицето ѝ беше маска на загриженост.
– Здравей, добре ли си?
Кали се усмихна.
– Не съвсем.
– Хънтър?
Кали отново се усмихна и се засмя, кимвайки. Появиха се още сълзи. Никол седна на леглото до нея и я прегърна дълго.
– Съжалявам, че внасям драматизъм – каза Кали през сълзите си.
– Всичко е наред. Разбрах, че вие двамата сте заедно.
– Вече не.
– Искаш ли да ми разкажеш за това?
Кали въздъхна, като се замисли дали наистина трябва да го направи. Накрая реши, че подробностите така или иначе не са важни.
– Грижа ме е за него, но направих нещо глупаво и сега мисля, че всичко е приключило.
Никол я погледна със съчувствие.
– Не мисля, че е така.
– Как можеш да кажеш това?
Тя се усмихна.
– Аз съм била там. И то не толкова отдавна.
– Иска ми се да си права, но той не е като Ред. Той не ме обича така, както Ред те обича, не ме гледа така, както Ред те гледа.
Никол сложи ръка върху ръката на Кали.
– Ред не винаги ме е гледал по този начин. Ние изградихме това с течение на времето. И имахме някои много тежки, страшни моменти, в които изглеждаше, че няма да се справим.
– Ред изразявал ли се е някога така, сякаш не иска да има нищо общо с теб? – Никол се усмихна още по-широко.
– Повече от веднъж.
Кали се засмя.
– Благодаря, Никол. Това означава много.
Никол се изправи и погледна Кали.
– Може би просто трябва да му кажеш какво изпитваш към него. – После се обърна и излезе от стаята.
Кали се замисли за момент, след което стана и излезе от стаята. Отиде до гардероба за принадлежности – който беше по-скоро огромна стая, отколкото истински гардероб. В него имаше всичко – от спрей против насекоми до батерии, крушки, химикалки и хартия.
Последното беше това, от което се нуждаеше в момента. Кали си взе химикалка, плик и лист хартия, а сърцето ѝ се разтуптя. Тя знаеше какво трябва да направи.
Няколко минути по-късно се върна в стаята си и започна да пише яростно. Ръката ѝ се свиваше и тя спираше за малко, разтриваше ръката си и мислеше какво да напише по-нататък. Щом спазмите отшумяха, тя се връщаше към писането.
След известно време тя вече беше готова. Излизайки от стаята и търсейки наоколо признаци на живот, тя най-накрая намери Ред на верандата с лаптопа му.
– Ред, мога ли да те помоля за една голяма услуга? – Каза тя.
Той вдигна очи от компютъра си.
– Разбира се. Какво има?
– Мога ли да взема колата ти назаем?

Назад към част 16                                                                Напред към част 18

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!