Глава 13
Елора стоеше на тротоара пред вилата с куфарче отстрани и със застинали в бетона крака.
Вилата изглеждаше точно така, както и последния път, когато беше посетила Мартас Винярд. Кедрови дъски, посивели от годините под слънцето, покриваха външните стени. Прозорците с бели стъкла отразяваха синьото небе на следобеда. Ароматът на сол и пясък се носеше от вятъра, а от плажа долиташе шумът на разбиващите се вълни.
Шофьорът, който ги беше закарал от аерогарата до къщата, си беше тръгнал преди минути с обещанието да се върне в неделя. Трябваше да го помоли да я закара навсякъде, но не и тук.
– Какво правиш? – Попита Айви, застанала на отворената входна врата с ръце, подпрени на бедрата и.
Отвъд моравата морето беше безкрайно. Ято чайки крякаше, докато прелиташе над главите. Вземи ме със себе си.
– Елора – обади се Айви.
Защо, по дяволите, се беше съгласила на този уикенд? Нямаше как да остане във вилата. С дълга въздишка тя се наведе, за да вземе багажа си.
– Идвам.
Перспективата за уикенд далеч от Астън, от имението, от живота и беше толкова примамлива, че когато Айви нахлу в офиса и в понеделник и ѝ предложи идеята, тя веднага се съгласи.
Уикенд във вилата. Само двете.
Трябваше да признае на Айви, че приятелката и беше забелязала, че нещо не е наред през последния месец, така че беше предложила това пътуване като уикенд за бягство. По време на краткия полет Айви бе попитала не по-малко от три пъти дали Елора е добре.
Не. Не, тя не беше добре.
Айви се обърна на вратата и изчезна в къщата. Трябваше ли Елора да и каже този уикенд? Беше минал месец, откакто се беше запознала със Сал Теста и тези две писма бяха променили живота и. В някакъв момент не можеше да продължава да се крие. Не можеше повече да държи тази тайна в себе си. А Айви заслужаваше да знае, че има полубрат.
Че те имат общ полубрат.
Елора прекрачи прага и я връхлетяха спомени за последното и пътуване тук. Сърцето и се разплиска по сивия измит дървен под.
Беше дошла във вилата със Заин миналата пролет. Преди хаоса на изпитите той я беше поканил да отиде за един секс уикенд. Бяха се чукали на белия диван във всекидневната. Бяха развратили напълно спалнята му. Елора бе прекарала сутрините си с неговия член в устата си, а нощите – с езика му в сърцевината и.
Ако беше само секс, може би щеше да раздели спомените си. Само че този уикенд беше много повече.
Двамата бяха готвили заедно в кухнята – Зейн я учеше на малки техники, защото тя беше безнадежден готвач. Бяха се отпуснали на плажа, четяха книги и не говореха за нищо. Тя беше спала в леглото му, свита в скута му, а голите им крайници бяха преплетени.
Това беше най-хубавият уикенд в живота и.
Беше ли довел вече блондинката тук? През този месец, откакто беше заминала за предателството, беше ли забравил Елора?
– Сложих нещата си в една от спалните на горния етаж – каза Айви, излизайки от коридора. – Искаш ли и ти да останеш там?
– Разбира се. – Елора преглътна трудно. В тази къща нямаше спалня, в която да не е била със Заин, така че нямаше значение къде ще спи. Всички те бяха опетнени.
Айви мина покрай Елора, затваряйки вратата, която беше оставила отворена. Щракването беше като пирон в ковчег.
Защо беше тук? Не си ли имаше достатъчно проблеми, без да добавя към тях напомнянето за разбито сърце?
Във въздуха се носеше ароматът на почистващи препарати от екипа, който вероятно е минал тази сутрин. Но ако затвореше очи, можеше да усети одеколона на Заин. Можеше да си го представи на терасата отзад, с разрошена коса, с чаша кафе в ръка, докато проверяваше сутрешните новини.
– Хей. – Ръката на Айви се плъзна по рамото на Елора. – Може би можем да си поръчаме вечеря. Да се скрием. Да поговорим.
Говори. По време на краткия полет до острова Елора симулира дрямка на пътническата седалка, за да избегне разговорите. Съмняваше се, че това ще проработи по време на вечерята.
– Добре съм.
– Не си. Не забравяй с кого говориш. Нещо не е наред и аз се притеснявам за теб. – В очите на Елора нахлуха сълзи и тя яростно примигна, пожелавайки си да ги прогони. С всеки изминал ден и ставаше все по-трудно да запази самообладание. Ето защо избягваше Лукас и баща си.
Ужасяваше се, че при един поглед ще се пречупи и истината ще излезе наяве. Достатъчно трудно беше да крие истината от Айви.
– Трябва да изпратя есе. – Въздъхна Айви и пусна Елора. – Забравих да го направя, преди да тръгнем. Ще го направя и ще ти дам няколко минути, за да се оправиш. След това ще можем да решим какво да вечеряме.
Елора кимна и изчака, докато Айви се качи горе. След това остави куфара си в антрето и премина през дневната към френските врати, които се отваряха към терасата.
Вилата беше къща в Чилмарк с шест спални и пет хиляди квадратни метра площ, разположена на четири акра на брега. Това беше личното убежище на Заин.
Елора нахлуваше в светилището му, но вече беше твърде късно да си тръгне, затова тя си проправи път по пътеката между тревните туфи и се спусна по малкото дървено стълбище, което водеше към плажа. Надяваше се, че той ще и прости за натрапването. Макар че не очакваше прошка от него за другите си безбройни грешки.
Големи сиви скали осеяха бреговата линия, основите им бяха потънали дълбоко в пясъка. Тя спря в средата на плажа, потъна на земята и прибра колене в гърдите си. Кичури коса се развяваха в лицето и, докато тя се взираше във водата, простираща се до хоризонта.
Може би ако останеше тук, точно на това място, където проблемите ѝ изглеждаха толкова малки в сравнение с необятността на света, щеше да успее да осмисли тази нова реалност.
Телефонът и избръмча в джоба, но тя не си направи труда да провери. Сигурно беше Лукас с поредния гневен текст за това, че е пропуснала поредния му футболен мач. Имаше право да е ядосан. Беше го лъгала цял месец.
Елора беше отказала и повечето от обажданията на баща си, обвинявайки за това забързаната последна година в Астън. Времето изтичаше. Рано или късно те щяха да дойдат при нея, ако продължаваше да ги избягва.
Уикендът в Бостън беше просто още едно извинение да запази дистанция.
На кого да каже първо? На баща си? На Заин? На Айви?
Как щеше да реагира приятелката и на новината? Елора щеше да удуши Айви, ако тя се държеше ужасно с Лукас. Но като познаваше Айви и знаеше колко обича братята си, сигурно щеше да го приеме с отворени обятия в лоното на Кларънс.
Дали Лукас ще иска да смени името си? Дали ще се възмути от Елора, че е отворила тази кутия с червеи?
Елора винаги е знаела, че семейството и е прецакано, но това…
Една сълза се стичаше по бузата и. Капката беше гореща в сравнение с хладния океански въздух. Тя не си направи труда да я избърше.
Телефонът и отново завибрира и когато не спря с едно-единствено бръмчене, тя го изрови. Входящо обаждане от баща и.
Не, не от баща и.
Лорънс Малдонадо нямаше деца.
Цялото и тяло я болеше толкова силно, че и се искаше да изкрещи. Искаше и се да се качи на самолета, който ги беше докарал на острова, да отлети в някое далечно кътче на планетата и да забрави собственото си шибано име.
Искаше да разреже вените си и да изцеди кръвта от тялото си, докато не остане нищо от майка и. Косата и. Кожата и. Сърцето и. ДНК-то на Елора беше само предателство. А майка и не беше нищо друго освен предателска курва.
Брадичката и трепна, когато телефонното обаждане отиде на гласова поща. Баща и щеше да и остави съобщение. Той и оставяше съобщения от седмици. С всяко следващо загрижеността в гласа му ставаше все по-силна.
Времето и изтичаше.
Щеше ли да се отрече от нея? Дали и баща и щеше да я забрави като Заин?
Сълзите се стичаха равномерно, а в крайниците и се прокрадваше познатото изтръпване. Защо? Защо не можеше да остави това на мира? Всяка минута, всяка секунда през последния месец съжаляваше, че е наела Сал Теста.
Елора се остави да плаче няколко минути, след което избърса бузите си. Колко сълзи беше изплакала този месец? Хиляда? Милион? Сигурно щеше да изплаче цяла река, преди това да е приключило.
С един последен поглед към слънцето, което се спускаше в далечината, тя се принуди да се изправи на крака и се оттегли към вилата. Тъкмо влизаше вътре, когато от кухнята се чу познат мъжки глас. Сърцето и се сви.
Не.
Идването и тук беше достатъчно трудно заради спомените за Заин. Да се сблъска с него в реалността щеше да е мъчително, особено ако беше довел жена.
Елора вдиша укрепващо, сви рамене и прикри изражението си. След това се отправи към кухнята, подготвена да намери Заин и блондинката.
Беше наполовина права.
Заин стоеше до острова, опрял ръце на плота. Приятелят му Тейт беше седнал на една табуретка. Не се виждаше нито една блондинка, освен ако не се брои Айви.
– Тези двамата ни разбиват уикенда – изсумтя приятелката и.
– Това е моята къща. – Заин изстреля намръщен поглед към Айви. – А ти не ми каза, че ще бъдеш тук.
Айви сви рамене.
– Беше пътуване в последната минута. Имахме нужда от почивка.
Погледът му се стрелна към Елора, а очите му се стесниха върху лицето и. Той се намръщи, като прокара ръка през копринената си коса, после блестящите му сини очи се преместиха към вратата.
– Ще тръгнем.
– Хайде, Зи. – Тейт се изправи от стола си, заобикаляйки острова към хладилника. Отвори го и извади две бутилки бира, като постави едната пред Заин. – Тази къща е достатъчно голяма, за да останем всички. Освен това трябва да поговорим за това, което се случи в Клуб 27.
– Не, не трябва – изсумтя Айви.
Какво се беше случило в Клуб 27? Преди Елора да успее да попита, Айви излезе от стаята. Подметките и удариха по стълбището, а миг по-късно вратата на спалнята се затръшна.
– Този уикенд ще бъде интересен. – Тейт отвъртя капачката на бирата си и вдигна бутилката за поздрав. – Здравей, Елора.
– Здравей, Тейт. – Тя изрече думите, но гледаше Заин.
Той все още гледаше към вратата.
Някой друг ли се беше присъединил към тях? Или и той, подобно на Елора, желаеше да бъде някъде другаде?
Без да каже нито дума, тя се обърна и излезе от стаята, като намери куфара си в антрето. Защо съм тук? Беше на крачка от това да излезе през вратата, когато се появи Тейт и вдигна куфара от ръката и.
– Ще ти го занеса горе – каза той и открадна чантата и, преди тя да успее да избяга.
Раменете и паднаха, докато го следваше безмълвно до втория етаж.
– Той ще се оправи. – Тейт остави куфара и в спалнята в края на един коридор, след което и намигна, преди да се оттегли надолу.
Елора остави куфара си на плюшения килим и тръгна към стаята на Айви, без да си прави труда да почука. Приятелката и стоеше до прозореца и се взираше в океана и избледняващото слънце.
– Какво се случи в Клуб 27?
– Имах малка неприятност там през уикенда. – Айви щракна с пръстите си. – Нищо.
– Каква неприятност?
Съквартирантката и се обърна и повдигна вежда.
– Ще отговоря на този въпрос, когато ми кажеш какво те притеснява.
Елора затвори устата си.
– Точно това си помислих. – Айви стисна устни, после отново се обърна към чашата.
Елора отвори уста, готова да признае всичко и да облекчи поне малко това бреме, но истината заседна в гърлото и. Не можеше да каже на Айви, преди да каже на баща си.
Колкото и да беше болезнено, новината трябваше да дойде от нея.
Той може и да не беше неин баща, но винаги щеше да бъде неин баща.
Ако все още я искаше.
Елора затвори вратата на Айви и се върна в собствената си стая, тъй като имаше нужда от няколко минути насаме, за да си поеме дъх. Несъмнено гримът, който си беше сложила тази сутрин преди петъчните занятия, се беше разтекъл, така че щеше да се наложи да го оправи преди вечеря.
Само че в момента, в който влезе в спалнята си, откри, че Заин я чака.
Ръцете му бяха кръстосани върху широките му гърди. Твърдото му изражение не беше омекнало и челюстта му беше стисната. Но, Боже, той изглеждаше добре. Единственото, което си пожела, бяха тези силни ръце, обвити около тялото ѝ, и грапавият му глас в ухото и, обещаващ, че всичко ще бъде наред.
– Плакала си, – каза той.
– Да, плакала съм. – Нямаше смисъл да лъже. Очите и сигурно изглеждаха толкова подпухнали, колкото се чувстваше.
– Заради мен?
– Не. – Тя влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си. После вдигна брадичката си. – Какво правиш тук?
– Защо трябва да напомням на теб и на сестра ми, че това е моята къща? Затова ли сте дошли? За да ми надуеш главата?
Ако присъствието и тук го притесняваше, тогава може би не беше забравил напълно Елора. Тя пренебрегна малката тръпка, която се раздвижи във вените и, като не си позволи да се надява, че той я е пропуснал.
– Не знаех, че ще бъдеш тук – каза тя. – Не затова дойдох. Айви каза, че ще бъдем само двете. А аз исках да избягам от града.
– Да, – промълви той. – И аз.
Тя въздъхна.
– Искаш ли да си тръгна? Мога да летя обратно утре сутринта.
– Както каза Тейт, тази къща е достатъчно голяма, за да можем да се избягваме един друг. Така че точно това ще направя, защото не мога да бъда около теб в момента.
Елора беше твърде сурова, за да скрие потръпването си. Тя сведе поглед към краката си, като вече пресмяташе лъжата за Айви. Нямаше как да остане и да се задържи.
– Ел.
Прякорът и в гласа му, преплетен с тревога. Майната му, отново щеше да се разплаче.
– Какво?
– Плакала си.
– И?
– Не плачеш много често.
– Не. – Тя срещна погледа му, а нейният беше замъглен от сълзи. – Но днес плача.
Той пусна ръцете си и направи една крачка, сякаш може би желанието и щеше да се сбъдне и той щеше да я прегърне. Но после спря и прокара ръка по лицето си.
– Искаш ли да ми кажеш какво не е наред?
Да.
– Не.
– Разбрах. – Подигра се той. – Винаги отхвърляш хората. Особено мен.
Тя не можеше да му каже. Все още не. А ако останеше в тази стая, тя щеше да се пречупи. Затова Елора направи това, което трябваше да направи, за да го махне оттук.
– Всички сме добри в нещо, Заин. Аз изключвам хората. Ти си страхотен чукач. Нищо повече.
Ноздрите му се разшириха и за миг той беше в нейното пространство, а ръцете му – на ръцете и.
– Проклета да си. Не използвай тази малка груба уста, за да ме отблъскваш.
Това беше проблемът. Бяха заедно твърде дълго и той беше научил твърде много от нейните трикове.
– Харесваш малката ми груба уста.
Тя посегна между тях, а ръката и се плъзна по дънките му, докато стигна до набъбващия му член. Тя докосна ерекцията му, като я натисна, докато я търкаше.
– Да, харесва ти.
Той изсъска, накланяйки се към докосването и.
– Внимавай какво започваш, Елора.
– Или какво?
Ръцете на Заин се вдигнаха от ръцете и, за да оформят лицето и, принуждавайки я да срещне очите му.
– Или ще се намразиш, когато си тръгна.
Ако не беше хватката му, тя можеше да падне на колене.
Заин щеше да си тръгне.
А Елора щеше да се намрази.
По дяволите, но той я познаваше твърде добре. Въпреки всичко, което се опитваше да скрие, тя твърде много пъти бе сваляла гарда си около този мъж. Елора обичаше да си мисли, че контролира ситуацията, но Заин я притежаваше.
Дупката в сърцето и беше оформена като Заин Кларънс – със сини очи, високи скули и изсечена челюст. С великолепен ум и магнетично докосване.
Боже, тя искаше той да я чука. Точно сега. Грубо и продължително, докато всичките и проблеми изчезнат. Имаше само един човек, който можеше да я накара да забрави.
Тя се повдигна на пръсти, искаше устата му и не се интересуваше, че целувката е грешка.
Тялото на Заин се напрегна, сякаш използваше всеки мускул, за да се сдържи.
– Недей.
– Моля те. – Тя усети как сдържаността му се нарушава. После устните му се стовариха върху нейните. Тя изстена, когато езикът му се преплете с нейния.
Заин беше любимият и вкус.
Целувката им беше трескава, като на влюбени, които се събират отново. Само че в устните му имаше горчив привкус, защото и двамата знаеха, че нищо не се е променило. Затова тя обгърна гърба му с ръце, за да му попречи да се отдръпне.
Възбудата му се притискаше в корема и, когато той откъсна устни и ги спусна към шията и, за да засмуче пулса и. Очите и се затвориха, докато се разтапяше в прегръдките му, задържайки този момент само за още една секунда. Още един удар на сърцето. Още една…
Заин изчезна мигновено, оставяйки я на разтреперани крака, докато се приближаваше към прозорците и даваше гръб на Елора.
Той си тръгваше, както беше обещал.
Шибаните сълзи се върнаха. Толкова и беше писнало да плаче и да е слаба. Всичко това щеше да изчезне, щом си признаеше. Всичко щеше да изчезне, щом истината станеше явна.
Щом нямаше повече тайни.
Ако имаше човек освен баща и, на когото да каже, това беше Заин.
Заин, на когото тя вярваше повече от всеки друг жив човек.
Тя трябваше да му каже. Трябваше да се отърси от това.
Елора беше отворила уста, без да знае откъде да започне, когато вратата зад нея се отвори.
Айви влетя в стаята и се спря, когато видя Заин на прозореца. Очите и се стрелнаха между двамата, а после скръсти ръце на гърдите си.
– Какво, по дяволите, се случва?
Назад към част 12 Напред към част 14
