Глава 25
ЕВА
Днес не бях виждала много Кейдж, а той ми липсваше. Лоу беше убедила Маркъс да остане за вечеря и аз се радвах на компанията и държането на Илай, но исках да остана насаме с Кейдж. Сега, когато те си бяха тръгнали и аз бях почистила кухнята, Кейдж все още не се беше върнал, след като беше отишъл да вземе телефона си, който мислеше, че е оставил в обора.
Подаръците му вече бяха опаковани и прибрани под елхата, така че нямах какво друго да правя. Светлината в спалнята в хамбара светна. Какво правеше той там? Изчаках една минута и когато светлината не угасна, реших, че ще тръгна след него. Взех вълненото си палто от куката зад вратата и го облякох. След това обух ботушите си, преди да тръгна през замръзналата трева.
Чух музика. Музика на пиано. Спрях и се заслушах, като се огледах. Откъде идваше тази музика? Някой свиреше на пиано. Мисълта за пиано накара сърцето ми да ме заболи. Кейдж все още не беше попитал за пианото. Но щеше да го направи. Не исках да му казвам, че съм го подарила. Но и нямаше да мога да го излъжа.
Музиката отново започна да свири. Бях чувала тази песен и преди. Все още не бях сигурна каква е, защото човекът, който я свиреше, не беше точно пианист. Все пак беше запомнил мелодията. Отново тръгнах към плевнята, а музиката стана по-силна. Дали това идваше от плевнята? Със сигурност не. Защо някой би свирил на пиано в плевнята? Огледах се отново и не видях нищо.
Забързах към плевнята и отворих вратата.
Навсякъде имаше свещи. Вратата се хлопна зад мен, докато оставях това, което виждах, да потъне в съзнанието ми.
Пианото ми седеше в средата на поне стотина свещи, които осветяваха плевнята. Зад пианото седеше Кейдж. Той свиреше песента, която бях чула навън. Кога Кейдж се беше научил да свири на пиано? Не можех да регистрирам всичко наведнъж.
После започна да пее.
„Красива е нощта.
Търсим нещо глупаво за правене.
Хей, бейби, мисля, че искам да се оженя за теб.“
Кейдж ми пееше и то песен на Бруно Марс. Не беше много добър в това, но като чух дълбокия му глас, докато изпълняваше песента на пианото, очите ми се насълзиха. Как беше върнал пианото ми? И кой го беше научил да свири на него?
Той вдигна поглед от пръстите си, които изучаваше толкова усърдно, и се усмихна. След това започна да пее още малко. В мен се появи кикот и аз покрих устата си, за да го задържа. Усмивката на лицето му, докато продължаваше да наблюдава клавишите, за да не пропусне нито една нота, беше очарователна.
Стигна до края на песента, пусна ръцете си от клавишите и въздъхна с облекчение, а усмивката все още беше на лицето му. Отворих уста, за да му задам всички въпроси, които се въртяха в главата ми, но той дойде да застане пред мен и падна на едно коляно. О, Боже мой. Песента. Той не просто се държеше нелепо и очарователно. Той ми правеше предложение за брак. Гледах как посяга към джоба си и изважда пръстен.
– Ева, искам си нашето завинаги – каза той и вдигна пръстен с диамант с шлифовка за принцеса и ореол от малки сапфири около него. – Ще се омъжиш ли за мен?
Исках да кажа „да“. Исках да се хвърля в прегръдките му и да целуна сладкото му съвършено лице, но единственото, което успях да направя, беше да започна да ридая. Кимнах и се усмихнах през сълзите си, когато той взе ръката ми и нахлузи пръстена на пръста ми. После се изправи и ме прегърна.
– Ти ми върна пианото – успях да кажа през запушеното си от сълзи гърло.
– Да, върнах го.
– Свириш на него – казах аз.
– Ако можеш да наречеш това, което току-що направих, свирене, тогава да, свирих.
Притиснах лицето си в гърдите му и го целунах.
– Беше прекрасно.
Гърдите на Кейдж вибрираха от смях.
– Бебе, моето пеене не е красиво.
Той грешеше. Беше красиво. Дълбокият му глас беше гладък и в тон. Беше съвършен.
– Баща ти никога не е подарявал това пиано. То е било в мазето на Джереми. Уилсън купил на детския център друго пиано и им го подарил – каза Кейдж и се отдръпна, за да ме погледне надолу. – Щях да отида да го купя от този, който го имаше, затова отидох при Джереми, за да разбера къде е. Баща ти казал, че един ден ще искаш да си го върнеш. Така че пианото е коледен подарък, но не е от мен. То е от баща ти.
Нищо не можеше да направи този момент по-съвършен. Нищо… освен това.
Назад към част 26 Напред към част 28