КЕЛИ ФЕЙВЪР – За Неговото доверие – книга 5 – част 13

***

Бяха минали няколко дни и нещата между тях не се бяха подобрили. Ред се беше потопил в работа, а Никол все още планираше сватбата им, която вече беше станала толкова сложна и скъпа, че не се поддаваше на обяснение и разум. Самото внасяне на депозита за мястото, алкохола, кетъринга, масите и столовете и нестандартните декорации – всичко това се беше превърнало в проблем, защото всички се нуждаеха от пари още вчера.
Беше изгубила представа колко пъти са ѝ казвали, че подобни големи сватби обикновено се планират по-отрано.
Стана ѝ неудобно да продължава да ходи при Ред, за да ѝ напише нова серия чекове за гигантската сватба, която той не одобряваше, а тя наистина не искаше. Накрая той просто ѝ връчи чековата си книжка и ѝ каза да „направи парти“.
Но тя не се забавляваше, а точно обратното. Чувстваше се болна, депресирана и неконтролируема, както по отношение на сватбата, така и на връзката си.
Никол си мислеше, че поне най-лошото се надява да е отминало, но грешеше. Сутринта на дегустацията на тортата в пекарната „Лейди Кейкс“ с майка ѝ и Марси – нещата всъщност някак си се влошиха.
Ред влезе в банята, докато тя се гримираше, и ѝ подаде телефона си.
– Току-що получихме най-голямото изтичане на информация от всички – каза той, като почти звучеше горд от това, докато Никол гледаше екрана.
В „The Rag“ имаше още една статия, която разкриваше не само датата и часа на сватбата им, но и мястото. В нея подробно се разказваше за огромното събитие, което вероятно щеше да бъде сватбата, и, разбира се, се подиграваше с Ред и Никол и с идеята, че сватбата вероятно ще продължи по-дълго от самия брак.
– Дори съм впечатлен колко силно е нарушено личното ни пространство – засмя се Ред. – Искам да кажа, че това е съвсем ново ниво.
Никол прехапа устни и се опита да овладее нервите си.
– Не разбирам как се е случило това. Мислех, че Даниела е изпуснала информация!
– Ти не си ѝ изпратила покана? Сигурна ли си?
– Да, сигурна съм – каза Никол.
– Е, ние изпратихме само четиристотин покани – кой би си помислил, че някой от тези случайни идиоти, които поканихме, може да пусне историята? – Каза той и отново се засмя, но не съвсем.
– Моля те, не влошавай положението, като ми се подиграваш – каза му тя.
– Никол, ако не мога дори да се пошегувам за това колко зле се е развило цялото това нещо, тогава какво мога да направя в този момент? – Тя нямаше отговор.
След това Никол не беше в настроение за дегустация на торта, но нямаше избор. Майка ѝ и Марси пропътуваха целия път от Сиракуза за срещата и затова тя сложи най-добрата си фалшива усмивка и се опита да се престори, че всичко е наред.
Пекарната беше симпатично, малко заведение, което Никол беше намерила в интернет заради изумителните му отзиви. Марси и майка ѝ я харесаха още щом стъпиха вътре.
Пекарката беше ниска, стройна блондинка с шапка на сладкарка и малки ръце. Тя жестикулираше постоянно, докато говореше, и даваше тонове информация за услугите, които предоставя.
По време на почивката пекарката се прибра и Никол се възползва от възможността да разкаже на Марси и майка ѝ за изтичането на цялата важна информация за сватбата.
– Скъпа, след година и половина никой няма да си спомня нищо друго, освен че сте имали една от най-класните, най-яките и най-забавните сватби в последно време. Никой не се интересува от тези глупави истории в интернет. И освен това малко публичност може да е забавна за един щастлив случай – каза и Марси.
Никол си припомни, че би било неуместно да зашлеви шамар на сватбения си агент в пекарната по време на дегустацията на тортата, затова се въздържа да отговори на безсмисленото раздаване на народни мъдрости от страна на Марси.
Пекарката от „Лейди Кейкс“ отново излезе отпред и започна да ги развежда из вариантите на торти и комбинациите от вкусове, като постави една от тортите си пред тях, за да я опитат и обсъдят.
В този момент Никол получи телефонно обаждане от Даниела.
Докато Марси и майка ѝ опитваха бялата торта с ванилово маслена глазура, Никол се отдръпна от масата.
Почти не отговори, но нещо в стомаха ѝ подсказа, че трябва да приеме обаждането.
– Здравей – каза тя с несигурност в гласа.
– Никол, това съм аз. Даниела.
– Как си? – Попита тя с внимателно неутрален глас.
– Добре съм. Слушай, знам, че в момента не ме харесваш много, но все още ме е грижа за теб и съжалявам за това, което се случи между нас последния път, когато те видях.
– Аз също – каза тя тихо в телефона.
Изведнъж откъм гърба на Никол се разнесе звук от ревящ смях.
– Никол, скъпа, просто трябва да опиташ тази торта! Глазурата е за умиране! Не, вземам си обратно – за нея се убива! – Още един неудържим смях. Никол сложи пръст в едното си ухо и се отдалечи от тях.
– Но дори не заради това ти се обаждам сега – продължи Даниела. – Мога да кажа, че си заета, така че няма да ти отнемам още много време.
– Няма страшно, нямам нищо против. Радвам се, че се обади. – Тя осъзна, че това е много вярно – липсваше ѝ звукът на гласа на Даниела.
– Кейн спомена, че днес „The Rag“ е пуснал още една статия за теб. Наистина ме вбеси, че са постъпили така с теб.
– Всичко е наред, знам, че ти не си от изтичането на информация, Даниела – каза Никол. – Много, много съжалявам, че те обвиних в това.
Зад гърба ѝ се чу още смях – крясъци, нелепо бръщолевене, което накара Никол да се придвижи до вратата на пекарната и след това най-накрая навън, за да избяга. Не биваше Марси и майка ѝ да са заедно с нея на дегустацията на тортата, осъзна тя. Трябваше да е Даниела и Ред, ако искаше да дойде. Можеха да си прекарат приятно заедно.
– Както и да е, казах на Кейн, че искам да знам кой дава на „The Rag“ цялата тази информация за личния ти живот. Казах му, че ще превърна живота с мен в ад на земята, ако не разбере веднага. Отне му само пет минути да се обади по телефона и да получи отговора за мен.
На Никол ѝ се искаше да се разплаче.
– Направи го за мен, след като се държах така с теб?
– Винаги ще бъдем приятелки, Никол. Не можеш да промениш това, като се държиш грубо един път. Освен това разбирам точно защо си се чувствала по този начин към мен. Аз живея с човека, който притежава таблоида, който прави живота ти нещастен!
Никол се засмя.
– Това определено не е помогнало.
– С удоволствие ще ти помогна да запушиш теча, Никол. Мисля, че това ще бъде моят и на Кейн сватбен подарък за теб.
– Това е щедро предложение.
– Кейн ми каза, че името, което му е дал „Къртицата“ за информатора, е Марси Тили.
– Абсолютно сигурна ли си, Даниела?
– Да, на сто процента. Познаваш ли я?
– Очевидно не толкова добре, колкото си мислех, че я познавам.
Никол се обърна и погледна през прозореца на пекарната, докато Марси седеше и тъпчеше тортата в устата си, гугукайки и смеейки се заедно с майката на Никол.
– Е, ще те пусна да си вървиш – каза Даниела. – Надявам се, че си добре.
– Съжалявам за всичко, което казах преди – каза ѝ Никол. – Наистина съжалявам. Ако ти седеще сега на нейно място сега, щях да сляза и да ти целуна краката.
Даниела се засмя тъжно.
– Не се притеснявай за това. Може би ще поговорим отново, по-скоро рано, отколкото късно?
– Абсолютно – каза тя и след това Даниела изчезна.
Тя затвори очи, пое си няколко дълбоки вдишвания, а след това Никол се върна в пекарната.
Пекарят беше отзад и приготвяше следващата торта, която да опитат.
– Никол, ще си вземеш ли изобщо? – Попита майка ѝ. – Не можем да изберем тортата на булката, която да не опита нито една от тях.
– Да – каза тя, взе една вилица и се зарови в бялата торта. Беше добра – дори изумителна. Тя облиза вилицата си докрай.
– Добре ли си, скъпа? – Попита Марси. – Изглеждаш бледа.
Никол я погледна. Тя забеляза – за първи път – че Марси не обичаше да установява пряк контакт с очи. Едрата жена се смееше и бъбреше много, но рядко гледаше Никол в очите.
Никол въздъхна.
– Току-що ми се обадиха по доста странен въпрос.
– Всичко ли е наред? – Попита майка ѝ.
– И да, и не. – Никол отхапа още една хапка от тортата и насочи вниманието си към сватбения организатор. – Марси, някой от таблоидите обаждал ли ти се е по някаква причина?
Марси вдигна поглед с изненадано изражение.
– На мен? Защо някой ще ми се обажда?
– Това е странен въпрос, Никол – каза майка ѝ.
Преди Никол да успее да се обясни, пекарят се върна със следващата торта – шоколадова торта „Дяволска храна“ с ванилова глазура. Пекарят разказа за свойствата на тортата, за вкусовете ѝ и за каква сватба би била най-подходяща.
Никол разбра, че Марси е разсеяна и не е весела по време на дискусията.
– Ще ви дам да я опитате и ще бъда зад ъгъла, ако имате някакви въпроси – каза русокосата пекарка, усмихна се и си тръгна.
Ръцете на Марси бяха треперещи и заети да дърпат голямата ѝ риза. Тя се усмихна на Никол.
– Знаеш ли, като се замисля – вярвам, че някой може да ми се е обадил веднъж. – Тя погледна към тавана и примигна яростно. – Опитвам се да си спомня какво казаха. Беше някакъв репортер… Наистина не му казах много.
– Дали беше някой от „The Rag“?
– Дори не мога да кажа. – Тя погледна към Никол и отново отвърна поглед. – Цялото това нещо е просто толкова лудо. Аз съм момиче от малък град и ние не се занимаваме с таблоиди и такива неща. Аз съм доверчив човек, разбираш ли?
– Аз знам. Не бих те упрекнала, ако си говорила с някого, без да осъзнаваш, че това може да е проблем.
Майката на Никол наблюдаваше Никол с объркано изражение на лицето.
– Какво става? Някой ще ми подскаже ли?
Марси се засмя.
– Знаеш ли, това е глупаво. Не съм направила нищо лошо, но някак си се чувствам обвинена.
– Ами, някой е говорил с „The Rag“ за моята сватба и това позволява на един омразен онлайн сайт за клюки да пише ужасни истории за нас, разкривайки личната ни информация пред света.
– И ти мислиш, че това съм аз? – Извика Марси. – Защо бих направила такова нещо?
– Не би го направила – каза майката на Никол. – Никол, престани да внушаваш тези неща за Марси. Тя е добра приятелка и много етичен човек, което ми се е случвало да знам. Така че, освен ако нямаш доказателства, че е направила нещо нередно…
– Всъщност имам доказателства.
Очите на Марси почти излязоха от главата ѝ.
– Кълна се – Никол, кълна се – ако наистина съм говорила с някого в началото…
– Значи не си казала на някого от „The Rag“ за датата, часа и мястото на сватбата ни? – Каза Никол. Беше спокойна, толкова спокойна, колкото никога през живота си не се беше чувствала.
– Никол – почти изкрещя майка ѝ. – Как смееш да я обвиняваш в това?
– Ти ли си, Марси? – Попита отново Никол.
Марси се засмя нервно.
– Виж сега. Нека само да изясним нещо, Никол. Отдавна съм в тази игра на планиране на сватби и партита и може би съм запозната с някои подробности, с които ти не си. Има маркетингови и рекламни усилия, които се полагат зад кулисите, и всеки го прави. Хубаво е сватбата да е с висок профил и да е забавна. По дяволите, понякога двойката сама продава сватбените си снимки на списание People за милиони долари! Замисляли ли сте се за това?
Майка ѝ кимна на коментара на Марси.
– Тя има право, Никол. Спомням си, когато Том и Кейти направиха това. Всички знаят, че това се случва.
– Е, можеше да се посъветваш с нас, за да видиш дали искаме да направим точно това – каза Никол.
– Предположих, че сте го направили, и предполагам, че съм предположила погрешно. Но никога не съм искал да ти навредя, Никол. Кълна ти се, че Бог ми е свидетел.
Никол имаше предчувствие и реши да изиграе една последна карта. Заигравайки се с вилицата си, тя най-накрая взе лъжичка от тортата с дяволска храна, която никой още не беше докоснал.
– Разбирам те, Марси, повече, отколкото си представяш. – Тя отхапа от тортата и дъвчеше известно време. – Добра е – каза тя. – Може би ми харесва повече от първата.
Марси кимна с уплашени очи.
– О, добре.
– И така, помолих и някой от моята охранителна фирма да направи бързо разследване и те казаха, че съпругът ти никога не е ходил в болница заради сърдечни проблеми, Марси.
– Какво?
– Сега мислиш, че съм излъгала за състоянието на сърцето на съпруга ми?
Никол погледна Марси право в очите. Тя насочи Ред от паметта си към начина, по който той се справяше с хора, които бяха слаби, хора, които не уважаваше. Тя застана малко по-високо, постави челюстта си по определен начин и заговори с по-голяма сила.
– Не ме лъжи повече, Марси, или се заклевам, че ще се погрижа никога повече да не планираш сватба, парти – не ме интересува дали ще е само парти за Супербоул за петима души в Антарктида. Ще направя така, че да те съсипя, ако ме излъжеш още веднъж. И ако знаеш нещо за съпруга ми, знаеш, че той ще ми помогне да осъществя тази заплаха.
Марси издаде звучно преглъщане.
– Моля те, не прави нищо прибързано.
– Това е твой избор. Просто ми кажи истината. Наистина ли се наложи да заведеш съпруга си в спешното отделение, или нарочно игнорира обажданията ми в онзи ден, защото не искаше да отменяш всички тези покани?
Марси свежда глава.
– Никол, извинявам се за действията си. Просто се превъзбудих и направих някои неща – очевидно допуснах някои грешки…
– Просто ми отговори.
Марси облиза устните си.
– Не, съпругът ми не е ходил в спешното отделение.
– Благодаря ви, че сте честна. Оценявам го. А сега се страхувам, че наистина трябва да тръгвам.
– Никол – обади се майка ѝ. – Чакай малко. Марси се извини и мисля, че можеш да ѝ дадеш втори шанс. Сега всичко е наяве.
– Не можеш да говориш сериозно.
– Тя е моя приятелка. И е добра в това, което прави.
– Мамо, мразя да го казвам на публично място, но поне веднъж в живота си – просто си гледай собствената работа.
И тогава Никол се обърна на пети и напусна пекарната.

Назад към част 12                                                             Напред към част 14

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!